Р Е Ш Е Н И Е
Номер
261015 23.07.2021 г. Град
Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
Бургаският районен съд
Х граждански състав
На дванадесети юли Година 2021
В открито заседание в следния състав:
Председател: Димана
Кирязова-Вълкова
Секретар: Ирина Манолова
като разгледа докладваното гр.д. № 990
по описа на съда за 2021 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по повод
предявената от „Водоснабдяване и канализация” ЕАД против „ДИКС 94“ ЕООД искова
молба, с която се моли да бъде прието за установено, че ответникът дължи на
ищеца сумата от 288,18 лв., представляваща общата стойност на доставена,
отведена и пречистена вода през периода от 20.04.2018 г. до 18.03.2019 г.,
съгласно фактури, издадени през периода 23.05.2018 г. - 21.03.2019 г., сумата
от 59,23 лв., представляваща сборно обезщетение за забавено плащане върху
главниците по отделните фактури, дължимо за периода 24.06.2018 г. – 12.11.2020
г., както и законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното изплащане на
задължението, които вземания са предмет на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, издадена по ч.гр.д. № 7241/ 2020 г. на БРС. Претендира се и осъждане на ответника
да заплати на ищеца направените от него разноски в заповедното и в исковото
производство. В исковата молба твърди, че ответникът е клиент на ищцовото
дружество с абонатен № ****** и потребител на предоставяните от ищеца услуги
във водоснабден обект, находящ се в гр. С*****, складова база. Твърди се също
така, че ответникът е бил длъжен да плаща ежемесечно задълженията си към
дружеството, но не е платил тези задължения за горепосочения период. На
следващо място се твърди, че ищецът се е снабдил със заповед за изпълнение за
процесните суми, издадена по ч.гр.д. № 7241/2020 г. на БРС, срещу която
ответникът е подал възражение, което е наложило предявяване на настоящия
установителен иск, съобразно дадените от съда указания. В съдебно заседание се
явява процесуален представител на ищеца, който поддържа исковата молба,
ангажирани са писмени доказателства.
Така предявеният установителен иск е
с правно основание чл. 422 от ГПК, вр. чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД и е допустим.
В законоустановения срок не е
постъпил отговор от ответника. В първото съдебно заседание се явява процесуален
представител на „ДИКС 94” ЕООД, който оспорва иска, като твърди, че дружеството
не е страна по облигационно отношение с ищеца и не ползва ВиК услуги в описания
в исковата молба недвижим имот. Завява, че ответното дружество е платило
продажната цена на процесния имот по обявена публична продан по изпълнително дело,
но постановлението за възлагане на имота не е влязло в сила и дружеството не е
въведено във владение на имота. Оспорен е и размера на иска. Ангажирани са доказателства.
След преценка на събраните по делото
доказателства, доводите на страните и разпоредбите на закона, съдът намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Видно от
приложеното ч.гр.д. № 7241/2020 г. по описа на БРС, с издадената по това дело
заповед за изпълнение е разпоредено „ДИКС 94” ЕООД да заплати на „ВОДОСНАБДЯВАНЕ
И КАНАЛИЗАЦИЯ” ЕАД сумата от 288,18 лв., представляваща неплатени задължения за
ползвани ВиК услуги през периода 20.04.2018 г. – 18.03.2019 г. във водоснабден
имот, находящ се в гр. С*****, складова база, с абонатен № *******, сборна мораторна лихва в размер на 59,23
лв., дължима за периода 24.06.2019 г. – 12.11.2020 г., ведно със законната
лихва, считано от 17.11.2020 г. до изплащане на вземането, както и 75 лв. -
разноски по делото.
По делото е
представена справка-извлечение от показанията на водомер ******* за периода
20.04.2018 г. – 18.04.2019 г., отчетени с мобилно устройство, адрес на
водомера: гр. С*****, ул. *********, потребителски № **********, с титуляр на
партидата „ДИКС 94“ ЕООД.
Представени
са и копия на 11 фактури, издадени през периода 23.05.2018 г. – 21.03.2019 от
„Водоснабдяване и канализация“ ЕАД за клиент с № ****** – „ДИКС 94“ЕАД, с които
са начислени задължения за предоставени ВиК услуги през периода 20.04.2018 г.
18.03.2019 г. на обща стойност 288,18 лв.
По делото
липсват твърдения и доказателства за сключен между страните писмен договор с
предмет предоставяне на ВиК услуги в процесния имот, като в молба от 01.06.2021
г. ищецът е посочил, че правоотношението между страните е възникнало по силата
на закона и ответникът се явява потребител за процесния имот в качеството си на
негов собственик през процесния период.
Видно от
представеното удостоверение изх. № ****/****** г., издадено от ЧСИ И. Б. по
изп.д. № 2018000400158, принудителното изпълнение по това дело е било насочено
върху следния недвижим имот: ***********, представляваща УПИ *****, попадащ в
кв. *** по плана на гр. С*****, с площ от ***** кв.м., заедно с всички
построени в него и описани в удостоверението сгради, била е проведена публична
продан на имота и за негов купувач е било обявено „ДИКС 94“ ЕООД. Дружеството е
внесло цената и е било изготвено Постановление за възлагане на недвижимо
имущество от 22.07.2015 г., влязло в сила на 03.10.2016 г., но с обезпечителна
заповед № 240 от 24.07.2015 г., постановена въз основа на Определение №
898/22.07.2015 г. по т.д. № 382/2015 г. на БОС, е спряно изпълнението по
отношение на гореописания недвижим имот, поради което към момента не е
извършван въвод във владение на купувача „ДИКС 94“ ЕООД.
Видно от
приложената от ищеца справка по партидата на „СИПС-ИН“ ЕООД, на 20.10.2016 г.
горепосоченото постановление за възлагане е било вписано в имотния регистър,
воден от Службата по вписванията – С*****.
Съгласно пар.
1, ал. 1, т. 2, б. „а“ от ДР на ЗРВКУ
„потребители“ по смисъла на този закон са
юридически или физически лица - собственици или
ползватели на съответните имоти, за които се предоставят ВиК услуги. Аналогична е и разпоредбата
на чл. 3, ал. 1, т. 1 от Наредба № 14/04.09.2004 г., а именно, че потребители на услугите ВиК са собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на строеж или право
на ползване, включително чрез концесия, на водоснабдявани имоти и/или имоти, от
които се отвеждат
отпадъчни и/или дъждовни води.
В чл. 61, ал.
1 от Общите условия за предоставяне на ВиК услуги на потребителите от ВиК
оператора „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ” ЕАД е предвидено, че при промяна на
собствеността или на правото на ползване новият и/или предишният собственик или
ползвател са длъжни да подадат до ВиК оператора, в 30-дневен срок от датата на
промяната, заявление по образец, както и да представят за справка документи,
удостоверяващи придобиването или прекратяването на правото на собственост или
на правото на ползване на имота. В ал. 2 на същия член е разписана и санкцията
при неизпълнение в срок на горното задължение, а именно заплащане от новия
и/или предишния собственик, който поиска промяна на името на титуляра на
партидата, на всички административни разходи, свързани с извършването на това
действие, съгласно ценоразпис на ВиК оператора. Никъде в общите условия или в
нормативната уредба обаче не е предвидена възможност ВиК операторът по своя
инициатива служебно да променя името на титуляра на партидата.
В случая по
делото липсват доказателства предишният или новият собственик на имота да са
подали до ВиК оператора заявление за промяна на титуляра по партидата след
влизането в сила на постановлението за придобиване на имота от ищцовото
дружество, поради което следва да се приеме, че тази промяна на титуляра по
партидата за процесния имот чрез вписване на „ДИКС 94“ ЕООД като абонат на
дружеството е била извършена служебно от „ВиК“ ЕАД, което е незаконосъобразно.
В случая също
така се установи, че макар да е придобило правото на собственост върху имота,
ответното дружество до момента не е въведено във владение на същия, тъй като
изпълнителното производство е било спряно като обезпечителна мярка, т.е. ответникът
притежава само „голата“ собственост върху имота, но не и ползването на същия,
поради което следва да се приеме, че ответникът не е ползвал и предоставените в
имота ВиК услуги, поради което и не дължи заплащане на тяхната стойност.
Предвид горния извод, съдът намира за
безпредметно да обсъжда изготвените по делото две експертизи и показанията на
разпитаната свидетелка.
С оглед на гореизложеното съдът намира, че
предявеният установителен иск е недоказан и неоснователен и следва да бъде
отхвърлен изцяло.
По делото липсват доказателства за направени от
ответника разноски по делото, поради което такива не следва му бъдат
присъждани, въпреки отхвърлянето на иска и заявеното искане в тази насока.
Мотивиран от гореизложеното и на осн.
чл. 422 от ГПК, Бургаският районен съд
Р Е Ш
И :
ОТХВЪРЛЯ предявения от „Водоснабдяване и канализация” ЕАД, ЕИК:
*********, със
седалище и адрес на управление гр. Б******, кв. ***************,
представлявано
от Г. Й. Т., против „ДИКС
94“ ЕООД, ЕИК: **********, със седалище и адрес на управление гр. Б*****, **************,
представлявано от К.П.К., установителен иск по чл. 422 от ГПК за приемане за
установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 288,18 лв. (двеста осемдесет
и осем лв. и осемнадесет ст.), представляваща общата стойност на доставена,
отведена и пречистена вода през периода от 20.04.2018 г. до 18.03.2019 г.,
съгласно фактури, издадени през периода 23.05.2018 г. - 21.03.2019 г., сумата
от 59,23 лв. (петдесет и девет лв. и двадесет и три ст.) - сборно обезщетение
за забавено плащане върху главниците по отделните фактури, дължимо за периода
24.06.2018 г. – 12.11.2020 г., както и законната лихва върху главницата,
считано от 17.11.2020 г. до окончателното изплащане на задължението, които
вземания са предмет на Заповед № 260840/18.11.2020 г. за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК, издадена по ч.гр.д. № 7241/2020 г. по описа на
РС-Бургас.
Решението подлежи на въззивно
обжалване пред БОС в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:/П/
Вярно с оригинала!
ИМ