№ 849
гр. Бургас, 06.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, VI ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ,
в публично заседание на двадесет и трети октомври през две хиляди двадесет
и пета година в следния състав:
Председател:Таня Д. Е.а
Членове:Радостина П. Иванова
Тихомир Р. Рачев
при участието на секретаря Станка Д. Чавдарова
в присъствието на прокурора В. Анд. Ч.
като разгледа докладваното от Тихомир Р. Рачев Въззивно гражданско дело №
20252100501498 по описа за 2025 година
и като взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба от Р. Я. Н., чрез адв. Станко Кралев от
Адвокатска колегия – Бургас, срещу Решение № 1330 от 06.06.2025 г. по гр. д.
№ 7983/2024 г. на Районен съд – Бургас, в следните части: 1) в частта, с която
е отхвърлен искът му по чл. 2а ЗОДОВ за осъждане на Комисията за отнемане
на незаконно придобито имущество (КОНПИ) да заплати сумата над
присъдения размер от 5000 лв. до пълния претендиран размер от 25 000 лв.,
която сума представлява обезщетение за претърпени неимуществени вреди,
причинени на Н. от образувано срещу него гр. д. № 2134/2020 г. по описа на
Окръжен съд – Бургас и наложени обезпечителни мерки по ч. гр. д. №
435/2020 г. на Окръжен съд – Бургас, ведно със законната лихва върху
главницата от датата на предявяване на исковата молба – 22.11.2024 г. до
окончателно изплащане; и 2) в частта, с която е отхвърлен искът му по чл. 86,
ал. 1 ЗЗД за осъждане на КОНПИ да заплати сумата над присъдения размер от
971,05 лв. до пълния претендиран размер от 4855,25 лв., която сума
представлява законна лихва за забава върху обезщетението за неимуществени
вреди за периода от 23.06.2023 г. до 22.11.2024 г.
Предмет на делото е и въззивна жалба от КОНПИ, чрез юрк. Гергана
Димитрова-Ганчева, срещу същото решение, в частта, с която са уважени
1
горепосочените искове.
Решението не е обжалвано и е влязло в сила в следните части: 1) в
частта, с която е отхвърлен искът по чл. 2а ЗОДОВ на Р. Я. Н. за осъждане на
КОНПИ да заплати сумата от 2532,46 лв., представляваща неимуществени
вреди в размер на законната лихва върху заплатени адвокатски
възнаграждения за процесуално представителство в производство по гр. д. №
2134/2020 г. на Окръжен съд – Бургас, до приключването му във всички
инстанции, ведно със законната лихва за забава от 22.11.2024 г. до
окончателното изплащане; и 2) в частта, с която е отхвърлен искът по чл. 86,
ал. 1 ЗЗД на Р. Я. Н. за осъждане на КОНПИ да заплати сумата от 319,27 лв. –
законна лихва за забава върху сумата от 2532,46 лв. за периода от 28.11.2023 г.
до 22.11.2024 г.
В жалбата на г-н Н. се сочи, че първоинстанционното решение е
неправилно в обжалваните части. Страната заявява, че приема констатациите
на първата инстанция по релевантните за спора факти, извлечени на база
събраните по делото доказателства, но не счита за правилно определен
размерът на обезщетението за причинените неимуществени вреди от
поведението на КОНПИ. Счита, че след като съдът е приел за установено, че
проведените по искания на КОНПИ производство по налагане на обезпечения
и съдебно производство за отнемане на незаконно придобито имущество са
незаконосъобразни, то основателно е ангажирана и отговорността на
държавата чрез нейния процесуален субституент по смисъла на чл. 7, вр. чл.
2а ЗОДОВ за обезщетение на претърпените от ищеца вреди, които са в пряка
причинно следствена връзка с действията на КОНПИ. Поддържа се, че за да
присъди справедливо обезщетение по смисъла на чл. 52 ЗЗД съдът е следвало
да определи глобално обезщетение на ищеца, като вземе предвид всички
значими в тази връзка обстоятелства:продължителността и интензитета на
производството, разгласяването му, конкретния начин на засягане честта и
доброто име на проверяваното лице, съобразно неговата личност и
обществено положение, отражението на производството върху неговото
здраве (психическо и физическо), засягането на взаимоотношенията в
семейството, последиците за професионалната реализация на ищеца, както и
всички други конкретни факти, очертаващи спецификата на случая. Според
въззивника районния съд, в противовес със собствените си мотиви, е приел, че
част от установените по делото болки и страдания са в пряка причинна връзка
с процесуалната принуда осъществена по наказателното производство и не
следва да се репарират. Въззивникът заявява, че не мярката за процесуална
принуда, а невъзможността да се разпорежда с възбраненото и запорирано
имущество е причината той да не може да работи и издържа домакинството
си. Сочи, че ако не бяха наложени възбрани и запори върху имуществото му,
Н. би могъл да заплати максимално бързо определената от съда „гаранция“ без
значение от нейния размер и би продължил своя нормален начин на живот.
Изправен пред фактическата невъзможност да заплати определената парична
гаранция по воденото наказателно производство, ищецът бил принуден да
предприеме поредица от процесуално необходими действия за постановяване
на парична гаранция в размер, позволяващ му да я заплати. Н. се намирал в
2
безнадеждна и трудно решима житейска ситуация, което именно му
причинило душевни страдания, а не обстоятелството, че се намирал под
домашен арест. Въззивникът намира за напълно доказани причинените му
неимуществени вреди, изразяващи се в безпокойство, страх и притеснения,
продължителността на производството по гражданската конфискация от три
години и няколко месеца, в който период са действали и обезпечителните
мерки. Счита, че съдът е изложил подробни мотиви относно предприетите от
ответника действия по проверка, предявяването на исковете за отнемане,
поддържани пред трите съдебни инстанции, налагането на запори и възбрани
и последиците от всички тях върху ищеца и отношенията му с членовете на
семейството, доколкото те допринасят за негативните емоции и
преживявания, твърдени от Н., но намира, че те не са отчетени в достатъчна
степен при определянето на обезщетението и то не е справедлив еквивалент за
причинените страдания и неудобство. По изложените съображения
въззивникът моли за отмяна на съдебното решение в обжалваните части и за
постановяване на друго, с което исковете да бъде уважени изцяло.
Претендират се деловодните разноски. Не се сочат нови доказателства.
Във въззивната жалба на КОНПИ се поддържа, че първоинстанционното
решение е неправилно в обжалваните части. Оспорват се изводите на съда за
наличие на незаконосъобразни актове и действия на органите и на
длъжностните лица по Закона за отнемане в полза на държавата на незаконно
придобито имущество. Страната счита, че събраните по делото доказателства
установяват законосъобразността на действията на КОНПИ като държавен
орган. Изтъква се, че наложените обезпечителни мерки по искане на КОНПИ
са преминали съдебен контрол, както и че в конкретния случай не е налице
норма, която да е била нарушена от страна на КОНПИ. Въззивникът сочи
също, че сезирането му е било осъществено от компетентния за това орган –
Специализирана прокуратура, тъй като въззиваемият е бил привлечен като
обвиняем за извършено престъпление, попадащо в обхвата на чл. 108, ал. 1, т.
11 и т. 23 ЗПКОНПИ. Следователно въззивникът не е имал друга законова
възможност, освен да образува проверка на имотното състояние на ищеца и
бившата му съпруга, а при откритото значително несъответствие – да поиска
обезпечение на бъдещ иск с оглед изпълнение на целите на закона по
предотвратяване и ограничаване на възможностите за незаконно придобиване
на имущество и разпореждането с него. Поддържа се, че стриктно била
спазена разписаната в закона процедура и няма неправомерни отклонения от
нея в нито една фаза на производството. Страната намира за необосновани и
за вътрешно противоречиви изводите на първата инстанция, че от
производството на КОНПИ за ищеца са настъпили вреди, след като в мотивите
на решението е изтъкнато, че образуваното преди това наказателно
производство срещу Н. е причина за неговите негативни изживявания. Според
въззивника съдът неправилно е кредитирал изцяло гласните доказателства,
които са противоречиви и остават изолирани от останалия доказателствен
материал. Липсвали доказателства за наличие на увреждания с трайни
последици за психичното състояние на ищеца. Нямало приложена и приета по
делото медицинска документация, доказваща здравословни проблеми,
3
намиращи се в причинна връзка с производството пред КОНПИ. Оспорва се и
наличието на причинно-следствена връзка между поведението на ответника и
твърдения от ищеца вредоносен резултат. Възразява се и срещу размера на
присъденото обезщетение от 5000 лв., което било прекомерно. В жалбата се
сочи, че решението на първата инстанция е неправилно и досежно
присъдената сума в размер на 971,05 лв. – законна лихва за забава върху
обезщетението за неимуществени вреди за периода от 23.06.2023 г. до
22.11.2024 г. Не можело да се претендира, респективно начислява такава лихва
към момент, в който паричното задължение все още не е било определено по
размер и дори не е имало индиция, че ще бъде претендирано или признато.
Иска се решението да бъде отменено в обжалваните части и предявените
искове да бъдат отхвърлени. Претендират се деловодните разноски. Не се
сочат нови доказателства.
Страните не са подали отговори на въззивните жалби.
Съдът намира жалбите за редовни и допустими, поради което същите
следва да бъдат разгледани по същество.
Относно валидността и допустимостта на решението:
Страните нямат оплаквания във връзка с валидността и допустимостта
на решението, но в съответствие със задължението си по чл. 269 ГПК съд
извърши служебна проверка и установи, че то е валидно, а в обжалваните
части е и допустимо.
Като прецени събраните по делото доказателства и доводите на
страните, съдът приема за установено следното от фактическа и правна
страна:
С исковата молба ищецът е посочил, че за един продължителен период –
от налагането на обезпечителните мерки до отмяната им – ищецът, а и
неговото семейство, не са могли да разполагат свободно с възбраненото и
запорираното имущество. Ищецът изтъква, че поради това не е могъл да
заплати определената му от съда гаранция по наказателното дело, което е било
образувано срещу него. Поради невъзможността да се разпорежда с
възбраненото и запорирано имущество не разполагал с възможност да работи
и да издържа домакинството си. Ищецът чувствал психическо страдание,
неизречен укор от жената, с която живее, че фактически издръжката на
семейството е на нейните плещи. Сочи се, че ищецът не е имал възможност да
подкрепя и напътства сина си в състезанията му по кикбокс. Твърди се, че
сред близките му е имало негативен отзвук от образуваното дело за
конфискация. Поради възбраненото и запорирано имущество ищецът нямал
възможност да участва финансово в бизнеса на жена си за изработка и монтаж
на надгробни паметници. Общо емоционалните страдания от производството
се оценяват на 25 000 лв. Предявена е и претенция за имуществени вреди в
размер на 2532,46 лв.
В отговора на исковата молба КОНПИ подържа, че исковете са
4
процесуално недопустими, тъй като не са изложени твърдения за извършени
нарушения на закона от Комисията. По същество се поддържа, че исковете са
неоснователни, тъй като Комисията не е нарушила закона. Евентуално се
оспорва, че ищецът е претърпял твърдените неимуществени вреди. Изтъква
се, че съдът може да разпореди по молба на заинтересованото лице да
извърши разпоредители действия с обезпечението. Излага се също, че
производството по ЗОНПИ не е възпрепятствало ищеца да се труди и да
участва в гражданския и търговския оборот. Липсвали данни за претърпени
психически страдания, за накърняване на доброто име на ищеца. Моли се за
отхвърляне на исковете.
В решението на първоинстанционния съд е приел, че действията на
КОНПИ са незаконосъобразни, доколкото тя е следвало да извърши преценка
за наличие на данни, сочещи за незаконно придобито имущество на висока
стойност – щом искът за гражданска конфискация е бил отхвърлен, значи тази
преценка е била погрешна. Съдът е кредитирал показанията на свидетеля Д. Р.
К., с изключение на твърдението му, че ищецът е бил дори по-притеснен от
производството пред КОНПИ, отколкото от наказателното производство
срещу него. Съдът е приел, че ищецът наистина е претърпял безпокойство,
страх и притеснения. Посочил е, че производството е претърпяло три години и
няколко месеца, в който период са действали обезпечителните мерки.
Установено било, че в резултат на производството са засегнати отношенията
на ищеца със сина му и съпругата му. Липсвали обаче данни за засягане на
психическото и физическото здраве на ищеца. Съдът е приел, че безспорно
действията на КОНПИ по обезпечаване на имущество са причинили
неудобства на ищеца, включително финансови, като са му наложили
ограничения в личен, професионален и инвестиционен аспект, както и са се
отразили на издръжката на семейството му. Съдът обаче е изтъкнал, че
липсват данни за оповестяване на информация за воденото производство
срещу ищеца в обществото. В решението се излага, че голяма част от вредите,
които се претендират, са в причинно-следствена връзка с воденото срещу
ищеца наказателно производство, а не с производството за гражданска
конфискация. В крайна сметка съдът е приел, че справедливото обезщетение
за неимуществени вреди е в размер на 5000 лв. Отхвърлил е искът за
имуществени вреди поради недоказаността му.
От приложените по делото писмени документи се установява следната
хронология:
Процедурата по Закона за противодействие на корупцията и за отнемане
на незаконно придобитото имущество (загл. изм. - ДВ, бр. 84 от 2023 г., в сила
от 06.10.2023 г. – Закон за отнемане на незаконно придобито имущество), е
инициирана след уведомление от Специализираната прокуратура от
08.08.2018 г., получено в Териториална дирекция – Бургас на Комисията за
противодействие на корупцията и отнемане на незаконно придобито
имущество (по-късно преименувана на „Комисия за отнемане на незаконно
придобито имущество“), за привличането в качеството на обвиняем на Р. Я. Н.
по досъдебно производство № 45/2016 г. по описа на ГДБОП-МВР, по
обвинение за това, че е участвал в организирана престъпна група с цел
5
извършване на рекет, изнудване, палежи, ръководена от Д. Ж. Ж., като групата
е създадена с користна цел – престъпление по чл. 321, ал. 3, вр. ал. 2 НК.
Образуваното досъдебното производство срещу Р. Я. Н. е за извършено от
него престъпление по чл. 321, ал. 3, вр. ал. 2 и чл. 213, ал. 3, т. 3, вр. с ал. 2, т. 2
и т. 3 НК. Повдигнатото обвинение попада в приложното поле на чл. 108, ал.
1, т. 11 и т. 23 ЗПКОНПИ.
С Решение № 1559 от 21.08.2020 г. на КПКОНПИ е образувано
производство за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито
имущество.
Досъдебното производство срещу ищеца е приключило с внесен на
19.03.2019 г. обвинителен акт в Специализирания наказателен съд, по който е
образувано НОХД № 1064/2019 г. по описа на този съд.
С Протокол ТД03БС/УВ-8432/10.08.2018 г. е образувана проверка по
реда на ЗПКОНПИ за установяване на значително несъответствие в
имуществото на ищеца. Проверката е започнала на 10.08.2018 г. и периодът й
обхваща периода от 10.08.2008 г. до 10.08.2018 г. С Решение №
1348/03.07.2018 г, на КПКОНПИ срокът на проверката е удължен до
10.02.2020 г.
По искане на ЗПКОНПИ, с Определение № 510 от 07.02.2020 г. по ч. гр.
д. № 435/2020 г. на Окръжен съд – Бургас е допуснато обезпечение на бъдещ
иск върху имущество на Р. Я. Н., както следва:
1) възбрана върху недвижим имот, находящ се в гр. Бургас, ул. „Васил
Левски“, а именно: 10 кв.м. ид. ч. от поземлен имот е идентификатор
07079.612.168, целият поземлен имот с площ 1000 кв.м, с адрес: гр. Бургас, ул.
Васил Левски, с трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин
на трайно ползване: за друг вид застрояване, с пазарна стойност на имота: 1
000 лв., който имот е собственост на ищеца и съпругата му в режим на
съпружеска имуществена общност;
2) възбрана върху недвижим имот, а именно 1/70 кв.м. ид. ч. от сграда с
идентификатор 07079.607.286.1, с адрес на сградата: гр. Бургас, ул. „Места" №
82-Б, със застроена площ от 70 кв.м., брой етажи: 1, предназначение: жилищна
сграда, която сграда е разположена в поземлен имот с идентификатор
07079.607.286, с пазарна стойност на имота: 2 300 (две хиляди и триста) лв.;
3) запор върху лек автомобил, марка „Мерцедес“, модел „Е 320“, с рег.
№ А0219НА, с рама № WDB2110651A363963, двигател № 11294931610737,
светлосив металик, дата на първа регистрация 12.03.2004 г.; с пазарна
стойност: 8 100 лв.;
4) запор върху мотоциклет, марка „Кавазаки“, модел „ЗХ 10Р“, с рег. №
Д1127К, с рама № JKAZXT00JJA002692, бял, дата на първа регистрация:
29.09.2011 г., с пазарна стойност: 13 500 лв., който мотоциклет е собственост
на ищеца и съпругата му в режим на съпружеска имуществена общност;
5) запор върху лек автомобил, марка „БМВ“, модел „Х5 3.0 ДИ“. с рег.
№ А4722КК, с рама № WBAFF41000L106748, сив металик, дата на първа
регистрация 17.01.2008 г., с пазарна стойност 22 500 лв.;
6
6) запор върху депозит в лева № BG12RZBB91551006357105, открит в
„Райфайзенбанк (България)“ ЕАД;
7) запор върху разплащателна сметка с дебитна карта в лева №
BG34RZBB91551005451020, открита в „Райфайзенбанк (България)“.
Имуществото е запорирано до размера на цената на бъдещия иск – 198
461,33 лв.
На 21.08.2020 г. по искова молба на КОНПИ против Р. Я. Н. и И. Ц. Д. е
образувано гр. д. № 2134/2020 г. на Окръжен съд – Бургас за отнемане на
незаконно придобито имущество на стойност 203 161,33 лв. Поискано е
отнемане на следното имущество на Р. Я. Н.:
1) сумата от 10 лв., представляваща паричната равностойност на 10
дружествени дяла от капитала на „Полифем“ ЕООД;
2) сумата от 50 лв., представляваща паричната равностойност на 50
дружествени дяла от капитала на „Роха Етиопия“ ООД;
3) сумата от 50 лв., представляваща паричната равностойност на 50
дружествени дяла от капитала на „Раклица 2015“ ООД;
4) сумата от 50 лв., представляваща паричната равностойност на 50
дружествени дяла от капитала на „Бургас паметници“ ООД;
5) 1/70 кв.м. ид. ч. от сграда с идентификатор 07079.607.286.1;
6) лек автомобил, марка „БМВ“, модел „Х5 3.0 ДИ“;
7) сумата от 14 200 лв., представляваща паричната равностойност към
датата на отчуждаване на лек автомобил „БМВ“, модел „760ЛИ“, с рег.
№А8988МК;
8) сумата от 1000 лв., представляваща възстановени допълнителни
парични вноски на собственика от „Роха Етиопия" ООД;
9) сумата от 1000 лв., представляваща вноска на каса от проверяваното
лице по депозитна сметка;
10) сумата от 12,68 лв., представляваща изплатени лихви по депозитна
сметка;
11) сумата от 17 317,52 лв., представляващи вноски на каса от
проверяваното лице по картова сметка по издадена дебитна карта „Виза" в
лева;
12) сумата от 32 231,60 лв., представляваща преводи от трети лица по
картова сметка по издадена дебитна карта „Виза“ в лева;
13) сумата от 9 448,20 лв., представляваща изплатени застрахователни
щети по картова сметка по издадена дебитна карта „Виза“ в лева;
14) сумата от 6 984,33 лв., представляваща извършени погасителни
вноски от проверяваното лице по разплащателна сметка в лева;
15) сумата от 1505 лв., представляваща извършена погасителна вноска
от проверяваното лице по потребителски кредит №********** от 12.10.2017
г.;
16) сумата от 1404,02 лв., представляваща извършена погасителна
7
вноска от проверяваното лице по договор за стоков кредит № CREX-10837720
от 14.07.2014 г.
От Р. Я. Н. и съпругата му И. Ц. Д. се иска отнемане на:
1) 210/1000 кв.м ид. ч. от поземлен имот е идентификатор
07079.612.168;
2) автомобил, марка „Мерцедес“, модел „Е 320“;
3) мотоциклет, марка „Кавазаки“, модел „ЗХ10Р“;
4) сумата от 17 000 лв., представляваща паричната равностойност към
датата на отчуждаване на л. а. „Фолксваген“, модел „Туарег“, с рег.
№А0695МР;
5) сумата от 13 500 лв., представляваща паричната равностойност към
датата на отчуждаване на лек автомобил „БМВ“, модел „520И“, с рег.
№А5655ПТ;
6) сумата от 2400 лв., представляваща паричната равностойност към
датата на отчуждаване на лек автомобил „Ауди“, модел „А8“, с рег. №А7077;
7) сумата от 3800 лв., представляваща вземане от „СИ 2015“ ООД,
породено от извършени допълнителни парични вноски.
Предявени са искания за отнемане на имущество от съпругата на Р. Я.
Н..
С Решение № 642 от 30.06.2022 г. по гр. д. № 2134/2020 г. на Окръжен
съд – Бургас искането на КОНПИ е отхвърлено изцяло. Решението поправено
и допълнено в частта на разноските с Решение № 872 от 08.09.2022 г.,
постановено по същото дело. Съдът е приел, че в тежест на ищеца е било да
установи наличие на значително несъответствие в имуществото на
ответниците и техните доходи, приходи или източници на финансиране,
намалени с размера на извършените от тях обичайни и извънредни разходи,
което да надвишава 150 000 лв. за целия проверяван период (§ 1, т. 4 от ДР на
ЗПКОНПИ). Кредитирано е заключението на вещото лице по съдебно-
икономическа експертиза, според което съотношението на общо придобитото
имущество от ответниците и нетния им доход възлиза на 38 835,23 лв., което
под законовия минимум от 150 000 лв.
С Решение № 200 от 17.11.2022 г. по в. гр. д. № 374/2022 г. Апелативен
съд – Бургас е потвърдил решението на окръжния съд със същите мотиви.
С Определение № 1820 от 23.06.2023 г. по в. гр. д. № 535/2023 г. на
Върховния касационен съд не е допуснато касационно обжалване на
решението на Апелативен съд – Бургас.
С Определение № 260087 от 12.07.2023 г. по ч. гр. д. № 435/2020 г. на
Окръжен съд – Бургас е отменено допуснатото обезпечение на бъдещ иск.
Видно е, че цялото производство по гражданска конфискация е
продължило от 21.08.2020 г. до 23.06.2023 г. (2 години и 10 месеца), а
обезпечителните мерки са действали от 07.02.2020 г. до 12.07.2023 г. (3 години
и 5 месеца). Исковото производство е продължило от 21.08.2020 г. до
23.06.2023 г. (2 години и 10 месеца).
8
Според чл. 2а ЗОДОВ държава отговаря за вредите, причинени на
граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или
бездействия на органите и на длъжностните лица по Закона за
противодействие на корупцията, извършени при или по повод изпълнение на
правомощията или службата им.
Настоящият състав намира, че по смисъла на закона всяко искане за
отнемане на незаконно придобито имущество, което се окаже неоснователно,
представлява незаконосъобразен акт на длъжностните лица по Закона за
противодействие на корупцията. Отговорността е обективна, т.е. не е нужно да
се установи вина на длъжностните лица. Да се допусне, че Комисията е
длъжна да води исково производство по отнемане на гражданска конфискация,
съответно обезпечително производство, дори и при липса на законовите
предпоставки за това, е едно абсурдно съждение, което не намира упора в
нормативната уредба. Наистина Комисията е длъжна да извърши проверка,
ако е сезирана по предвидения в закона начин, но не е длъжна да образува
исково производство за гражданска конфискация, ако липсват законовите
предпоставки за това. Поради изложеното настоящият състав приема, че е
налице основание за ангажиране на отговорността на държавата чрез
процесуалния й субституент – КОНПИ.
Във връзка с конкретните неимуществени вреди, които е претърпял
ищеца, пред първата инстанция са събрани само свидетелски показания на Д.
Р. К. – приятел на ищеца. Същият споделя, че знае за воденото срещу ищеца
дело от КОНПИ. Ищецът бил видимо притеснен, след като запорирали
имуществото му, защото то му давало сигурност. Страх го било, че ще лиши
детето си от наследство. Свидетелят сочи, че е помогнал на ищеца да плати
гаранцията по наказателното му дело в размер на 10 000 лв., за да бъде пуснат
на свобода. Ищецът прекарал известно време в затвора и под домашен арест.
Излага се, че ищецът живее на семейни начала с жена, от която има дете. Тя
имала фирма за изработка на надгробни паметници и той искал да участва във
фирмата със средства, но бил възпрепятстван поради запора на имуществото
му. Накрая синът на ищеца казал, че имотите не са важни, а важното е да е на
свобода. Имало купувач за един или два имота, но той се отказал. Според
ищеца притесненията на ищеца били повече от запорите. За наказателното
дело ищецът не се притеснявал, защото знаел, че е невинен. След налагане на
запорите ищецът коренно се променил – страхувал се, не бил вече весел и
общителен. Синът на ищеца имал състезания по кикбокс и ищецът не можел
да присъства на тях.
Към първоинстанционното дело е приложено становище от 11.05.2020 г.
от Илияна Александрова Петрова – специалист по клинична психология и
психотерапевт под супервизия и психологическа експертиза, но те касаят
детето на ищеца – Р. Р.ов Н.. Приложена е и психологична експертиза от
23.02.2019 г. от същото лице. Тези доказателства не са събрани по реда на ГПК
(представляват частна експертиза), а и е очевидно, че касаят период преди
инициираното на проверката пред КОНПИ, поради което няма да бъдат
коментирани.
По отношение на размера на обезщетението за неимуществени вреди е
9
налице практика на ВКС, обективирана в т. II от Постановление №
4/23.12.1968 г. на ВС, Пленум, че обезщетението за неимуществени вреди се
определя от съда по справедливост, съгласно чл. 52 ЗЗД, като понятието
„справедливост“ не е абстрактно, а винаги зависи от установените във всеки
отделен случай факти и обстоятелства. Въз основа на тях съдът преценява
дали има ли неблагоприятни последици от действията на Комисията върху
личния и семеен живот на проверяваното лице. В мотивите към решенията
трябва да се посочат конкретно тези обстоятелства, както и значението им за
размера на неимуществените вреди. С оглед спецификата на фактическия
състав на чл. 2а ЗОДОВ, от който произтича отговорността на държавата за
вреди критериите за определяне на обезщетението за неимуществени вреди
са: предмет, продължителност и интензитет на проведеното производство,
данните за личността на лицето – възраст, обществено и социално положение,
отражение на производството върху личния, обществения и професионалния
живот, разгласяване и публичност на производството, причиняване на
здравословни увреждания, както и всички обстоятелства, произтичащи от
характера на производството. Обезщетението за неимуществени вреди следва
да бъде определено не само въз основа на външните проявления в
психическото и емоционално състояние на ищеца, които неизбежно
съпътстват производството по ЗПКОНПИ, но и с оглед социално-
икономическите условия в страната и преките последиците върху начина му
на живот. Значение има и съдебната практика по сходни случаи. В този смисъл
са Решение № 50277/21.08.2023 г. по гр.д. № 4334/2021 г. на ВКС, IV г.о.,
Решение № 94/23.07.2021 г. по гр.д. № 4316/2019 г. на ВКС, III г.о., и др.
ВКС е имал случай да посочи, че обезпечителната защита при иск за
гражданска конфискация е привременна, има по-малък интензитет от
защитата по принудителното изпълнение. Обезпечителните мерки по законите
за гражданска конфискация не въвеждат абсолютна забрана за разпореждане с
имуществото; при определени предпоставки съдът може по молба на
заинтересованото лице при неотложна необходимост да разреши
разпоредителни действия с имуществото. Ако такава молба не е подадена,
причинната връзка между действията на комисията и съда по искане и
съответно налагане на обезпечителни мерки и причинените на лицето
имуществени вреди от невъзможността да се разпорежда с имуществото се
прекъсва, тъй като причиняването на вредите се дължи само на поведението
на това лице, което е могло, но не е подало искане за разпореждане с
имуществото с цел да удовлетвори неотложната си нужда от парични
средства. Налагането на обезпечителни мерки причинява известен
дискомфорт и неудобство, свързани с необходимостта съответните лица да се
обръщат към съда за освобождаване на имуществото в случай на неотложна
необходимост, както и могат да предизвикат безпокойството на лицата, че
могат да изгубят имуществото си, но причинените в тази връзка
неимуществени вреди не могат да се сравняват като интензитет с
неимуществените вреди от незаконно водено наказателно производство, тъй
като налагането на обезпечителни мерки не се разгласява публично и не е
окончателен акт на отнемане на имуществото. В този смисъл е Решение №
10
473/12.07.2024 г. по гр.д. № 4294/2023 г. на ВКС, IV г.о.
По настоящото дело няма данни да е налице подадена молба за
разпореждане с имущество от страна на ищеца.
Според съда липсват доказателства, които да сочат, че ищецът е
претърпял вреди, различни от обичайните за подобни случаи. Действително
ищецът няма как да не е претърпял известни притеснения поради това, че не е
могъл да разполага с цялото си имущество по времето, през което са действали
запорите и възбраните. Освен това се е притеснявал, че имуществото му ще
бъде отнето от държавата. Но няма данни да е имал значими психически или
физически проблеми във връзка с образуваното производство. Няма данни
обстоятелствата около производството по гражданска конфискация да са били
медийно разпространени, с което да са станали достояние на широк кръг от
лица. Няма и данни отношенията на ищеца със семейството му да са
значително засегнати в резултат на образуваното производство. Напротив,
самият ищец признава, че се е притеснявал от неизречен укор от страна на
съпругата си, а според разпитания свидетел синът на ищеца го е успокоявал,
че имотите не са важни, важното е да е на свобода. Не се установи ищецът да е
имал някакви професионални и бизнес намерения, които да не е реализирал,
освен да инвестира пари във фирмата на съпругата си. Очевидно семейството
е разполагало с източник на средства, с които да осигури съществуването си,
тъй като все пак фирмата е функционирала. Няма ясни данни за пропуснати
възможности за увеличаване на имуществото чрез продажба на запорирано
или възбранено имущество – изнесените от свидетеля данни са крайно
недостатъчни, за да се извърши такава преценка. Следва да се отбележи също,
че и съдебните производства са приключили сравнително бързо, като се има
предвид, че става дума за три инстанции. Ето защо съдът приема, че вредите,
търпени от ищеца, са в рамките на обичайните. При определяне на размера на
обезщетението настоящият състав съобрази и възрастта на ищеца (около 40 г.),
размера на обезпеченото имущество, както и икономическата обстановка в
страната към момента на производствата. Съдът съобрази и съдебната
практика по сходни случаи (в практиката се присъждат и по-високи
обезщетения, но за доста по-дълги периоди).
Във връзка с възражението на КОНПИ за липса на причинно-следствена
връзка, следва да се отбележи, че при обичайните вреди причинната връзка е
очевидна и не подлежи на формално доказване. Вж. Решение № 99/20.02.2025
г. по гр.д. № 325/2024 г. на ВКС, III г.о., Решение № 480/23.04.2013 г. по гр.д.
№ 85/2012 г. на ВКС, IV г.о., и др.
Слева да се отбележи, че в действителност част от вредите, които се
твърди, че са претърпени, са във връзка с наказателното производство, а не с
производството, инициирано от КОНПИ. Такива са вредите, свързани с
търпяната от ищеца мярка за неотклонение в наказателното производство.
Заради нея, а не заради производството, инициирано от КОНПИ, ищецът не е
могъл да подкрепя сина си в състезания по кикбокс.
Предвид всичко изложено съдът намира, че искът за главницата е
основателен, съответно основателен е и акцесорният иск за лихвите, поради
11
наличие на всички законови предпоставки. Поради съвпадение на крайните
изводи на двете инстанции, обжалваното решение следва да бъде потвърдено
в обжавалните части.
По разноските:
При този изход на спора – неоснователност и на двете жалби, меродавно
за отговорността за разноски остава съотношението между уважената,
респективно отхвърлената, част от иска и общия негов размер, отнесено към
общия размер на подлежащите на възмездяване разноски (Определение №
26/07.01.2025 г. по ч.т.д. № 2196/2024 г. на ВКС, I т.о.). Съдът определя на
КОНПИ юрисконсултско възнаграждение в размер на 200 лв., предвид
средната правна и фактическа сложност на делото. Ищецът е доказал само
разноски в размер на 5 лв. за държавна такса. Не е представен договор за
правна помощ за пред Окръжен съд – Бургас. При това положение на КОНПИ
се дължат 40 лв., а на г-н Н. – 1 лв.
Мотивиран от изложеното, Окръжен съд – Бургас
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 1330 от 06.06.2025 г. по гр. д. №
7983/2024 г. на Районен съд – Бургас, в следните обжалвани части: 1) в частта,
с която на основание чл. 2а ЗОДОВ Комисията за отнемане на незаконно
придобито имущество е осъдена да заплати на Р. Я. Н., с ЕГН **********,
сумата от 5000 лв., която сума представлява обезщетение за претърпени
неимуществени вреди, причинени на Н. от образувано срещу него гр. д. №
2134/2020 г. по описа на Окръжен съд – Бургас и наложени обезпечителни
мерки по ч. гр. д. № 435/2020 г. на Окръжен съд – Бургас, ведно със законната
лихва върху главницата от датата на предявяване на исковата молба –
22.11.2024 г. до окончателно изплащане; 2) в частта, с която Комисията е
осъдена да заплати на Р. Я. Н., с ЕГН **********, сумата от 971,05 лв., която
сума представлява законна лихва за забава върху обезщетението за
неимуществени вреди за периода от 23.06.2023 г. до 22.11.2024 г.; 3) в частта, с
която е отхвърлен искът по чл. 2а ЗОДОВ на Р. Я. Н., с ЕГН **********, за
осъждане на Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество да
заплати сумата над присъдения размер от 5000 лв. до пълния претендиран
размер от 25 000 лв.; 4) в частта, с която е отхвърлен искът на г-н Н. по чл. 86,
ал. 1 ЗЗД за осъждане на Комисията да заплати сумата над присъдения размер
от 971,05 лв. до пълния претендиран размер от 4855,25 лв.
ОСЪЖДА Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество
да заплати на Р. Я. Н., с ЕГН **********, сумата от 1 лв. – деловодни
разноски.
12
ОСЪЖДА Р. Я. Н., с ЕГН **********, да заплати на Комисията за
отнемане на незаконно придобито имущество сумата от 40 лв. – деловодни
разноски.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред ВКС при
условията на чл. 280, ал. 1 и 2 ГПК в едномесечен срок от получаване на
препис от страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
13