РЕШЕНИЕ
№ 1596
гр. Пловдив, 04.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXIV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в
публично заседание на осми септември, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Габриел Р. Русев
при участието на секретаря Мария Ив. Колева
като разгледа докладваното от Габриел Р. Русев Административно
наказателно дело № 20215330205061 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН и е образувано по
подадена жалба от М. Л. Б., против наказателно постановление КТ № 527 от
21.05.2021г. на Т.Л.Ч. ***** в Община П., с който на М. Л. Б. на основание
чл.21 ал.1 т.3 от Наредба за реда и условията за издаване на разрешение за
ползване на място общинска собственост на територията на Община Пловдив,
е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 300.00 лева, за
извършено нарушение на чл.4 ал.1 от Наредба за реда и условията за издаване
на разрешение за ползване на място общинска собственост на територията на
Община Пловдив. В жалбата сочи, че издаденото наказателно постановление
е незаконосъобразно, неправилно и издадено при съществено нарушение на
административнопроизводствените правила и при неправилно прилагане на
материалния закон. Сочи, че съставеният АУАН бил съставен против „Б.“
ЕООД, а наказателното постановление било издадено срещу физическото
лице М. Л. Б.. В наказателното постановление било наложено наказание
„имуществена сакнция“, вместо глоба. Сочи, че при съставянето на АУАН
били допуснати съществени процесуални нарушения. Сочи, че имало друго
производство, което имало преюдициален характер. Не било осъществено
1
нарушението, тъй като жалбоподателят разполагал с разрешение за поставяне
на преместваем обект. Сочи, че приложима нормата на чл.28 от ЗАНН. Излага
подробни съображения. Моли наказателното постановление да бъде
отменено. Претендира разноски.
Въззиваемата страна не взема становище.
В открито съдебно заседание, жалбоподателят не се явява. Представлява
се от адв. С.Л., която поддържа жалбата. Излага съображения за нейната
основателност. Моли съда да отмени наказателното постановление.
Претендира разноски.
В открито съдебно заседание, въззиваемата страна не изпраща
представител.
Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства и
становището на страните, намира за установено от фактическа страна
следното:
Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално
легитимирана страна, против акт подлежащ на обжалване по съдебен ред,
поради което се явява процесуално допустима и подлежи на разглеждане по
същество.
В АУАН и издаденото наказателно постановление е приета за
установено следната фактическа обстановка- при направена проверка на
03.05.2021г. в гр.П., в зона * до ***** на ******** –**** с начален час 16:30
часа, в обект 3 мобилно съоръжение за продажба на понички с ползвател „Б.“
ЕООД и в присъствието на търговския работник на място К.Л.Б. с
констативен протокол № 110074/ 03.05.2021г. се установи следното
нарушение: В момента на проверката от търговския обект се извършваше
търговска дейност- продажба на палачинки, сандвичи, понички и
безалкохолни напитки. Издаден е бил служебен касов бон за търговска
дейност на стойност 50.00 лева с час 16:58:13 часа с номер ЕР3555174-
44355174. При изискване от търговския работник на разрешение за ползване
на място общинска собственост за извършване на търговска дейност,
издадено от Община Пловдив, се установи, че фирма „Б.“ ЕООД няма
издадено на нейно име валидно разрешение след 01.05.2021г. Представено
2
било старо разрешение с изтекъл срок на валидност до 30.04.2021г. С
проверката се констатира, че фирмата осъществава търговска дейност без
издадено разрешение за ползване на място общинска собственост, с което е
нарушил чл.4 ал.1 от от Наредба за реда и условията за издаване на
разрешение за ползване на място общинска собственост на територията на
Община Пловдив.
От показанията на свид. В.Г. **** се установява, че на 03.05.2021 г. е
бил дежурен с колегата Н.К. и съвместно с Началника на отдел „Контрол“. На
жалбоподателя М. Л. Б. били извършили проверка на преместваеми обекти на
*****, в зона * до*******. Проверили съоръжението за продажба на понички
и други хранителни продукти и напитки, изискали документите, които
удостоверяват законовата норма за ползване на места общинска собственост
за извършване на търговска дейност. Служителят на фирмата – К.Б., която
продавала им казала, че в момента разполага със старото разрешително, което
било с изтекъл срок на 30.04.2020 г., т.е. към момента на проверката нямало
валидно разрешително. Първоначално изискал касов бон, който да
удостоверява извършването на търговска дейност за сумата от 50 лв. и към
момента на проверката имало хора, които купували и се удостоверило, че към
момента фирмата извършва търговска дейност, но при поискване на
разрешение нямало такова за ползване на место общинска собственост. Бил
издаден констативен протокол, като в последствие въз основа на него, тъй
като не било представено валидно разрешение за ползване на место общинска
собственост по Наредбата и реда за ползване, бил призован управителят на
фирмата М.Б. с дата, която му била упомената за съставяне в ПОИ на АУАН.
В последствие управителят се явил лично и в неговото присъствие, в
дирекцията на ПОИ, съставил акт за извършено нарушение поради липса на
валидно разрешение за използване на место общинска собственост срещу
юридическото лице „Б.“ ЕООД. Това нарушение е наказуемо по чл. 4, ал. 1 от
същата Наредба, като след неговото констатиране предложихме глоба от 300
лв., след което управителят разписа акта и му беше връчен екземпляр и
оттукнататък се продължи с действията по служебен път.
От приложената по делото заповед № 20ОА 2663/ 18.12.2020г. на кмета
на Община Пловдив се установява компетентността на актосъставителя за
съставяне на АУАН.
3
От представеното по делото разрешение № ОБ-001215-11/01.02.2021г.
на кмета на Община Пловдив се установява, че жалбоподателят е имал
разрешение за ползване на място общинска собственост от 01.02.2021г. до
30.04.2021г.
От представената по делото жалба, уточнение и призовка се установява,
че жалбоподателят е инициирал производство по обжалване на мълчалив
отказ на кмета на Община Пловдив, за издаване на разрешение за ползване на
място общинска собственост на преместваем обект, пред Административен
съд- Пловдив- адм.д.№ 1500/2021г.
Гореизложената фактическа обстановка в АУАН и наказателното
постановление, съдът прие за съответна и отговаряща на осъществилото се в
действителността. В конкретния случай, констатациите в АУАН не се
опровергават от събраните по делото доказателства. Всъщност, изцяло се
потвърждават от показания на актосъставителя присъствал при съставянето
на АУАН, който в съдебно заседание изрично потвърди констатациите в
АУАН. При непосредствения си разпит пред съда потвърди с детайли,
отразената в АУАН фактическа обстановка, която е възприел лично и
непосредствено. Поради изложеното съдът намира, че са налице основания да
се даде пълен кредит на доверие на показанията на актосъставителя при
съставяне на АУАН.
Съдът намира, че така изложената фактическа обстановка в АУАН и
издаденото наказателно постановление е достоверна и кореспондира със
събраните по делото доказателства, като тук е мястото на което следва да
бъде отбелязано и, че съдът изгради своите фактически изводи въз основа и
на представените по делото жалба, уточнение и призовка, разрешение за
ползване на място общинска собственост от 01.02.2021г. до 30.04.2021г.,
заповед № 20ОА 2663/ 18.12.2020г. на кмета на Община Пловдив
Съдът, като взе предвид така установената фактическа обстановка,
намира за установено от правна страна следното:
Настоящият съдебен състав намира, че при провеждане на цялата
административно- наказателна процедура по ангражиране на
административна отговорност, повдигане на административно обвинение и
налагане на административно наказание са допуснати съществени нарушения
4
на процесуалните правила, които водят до ограничаване и нарушаване на
гарантираното от закона право на защита на нарушителя и водят до
невъзможност нарушителя да разбере в точно какво административно
нарушение е обвинен. Всъщност, от цялата административнонаказателна
преписка не се установява, кой е правният субект извършил вмененото
нарушение и спрямо кое лице административнонаказващият орган е
ангажирал административнонаказателна отговорност.
АУАН серия А № 5456/ 11.05.2021г. е издаден против „Б.“ ЕООД, за
извършено нарушение на чл.4 ал.1 от Наредба за реда и условията за издаване
на разрешение за ползване на място общинска собственост на територията на
Община Пловдив. Издаденото в резултат на съставения АУАН, обжалваемо
наказателно постановление е издадено против физическото лице в лично
качество М. Л. Б., различно от юридическото лице, срещу което е издадено
наказателното постановление. Юридическите лица не могат да извършват
действия самостоятелно, а действат чрез своя органен представител или
управител, който обаче като физическо лице е различен и отделен субект.
Юридическото лице и неговият законен представител са отделни и
самостоятелни правни субекти. В конкретния случай, повдигнатото
административно обвинение с АУАН е срещу юридическото лице „Б.“ ЕООД,
а наложената санкция с наказателното постановление е на различно от
обвиненото с АУАН лице, а именно на физическото лице М. Л. Б..
Съгласно чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН сред задължителните реквизити на
АУАН и наказателното постановление са описание на фактическите признаци
на нарушението и посочване на нарушените правни норми, а конкретно за НП
(като властнически санкционен акт) и на санкционната норма, въз основа на
която се налага наказанието. Същевременно е безспорно, както в теорията,
така и в съдебната практика, че АУАН е акта в административно-
наказателното производство, аналогичен на обвинителния акт в наказателния
процес, който определя предмета на доказване по делото. АУАН очертава
нарушението, с неговите съставомерни фактически признаци от обективна и
субективна страна, връзката между инкриминираното деяние и лицето,
сочено като нарушител и надлежната правна квалификация. Срещу тези
факти и право нарушителят следва да се брани, като гарантирането в
максимална степен на правото му на защита изисква той да бъде запознат с
5
тях още от началото на административно-наказателения процес, т.е. от
момента на съставяне и предявяване на АУАН (по аргумент от чл. 42, т.4 и т.5
ЗАНН, вр. чл. 40, ал.1 ЗАНН, вр. чл. 43, ал.1). В този смисъл са и
задължителните указания на имащото базисно значение за наказателния
процес Тълкувателно решение № 2 от 07.10.2002 г. по н. д. № 2/2002 г.,
ОСНК на ВКС, в което е прието, че сред задължителното съдържание на
обвинителния акт е пълното, точно и ясно посочване на всички съставомерни
фактически обстоятелства и на правната квалификация. Пороците при
словесната или юридическа формулировка, водещи до неяснота в описанието
на фактическите и/или правните рамки на повдигнатото обвинение са
винаги съществени и непоправимо накърняват правото на защита на
наказаното лице. Доколкото с АУАН реално се повдига и предявява
административното обвинение, гореизложените стандарти от практиката на
ОСНК на ВКС, следва на основание 84 ЗАНН да бъдат съотнесени и към
неговото съдържание. Наказателното постановление от своя страна е
властническия правораздавателен акт, издаден от компетентен орган, с който
дееца бива санкциониран за извършеното административно нарушение. То се
явява аналога в административно наказателния процес на присъдата от
общото наказателно производство. От тази му същност следва, че към
неговата форма и съдържание следва да се поставят същите завишени
изисквания, както към АУАН. В този изричен смисъл са и задължителните
разрешения на основополагащото ППВС 1/1953, съгласно което всеки
правораздавателен акт, с който се ангажира отговорността на даден правен
субект следва задължително да съдържа пълно, точно и ясно изложение на
всички съставомерни фактически положения, които се приемат за
установени, както и приложимите към тях правни норми. От гореизложеното
следва, че за да бъде законосъобразно ангажирана отговорността на дееца
следва да е налице пълно съответствие между сочените в АУАН и НП факти,
правната квалификация, под която те са подведени от контролните органи и
приложената санкционна норма. Всяко разминаване между предявените на
дееца факти и приложените нормативни разпоредби, освен че представлява
неправилно приложение на материалния закон, неминуемо води и до
съществено ограничаване правото на защита на санкционирано лице,
доколкото то се поставя в невъзможност да разбере какви точно са правните
рамки на нарушението, за което е санкционирано- тези които следват от
6
надлежно предявените факти или тези, които следват от приложените от
наказващия орган правни норми. По аргумент за обратното при неправилна
квалификация на изложените в АУАН и НП факти и/или неправилно
определена санкционна норма наказателното постановление следва
безусловно да се отмени. Посочването в АУАН и НП на неправилна правна
квалификация и/или санкционна норма представлява порок в дейността на
контролните органи, който няма как да бъде саниран на етап съдебно
следствие, доколкото се касае не за доказателствен дефицит, а за ненадлежно
предявено обвинение, като този порок не е от естество да бъде отстранен
чрез събиране на допълнителни доказателства. Следва да се отбележи и, че за
съда не съществува процесуална възможност за първи път да издири и да
приложи сам коректната материално правна или санкционна норма, ако те не
са надлежно очертани или са погрешно посочени в АУАН и НП. Да се
процедира по обратен начин означава деецът да бъде поставен в положение
да разбере кои са правните норми, които е нарушил и явяващи се основание
за ангажиране на отговорността му, едва след като наказанието вече реално
му е наложено, което е изцяло несъвместимо с правото му на защита. Не на
последно място следва да се посочи, че ако съдът служебно издири и накаже
дееца за релевантните материално правна и санкционна норма, без те да са
надлежно индивидуализирани в АУАН и НП, то същият би влезнал в
непреодолимо противоречие с контролно- отменителните си правомощия в
производството по чл. 63 ЗАНН и напрактика недопустимо би иззел и
встъпил в правомощията на наказващия орган. В тази връзка следва да се
отбележи, че чл. 53, ал.2 ЗАНН допуска издаване на НП и ако при съставяне
на АУАН са допуснати нарушения на процесуалните правила, които обаче не
са ограничили съществено процесуалните права на наказваното лице. В
случая обаче констатираните пороци в съдържанието се отнасят както до
АУАН, така и до НП, поради което и чл. 53, ал.2 ЗАНН е неприложим. Ако се
допусне тълкуване, според което съдът може сам, за първи път със своя акт да
установява съставомерните фактически положения и правни норми, които до
този момент не са надлежно предявени на дееца, то напрактика би се
достигнало до заобикаляне и елиминиране на цялата уредена в ЗАНН
процедура по повдигане, предявяване и защита по административното
обвинение.
7
Отделно от това, съгласно чл.26 от Наредба за реда и условията за
издаване на разрешение за ползване на място общинска собственост на
територията на Община Пловдив „за нарушаване на разпоредбите на тази
наредба на физически лица се налагат глоби в размер от 500.00 до 5 000.00
лв., а на едноличните търговци и на юридически лица – имуществена санкция
в размер от 100 до 50 000лв.“. В конкретния случай, определеното
административно наказание на наказаното физическо лице е „глоба“ в размер
на 300.00 лева, което само по себе си означава и неправилно определен
размер на предвидената санкция за вмененото нарушение вместо от 500.00 лв
до 5000.00 лева за физичски лица, е определен размер на глобата 300.00 лева.
Вероятно, административнонаказващият орган е искал да санкционира
юридическото лице. Административнонаказващият орган е допуснал порок,
който е съществен и неотстраним в съдебната фаза на процеса, тъй като е
процесуално недопустимо едва за първи път съдът да наложи наказание в по-
голям размер от определеното от административнонаказващият орган.
Всъщност, до приключване на административнонаказателното производство,
на настоящият съдебен състав не става категорично ясно кой е правният
субект, който административнонаказващият орган е искал да санкционира, и
кое е контретното лице според административнонаказващият орган
извършило вмененото нарушение.
За пълнота следва да бъде отбелявано и, че се наблюдава порок в АУАН,
в който е посочено, че свидетел при съставянето на АУАН е лицето А.К.. В
заключителната част на АУАН, обаче, в графата свидетели са положени два
различни подписа, без да е посочено кой е техният автор.
Отделно то това, доколкото в ЗАНН няма легално определение на
понятието "маловажен случай", предвид препращащата норма на чл.11 от
ЗАНН, следва да намери приложение легалната дефиниция на това понятие,
дадена в нормата на чл.93, т. 9 от НК, като се приеме, че маловажен случай на
административно нарушение е налице, когато извършеното административно
нарушение, с оглед липсата на вредни последици или незначителността им и
с оглед другите смекчаващи отговорността обстоятелства, представлява по-
ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на
нарушения от съответния вид. Съгласно ТР № 1 от 12.12.2007г. на тълк. н. д.
№ 1/2005 г., НК, преценката на административно наказващия орган за
8
"маловажност" на случая по чл. 28 ЗАНН се прави по законосъобразност и
подлежи на съдебен контрол. Разпоредбите на ЗАНН /чл.6, 12, 27, 28/ налагат
извод, че за всеки конкретен случай е необходимо да се подхожда
индивидуално. Понятието "вредни последици", употребено в НК, е по-
широко от понятието "вреди". В обхвата на "вредните последици" се
включват, както имуществените вреди, така и всички други негативни
имуществени последици, както и такива, които нямат имуществен характер.
Тоест, преценката за степента на обществена опасност на нарушението,
изисква да се обсъдят всички обстоятелства, свързани с обективното
отрицателно въздействие, което деянието е оказало или може да окаже
спрямо обекта на посегателство. За маловажния случай административно
наказващия орган не налага наказание, а отправя писмено или устно
предупреждение, доколкото с оглед спецификата на конкретните
обстоятелства, характеризиращи нарушението, се оказва така, че и най-лекото
предвидено в закона наказание не съответства на степента на обществена
опасност на извършеното и на извършителя.
Според настоящия съдебен състав конкретното деяние разкрива, по-
ниска степен на обществена опасност от останалите деяния от този вид и
представлява маловажен случай. Извършеното нарушение е за първи път,
дружеството „Б.“ ЕООД има разрешение за поставяне на преместваем обект
до 30.04.2021г., подало е заявление за издаване на такова на 20.04.2021г., т.е.
преди изтичане на срока на валидоста на действащото му разрешение. В
законоустановения срок административният орган не се е произнесъл по
подаденото заявление, което от своя страна означава, че е недопустимо
нарушителят да търпи неблагоприятните последици от бездействието или
неправомерното поведение на трети юридически или физически лица,
предвид липсата на произнасяне по заявлението на нарушителя.
Предвид гореизложеното, издаденото наказателно постановление е
незаконосъобразно и издадено при нарушение на материалния и
процесуалния закон и следва да се отмени.
При този изход на спора, на основание чл. 63, ал.3 ЗАНН право на
разноски има жалбоподателят. Същият е доказал реалното заплащане на
300.00 лева адвокатски хонорар за процесуално представителство в
9
производството, доколкото съгласно т.1 от ТР 6/2012 ОСГТК на ВКС,
договорът за правна защита и съдействие има характер на разписка за
изплатената в брой сума.
Предвид гореизложеното, Районен съд- Пловдив
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление КТ № 527 от 21.05.2021г. на
Т.Л.Ч. ***** в Община П., с който на М. Л. Б., ЕГН: **********, адрес: гр.П.,
ул. „*****“ № *, вх.*, ет.*, ап.*, на основание чл.21 ал.1 т.3 от Наредба за
реда и условията за издаване на разрешение за ползване на място общинска
собственост на територията на Община П., е наложено административно
наказание „глоба“ в размер на 300.00 лева, за извършено нарушение на чл.4
ал.1 от Наредба за реда и условията за издаване на разрешение за ползване на
място общинска собственост на територията на Община П.
ОСЪЖДА Община П., ЕИК: ***, седалище и адрес на управление: гр.
П., ******, представлявано от кмета на Община П.- З.Д., да заплати на М. Л.
Б., ЕГН: **********, адрес: гр.Пловдив, ******, сумата от 300.00 лева,
разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването
му пред Административен съд гр.Пловдив, по реда на АПК.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
10