Решение по гр. дело №1426/2025 на Районен съд - Карлово

Номер на акта: 476
Дата: 19 декември 2025 г.
Съдия: Владимир Стоянов Иванов
Дело: 20255320101426
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 8 юли 2025 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 476
гр. Карлово, 19.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КАРЛОВО, ІІ-РИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и четвърти ноември през две хиляди двадесет
и пета година в следния състав:
Председател:Владимир Ст. Иванов
при участието на секретаря Цветана Т. Димитрова
като разгледа докладваното от Владимир Ст. Иванов Гражданско дело №
20255320101426 по описа за 2025 година
Производството е образувано по иск с правно основание чл.55, ал.1, пр.1
ЗЗД, предявен от от Е. М. Б., ЕГН: **********, от ***, чрез пълномощника си
адв. К. К., против „ФЕРАТУМ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. „Младост 3“, бул.
„Александър Малинов“ № 51, вх.А, ет.9, офис 20 представлявано от
управителя И.В.В..
Ищцата твърди, че за периода от 09.07.2020 г. до 03.11.2020 г.
заплатила на ответното дружество сумата от общо 1520,55 лева, през
системата „ИП“, както следва: на 09.07.2020 г. – сумата от 175 лева; на
17.08.2020 г. – сумата от 665 лева и на 03.11.2020 г. – сумата от 680,55 лева.
Твърди, че към датата на извършване на плащанията Б. нямала парични
задължения към ответника, като въпреки това, се претендирало от негова
страна заплащането на посочената сума. Ето защо плащането било извършено
без да има правно основание за това, което обуславяло правния интерес от
предявяване на настоящия иск.
Ищцата моли съда да постанови решение, с което да осъди ответното
дружество да й заплати сумата от 50.00 лева, претендирана частично от общо
1
1520.55 лева, получена от „ФЕРАТУМ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД при начална липса
на основание, с която дружеството се е обогатило неоснователно за нейна
сметка, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба –
08.07.2025 г., до окончателното изплащане на сумата. Претендират се и
разноските по делото.
С протоколно определение от 24.11.2025 г. съдът е уважил молбата
на ищцата с правно основание чл.214 ГПК, като е допуснал изменение на иска
по размер и същият се счита предявен за сумата от 1520.55 лева.
С отговора на исковата молба ответното дружество, чрез юрк. Г. Г.,
оспорва предявения иск като недопустим, неоснователен и недоказан.
Посоченото в исковата молба било напълно лишено от доказателствена
стойност, като не било подкрепено нито с документи, нито с конкретни данни
относно договор, сума, дати или отправена покана.
Моли съда да отхвърли предявените от Е. М. Б. претенции като
неоснователни, да не присъжда на ищцата разноски на осн. чл.78, ал.2 ГПК, а
такива да присъди на ответника. Прави възражение за прекомерност.
От събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност, съдът намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
Предявеният иск е по чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД – обезщетение за нещо,
предадено, респективно – получено без основание. Основателността на иска
предполага заплащане на сочената от ищцата сума на ответника, което
обстоятелство следва да бъде установено от нея при условията на пълно и
главно доказване. Ответникът носи тежестта да докаже, че обогатяването не е
лишено от основание, т. е., че съществува правно призната причина за
разместване на благата, по силата на която има право да задържи полученото.
Съгласно константната съдебна практика, първата хипотеза на чл. 55,
ал.1 ЗЗД е налице, както когато ищецът докаже даването, а ответникът не
докаже претендираното от него основание, така и когато ответникът докаже
основанието, на което получил даденото, но ищецът докаже и репликата си, че
това основание е нищожно.
В случая ищцата с исковата молба е заявила, че е извършила превод
на сумата от 1520.55 лева по банкова сметка на ответното дружество, както и
че към този момент между нея и ответника не е съществувало облигационно
2
правоотношение, по което да се дължи тази сума. Извършването на превода се
установява от представените по делото разписки /л.31-31/, от което е видно, че
Е. Б. е заплатила през системата „ИП“ на „Фератум България“ ЕООД общо
1520.55 лева, както следва: на 09.07.2020 г. – сумата от 175 лева; на 17.08.2020
г. – сумата от 665 лева и на 03.11.2020 г. – сумата от 680.55 лева.
Следователно искът се явява основателен и доказан, тъй като ищцата
е установила факта на плащане сумата от 1520.55 лева на ответника, а
последният не е доказал основанието, на което тази сума е получена от него.
По разноските:
Предвид изхода на делото, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, на
ищцата се дължат направените по делото разноски в размер на 60.82 лева за
заплатена държавна такса.
Съгласно чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв., на която се позовава
пълномощникът на ищеца, адвокатът може да оказва безплатно адвокатска
помощ и съдействие на материално затруднени лица. В договора за правна
защита е отразено, че същата се предоставя безплатно. Съгласно чл.38, ал. 2
ЗАдв., в случаите по ал. 1, ако в съответното производство насрещната страна
е осъдена за разноски, адвокатът има право на адвокатско възнаграждение.
Този размер, съгласно чл. 7, ал. 1, т. 2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения възлиза на 552.05
лева. Разпоредбите на Наредба № 1/2004г. ЗМРАВ имат ориентировъчен
характер, като настоящият съдебен състав счита възнаграждение от 500 лева
за справедливо, съотвестващо на фактическата и правната сложност на делото
и обема на извършените от адвоката процесуални действия.
Мотивиран от изложеното съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА, на основание чл.55, ал.1, пр.1-во от ЗЗД „ФЕРАТУМ
БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, ж.к. „Младост 3“, бул. „Александър Малинов“ № 51, вх.А, ет.9, офис
20 представлявано от управителя И.В.В. да заплати на Е. М. Б., ЕГН:
**********, от *** сумата от 1520.55 лева, представляваща сума, получена
при начална липса на основание, с която ответното дружество се е обогатило
3
неоснователно за нейна сметка, ведно със законната лихва от датата на
подаване на исковата молба – 08.07.2025 г., до окончателното плащане.
ОСЪЖДА „ФЕРАТУМ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. „Младост 3“, бул.
„Александър Малинов“ № 51, вх.А, ет.9, офис 20 представлявано от
управителя И.В.В. да заплати на Е. М. Б., ЕГН: **********, от *** сумата от
60.82 лева – разноски по делото.
ОСЪЖДА „ФЕРАТУМ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. „Младост 3“, бул.
„Александър Малинов“ № 51, вх.А, ет.9, офис 20 представлявано от
управителя И.В.В. да заплати на адвокат К. Й. К., ЕГН: **********, адрес:
*** сумата от 500.00 лева, представляваща адвокатско възнаграждение,
определено от съда по реда на чл. 38, ал.2 от Закона за адвокатурата.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд Пловдив в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Карлово: _______________________
Й.А.
4