№ 40
гр. Велико Търново , 12.01.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, XVII СЪСТАВ в публично
заседание на шестнадесети декември, през две хиляди и двадесета година в
следния състав:
Председател:АННА ДИМОВА
като разгледа докладваното от АННА ДИМОВА Гражданско дело №
20204110101438 по описа за 2020 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по предявен от Д. Й. М., чрез адв. Ю.
М. - ВТАК, срещу Е. Х. В. и К. В. С. иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК. В
исковата молба процесуалният представител на ищцата развива съображения, че с
Решение № 0015 от 1994 година на Поземлена комисия град Полски Тръмбеш
описаните недвижими имоти са възстановени на наследниците на И.Н.И., чийто
наследници се явяват ищцата, Е. Х. В. и С. Х. М.а. Посочва, че ответницата Е. Х. В. се
е сдобила с НА № 30, том 4, рег. № 6209, дело № 415 от 2019 година на нотариус Д.
Тютюнджиева, рег. № 582 при НК на РБ, с който е призната за собственик на
недвижимите имоти, подробно описани в исковата молба, находящи се в землището на
село Петко Каравелово, община Полски Тръмбеш. Твърди, че с НА за дарение № 32,
том 4, рег. № 6211, дело № 417 от 2019 година на нотариус Д. Тютюнджиева, рег. №
582 при НК на РБ същата е дарила имотите на ответника К. В. С.. Посочва, че имотите
не са владяни само от ответницата. Направено е искане да бъде постановено решение, с
което да бъде прието за установено по отношение на Е. Х. В. и К. В. С., че Д. Й. М. е
собственик на 1/2 ид.ч. от недвижимите имоти, находящи се в землището на село
Петко Каравелово, община Полски Тръмбеш, подробно описани в исковата молба.
Направено е и искане на основание чл. 537, ал. 2 ГПК да бъдат отменени НА № 30, том
4, рег. № 6209, дело № 415 от 2019 година на нотариус Д. Тютюнджиева, рег. № 582
при НК на РБ и НА за дарение № 32, том 4, рег. № 6211, дело № 417 от 2019 година на
нотариус Д. Тютюнджиева, рег. № 582 при НК на РБ до размер на 1/2 ид.ч. от имотите.
1
Претендира да бъдат присъдени направените от ищцата разноски по делото.
Препис от исковата молба е връчен редовно на ответниците по делото. В срока
по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на същата, в който процесуалния
представител на ответниците развива съображения, че предявеният иск е основателен
по отношение на четири от описаните в исковата молба недвижими имоти и признава
иска по отношение на тях, но оспорва иска по отношение на имот № 033010 и имот №
031301, доколкото същите са възстановени на Хр.Г. Хр./А./, а не на общия
наследодател. Направено е искане предявеният по делото иск да бъде уважен само по
отношение на посочените четири недвижими имота, а в останалата част да бъде
отхвърлен. Претендира да бъдат присъдени направените от ответниците разноски по
делото.
С определение № 1557 от 05.10.2020 година на съда по делото, на основание чл.
232 ГПК, производството по делото е прекратено по отношение на два от недвижимите
имоти, описани в исковата молба, а именно: имот № 033010, с площ от 10 948.000
кв.м., местност "Баневец", с идентификатор 65471.33.10 по кадастралния план на село
Петко Каравелово и имот № 031301, с площ от 1 047.000 кв.м., местност "Баневец", с
идентификатор 65471.31.301 по кадастралния план на село Петко Каравелово.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и представените по делото
доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
Няма спор по делото, а и от приложеното Решение № 0015 от 22.04.1994 година
на ОСЗ град Полски Тръмбеш /л. 87-88/ се установява, че със същото по реда на ЗСПЗЗ
е възстановено правото на собственост на наследниците на И.Н.И., съгласно плана за
земеразделяне в землището на село Петко Каравелово, община Полски Тръмбеш върху
4 земеделски имота, а именно – имот № 021148, представляващ нива с площ 4.047 дка,
пета категория, в местността "Граматика"; имот № 027029, представляващ нива с площ
3.820 дка, трета категория, в местността "Съкчела"; имот № 029002, представляващ
нива с площ 8.755 дка, четвърта категория, в местността "Карачала" и имот № 031298,
представляващ овощна градина с площ 1.010 дка, трета категория, в местността
"Баневец".
Видно от Удостоверение за наследници, изх. № 149 от 18.12.2019 година на
Кметство село Петко Каравелово, община Полски Тръмбеш /л. 17-18 от делото/, И.Н.И.
е починал на 21.07.1979 година и е оставил за наследници по закон съпругата си А. Л.
И., починала на 02.02.1988 година и дъщерите си К. И. Х. и А.И.Г., които се явяват
наследници и на своята майка А.И.. К.Х. от своя страна е починала на 22.11.1995
година и е оставила за наследници по закон дъщерите си Е. Х. В. и С. Х. М.а, а А.И.Г. е
починала на 20.10.2010 година и е оставила за наследник по закон дъщеря си Д. Й. М. -
2
ищец по делото.
Няма спор по делото, а и от приложения НА № 30, том 4, рег. № 6209, дело №
415 от 2019 година на нотариус Д. Тютюнджиева, рег. № 582 при НК на РБ /л. 15-16/ се
установява, че Е. Х. В. е призната за собственик на основание наследство и давностно
владение на недвижими имоти, находящ се в землището на село Петко Каравелово,
община Полски Тръмбеш, а именно: ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор
65471.21.148, в местността "Граматика", с площ 4 047 кв.м., с трайно предназначение
на територията: Земеделска, с начин на трайно ползване: Нива; ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с
идентификатор 65471.27.29, в местността "Съкчела", с площ 3820 кв.м., с трайно
предназначение на територията: Земеделска, с начин на трайно ползване: Нива;
ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор 65471.29.2, в местността "Карачала", с площ 8
755 кв.м., с трайно предназначение на територията: Земеделска, с начин на трайно
ползване: Нива; ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор 65471.31.298, в местността
"Баневец", с площ 1 010 кв.м., с трайно предназначение на територията: Земеделска, с
начин на трайно ползване: Овощна градина.
Видно от приложения по НА № 32, том 4, рег. № 6211, дело № 417 от 2019
година на нотариус Д. Тютюнджиева, рег. № 582 при НК на РБ /л. 12-13/ на 08.08.2019
година Е. Х. В. е дарила на сина си К. В. С. описаните по-горе недвижими имоти,
находящ се в землището на село Петко Каравелово, община Полски Тръмбеш.
По делото са представени и заверени копия на: 8 бр. разходен касов ордер;
Удостоверени за данъчна оценка, изх. №№ **********, **********; ********** и
********** от 30.07.2020 година на Община Велико Търново; Скици на поземлен имот
№№ 15-669977, 15-669972, 15-669974 и 15-669979 от 27.07.2020 година на СГКК - град
Велико Търново и други, неотносими към предмета по делото.
При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни
изводи:
Производството по делото е образувано по предявен от Д. Й. М., чрез адв. Ю. М.
- ВТАК, срещу Е. Х. В. и К. В. С. иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК. Същият е
допустим, доколкото за ищцата е налице правен интерес от установяване, със сила на
присъдено нещо, на твърдяното от нея право на собственост върху описаните
недвижими имоти, тъй като ответниците претендират права върху тях, изключващи
правото на ищцата. С оглед вида на търсената защита и доказателствената тежест
съгласно чл. 154, ал. 1 ГПК, ищецът е този, който трябва да докаже, че е собственик на
процесните недвижими имоти на соченото от него основание, а именно по силата на
наследствено правоприемство. Наред с това, с оглед снабдяването на първия ответник
с констативен нотариален акт за собственост върху целите имоти, ищцата следва да
3
установи несъществуването на признатото от нотариуса право на собственост на
основание давностно владение /ТР № 11 от 21.03.2013г. по т.д. № 11/2012 г. на ОСГК
на ВКС/. От друга страна в тежест на ответниците е да докажат, че са собственици на
имотите на соченото от тях правно основание.
В случая от приложеното по делото Решение № 0015 от 22.04.1994 година на
ОСЗ град Полски Тръмбеш /л. 87-88/ безспорно се установява, че със същото е
възстановено правото на собственост на наследниците на И.Н.И., съгласно плана за
земеразделяне в землището на село Петко Каравелово, община Полски Тръмбеш върху
4 земеделски имота, а именно – имот № 021148, представляващ нива с площ 4.047 дка;
имот № 027029, представляващ нива с площ 3.820 дка; имот № 029002, представляващ
нива с площ 8.755 дка и имот № 031298, представляващ овощна градина с площ 1.010
дка. Решението на ПК, с което се възстановява правото на собственост върху
земеделската земя в полза на определени лица е стабилен индивидуален
административен акт, който има конститутивно действие, което се разпростира, както
по отношение на обектите - земеделската земя, така и по отношение на субектите.
Решението е актът, който легитимира като собственици лицата, на които се
възстановява собствеността, респективно - техните наследници.
Няма спор по делото, а от приложеното Удостоверение за наследници безспорно
се установява, че след смъртта на И.Н.И., починал на 21.07.1979 година, последният е
оставил за наследници по закон съпругата си А. Л. И. и дъщерите си К. И. Х. и А.И.Г..
А. Л. И. е починала на 02.02.1988 година, като също е наследена от дъщерите си К. И.
Х. и А.И.Г.. Така двете наследяват по правилата на чл. 5, ал. 1 ЗН по 1/2 ид. ч. от
възстановените недвижими имоти. К. И. Х. е починала на 22.11.1995 година, като
нейната 1/2 ид. част от имотите, по правилата на чл. 5, ал. 1 ЗН, е поделена по равно
между наследниците й по закон - децата й Е.Х.В/ и С. Х. М.а, като всяка от тях е
придобила по 1/4 ид.ч. от възстановените имоти. А.И.Г. от своя страна е починала на
20.12.2010 година, като на основание чл. 5, ал. 1 ЗН нейната 1/2 ид.ч. от процесните
имоти е наследена от дъщеря й Д. Й. М. - ищец по делото.
Разпоредбата на чл. 68, ал. 1 ЗС предвижда, че владението е упражняване на
фактическа власт върху вещ, която владелецът държи, лично или чрез другиго, като
своя, като в чл. 69 ЗС законодателят е въвел презумпция, че се предполага, че
владелецът държи вещта като своя, докато не се докаже, че я държи за другиго. В ТР №
1 от 06.08.2012 година по т. д. № 1/2012 г. ОСГК на ВКС изрично приема, че
презумпцията на чл. 69 ЗС се прилага на общо основание в отношенията между
съсобствениците, когато съсобствеността им произтича от юридически факт, различен
от наследяването. В случай на наследяване всеки от наследниците се явява владелец на
своята идеална част и държател на частите на останалите сънаследници. Ако някой от
4
тях се позовава на придобивна давност за чужда идеална част, той трябва да докаже, че
е извършил действия, с които е обективирал на останалите съсобственици намерението
да владее техните идеални части за себе си, т.е. трябва да докаже, че промяната в
намерението, с което упражнява фактическа власт върху вещта, е достигнала до
знанието на невладеещите съсобственици.
В случая по делото липсват както твърдения, така и каквито и да е доказателства
за осъществени от ответницата Е. Х. В. действия, с които да е демонстрирала и
обективирала спрямо ищцата Д. Й. М. намерение да владее нейните идеални части за
себе си. Напротив, в подадения по делото отговор на исковата молба ответниците
признават правото на собственост на ищцата по отношение на посочените недвижими
имоти. В този смисъл по делото не се установи ответницата Величкова да е владяла
имотите спокойно и явно за периода от 10 години, към датата на снабдяване с
констативен нотариален акт – 08.08.2019г., както изисква нормата на чл. 79, ал. 1 ЗС.
Самото снабдяване с констативен нотариален акт и вписването му също не може да
служи като доказателство за манифестиране пред ищеца на намерението на ответника
да свои имота.
Предвид всичко изложено по-горе настоящият съдебен състав приема, че Д. Й.
М. е собственик на 1/2 идеална част от процесните недвижими имоти, които е
придобила по наследяване от общия наследодател И.Н.И., респективно - Е. Х. В. не е
придобила собствеността върху 1/2 идеална част от имотите, предмет на делото на
основание давностно владение със снабдяването си с Констативен нотариален акт №
30, том 4, рег. № 6209, дело № 415 от 2019 година на нотариус Д. Тютюнджиева, рег.
№ 582 при НК на РБ. В този смисъл предявеният по делото иск срещу нея, с правно
основание чл. 124, ал. 1 ГПК за приемане на установено, че Д. Й. М. е собственик на
1/2 идеална част от процесните недвижими имоти, се явява основателен и доказан,
поради което и като такъв следва да бъде уважен.
С оглед основателността на иска с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК,
искането за отмяна, на основание чл. 537, ал. 2 ГПК, на Констативен нотариален акт №
30, том 4, рег. № 6209, дело № 415 от 2019 година на нотариус Д. Тютюнджиева, рег.
582 при НК на РБ, се явява основателно и следва да бъде уважено за 1/2 /една втора/
идеална част от правото на собственост по отношение на процесните недвижими
имоти.
По отношение на искането с правно основание чл. 537, ал. 2 ГПК за отмяна НА
за дарение № 32, том 4, рег. № 6211 дело № 417 от 2019г. на нотариус Д.
Тютюнджиева, рег. № 582 при НК на РБ, следва да се има предвид, че съгласно ТР №
3/2012г. на ОСГК на ВКС на отмяна по реда на чл. 537, ал. 2 ГПК подлежат само
констативните нотариални актове, с които се удостоверява право на собственост върху
5
недвижими имоти, но не и тези, удостоверяващи сделки, с които се прехвърля, изменя,
или прекратява вещно право върху недвижим имот. В случая по делото
конститутивният нотариален акт, с който ответницата Е. Х. В. е дарила на сина си К.
В. С. - вторият ответник по делото, удостоверява волеизявленията на лицата за
сключване на договора за дарение. Доколкото обаче настоящият съдебен състав
приема, че ответницата Величкова не е изключителен собственик, то вещно-
транслативния ефект на сделката не е настъпил по отношение на притежаваната от
Диана Минчева 1/2 ид.ч. от процесните недвижими имоти, поради което искът с
правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК срещу втория ответник К. В. С. също се явява
основателен и следва да бъде уважен. Сделката е относително недействителна спрямо
ищцата, но е действителна и поражда права и задължения между страните по нея,
както е уговорено. В този случай, съобразно цитираното по-горе ТР, формата за
действителност, обективирана в конститутивния нотариален акт трябва да бъде
запазена, с оглед бъдещо реализиране на права, произтичащо от неизпълнението на
валидния договор, който не е произвел транслативния си ефект в цялост. Отмяна на
този нотариален акт по реда на чл. 537, ал. 2 ГПК е недопустима.
При този изход на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, Е. Х. В. и К. В. С.
следва да бъдат осъдени да заплатят на Д. Й. М. направените от нея разноски по делото
общо размер на 551.41 лева, от които 51.41 лева за внесена държавна такса и в размер
на 500.00 лева за заплатено адвокатско възнаграждение.
Водим от горното, Районен съд – Велико Търново
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Е. Х. В. от *, с ЕГН
********** и К. В. С. от *, с ЕГН **********, че Д. Й. М. от *, с ЕГН ********** е
собственик по наследство на 1/2 идеална част от недвижими имоти, находящи се в
землището на село Петко Каравелово, община Полски Тръмбеш, а именно: 1.
ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор 65471.21.148, в местността "Граматика", с площ
4 047 кв.м., пета категория, с трайно предназначение на територията: Земеделска, с
начин на трайно ползване: Нива; 2. ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор 65471.27.29,
в местността "Съкчела", с площ 3820 кв.м., трета категория, с трайно предназначение
на територията: Земеделска, с начин на трайно ползване: Нива; 3. ПОЗЕМЛЕН
ИМОТ с идентификатор 65471.29.2, в местността "Карачала", с площ 8 755 кв.м.,
четвърта категория, с трайно предназначение на територията: Земеделска, с начин на
трайно ползване: Нива и 4. ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор 65471.31.298, в
местността "Баневец", с площ 1 010 кв.м., трета категория, с трайно предназначение на
територията: Земеделска, с начин на трайно ползване: Овощна градина.
6
ОТМЕНЯ, на основание чл. 537, ал. 2 ГПК, Констативен нотариален акт № 30,
том 4, рег. № 6209, дело № 415 от 2019 година на нотариус Д. Тютюнджиева, рег. №
582 при НК на РБ, в частта относно: 1/2 /една втора/ идеална част от правото на
собственост върху недвижими имоти, находящи се в землището на село Петко
Каравелово, община Полски Тръмбеш, а именно: 1. ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с
идентификатор 65471.21.148, в местността "Граматика", с площ 4 047 кв.м., пета
категория, с трайно предназначение на територията: Земеделска, с начин на трайно
ползване: Нива; 2. ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор 65471.27.29, в местността
"Съкчела", с площ 3820 кв.м., трета категория, с трайно предназначение на
територията: Земеделска, с начин на трайно ползване: Нива; 3. ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с
идентификатор 65471.29.2, в местността "Карачала", с площ 8 755 кв.м., четвърта
категория, с трайно предназначение на територията: Земеделска, с начин на трайно
ползване: Нива и 4. ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор 65471.31.298, в местността
"Баневец", с площ 1 010 кв.м., трета категория, с трайно предназначение на
територията: Земеделска, с начин на трайно ползване: Овощна градина.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на Д. Й. М. от *, с ЕГН ********** за
отмяна, по реда на чл. 537, ал. 2 ГПК, на НА за дарение № 32, том 4, рег. № 6211 дело
№ 417 от 2019г. на нотариус Д. Тютюнджиева, рег. № 582 при НК на РБ.
ОСЪЖДА Е. Х. В. от *, с ЕГН ********** и К. В. С. от *, с ЕГН ********** да
заплатят на Д. Й. М. от *, с ЕГН ********** сумата в размер на 551.41 лв.
/петстотин петдесет и един лева и четиридесет и една стотинки/, представляваща
направените от нея разноски по делото.
Препис от решението да се връчи на страните.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Велико Търново в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________
7