№ 43
гр. гр. Добрич, 07.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ДОБРИЧ в публично заседание на двадесет и трети
ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Георги М. Павлов
при участието на секретаря Нели Ил. Бъчварова
като разгледа докладваното от Георги М. Павлов Търговско дело №
20213200900041 по описа за 2021 година
Търговско дело № 41/2021 г. по описа на Окръжен съд – Добрич е образувано
по искова молба вх. рег. № 201/10.03.2021 г., подадена от К. Т. ГР. ЕГН
********** с наст. и пост. адрес гр. Балчик, ул. „***“ № 58, общ. Балчик,
област Добрич, с която срещу ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ „ЛЕВ
ИНС“ АД гр. София, бул. „***“ № 67а, ЕИК ********* при условията на
обективно съединяване са предени следните искове:
иск за сумата от 100 000.00 лв., представляваща обезщетение за
неимуществени вреди, виновно причинени от *** като водач на товарен
автомобил „ФОРД ТРАНЗИТ“ с рег. № ***, застрахован по риска
„Гражданска отговорност” при ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ „ЛЕВ
ИНС“ АД гр. София, ведно с лихва за забава, считано от 02.12.2020 г. ( датата
на изтичане на тримесечния срок за произнасяне по предявената
застрахователна претенция ) до окончателното изплащане на задължението,
претендиран на основание чл. 432, ал. 1 КЗ във вр. с чл. 45 във вр. с чл. 52
ЗЗД.
иск за сумата от 4 431.00 лв., представляваща обезщетение за
имуществени вреди, виновно причинени от *** като водач на товарен
автомобил „ФОРД ТРАНЗИТ“ с рег. № ***, ведно с лихва за забава,
застрахован по риска „Гражданска отговорност” при ЗАСТРАХОВАТЕЛНА
1
КОМПАНИЯ „ЛЕВ ИНС“ АД гр. София считано от 02.12.2020 г. ( датата на
изтичане на тримесечния срок за произнасяне по предявената
застрахователна претенция ) до окончателното изплащане на задължението,
претендиран на основание чл. 432, ал. 1 КЗ във вр. с чл. 45 ЗЗД.
Ответникът ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ „ЛЕВ ИНС“ АД гр.
София оспорва иска по основание и размер, като инвокира възражение за
съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалото лице.
Ответникът оспорва иска по основание и размер, като поддържа искане
за отхвърлянето му и присъждане на сторените по делото разноски. Изложени
са възражения относно наличието на застрахователно събитие и относно
вида, характера и степента на уврежданията на пострадалия. Инвокирани са
твърдения за наличие на съпричиняване от страна на пострадалия с принос в
размер на 80 % .
ДОБРИЧКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, като прецени доказателствата по
делото и доводите на страните, приема за установена следната
ФАКТИЧЕСКА ОБСТАНОВКА:
От доказателствата по делото се установява, че на 02.03.2020 г. в гр.
Балчик, по ул. „***“ в посока към центъра на града се е движел товарен
автомобил „ФОРД ТРАНЗИТ“ с рег. № ***, управляван от ***. В същото
време и в същата посока пред товарния автомобил се движел лек автомобил
„ПЕЖО 207“ с рег. № ***, управляван от ***. Пътната настилка била
асфалтова, суха, запазена, без неравности и повреди по нея. Времето било
ясно, слънчево, с много добра метеорологична видимост. Водачът на лекия
автомобил предприел спиране, при което водачът на товарния автомобил
задействал спирачната система, но поради малката дистанция между МПС, в
края на спирачния си път достигнал до лекия автомобил. Настъпил удар
между предната броня на товарния автомобил и капачката на сферичната
конзола на теглича и със задната броня на лекия автомобил. В резултат на
съприкосновението лекият автомобил се отклонил вдясно и се качил върху
десния тротоар на улицата. В това време по вътрешната страна на тротоара в
противоположна посока се движела пострадала К. Т. ГР.. Последвал удар
между редната дясна част на лекия автомобил и пострадалата, при което К.Т.
***, съобразно заключението на съдебно-медицинската експертиза, изготвена
от д-р Д.Д., получила следните телесни повреди: травматичен шок, закрито
2
счупване на долния край на лява бедрена кост, закрито счупване на долния
край на лява бедрена кост, открито счупване на дисталната част на лява тибия
и фабула и закрито счупване на таза. Видно от заключението на вещото лице,
налице е пряка причинно-следствена връзка между ПТП и получените
травматични увреждания на пострадалата.
Непосредствено ПТП пострадалата е транспортирана до Спешно
отделение при МБАЛ-Добрич, където след оказаната спешна помощ и с оглед
тежкото й състояние е приета в отделението за анестезия и интензивно
лечение. След приемането й в отделението, на пострадалата незабавно е
приложена антишокова терапия с цел овладяване на травматичния шок. На
04.03.2020 г. пострадалата е била насочена към Отделение по ортопедия за
провеждане на поетапно оперативно лечение На 06.03.2020 г. пострадалата е
подложена на оперативна интервенция за стабилизиране на травмата на
лявата подбедрица чрез извършване на репозиция и поставяне на метална
остеосинтеза дс анатомична плака. На 12.03.2020 г. пострадалата е подложена
на нова оперативна интервенция по повод фрактурата на лявата бедрена кост,
като под обща анестезия е извършена репозиция и посставяне на метална
остеосинтеза със заключваща анатомична плака. След проведеното
оперативно лечение на левия долен крайник е поставена гипсова
имобилизация. Тежкото здравословно състояние на пострадалата е наложило
общ болничен престой от 24 дни, на строг постелен режим, без възможност за
самообслужване. Наложило се нейната дъщеря и нейни близки да се грижат
денонощно за нея по време на болничния престой. На 24.03.2020 г.
пострадалата е изписана от болничното заведение за домашно лечение с
указания за продължаване на строгия постелен режим. Състоянието й е
наложило да бъде поставена на носилка и транспортирана с линейка до дома
й. По време на домашното лечение пострадалата е била в пълна невъзможност
за самообслужване, поради което грижите за нея са били поети от нейното
семейство. Постоянно изпитвала силни болки, поради което се е наложило да
приема болкоуспокоителни, медикаменти за разреждане на кръвта и за
калциране на костите. През този период пострадалата е трябвало да полза
подлога и катетър, като периодично медицински лица са я посещавали за
смяна и в.последствие за отстраняване на катетъра. В края на м. април 2020 г.
е свалена гипсовата имобилизация на левия долен крайник, като в средата на
м. май започнала домашна рехабилитация за раздвижване на мускулите и
3
масажи. До край на 2020 г. пострадалата се е движела с помощта на
проходилка, като придвижването е ставало на много кратки разстояния в
рамките на дома й, стъпвайки единствено на десния крак с цел избягване
натоварването на травмирания ляв крак. През този период ищцата е била в
пълна невъзможност да се самообслужва за лична хигиена и бит, поради
което се е наложило да ползва специален инвалиден стол, а нощем да
използва памперси. Към настоящия момент пострадалата не може да се
придвижва самостоятелно, като използва помощта на помощни средства –
патерици, не може да се обслужва сама и разчита на грижите на своите
близки. Пострадалата все още изпитва болки и затруднения в движението на
долния ляв крайник, като се оплаква от скованост и затруднено движение в
областта на глезена, петата, ходилото и коляното. Освен тези болки,
пострадалата търпи и неудобства и дискомфорт от незарастваща рана,
образувала се на мястото на оперативния белег на лявата подбедрица. На
23.02.2021 г. е извършен преглед при ортопед, завършил с констатации за
наличието на ограничени движения в лява тазобедрена става и лява глезенна
става и затруднена походка с помощта на патерица тип „канадка“, както и за
наличие на вторична рана на ниво средна трета на оперативния цикатрикс на
подбедрицата. Пострадалата е насочена към оперативно лечение за
отстраняване на част от поставените имплантанти на левия долен крайник.
С оглед сложността на фрактурите, месеци след травмата, походката на
пострадалата е нарушена и същата се придвижва с помощни средства.
Според експертното мнение на вещото лице по съдебно-медицинската
експертиза, възстановителният период при пострадалата е продължил повече
от година и продължава към настоящия момент, като й предстоят нови
оперативни интервенции с цел отстраняване на металните плаки, с които е
извършена остеосинтезата, свързани с постоперативен период с
продължителност минимум един месец. Придружаващите заболявания,
констатирани при пострадалата ( хипертонично сърце без застойна сърдечна
недостатъчност, предсърдечно мъждене и трептене ) водят единствено само
до повишаване на оперативния риск. При проведената КТ на тазови кости на
10.03.2020 г. са установени дегенеративни промени на малките стави на
прешлени, дифусна остеопороза, дегенеративни промени на лумбалния отдел
на гръбначния стълб.
4
Предвид възрастта на пострадалата, оздравителния процес протича
трудно и бавно, който факт неминуемо влияя върху общото й физическо и
психическо състояние. По време на инцидента е преживяла силен шок,
търпяла е и продължава да търпи силни болки вследствие от получените
сериозни травматични увреждания. През целия си съзнателен живот
пострадалата била жизнен и енергичен човек, всекидневно ангажиран с
разнообразни дейности. Вследствие на претърпения инцидент и
последствията от него, пострадалата се чувства изключително обезкуражена
относно здравния си статус и възможността да се върне към предишния си
начин на живот. Пострадалата е стресирана от перспективата за бъдещи
оперативни интервенции. Трудно приема обстоятелството, че е зависима от
грижите на семейството си, чувства се в тежест на своите близки, които в
рамките на близо две години денонощно се грижат за нея. Гореизложените
факти се установяват от събраните по делото гласни доказателства чрез
разпита на свидетелите *** ( дъщеря на пострадалата ) и *** ( зет на
пострадалата ), чиито показания се ценят на основание чл. 172 ГПК с оглед на
всички други данни по делото, като се има предвид възможната им
заинтересуваност.
Вследствие на процесното ПТП, пострадалата е претърпяла
имуществени вреди в общ размер на сумата от 4 431.00 лв., представляващи
разходи за лекарства, медикаменти, консумативи, потребителски такси и
транспорт, установени от вещото лице.
За ПТП е било образувано ДП № 41/2020 г. по описа на РУ-МВР-Балчик
и пр. п. № 131/290202 г. по описа на РП-Балчик.
С влязло в законна сила на 31.07.2021 г. Решение № 24/15.07.2021 г. по
АНХД № 87/2021 г. по описа на Районен съд – Балчик, *** е призната за
виновна в това, че на 02.03.2020 г. в гр. Балчик, преди кръстовището за с.
Безводица, общ. Балчик, област Добрич, при управление на товарен
автомобил „ФОРД ТРАНЗИТ“ с рег. № ***, нарушил правилата за движение
по пътищата – чл. 5, ал. 1 и чл. 20, ал. 2 ЗДвП и по непредпазливост е
причинила средна телесна повреда на К. Т. ГР. от гр. Балчик, изразяваща се в
счупване на дисталния край на лява бедрена кост, счупване на лява седалищна
и лява срамна кост, които са довели до трайно затруднение в движението на
долен ляв крайник за период 3-5 месеца – престъпление по чл. 343, ал. 1, б.
5
„б“, пр. 2, във вр. с чл. 342, ал. 1 НК, поради което и на основание чл. 78а, ал.
1 НК я освобождава от наказателна отговорност и й налага административно
наказание глоба в размер на 1 000.00 лв.
По делото не е спорно наличието на валидно застрахователно
правоотношение, по силата на което е застрахована отговорността на
водачите на товарен автомобил „ФОРД ТРАНЗИТ“ с рег. № *** към трети
лица при застрахователя ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ „ЛЕВ ИНС“
АД по силата на застрахователна полица № BG/22/119002696153, валидна от
27.10.2019 г. до 26.10.2020 г..
Видно от доказателствата по делото, пострадалата е предявила срещу
застрахователя претенция вх. № 11223/02.09.2020 г. за изплащане на
застрахователно обезщетение за претърпените неимуществени и
имуществени вреди, по което е образувана щета № 000-1000-03-20-
7524/02.09.2020 г.
С писмо изх. № 10185/11.09.2020 г. застрахователят е отказал
изплащането на обезщетение за претърпените от пострадалата
неимуществени и имуществени вреди.
При така установената фактическа обстановка се налагат следните
ПРАВНИ ИЗВОДИ:
І. По допустимостта на исковите претенции:
Предмет на делото е търговски спор по см. на чл. 365, т. 1 ГПК, свързан
прекия иск на третото увредено лице срещу застрахователя по застраховка
“гражданска отговорност” по чл. 432, ал. 1 КЗ.
Договорът за застраховка е от категорията на сделките, посочени в чл.
1, ал. 1, т. 6 ТЗ, т. н. „абсолютни търговски сделки”, чийто търговски характер
произтича от изричната норма на чл. 286, ал. 2 ТЗ, а не е обусловен от
търговското качество на лицето, което я сключва и от връзката с
упражняването от него занятие.
С оглед правилата за родовата подсъдност ( чл. 104, т. 4 ГПК ) и за
местната подсъдност ( чл. 115, ал. 2 ГПК ), действащи към датата на
предявяване на исковете, делото е подсъдно на Окръжен съд - Добрич като
първа инстанция.
Налице са процесуалните предпоставки относно надлежното
6
упражняване на правото на иск.
Исковете са ДОПУСТИМИ и следва да се разгледат по същество. І. По
допустимостта на исковите претенции:
Предмет на делото е търговски спор по см. на чл. 365, т. 1 ГПК, свързан
прекия иск на третото увредено лице срещу застрахователя по застраховка
“гражданска отговорност” по чл. 432, ал. 1 КЗ.
Договорът за застраховка е от категорията на сделките, посочени в чл.
1, ал. 1, т. 6 ТЗ, т. н. „абсолютни търговски сделки”, чийто търговски характер
произтича от изричната норма на чл. 286, ал. 2 ТЗ, а не е обусловен от
търговското качество на лицето, което я сключва и от връзката с
упражняването от него занятие.
С оглед правилата за родовата подсъдност ( чл. 104, т. 4 ГПК ) и за
местната подсъдност ( чл. 115, ал. 2 ГПК ), действащи към датата на
предявяване на исковете, делото е подсъдно на Окръжен съд - Добрич като
първа инстанция.
Налице са процесуалните предпоставки относно надлежното
упражняване на правото на иск.
Исковете са допустими и следва да се разгледа по същество.
С договора за застраховка “гражданска отговорност”, застрахователят
се задължава да покрие в границите на определената в застрахователния
договор сума отговорността на застрахования за причинените от него на
трети лица имуществени и неимуществени вреди, които са в пряк и
непосредствен резултат от застрахователното събитие – арг. чл. 429, ал. 1 КЗ.
Член 477 КЗ установява задължително застраховане срещу гражданска
отговорност на собствениците, ползвателите, държателите и всички лица,
които извършват фактически действия по управлението или ползването на
моторното превозно средство на законно основание.
По силата на този вид задължителната застраховка “гражданска
отговорност”, застрахователят покрива отговорността на застрахованите
физически и юридически лица за причинените от тях на трети лица
имуществени и неимуществени вреди, свързани с притежаването и/или
използването на моторни превозни средства, за които застрахованите
отговарят съгласно българското законодателство или законодателството на
7
държавата, в която е настъпила вредата – чл. 477, ал. 1 КЗ.
Член 432 КЗ урежда т. н. пряк иск на увреденото лице срещу
застрахователя по застраховка “гражданска отговорност”.
Прякото право по своето съдържание е имуществено притезателно
право.
Основанието за неговото възникване е както съществуваща застраховка
“гражданска отговорност”, така и гражданската отговорност на
застрахования.
С изпълнението от страна на застрахователя се погасява не само
прякото право, но и правото, с което увреденият разполага по силата на
деликтното правоотношение със застрахования.
Прякото право се намира в определено съотношение и взаимодействие
както с правото на увредения срещу граждански отговорното лице, така и с
правото на застрахования по силата на застрахователния договор. То възниква
едновременно с правото на деликтното обезщетение и е функционално
обусловено от него. Прякото право не може да се породи, ако третото лице
няма притезание, основаващо се на гражданската отговорност на
застрахования. Прякото право и правото на деликтно обезщетение
съществуват успоредно и се намират в съотношение на алтернативност, а не
на кумулативност или субсидиарност – ТР – 1 – 2015 – ОСТК.
Отговорността на застрахователя в хипотезата на чл. 432, ал. 1 КЗ при
застраховка „гражданска отговорност” е функционално обусловена от
отговорността на прекия причинител на застрахователното събитие – ТР – 2 –
2012 – ОСТК.
За да упражни прекия иск срещу застрахователя, пострадалото лице
трябва да е изчерпило процедурата по чл. 380 КЗ. В разглеждания случай са
налице предпоставките на чл. 432, ал. 1 КЗ за ангажиране пряката
отговорност на застрахователя за заплащане на обезщетение за причинените
на ищца неимуществени вреди, настъпили в резултат на пътно – транспортно
произшествие на 02.03.2020 г., за което вината е на водача на МПС Михалева,
чиято гражданска отговорност е застрахована при ответника по силата на
договор за задължителна застраховка „гражданска отговорност”, обективиран
в застрахователна № BG/22/119002696153, валидна от 27.10.2019 г. до
26.10.2020 г..
8
С влязло в законна сила на 31.07.2021 г. Решение № 24/15.07.2021 г. по
АНХД № 87/2021 г. по описа на Районен съд – Балчик, *** е призната за
виновна в това, че на 02.03.2020 г. в гр. Балчик, преди кръстовището за с.
Безводица, общ. Балчик, област Добрич, при управление на товарен
автомобил „ФОРД ТРАНЗИТ“ с рег. № ***, нарушил правилата за движение
по пътищата – чл. 5, ал. 1 и чл. 20, ал. 2 ЗДвП и по непредпазливост е
причинила средна телесна повреда на К. Т. ГР. от гр. Балчик, изразяваща се в
счупване на дисталния край на лява бедрена кост, счупване на лява седалищна
и лява срамна кост, които са довели до трайно затруднение в движението на
долен ляв крайник за период 3-5 месеца – престъпление по чл. 343, ал. 1, б.
„б“, пр. 2, във вр. с чл. 342, ал. 1 НК, поради което и на основание чл. 78а, ал.
1 НК я освобождава от наказателна отговорност и й налага административно
наказание глоба в размер на 1 000.00 лв. Постановеният от наказателния съд
съдебен акт е задължителен за гражданския съд на основание чл. 300 ГПК и
изключва преценката на настоящия състав относно това дали е извършено
деянието, противоправно ли е то и вината на дееца.
Водачът на МПС при нарушение на правилата за движение по пътищата
по непредпазливост е причинил средна телесна повреда на пострадалата К. Т.
ГР.. Противоправното поведение на водача на МПС е в пряка връзка с
причинената на ищеца средна телесна повреда.
С оглед изложените съображения се налага извода, че деянието на
водача на МПС осъществява фактическия състав на непозволеното увреждане
по смисъла на чл. 45 ЗЗД.
В процесния казус, ответникът е инвокирал възражение по чл. 51, ал 2
ЗЗД за съпричиняване а вредите от страна на пострадалото лице.
Съпричиняването на вредите е сложен юридически факт, който включва
следните елементи: 1. Деликт, извършен от лице, различно от увредения,
което да обосновава неговата гражданска отговорност, 2. Наличие на пряка
причинна връзка между вредите и поведението на пострадалия, 3. Неделимост
на вредата и 4. Поведение на пострадалия, което е в противоречие с грижата
на добрия стопанин - вж. Калайджиев, А. Облигационно право. Обща част.
С., 2020, 397 - 401.
Деликтната отговорност, съгласно чл. 51, ал. 1 ЗЗД, обхваща всички
вреди – имуществени и неимуществени, които са настъпили в правната сфера
9
на увреденото лице като пряка и непосредствена последица от виновното и
противоправно поведение на деликвента.
Когато вредите се намират в причинно – следствена връзка и с
поведението на самия увреден, чл. 51, ал. 2 ЗЗД предвижда възможност за
намаляване на дължимото обезщетение, съразмерно на действията и
бездействията, с които пострадалият е допринесъл за увреждането.
Причинно – следствената връзка е обективен факт, поради което
приложението на нормата на чл. 51, ал. 2 ЗЗД не е обусловено от
субективното отношение на пострадалия към настъпването на деликта и
произлезлите от него неблагоприятни последици.
Вината на пострадалия не е елемент от фактическия състав на чл. 51, ал.
2 ЗЗД и с оглед на това способността на увредения да действа разумно и да
предвижда евентуалните негативни последици от своите действия и
бездействия са правно ирелевантни за института на съпричиняването.
Принос по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД е налице винаги, когато с
поведението си пострадалият е създал предпоставки за осъществяването на
деликта и за възникване на вредите или е улеснил механизма на увреждането,
предизвиквайки по този начин и самите вреди.
Обезщетението за вреди от непозволеното увреждане се намалява, ако и
самият пострадал е допринесъл за тяхното настъпване, като се преценява
единствено наличието на причинна връзка между поведението му и
настъпилия вредоносен резултат – вж. т. 7 на ПП – 17 – 1963.
Доказателствата по делото не водят до извода за съпричиняване на
вредоносния резултат от страна на пострадалата.
В тази връзка, Съдът намира възражението на ответника за наличието
на съпричиняване по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД на вредоносния резултат от
страна на пострадалите за неоснователно.
Деликтната отговорност на застрахованото лице обуславя
отговорността на застрахователя съобразно договора за задължителна
застраховка „гражданска отговорност” за репарация на претърпените от
ищеца неимуществени вреди. По силата на застрахователния договор
ответникът, в качеството си на застраховател се е задължил да покрие в
границите на определената в договора застрахователна сума отговорността на
застрахования за причинените от него на трети лица имуществени и
10
неимуществени вреди.
Общото правило, което допуска обезщетяване на неимуществени вреди
се съдържа в чл. 52 ЗЗД.
Неимуществените вреди могат да възникнат от накърняването на всяка
правнозащитено благо, независимо дали то е обект на абсолютни субективни
права ( като правото на живот ( чл. 28 КРБ ), правото на телесна
неприкосновеност ( чл. 29 КРБ ), правото на свобода и равноправно третиране
по достойнство и права ( чл. 6, ал. 1 КРБ ), правото на недискриминация ( чл.
6, ал. 2 КРБ ), правото на неприкосновеност на личния живот и ненамеса в
него ( чл. 32, ал. 1, изречение първо КРБ ), правото на чест, достойнство,
добро име ( чл. 32, ал. 1, изречение второ КРБ ), правото на лична свобода (
чл. 30 КРБ ), правото на изображение и глас ( чл. 32, ал. 2 КРБ ), свобода и
тайна на кореспонденцията ( чл. 34 КРБ ), свобода на съвестта, на мисълта и
избор на вероизповедание ( чл. 37, ал. 1 КРБ ), правото на изразяване на
мнение ( чл. 39 КРБ ), правото да се търси, получава и разпространява
информация ( чл. 41 КРБ ), правото на свободно сдружаване ( чл. 44 КРБ ),
правото на събрания и манифестации ( чл. 43 КРБ ), правото на име на
физическо лице ( чл. 12 ЗГР ), правото на фирма ( чл. 7 ТЗ ), доброто
търговско име и доверието към предлаганите стоки ( чл. 30 ЗЗК ),
използването на чужда търговска фирма ( чл. 29 ЗЗК ), разгласяването на
търговска тайна ( чл. 8 ЗЗТТ ), нарушаване на неимуществените авторски
право ( чл. 15 ЗАПСП ) ) или на относителни права ( напр. породени от
договор – ТР – 4 – 2012 -ОСГТК, засягане на имуществени права върху
обекти на интелектуалната собственост по ЗАПСП, ЗПРПМ, ЗМГО, в редица
хипотези на нелоялната конкуренция по чл. 29 – 37 ЗЗК ) или пък на
представлява фактическо отношение, което не е обект на правно регулиране,
но интересът на личността, който се удовлетворява чрез него, е защитен от
действащия правопорядък - арг. от чл. 56, изречение първо КРБ ( напр. в
рамките на фактическо съпружеско съжителство между две лица, при трайно
отглеждане на неосиновено дете – храненик ).
Юридическият критерий за квалификацията на вредата като
неимуществена и отграничаването й от имуществените вреди е само дали
последиците от засягането на благата имат паричен еквивалент в гражданския
оборот - вж. Калайджиев, А. Цит. съч. с. 366.
11
Съдебната практика ограничава неимуществените вреди главно до три
групи случаи – физически болки и страдания от телесни увреждания; болки и
страдания, причинени от смърт на близък роднина или съпруг, както и на
лице, което се е намирало в трайна и дълбока емоционална връзка - ТР – 1 –
2018 - ОСНГТК; страдания от неизпълнено обещание за брак – р. 32 – 1969 –
ОСГК.
В литературата е аргументирано виждането, че неимуществените вреди
са широк кръг и обхващат последиците от засягането както на блага, които са
предмет на субективни права ( права на свободно развитие на личността,
права върху телесния и духовния интегритет, право на чест, право на име,
право на фирма, право на личен живот, право на изображение, права върху
предмети на т.н. индустриална собственост и други ), така и на блага, които
не са предмет на права - вж. Калайджиев, А. Цит. съч., 366 – 367.
Характерът на увреденото право е по принцип без правно значение за
възможността за възникване на имуществени вреди.
Неимуществените вреди са неизмерими в паричен еквивалент и затова
следващото се за тях обезщетение се определя от съда по справедливост – чл.
52 ЗЗД.
Понятието „справедливост” по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактна
категория. Справедливостта като критерий за определяне паричния
еквивалент на неимуществените вреди се извежда от преценката на
конкретните обстоятелства, които носят обективни характеристики – степен и
характер на увреждането, начин и обстоятелства, при които увреждането е
настъпило, продължителност и интензитет на търпимите болки и страдания,
възраст на увредения, неговото обществено и социално положение,
промяната в живота на пострадалия, физическите и психологическите
последици за увредения и други фактори.
При прилагането на критерия на справедливостта следва да се отчитат
въведените още от Аристотел ( 384 г. пр. н. е. – 322 г. пр. н. е. ) в книга пета
на „Никомахова етика“ ( 300 г. пр. н.е. ) принципи на „възстановителна
справедливост“ (лат. iustitia correctiva ), изискваща състоянието на един човек
да бъде възстановено след настъпването на една неправда в състоянието,
което е съществувало преди тази неправда; и на „разпределителна
справедливост“ (лат. iustitia distributiva ), която изисква лицата в едно и също
12
положение да търпят еднакви последици от състоянието, в което се намират,
т. е. еднакво третиране на еднаквите случаи, действат паралелно – еднаквите
по вид и степен вреди да намират еднаква компенсация, която да отговаря на
действително преживените страдания.
Неимуществените вреди, настъпили от непозволено увреждане,
съществуват обективно.
В българската правна система, основана на върховенството на правото (
арг. от чл. 4, ал. 1 КРБ ), съдът е компетентен да разрешава спора по
справедливост само в случаите, в които е изрично овластен от законова норма
да приложи своето справедливо усмотрение. Чрез справедливостта не се
създават нови правни норми, а само се достига в процеса на правоприлагане
до конкретното правило за поведение, с оглед на което да се реши в
предвидените от закона случаи даден правен спор при отчитане на
конкретните обстоятелства. Разпоредбата на чл. 51 ЗЗД е плод на този
законодателен подход, при който справедливостта е привлечена като правно-
технически критерий при правоприлагането. Поради особеното им естество
неимуществените вреди не се поддават на репариране, тъй като
неимуществените последици от виновното противоправно поведение не
могат да получат точен паричен израз, нито могат да бъдат премахнати чрез
получаване на парична обезвреда от увредения. Затова при тях паричното
обезщетение е предназначено главно да възмезди и удовлетвори увреденото
лице за негативните нематериални последици, понесени от него вследствие на
увреждането. С оглед на тези съображения законодателят допуска
присъждането на парично обезщетение за неимуществени вреди, като
овластява и задължава съда да определи конкретния размер на обезвредата по
справедливост с оглед степента на засягане на правозащитените блага и
интереси на личността и на конкретните обстоятелства при извършването на
нарушението по свое усмотрение, но в рамките на принципа на
върховенството на правото.
Обезщетението за неимуществени вреди има само компесаторна
функция, тъй като то има за цел да репарира в относително пълен обем
болките, страданията, и други нематериални последици, възникнали от
противоправното деяние.
Причиняването на средна телесна повреда при пътно – транспортно
13
произшествие, представляващо деликт по смисъла на чл. 45 ЗЗД, поражда
право на обезщетение в полза на пострадалото лице за неимуществени вреди.
Обективният критерий, според който се определят подлежащите на
обезщетяване вреди, е пряката и непосредствена причинно – следствена
връзка между средната телесна повреда на пострадалото лице и конкретните
неблагоприятни последици, настъпили в правната му сфера.
Съдът, като взе предвид конкретните обстоятелства при които е
настъпило ПТП, вида на увреждането (травматичен шок, закрито счупване на
долния край на лява бедрена кост, закрито счупване на долния край на лява
бедрена кост, открито счупване на дисталната част на лява тибия и фабула и
закрито счупване на таза, представляващи средни телесни повреди ),
последиците от травмите (затруднено движение на долните крайници,
обуславящи необходимостта от ползване на помощни средства ), периодът на
лечение и възстановяване, продължил повече от една години, с тенденции за
продължаване с оглед планираните оперативни интервенции, тежестта на
претърпените оперативни интервенции, интензивността на претърпените
физически и психически страдания, психическите изживявания и
субективните затруднения, изпитани от пострадалата, ограничаването на
социалните й контакти до минимум, негативните за пострадалата последици в
емоционален и психологически план, нейната възраст, обществено -
икономическа обстановка в страната към датата на настъпване на ПТП,
нормативно определените лимити на застрахователните покрития към същия
момент, счита, че искът на пострадалото лице за неимуществени вреди,
изразяващи се в болки и страдания, получени като пряка и непосредствена
последица от процесното ПТП, се явява основателен и доказан до размер на
сумата от 100 000.00 лв. и следва да се уважи в пълен размер.
Съдът намира иска за сумата от 4 431.00 лв., представляваща
обезщетение за имуществени вреди, за доказан и основателен, поради което
следва да го уважи.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК на ищцата следва се присъдят разноски в
размер на сумата от 4 178.00 лв. и адвокатско възнаграждение в размер на
сумата от 5 000.00 лв.
С оглед изложените съображения, ДОБРИЧКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД
РЕШИ:
14
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ „ЛЕВ ИНС“ АД гр.
София, бул. „***“ № 67а, ЕИК ********* да заплати на К. Т. ГР. ЕГН
********** с наст. и пост. адрес гр. Балчик, ул. „***“ № 58, общ. Балчик,
област Добрич, следните суми: 100 000.00 ( сто хиляди ) лв., представляваща
обезщетение за неимуществени вреди, виновно причинени от *** като водач
на товарен автомобил „ФОРД ТРАНЗИТ“ с рег. № ***, застрахован по риска
„Гражданска отговорност” при ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ „ЛЕВ
ИНС“ АД гр. София, ведно с лихва за забава, ведно с лихва за забава, считано
от 02.12.2020 г. ( датата на изтичане на тримесечния срок за произнасяне по
предявената застрахователна претенция ) до окончателното изплащане на
задължението; 4 431.00 лв., представляваща обезщетение за имуществени
вреди, виновно причинени от *** като водач на товарен автомобил „ФОРД
ТРАНЗИТ“ с рег. № ***, застрахован по риска „Гражданска отговорност” при
ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ „ЛЕВ ИНС“ АД гр. София, ведно с
лихва за забава, ведно с лихва за забава, считано от 02.12.2020 г. ( датата на
изтичане на тримесечния срок за произнасяне по предявената
застрахователна претенция ) до окончателното изплащане на задължението;
4 178.00 лв., представляващи разноски по делото и 5 000.00 лв.,
представляващи адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО ПОДЛЕЖИ НА ВЪЗЗИВНО ОБЖАЛВАНЕ ПРЕД
ВАРНЕНСКИЯ АПЕЛАТИВЕН СЪД В ДВУСЕДМИЧЕН СРОК ОТ
ВРЪЧВАНЕТО МУ НА СТРАНИТЕ.
Съдия при Окръжен съд – Добрич: _______________________
15