МОТИВИ към Решение от 6.12.2023 г.
по НЧД № 1098/2020 г. на СГС, НО, 28 състав
Производството е по реда на чл. чл. 4, ал. 1 от Закона за екстрадицията и Европейската заповед за арест,
вр. Споразумението между Европейския съюз и Република Исландия и Кралство
Норвегия относно процедурата по предаване между държавите-членки на Европейския
съюз и Исландия и Норвегия.
В
Софийски Градски съд е постъпила издадена на 12.03.2020 г. от Регионалната
прокуратура Хордланд, Кралство Норвегия по преписка № 14312255 и потвърдена със
съдебно решение Заповед за арест на българския гражданин Ч.А.Г. и предаването
му за провеждане на воденото срещу него наказателно производство в Норвегия за
извършено в периода от 11.10.2010 г. до 17.07.2016 г. в гр. Берген, Норвегия
престъпление „груба измама“ по чл. 271, вр. чл. 270, ал. 1, т. 1, вр. ал. 2 от
Наказателния кодекс на Норвегия от 1902 и чл. 372, вр. чл. 371, б. „а“ от
Наказателния кодекс на Норвегия от 2005.
В съдебно заседание
представителят на Софийска градска прокуратура
пледира, че са налице предвидените в закона предпоставки за предаване на
исканото лице на компетентния орган, издал заповедта. Счита, че при уважаване
на искането за предаване следва да бъде изменена и мярката за неотклонение на
исканото лица в „задържане под стража“.
Защитникът
на исканото лице Ч.Г. пледира да бъде постановен отказ за предаване на
българския гражданин, като счита, че е налице опасност от нарушаване на
основните права на същия. Позовава се на установените по делото обстоятелства
за влошеното здравословно състояние на исканото лице и риска за живота му,
съгласно заключението на приетата по делото съдебномедицинска експертиза.
Защитникът излага доводи и за това, че трябва да бъде съобразено решението на Окръжния
съд на Варшава, Полша, с което вече е отказано изпълнение на предходна заповед
за арест, издадена срещу исканото лице от норвежките власти, доколкото не е
налице промяна на обстоятелствата, въз основа на които този отказ е постановен.
В това отношение сочи, че по делото са представени доказателства, от които може
да се установи, че наказателното производство в Норвегия е било образувано,
поради наличието на гражданско-правен спор между исканото лице и неговата бивша
съпруга и споровете между тях за родителските права по отношение на децата им.
Защитникът на исканото лице счита, че евентуално уважаване на издадената от
норвежките власти заповед за арест би увредило правата на децата и тяхното
нормално развитие, които понастоящем се отглеждат именно от техния баща в
България.
Исканото лице Ч.Г., чрез
видеоконферентна връзка със съдебна зала в Окръжен съд Шумен, моли да не бъде
уважавано искането на норвежките власти за неговото предаване. Счита, че е
налице съмнение, че воденото срещу него в Норвегия наказателно производство се
използва в негова и на децата му вреда.
Съдът,
като прецени събраните по делото доказателства и обсъди възраженията на
страните установи следното:
Производството
пред е образувано по искане на Софийска градска прокуратура за изпълнение на
издадена на 12.03.2020 г. от Регионалната прокуратура Хордланд, Кралство
Норвегия Заповед за арест на Ч.А.Г. и предаването му за провеждане на воденото
срещу него наказателно производство в Норвегия.
Исканото за предаване лице Ч.А.Г.
е гражданин на Република България, както и на Съединените американски щати.
Срещу исканото лице Ч.Г. се води
наказателно производство в Кралство Норвегия за деяния, квалифицирани като
измами, с които са причинени имуществени вреди на осигурителната система на
Норвегия. Обвиняеми по същото производство са и бившата партньорка /норвежка
гражданка/ на Ч.А., с която той е живеел на семейни начала и с която имат две
деца, родени по време на съжителството им, както и други лица.
По воденото в Норвегия
наказателно производство е била издадена заповед за задържане на Ч.Г. и на
26.07.2018 г. е подаден сигнал за издирването му в Шенгенската информационна
система.
По воденото в Норвегия
наказателно производство е бил внесен обвинителен акт в Първоинстанционния съд
в Берген през месец юли 2019 г., като отсъствието на Ч.Г. не е дало основание
за спиране на производството и спрямо някои от останалите обвиняеми лица,
включително и бившата партньорка на Г., са били постановени осъдителни присъди.
На 25.11.2019 г., при влизане на
територията на Република Полша, исканото лице Ч.Г., е бил задържан, с оглед на
наличния в Шенгенската информационна система сигнал от норвежките власти за
издирването му.
След задържането на Ч.Г. от
полските власти и уведомяване на властите на Норвегия, на 27.11.2019 г. от
прокуратурата на Норвегия е била издадена Заповед за арест на основание
Споразумението между Европейския съюз и Република Исландия и Кралство Норвегия.
По образуваното в Република Полша
производство по изпълнение на така издадената Заповед за арест е било
постановено Решение на Окръжен съд във Варшава от 15.01.2020 г., с което е било
отказано предаването на Ч.Г. въз основа на издадената в Норвегия Заповед за
арест.
За да откаже предаването на Ч.Г.
по издадената в Норвегия Заповед за арест, полският съд се е позовал на
разпоредбите на чл. 1, пар. 3 от Споразумението между Европейския съюз и република
Исландия и Кралство Норвегия, препращащ към чл. 6 от Договора за Европейския
съюз. Според изложените в решението на Окръжния съд във Варшава съображения, по
делото е било установено, че наказателното производство, образувано от
норвежките власти, е „тясно свързано с продължителния конфликт на исканото лице
със службата Барневене и бившата му партньорка и майка на двете лица“, като в
това отношение са посочени обстоятелствата по водени съдебни производства между
двамата бивши партньори относно упражняването на родителските права по
отношение на децата им, включително и постановени решения на български
съдилища, с които упражняването на тези права е възложено на техния баща в
България. Полският съд е приел, че евентуалното предаване на Ч.Г. на норвежките
власти би довело до нарушение на чл. 8 от Европейската конвенция за правата на
човека и основните свободи, тъй като бившата партньорка на Г. би могла да
изтърпява наложеното й по наказателното производство наказание лишаване от
свобода, а той, след предаването му, би бил настанен в следствен арест, което
би довело до предаване на децата на приемно семейство и практически окончателна
загуба на връзка с тях за баща им. Полският съд, също така, е приел, че въпреки
непредаването на Ч.Г. на норвежките власти, същите биха могли да използват
други форми на международно правно сътрудничество с България за целите на
воденото от тях наказателно преследване.
Решението на Окръжен съд на
Варшава от 15.01.2020 г., с което е било отказано предаването на Ч.Г. въз
основа на издадената в Норвегия Заповед за арест е било протестирано от
прокуратурата, като с решение от 24.02.2020 г. Апелативният съд във Варшава е
оставил протеста без разглеждане.
С постановление от 6.03.2020 г.
Окръжният съд във Варшава е отменил взетите в Република Полша, в хода на
приключилото производство, ограничителни мерки.
Ч.Г. е решил да се завърне в
България с полет от Варшава до София. При влизане на територията на Република
България през Летище София, на 10.03.2020 г., Г. е бил задържан с оглед
продължаващия да е наличен сигнал в Шенгенската информационна система, подаден
от Норвегия на 26.07.2018 г.
След като българските власти са
уведомили Норвегия за така извършеното задържане, в Република България е
постъпила, издадена на 12.03.2020 г. от Регионалната прокуратура Хордланд, Согн
Ог Фьоране, Норвегия Заповед за арест на Ч.А.Г. и предаването му за провеждане
на воденото срещу наказателно производство в Норвегия. Наказателното
производство, посочено в Заповедта за арест от 12.03.2020 г., е същото, по
което е бил внесен обвинителен акт в Първоинстанционния съд в Берген през месец
юли 2019 г. и за целите, на което е била издадена преди това изпратената до
Полша Заповед за арест от 27.11.2009 г., чието изпълнение е било отказано от
Окръжния съд във Варшава.
В хода
на настоящето съдебно производство е било отправено преюдициално запитване до
Съда на ЕС със следните въпроси:
1. - Дали разпоредбите на чл. 1,
пар. 2 и пар. 3 от Споразумението между Европейския съюз и Република Исландия и
Кралство Норвегия относно процедурата по предаване между държавите-членки на
Европейския съюз и Исландия и Норвегия допускат издаване на нова заповед за
арест за целите на същото наказателно преследване спрямо лице, чието предаване
е отказано от държава-членка на ЕС на основание чл. 1, пар. 3 от
Споразумението, във връзка с чл. 6 от Договора за Европейския съюз и чл. 8 от
Европейската конвенция за правата на човека? и
2. - Дали разпоредбите на чл. 1, пар. 3 от
Споразумението между Европейския съюз и Република Исландия и Кралство Норвегия
относно процедурата по предаване между държавите-членки на Европейския съюз и
Исландия и Норвегия и на чл. 21, пар. 1 и чл. 67, пар. 1 от Договора за функциониране
на Европейския съюз, и на чл. 6 и чл. 45, пар. 1 от Хартата на основните права
на Европейския съюз допускат сезирана със Заповед за арест държава-членка на ЕС
да пререши постановен от друга държава-членка на ЕС отказ за предаване на
същото лице за целите на същото наказателно преследване, след като издирваното
лице се е възползвало от правото си на свободно придвижване и от държавата, в
която е постановен отказът за предаване се е придвижило до държавата, сезирана
с новата заповед за арест?
По така отправеното преюдициално
запитване Съдът на ЕС е образувал дело С-71/21, по което е било постановено
решение на 14.09.2023 г., с което е постановено, че:
1. Член 1, параграф 3 от
Споразумението между Европейския съюз и Република Исландия и Кралство Норвегия
относно процедурата по екстрадиране между държавите — членки на Европейския
съюз, и Исландия и Норвегия, одобрено от името на Европейския съюз с Решение
2014/835/ЕС на Съвета от 27 ноември 2014 година за сключване на Споразумението
между Европейския съюз, от една страна, и Република Исландия и Кралство
Норвегия, от друга страна, относно процедурата за предаване между държавите —
членки на Европейския съюз, и Исландия и Норвегия, трябва да се тълкува в
смисъл, че допуска издаването на няколко последователни заповеди за арест срещу
издирвано лице с цел предаването му от държава — страна по това споразумение,
след като друга държава — страна по посоченото споразумение, е отказала
изпълнението на първа заповед за арест срещу това лице, доколкото изпълнението
на новата заповед за арест не би довело до нарушение на тази разпоредба и
издаването на тази последна заповед има пропорционален характер; и
2. Споразумението между
Европейския съюз и Република Исландия и Кралство Норвегия относно процедурата
по екстрадиране между държавите — членки на Европейския съюз, и Исландия и
Норвегия, одобрено от името на Европейския съюз с Решение 2014/835, трябва да
се тълкува в смисъл, че не допуска изпълнението на заповед за арест от държава
членка да бъде отказано само поради това че друга държава членка е отказала
изпълнението на първа заповед за арест, издадена от Република Исландия или
Кралство Норвегия срещу същото лице и за същите деяния.
В периода между отправянето на
преюдициалното запитване и постановяването на решението на Съда на ЕС по него,
производството по настоящето дело е било спряно.
В периода, в който производството
по настоящето дело е било спряно, по водено в Шуменския районен съд /ШРС/исково
производство по отношение на родителските права спрямо децата от брака на
исканото лице на 17.05.2022 г. е било постановено Решение № 260036 по
гражданско дело № 1843/2018 г. на ШРС, с което упражняването на радителските
права върху децата П.А.Х., роден на *** г. и Г. А. Х., родена на *** г. е
предоставено на бащата Ч.Г. и е определен режим на лични контакти между децата
и тяхната майка М.Х.. Със същото решение е определено местоживеене на децата
при техния баща. Така постановеното решение на ШРС е било изменено с Решение №
205/20.07.2023 г. на Окръжен съд Шумен по въззивно гражданско дело № 419/2022
г. в частта относно личните контакти на майката с децата, като в останалата му
част решението на първоинстанционния съд е потвърдено.
След възобновяването на
производството по настоящето дело е била разменена кореспонденция с
прокуратурата на Хордланд, Согн Ог Фьоране, в рамките на която с писмо от 6.10.2023
г. българският съд е бил уведомен, че норвежките власти продължават да
поддържат искането за предаване на Ч.Г.; че воденото срещу него наказателно
производство е било спряно пред първоинстанционния съд за изчакване на
приключване на производството по предаване и че бившата съпруга на Ч.Г.М.Х. е
осъдена на 2 години и 4 месеца лишаване от свобода с потвърдена присъда и че
подадената от нея молба за помилване е била отхвърлена.
Съгласно приетата в съдебно заседание по
делото на 6.12.2023 г. съдебно-медицинска експертиза, здравословното състояние
на исканото лице е сериозно увредено, силно рисково и опасно, с оглед на пореден
тромбоемболичен инцидент; че Ч.Г. страда от Хронична сърдечна недостатъчност, Недостатъчност
на сърдечната трикупсидална клапа, Хронична рецидивираща белодробна
тромбоемболия на фона на прекарана дълбока венозна тромбоза на лява подбедрица,
Хипертонична болест с хипертонично сърце, Постфлебитен синдром на ляв долен
крайник, Остеонекроза на дясна тазобедрена става със скъсяване на крайника,
Нарушение в обмяната на мазнините, Адхезивен капсулит /възпаление на обвивката/
на лява раменна става, Посттравматично сресово разстройство, които заболявания
са хронифицирали, някои с прогресивно влошаващ се необратим ход. Според
заключението, състоянието на исканото лице не позволява пътуване чрез въздушен
или наземен транспорт между България и Норвегия, поради наличие на риск за
живота му.
При така установените
обстоятелства, съдът намира следното от правна страна:
Издадената
заповед за арест отговаря на изискванията за форма и съдържание, установени в
чл. 11 от Споразумението между Европейския съюз и Република Исландия и Кралство
Норвегия относно процедурата по предаване между държавите-членки на Европейския
съюз и Исландия и Норвегия.
Заповедта е издадена от
компетентен орган, съгласно правото на издаващата държава.
Заповедта е издадена за предаване
на лице за водене срещу него на наказателно производство в Норвегия за
престъпление, попадащо в обхвата на чл. 3 от Споразумението между Европейския
съюз и Република Исландия и Кралство Норвегия относно процедурата по предаване
между държавите-членки на Европейския съюз и Исландия и Норвегия.
Макар и да не са налице
задължителните и относителните основания за отказ да бъде изпълнена заповедта,
установени в чл. 4 и чл. 5 от Споразумението между Европейския съюз и Република
Исландия и Кралство Норвегия относно процедурата по предаване между
държавите-членки на Европейския съюз и Исландия и Норвегия, настоящият съдебен
състав намира, че такъв отказ следва да бъде постановен на основание чл. 1,
пар. 3 от същото споразумение, доколкото предаването на исканото лице би довело
до засягане на основни права, установени в чл. 3 и чл. 8 от Европейската
конвенция за защита правата на човека, както и в чл. 6 от Договора за
Европейския съюз, вр. чл. 4 и чл. 7 от Хартата на основните права на ЕС.
Съобразно даденото тълкуване на Споразумението
между Европейския съюз и Република Исландия и Кралство Норвегия относно
процедурата по предаване между държавите-членки на Европейския съюз и Исландия
и Норвегия от Съда на ЕС в решението му по отправеното преюдициално запитване, наличието на опасност от нарушаване на
основните права, прогласени в Хартата, може да позволи на издаващия съдебен
орган по изключение и след подходяща проверка, да не изпълни заповед за арест
на основание член 1, параграф 3 от Споразумението /т. 38 от Решение по дело
С-71/21/.
Макар и в същото решение, при
отговорите на въпросите по преюдициалното запитване, Съдът на ЕС да е посочил,
че постановеният от полски съд отказ да бъде изпълнена предходна заповед за
арест, издадена от норвежките власти по отношение на същото искано лице, да не е
пречка да бъде издадена последваща заповед и че същият отказ да не може да бъде
единствено основание за постановяване на отказ за изпълнение на издадената
втора заповед за арест, в решението е посочено и че предходният отказ несъмнено
трябва да подтикне към бдителност изпълняващия орган на друга държава членка,
сезиран с нова заповед за арест, издадена от тази държава срещу същото лице за
същите деяния /т. 55 от Решение по дело С-71/21/.
Извършвайки проверката отново на
наличието на основанията за изпълнение на заповедта за арест, настоящият
съдебен състав намери, че е налице опасност от засягане на правото на живот на
исканото лице при негово предаване, доколкото е налице риск за живота му при
евентуално пътуване с въздушен или наземен транспорт от България до Норвегия,
съобразно заключението на приетата по делото съдебномедицинска експертиза. Наличието
на сериозни и потвърдени основания да се счита, че ако бъде предадено на
издаващата държава, издирваното лице ще бъде изложено на риск от значително
намаляване на очакваната продължителност на живота му или от тежко, бързо и
необратимо влошаване на здравословното му състояние, следва да се отчита при
решаване на въпроса дали да бъде изпълнена заповедта за арест /т. 50 от Решение
по дело С-71/21 и цитираното там Решение по дело С-699/21/. От заключението на
приетата по делото съдебно-медицинска експертиза се установява, че наличните
заболявания на исканото лице не са с оптимистична прогноза за развитие и не
може да се очаква, че здравословното му състояния може да се подобри, така че да
се отложи предаването до евентуално оздравяване. С оглед на това и съдът счита,
че при уважаване на искането за предаване при здравословното състояние на
исканото лице, при което е рисково пътуването по възможните начини за транспорт
до Норвегия, ще е налице опасност от нарушаване на принципите по чл. 3 от
Европейската конвенция за защита правата на човека, както и по чл. 6 от
Договора за Европейския съюз, вр. чл. 4 от Хартата на основните права на ЕС.
На следващо място, настоящият
съдебен състав счита, че установените по делото обстоятелства, че понастоящем
исканото лице упражнява родителските права и се грижи за отглеждането на двете
малолетни лица от брака му с бившата му съпруга, както и обстоятелството, че по
отношение на същата в Норвегия е постановена влязла в сила и подлежаща на
изпълнение присъда, с която е наложено наказание „лишаване от свобода“, сочат
наличие на опасност от засягане на правата на двете малолетни лица, както и на
родителските права на техния баща. Това обуславя извод за наличие на опасност
от нарушаване на принципите по чл. 8 от Европейската конвенция за защита
правата на човека, както и в чл. 6 от Договора за Европейския съюз, вр. чл. 7
от Хартата на основните права на ЕС при предаване на исканото лице.
Предвид изложеното съдът счете,
че следва да откаже изпълнението на издадената по отношение на българския гражданин
заповед за арест на основание член 1, параграф 3 от Споразумението между
Европейския съюз и Република Исландия и Кралство Норвегия относно процедурата
по предаване между държавите-членки на Европейския съюз и Исландия и Норвегия.
Настоящият съдебен състав счита, че съществуващите инструменти за правно
сътрудничество между Норвегия и България дават възможност да бъде изслушан
българския гражданин в рамките на воденото срещу него наказателно производство
от норвежките съдебни власти, ако същите отправят молба за това, така че
производството в Норвегия продължи и по този начин не се засегне принципът за избягване
на ненаказуемостта. Инструментите на международното правно сътрудничество
позволяват и признаване и изпълнение на осъдителна присъда, ако такава бъде
постановена в издаващата държава.
По горните съображения съдът
постанови решението си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1. 2.