Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 837 04.08.2023 г. гр.Бургас
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД БУРГАС, първи състав, в открито заседание на пети юли две хиляди двадесет и трета година, в
състав:
Съдия: Димитър Гальов
Секретар:
Десислава Фотева
като
разгледа докладваното от съдията адм. дело № 1195 по описа за 2022 година, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на
чл.203 и сл. от АПК.
Делото е образувано след разделяне на адм. дело № 835
от 2022г. по описа на АС-Бургас, като предмет на настоящото производство е
само исковата претенция на Д.В.Х. против Областна администрация-Бургас,
съгласно уточнителна молба / с вх.№ 4062
от 18.04.2023г./- л.132 от делото, съгласно която се иска осъждане на
ответната страна да заплати на ищеца Х. обезщетение в размер на 6 основни
заплати за времето, през което не е била на работа поради незаконното
прекратяване на служебното правоотношение, а именно за периода от 04.05.2022г.
до 04.11.2022г. Сочи се, че през този период ищецът Х. не е заемала друга
държавна длъжност и не е получавала възнаграждение.
Претендираното обезщетение е на основание
чл.121, ал.1, т.3, вр. с чл.104, ал.1 от Закона за държавния служител. Общата
сума е в размер на 6612.00 лева, изчислена на база основната месечна заплата от
1102.00 лева, към момента на влизане в сила на Решение № 2593 от 13.03.2023г.
по адм. дело № 7732 от 2022г. на ВАС на РБ за отмяна на заповедта за
прекратяване на служебното правоотношение между Областна администрация-Бургас и
Д.Х., заемаща длъжността „главен счетоводител“ в отдел „АФСД“, дирекция
„АПОФУС“ в Областна администрация- Бургас. Иска се и присъждане на законната
лихва, считано от 13.03.2023г., когато е влязъл в сила съдебният акт за отмяна
на заповедта, до окончателното изплащане на сумата.
Предвид направеното уточнение на иска по
основание и размер и подаденият писмен отговор на ответната страна, съдът
намира, че е безспорен по делото размерът на основното месечно възнаграждение,
което се претендира от ищеца и възлиза на сумата от 1102 лева към меродавният
за определянето му момент- 13.03.2023г. /датата
на признаване на прекратителната заповед за незаконна/, поради което с
Определение № 1172 от 10.05.2023г., с което са конституирани страните,
насрочено е открито заседание по делото и са дадени указания при разпределяне
на доказателствена тежест, този факт е обявен за безспорен.
Ответникът
по иска – Областна администрация Бургас, в указаният срок депозира писмен
отговор на исковата претенция, в който се изразява
становище за допустимост на иска, но за частична неоснователност. Оспорва се,
като неоснователен по размер иска за сумата над 4408 до претендираните 6612
лева. В тази връзка, ответникът прави изявление за прихващане на сумата от 2204
лева, представляваща изплатено на ищеца обезщетение, на основание чл.106, ал.2
от Закона за държавния служител, а именно в размер на 2 основни месечни заплати.
Иска се отхвърляне на иска досежно неоснователната му част, с оглед направеното
възражение за прихващане.
В съдебно заседание, чрез процесуален представител,
поддържа изложеното в писмения отговор. Претендира се юрисконсултско
възнаграждение при евентуално отхвърляне на иска.
Административен съд – Бургас,
като взе предвид доводите и становищата на страните, събраните по делото
доказателства и съобрази разпоредбите на закона, намира за установено следното:
Искът
е подаден от надлежна страна срещу пасивно легитимиран ответник по смисъла на
чл.205
от АПК, поради което е процесуално ДОПУСТИМ.
При
разглеждане на иска по същество, за да се произнесе, съдът съобрази следното:
Не се спори между страните, а и от
приетите писмени доказателства се
установява, че с Решение № 2593 от 13.03.2023г. по адм. дело № 7732 от 2022г. на ВАС на РБ
е отменена заповедта за прекратяване на служебното правоотношение между
Областна администрация- Бургас и Д.Х., заемаща длъжността „главен счетоводител“
в отдел „АФСД“, дирекция „АПОФУС“ в Областна администрация- Бургас, а именно
Заповед № РД-16-94 от 03.05.2022г., издадена от Областния управител на Област
Бургас.
От ангажираните в хода на съдебното
производство писмени доказателства, ищецът изпълни указанията относно
разпределената тежест за доказване и установи по категоричен начин, че за
времето от 04.05.2022г.
до 04.11.2022г. /претендираният период от 6 месеца/, не е заемала друга
държавна длъжност, респективно не е получавала по-ниско трудово възнаграждение,
респективно е била безработна.
Както вече бе посочено по-горе, с
определение на съда бе обявен за безспорен фактът, че към момента на признаване
уволнението за незаконно основната месечна заплата за заеманата от ищеца
длъжност в Областна администрация Бургас е 1102 лева, към датата 13.03.2023г.,
когато е отменена заповедта за прекратяване на служебното правоотношение.
Не се спори по делото, че
ищецът Х. е получила обезщетение в размер на 2 месечни заплати, с правно
основание чл.106, ал.2 от Закона за държавния служител. Освен това този факт се
доказва по категоричен начин от приетите и неоспорени писмени доказателства,
според които такова обезщетение е определено и изплатено на ищеца Х.. Същото е
начислено именно в размерът отговарящ на претендираните две месечни заплати,
т.е. общо 2204 лева или по 1102 лева за месец, като след удържане на дължимия
данък по ЗДДФЛ в размер на 214.60 лева реално е преведена сумата от 1983.60
лева /л.138 от делото/.
При
тези фактически констатации, разгледан по същество искът е частично основателен,
поради следното:
Според разпоредбата на чл.204, ал. 1 АПК, иск за обезщетение за вреди, настъпили в резултат на
незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административни органи и
длъжностни лица, може да се предяви след отмяната на административния акт по
съответния ред. В разглежданият случай, заповедта за прекратяване на служебното
правоотношение между ищеца и ответната Областна администрация Бургас е отменена
от съда.
Съгласно чл.205 от АПК, искът е предявен срещу юридическото лице,
представлявано от органа, от чийто незаконосъобразен акт, действие или
бездействие са причинени вредите. В случаят, искът правилно е насочен против Областна
администрация Бургас.
Нормата на чл.104, ал.1 ЗДСл сочи, че когато заповедта за прекратяване на
служебното правоотношение бъде отменена от органа по назначаването или от съда,
държавният служител има право на обезщетение в размер на основната си заплата,
определена към момента на признаването на уволнението за незаконно или на
неявяването му да заеме службата, за цялото време, през което не заема държавна
служба, но не за повече от 6 месеца, а когато е бил назначен на друга държавна
служба с по-ниска заплата или е получавал възнаграждение за друга работа в
по-нисък размер, той има право на разликата в заплатите или на разликата между
заплатата и възнаграждението, изчислени въз основа на основната заплата,
съответно основното възнаграждение.
От анализа на цитираната разпоредба
се обуславя извод, че предпоставките за търсене на обезщетение в размер на
основната заплата са наличието на влязло в сила съдебно решение, с което
уволнението е признато за незаконно, лицето да не е било назначено на друга
работа и да не е получавало възнаграждение за претендирания период.
Предвид изложените по-горе факти и
обстоятелства надлежно доказани по делото, налице са всички кумулативно
изискуеми предпоставки за присъждане на исканото обезщетение по принцип, но е
основателно възражението на ответната страна за частична неоснователност на
претенцията досежно изплатената вече сума, равняваща се на 2 месечни заплати
или с други думи дължи се обезщетение в размер на 4 месечни заплати, т.е. за
сумата от 4408 лева, а за останалата част /2204 лева/ до пълният предявен
размер от 6612 лева, искът следва да се отхвърли, като неоснователен, предвид
вече изплатеното обезщетение по чл.106, ал.2 от ЗДСл, което обстоятелство не се
и оспорва от ищеца.
Основателна
е и акцесорната претенция за присъждане на обезщетението, ведно със законната
лихва, считано от 13.03.2023г. /отмяна на заповедта/, какъвто е началният
период посочен от ищеца, респективно до окончателното плащане на обезщетението.
Предвид изхода на спора,
следва да бъде обсъдено своевременно направеното искане за присъждане на
разноски в производството, но въпреки направеното искане, следва да се
отбележи, че всъщност такива разноски не са направени. Изрично е заявено от
пълномощникът на ищеца в открито съдебно заседание, че не се претендира
адвокатско възнаграждение, а само платената държавна такса. Други разноски не
са направени и не се твърди извършването на такива. Видно от материалите по
делото обаче, съдът не е указвал на ищеца да внася държавна такса, с оглед
нормата на чл.126 от Закона за държавния служител, нито са налице
доказателства, че такава е платена по настоящото дело, образувано след
разделяне на първото производство по оспорване на прекратителната заповед. В
този смисъл, липсва плащане на държавна такса, която да се присъжда в полза на
ищеца и това искане е неоснователно, въпреки изхода от делото.
Мотивиран от изложеното,
Административен съд-Бургас, първи състав
ОСЪЖДА ОБЛАСТНА АДМИНИСТРАЦИЯ БУРГАС, представлявана от Областния управител, да заплати на Д.В.Х., ЕГН **********, сумата от 4408 лв. /четири хиляди четиристотин и осем/ лева, съставляваща
обезщетение в размер на 4 /четири/ основни месечни заплати от времето, през което не е била на работа,
поради незаконно прекратяване на служебното правоотношение /отменена Заповед № РД-16-94 от 03.05.2022г.,
издадена от Областния управител на Област Бургас/, ведно
със законната лихва, считано от 13.03.2023г. /датата на влизане в сила на отменителното решение на ВАС/, до окончателното
плащане на тази сума, КАТО за разликата от 4408 лева до пълният
предявен размер на иска за сумата от 6612 лева, ОТХВЪРЛЯ иска, като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСТАВЯ БЕЗ
УВАЖЕНИЕ искането на Д.В.Х.
за присъждане на разноски по делото, представляващи платена
държавна такса по делото, като НЕОСНОВАТЕЛНО.
РЕШЕНИЕТО
може да се обжалва от страните пред Върховния административен съд на Република
България, в четиринадесетдневен срок от получаването на съобщението.
СЪДИЯ: