Р Е Ш Е Н
И Е
№ 260275
гр.Пловдив, 23.06.2021
г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ХVІ гр.с., в открито съдебно
заседание на двадесет и пети май две хиляди и двадесет и първа година, в състав
СЪДИЯ:
Росица Кюртова
секретар: Боряна Козова,
като разгледа
докладваното от съдията т.дело №64 по описа на съда за 2021 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Предявени са обективно кумулативно
съединени искове с правно основание чл.55, ал.1, предложение първо ЗЗД.
Ищецът „ИПО“ООД, ЕИК
*********, седалище и адрес на управление гр.София, ж.к.Хаджи Димитър,
ул.“Резбарска“ №47, ет.5, представлявано от И.Г.П., чрез пълномощници адв.Е.Б.
и адв. Х.М., твърди, че е собственик на
енергоемко предприятие, чиито основни производствени мощности са разположени в
поземлен имот с идентификатор 36498.504.2538 и поземлен имот с идентификатор
36498.341.737 по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.Карлово.
Собствеността върху първият имот се установява от: нотариален акт № 65, т. III
от 05.07.1996 г., нотариален акт № 42, т. III от 25.04.1997 г., постановление
за възлагане, вписано на 12.11.1996 г., постановление за възлагане, вписано на
12.12.1997 г., договор за покупко-продажба на търговско предприятие от 30,11.2004
г. с нотариална заверка на подписите рег. № 8605/30.11.2004 г. на нотариус с
рег. № 99 на НК, нотариален акт № 74, т. VI от 06,08.2009г., нотариален акт №
89, т. I от 02.02.2010 г. Собствеността върху втория имот се установява от
нотариален акт № 98, т. IV от 24.09.1999г., нотариален акт№ 26, т. V от
10.09.1999 г. и горепосочения договор за покупко-продажба на търговско
предприятие. Според ищеца снабдяването на предприятието му с електроенергия се
осъществява чрез собствен на дружеството електропровод - 20кV, който е директно
свързан с подстанция 110/20кV „Карлово - 1", собственост на „НЕК"
ЕАД. Електропроводът е въведен в експлоатация, за което е издадено
удостоверение № 65/15.08.2011г. от главния архитект на Община Карлово, в което
като възложител на строежа е посочен „ИПО“ ООД. Електропроводът е заведен и в
счетоводните книги на ищеца като собствен на дружеството дълготраен актив.
Електропроводът снабдява с електроенергия предприятието на ищеца чрез четири
трансформатора, които също са негова собственост. Трансформаторите са
разположени в имотите на ищеца и представляват: трансформатор 2500 kVА,
трансформатор 1000 кVА, трансформатор 630 kVА и трансформатор 400 кVА. Първите
два са закупени с фактура № 6583/19.07.1999 г., издадена въз основа на протокол
№ 1/19.07.1999 г. и платени с платежно нареждане от 19.07.1999 г. Третият е
закупен с фактура № 526/04.08.2008 г., а четвъртият - с фактура №
886/01.12.2004 г. На основание изложеното се поддържа, че ответното дружество
не е собственик на нито един от елементите на електроразпределителната мрежа,
чрез които се осъществява снабдяването на ищцовото дружество с електроенергия,
поради което след въвеждане на собствения електропровод в експлоатация на
15.08.2011 г. до края на исковия период – месец
декември 2020 г., „ИПО" ООД не дължи заплащане на цена за достъп до
разпределителната мрежа и цена за пренос през разпределителната мрежа.
„ИПО" ООД не е ползвал тези услуги, защото е директно присъединен към
подстанция 110/20кV „Карлово - 1", собственост на „НЕК" ЕАД и е
ползвал единствено услугите по достъп до и пренос през електропреносната мрежа,
които се предоставят съответно от „ЕСО" ЕАД (Енергийния системен оператор)
и „НЕК" ЕАД (Националната електрическа компания). Въпреки горното,
ответното дружество е издало фактури с получател ищеца за начислена цена за
достъп до разпределителната мрежа и цена за пренос през разпределителната
мрежа, като за процесния период от време – от м.02.2019 г. до м.12.2020 г.,
ответникът е издал фактурите, цитирани в исковата молба. Твърди се, че под
угрозата да бъде прекратено подаването на електроенергия всички цитирани
фактури са платени от ищеца, в това число начислената с тях цена за достъп и
пренос през ел.разпределителната мрежа. Тъй като не е предоставил визираните
услуги, ответникът се е обогатил неоснователно с получената за тях цена.
Посочено е, че между страните са налице предходни искови производства, по които
са предявени искови претенции на „ИПО“ ООД за връщане на недължимо платени суми
от цена за пренос и цена за достъп до електроразпределителната мрежа за
различни периоди от време, предхождащи процесния, и по всички дела са налице
влезли в сила съдебни решения, с които исковите претенции са уважени. Предвид
изложените фактически твърдения, в исковата молба е формулиран петитум да се
осъди ответникът да заплати на ищеца сума в общ размер 103 262,24 лв., платена
от ищеца по фактурите, издадени от ответника за периода от 01.02.2019 г. до
31.12.2020 г., представляваща цена за услугите пренос през и достъп до
разпределителната мрежа, ведно със законна лихва, считано от датата на
завеждане на исковата молба – 28.01.2021 г., до окончателното й изплащане.
Претендират се разноските по делото.
Ответникът „Електроразпределение
Юг“ЕАД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр.Пловдив,
ул.“Хр.Г.Данов“ №37, чрез пълномощник юрк.С.Р., оспорва иска. Оспорва
фактическото твърдение, че „НЕК“ ЕАД е предоставило достъп на ищеца до кабели
от подстанция 110/20кV „Карлово-1“, както и съществуването на договор между
ищеца и „НЕК“ ЕАД относно присъединяването на обекта и относно предоставянето
на услуги пренос и достъп. Счита, че описаните в исковата молба суми са дължими
при наличие на фактическо и правно основание за това. Изложено е твърдение, че
за процесния период правоотношенията между страните са уредени от договор,
сключен на 12.11.2013 г. Не се оспорва твърдението, че ищецът е собственик
на електропровод 20 кV и трафопост. Но тъй като чрез електропровода
и трафопоста се снабдяват повече от един потребители на ел. енергия, той е част
от електроразпределителната мрежа на ответника и подлежи на изкупуване, а
ищецът необосновано отказва да преговаря за изкупуването на съоръженията.
Развиват се подробни съображения в тази насока, като се претендира за
неоснователност на исковата претенция.
В допълнителната искова
молба се оспорва твърдението на ответника, че процесният електропровод 20 КV е
част от електроразпределителната мрежа. Признава се факта на подписване на
договор от 12.11.2013 год. за достъп и пренос на ел.енергия през
електроразпределителната мрежа, с възражение, че този договор е бил подписан от
ищеца с особено мнение, че услугите, предмет на договора, не му се предоставят
и няма да му се предоставят реално от ответника. Поддържа се, че договорът е
сключен без основание и като такъв е нищожен. Наред с това се изтъква, че същият
е сключен в противоречие със закона – чл. 88, ал. 1 ЗЕ, според който услугата
по достъп и пренос на електроенергия може да се предостави само от лице,
собственик на електроразпределителната мрежа. Твърди се, че ответникът реално
не извършва който и да е от разходите, включени в цената за достъп. Изложени са
подробни аргументи по същество.
Съдът, след като обсъди
събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за
установено от фактическа страна следното:
Не се спори между
страните, че ищецът е собственик на енергоемко предприятие, основните
производствени мощности на което са разположени в поземлени имоти на ищцовото
дружество с идентификатори, съответно 36498.504.2538 и 36498.341.737 по
кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.Карлово. Не се спори и
относно факта, че снабдяването на предприятието на ищеца с електроенергия се
осъществява чрез собствен на дружеството електропровод-20 kV, въведен в
експлоатация на 15.08.2011 г., което се установява и от представеното
удостоверение №65/15.08.2011 г., издадено от главния архитект на Община
Карлово. Безспорно между страните е, че електропроводът снабдява с
електроенергия предприятието на ищеца чрез четири трансформатора –
трансформатор 2500 kVA, трансформатор 1000 kVA, трансформатор 630 kVA и
трансформатор 400 kVA, които са закупени от ищеца, съгласно представените
фактури, издадени съответно на 19.07.1999 г., 04.08.2008 г. и 01.12.2004 г.
Приет е като
доказателство по делото договор за достъп и пренос на електрическа енергия през
електроразпределителната мрежа, сключен на 12.11.2013 г. между ищеца, в
качеството му на мрежови клиент, и ответника, в качеството на собственик и оператор
на разпределителната мрежа. Според договора „пренос“ е транспортиране на
електрическата енергия през преносната мрежа, а „достъп“ е правото на
използване на разпределителните мрежи за пренос на електрическа енергия срещу
заплащане на цена.
Установява се, че
ответникът е издател на общо 23 на брой фактури с получател ищцовото дружество
в периода от 28.02.2019 г. до 31.12.2020 г. Фактурите са за отчетни периоди от
м.02.2019 г. до м.12.2020 г. В предмета им са включени: цена за услугите пренос
през и достъп до разпределителната мрежа; цена за пренос и достъп през/до
електропреносната мрежа и надбавка по чл.7 НРЦЕЕ. Общият размер на начислената
със същите фактури цена за достъп до елекроразпределителната мрежа е
33 719,17 лв., а общата цена за пренос през елекроразпределителната мрежа
е 69 543,07 лв. Няма спор между страните, че общата стойност на услугите пренос
през и достъп до разпределителната мрежа в размер 103 262,24 лв. е
заплатена от ищеца на ответника.
Прието е заключение на
съдебно-техническа експертиза, според което разпределителната уредба на
„ИПО“ООД е присъединена посредством въздушен електропровод 20 kV към
разпределителната уредба на подстанция 110/20 kV „Карлово 1“. Присъединяването
е на средно ниво напрежение - 20 kV. Електроразпределителната мрежа, през която
се захранва предприятието на „ИПО“ООД, включва както елементите на процесния
електропровод 20 kV, така и елементите на закритата разпределителна уредба на подстанция
110/20 kV „Карлово 1“. Сред тях няма такива, собствени на „ЕВН България
Електроснабдяване“ЕАД или на „Електроразпределение Юг“ЕАД. От съоръженията на
ищеца се електрозахранват и трети лица, клиенти на „ЕР Юг“ ЕАД. През процесния
период от време ищцовото дружество е потребявало електроенергия в помесечни
количества, уточнени в експертизата. Общото количество потребена електроенергия
и 7 495 863 квтч. Средството за измерване на потребената ел.енергия е
монтирано в РУ 20 кV на „ИПО“ООД.
Прието е по делото
заключение на съдебно-счетоводна експертиза, според което стойността за пренос
и за достъп до електроразпределителната мрежа в процесните фактури съответства
на консумираните от ищеца количества ел.енергия и е определена съобразно
предоставената за обекта мощност и одобрената от КЕВР цена. Няма данни ищцовото
дружество да е плащало цена за достъп и цена за пренос на „НЕК“ЕАД или на друго
мрежово дружество, различно от ответника. Респективно фактурите са изцяло
заплатени от ищеца в полза на ответното дружество.
При така установената
фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:
Съгласно § 1, т.22 ДР ЗЕ
"Електроразпределителна мрежа" е съвкупност от електропроводи и
електрически уредби с високо, средно и ниско напрежение, която служи за
разпределение на електрическа енергия. Съгласно чл.88 ЗЕ разпределението на
електрическа енергия и експлоатацията на електроразпределителните мрежи се
осъществяват от оператори на електроразпределителни мрежи – собственици на
такива мрежи на обособена територия, лицензирани за извършване на разпределение
на електрическа енергия за съответната територия. Следователно, услугите,
свързани с електроразпределителната мрежа, се извършват от собствениците на
същата мрежа, или правното основание за
предоставяне на процесните услуги, е собствеността върху
електроразпределителната мрежа. В процесният случай, както се установи, ответното
дружество няма собствени съоръжения в електроразпределителната мрежа,
захранваща с електроенергия
предприятието на ищеца, основните производствени мощности на което са
разположени в горепосочените два поземлени имота. Услугата „достъп до електроенергия”
се предоставя от „Електроенергиен Системен оператор“ ЕАД, чрез подстанция на
„НЕК“ ЕАД, към която предприятието на ищеца е директно присъединено. Услугата
„пренос на електрическа енергия” се предоставя чрез съоръженията на „ЕСО”ЕАД и
„НЕК” ЕАД до подстанция 110/20 kV „Карлово-1”, от където тя се пренася чрез
собствения на ищеца електропровод до предприятието му. Този извод следва от
установения чрез техническата експертиза факт, неоспорен от страните, че
електроразпределителната мрежа завършва на мястото /клемите/ на присъединяване
на собствения на ищеца електропровод към подстанция на „НЕК”ЕАД-110/20 kV
„Карлово-1” и от тази точка започва електропреносната мрежа. Т.е. ищецът е
присъединен към електропреносната мрежа със собствените си съоръжения, а не
чрез такива на ответното дружество.
Представеният по делото
договор, сключен между страните на 12.11.2013 г., за достъп и пренос на
електрическа енергия през електроразпределителната мрежа, според съда, не
обосновава извод за дължимост на процесните суми. Основанието за начисляване на
процесните такси е не договорът, сам по себе си, а предоставената въз основа на
него услуга. За да се породи задължение за плащане, е необходимо ответната
страна да е предоставила конкретна услуга, което в процесния случай не се
установява. Както се каза, съгласно чл. 88, ал.1 ЗЕ, услугата по достъп и
пренос на електроенергия може да се предоставя само от лице, собственик на
електроразпределителната мрежа. В настоящия случай, ответното дружество не е
собственик на нито един от елементите й, чрез които се осъществява снабдяването
на ищеца с електроенергия, поради което така сключеният договор е нищожен поради
липса на предмет. Възражение в тази насока е направено от ищеца, поради което
съдът намира, че няма пречка да обсъди преюдициалния въпрос за действителността
на договора в мотивите на решението си.
Тъй като визираният
по-горе договор, на който се основава ответникът, е нищожен, то следва да се
приеме, че между „ИПО“ООД и „Електроразпределение Юг“ЕАД в процесния период от
време не е съществувала правна връзка, двете дружества не са се намирали в
търговски отношения по пренос и разпределение на електрическа енергия и
съответно за тях не съществуват насрещни права и задължения. Дори да се приеме,
че такава връзка е налице, то ответникът е в неизпълнение на основните си
задължения по договора да предостави на ищеца съответните услуги.
Съдът намира за
ирелевантен за спора факта, че към съоръженията на ищеца са присъединени и
други потребители. Причините и начина на присъединяването им нямат отношения
към спора, доколкото няма спор, че това присъединяване не е извършено от ищеца,
нито с негово съгласие.
Неоснователно, според
съда, е възражението на ответното дружество, че процесните цени са дължими от
ищеца, тъй като същият необосновано отказва да сключи договор за изкупуване на
съоръженията с ответника. Действително, в §4 ПЗР ЗЕ е предвидено, че обекти и
съоръжения, собственост на трети лица, които служат за пренос или разпределение
на ел.енергия, се изкупуват от електроразпределителните дружества, като собствениците
не могат необосновано да отказват да продадат енергийните обекти. Като
последица от такъв необоснован отказ, обаче, в закона е предвидено, че
разпределителните дружества следва или да плащат наем на собствениците по определена
методика, в зависимост от типа и мощността на съоръжението, или обектите и съоръжения, заедно с прилежащите им
терени, да се отчуждават по реда на чл. 63 от закона. В конкретния случай не се
установява ответникът да плаща наем на ищеца, нито път се твърди или установява
да е проведена отчуждителна процедура. По смисъла на разпоредбите на §4 ПЗР ЗЕ
само при тези хипотези може да се приеме, че услугите пренос и достъп до
ел.разпределителната мрежа се осъществяват от разпределителното дружество (като
ползвател или собственик на електроразпределителни съоръжения) и се дължи цена
за тях от страна на ищеца.
Предвид изложеното,
съдът намира иска за основателен и доказан изцяло и в пълния му размер.
Ответникът е получил от ищеца плащане на сумата в общ размер 103 262,24 лв.,
без да е налице основание за това, поради което следва да му я върне, ведно със
законна лихва за забава от датата на исковата молба до окончателното плащане.
При този изход на спора и
с оглед направеното искане, на ищцовата страна следва да се присъдят разноски на
основание чл.78, ал.1 ГПК. Ищецът е заплатил и претендира в списък по чл.80 ГПК: държавна такса в размер е 4 130 лв., възнаграждения на вещи лица в общ
размер 400 лв. и адвокатско възнаграждение в размер 5 400 лв., платено
изцяло в брой според приложения по делото договор за правна защита и
съдействие. Ответникът възразява за прекомерност на адвокатското възражение. В
тази връзка съдът констатира, че минималното възнаграждение за адвокат в
производство с материален интерес 103 262,24 лв. се равнява на 4 314,29
лв. с ДДС съгласно чл.7, ал.2, т.5 и §2а от Наредба №1 от 09.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, като следва да бъде
съобразяван материалният интерес при сключване на договора за правна защита и
плащане на възнаграждението. Уговореното адвокатско възнаграждение от 5 400
лв. се явява прекомерно спрямо горния минимум, с оглед правната и фактическа
сложност на делото, която следва да се преценява в аспекта на това, че между
същите страни са проведени няколко предходни производства със сходен предмет и
вече е установена трайна практика по разрешаване на поставените правни въпроси,
като производството протече по идентичен начин в сравнение с предходните и от
гл.т. на доказателствената дейност. Ето защо съдът намира, че възнаграждението
следва да бъде редуцирано до сумата 4 500 лв. с ДДС, като общият размер на
полагаемите се разноски е 9 030 лв., които следва да бъдат присъдени в
тежест на ответника по уважения иск.
Мотивиран от горното,
съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА „Електроразпределение Юг“ЕАД, ЕИК *********, седалище и
адрес на управление гр.Пловдив, ул.“Хр.Г.Данов“ №37, да заплати на „ИПО“ООД,
ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр.София, ж.к.Хаджи Димитър,
ул.“Резбарска“ №47, ет.5, представлявано от И.Г.П., сумата 103 262,24 лв. (сто и
три хиляди двеста шестдесет и два лева и 24 ст.), ведно със законна лихва от
датата на исковата молба – 28.01.2021 г., до окончателното плащане, представляваща
платена от „ИПО“ООД на „Електроразпределение Юг“ЕАД по 23 на брой фактури,
издадени в периода от 01.02.2019 г. до 31.12.2020 г., цена за пренос през електроразпределителната
мрежа в общ размер 69 543,07 лв. и цена за достъп до електроразпределителната
мрежа в общ размер 33 719,17 лв.
ОСЪЖДА „Електроразпределение Юг“ЕАД, ЕИК *********, седалище и
адрес на управление гр.Пловдив, ул.“Хр.Г.Данов“ №37, да заплати на „ИПО“ООД,
ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр.София, ж.к.Хаджи Димитър,
ул.“Резбарска“ №47, ет.5, представлявано от И.Г.П., сумата 9 030 лв. (девет хиляди и тридесет лева) – деловодни
разноски в производството по т.д.№64/2021 г. на ПОС, ТО, ХVI състав.
Решението подлежи на
обжалване пред Апелативен съд Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
СЪДИЯ: