№ 7487
гр. София, 29.10.2021 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 33 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и девети октомври през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:ПЛАМЕН ИВ. ШУМКОВ
като разгледа докладваното от ПЛАМЕН ИВ. ШУМКОВ Гражданско дело №
20211110138438 по описа за 2021 година
Извършена е проверка по реда на чл. 140, ал. 1 ГПК.
Образувано е по постъпила искова молба по реда на чл. 422 ГПК от „Юробанк
България“ АД срещу .................. след развило се заповедно производство по ч. гр. дело
№ 69106/2016 г. по описа на СРС, което на осн. чл. 82, ал. 1 ПАС следва да се приложи
към настоящото дело.
В срока по чл. 131 ГПК по делото е постъпил отговор на исковата молба.
Ищецът е представил писмени доказателства, които са относими, необходими и
приемането им е допустимо.
Като основателно следва да бъде уважено искането за допускане изготвянето на
съдебно-счетоводна експертиза по поставените от ищеца въпроси.
С отговора на исковата молба е направено искане по реда на чл. 183 ГПК за
представяне на процесния договор за кредит в оригинал, тъй като ищецът е представил
единствено заверен от него препис. Искането е основателно и следва да бъде уважено.
Ищецът е направил искане за изискване на ИД № 196/2019 г. по описа на ЧСИ
ТВН и ИД № 172/2020 г. по описа на ЧСИ НП. Исканията следва да бъдат отхвърлени,
доколкото съдът в настоящото производство, който на собствено основание следи за
наличието на подадено в срок възражение от длъжника по чл. 414 ГПК, е изискал и
събрал данни относно момента на връчване на заповедта за изпълнение на длъжника в
изпълнителното производство.
Следва да бъде насрочено открито заседание за разглеждане на делото.
Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА представените към исковата молба писмени доказателства по опис,
1
обективиран в същата.
ДОПУСКА изготвянето на съдебно-счетоводна експертиза за отговор на
поставените в исковата молба въпроси.
НАЗНАЧАВА за вещо лице по съдебно-счетоводната експертиза ИЛД, тел. ........;
............, който да се призове след представяне на доказателство за внесен депозит.
ОПРЕДЕЛЯ депозит за изготвяне на ССчЕ в размер на 230,00 лв., вносим от
ищеца в едноседмичен срок от получаване на съобщението, като вещото лице отговори
и на въпроса: какъв е размерът на непогасените задължения по процесния договор по
пера към датата на изготвяне на експертното заключение?
ЗАДЪЛЖАВА на осн. чл. 183 ГПК ищеца „Юробанк България“ АД в срок най-
късно до първото съдебно заседание да представи в оригинал договор за кредит
№FL705411/23.09.2013 г.
В случай че документът не бъде представен в оригинал, представеният препис ще
бъде изключен от доказателствата по делото.
ОТХВЪРЛЯ искането на ищеца за служебно изискване на ИД № 196/2019 г. по
описа на ЧСИ ТВН и ИД № 172/2020 г. по описа на ЧСИ НП
УКАЗВА на ищеца, че в срок до откритото по делото съдебно заседание може да
ангажира становище по наведените от ответника възражения за нищожност на
процесния договор поради наличие на неравноправни клаузи, по които съдът следва да
се произнесе.
НАСРОЧВА открито съдебно заседание за разглеждане на делото за 03.02.2022 г.
от 09:30 ч., за когато да се призоват страните, на които да се изпрати препис от
настоящото определение, като на ищеца се изпрати и препис от представения отговор
на исковата молба.
СЪСТАВЯ ПРОЕКТОДОКЛАД по делото, както следва:
Предявени са за разглеждане обективно кумулативно съединени установителни
искове за признаване на установено по отношение на ответника .................., че дължи
на ищеца сумите по Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на
документ по чл. 417 ГПК, издадена на 27.01.2017 г. по ч.гр.д. 69109/2016 г. по описа на
СРС с правно основание, както следва: 1/ чл. 422, ал. 1 ГПК вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1
ЗЗД вр. с чл. 430, ал. 1 ТЗ вр. чл. 9 ЗПК за сумата от 3519,50 лв. – неплатена главница
по договор за кредит №FL705411/23.09.2013 г., ведно със законна лихва за периода от
29.11.2016 г. до изплащане на вземането; 2/ чл. 422, ал. 1 ГПК вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1
ЗЗД вр. с чл. 430, ал. 2 ТЗ вр. чл. 9 ЗПК за сумата от 315,11 лв. – възнаградителна
лихва за периода от 23.09.2015 г. до 24.07.2016 г.; 3/ чл. 422, ал. 1 ГПК вр. с чл. 86, ал.
1 ЗЗД за сумата от 52,10 лв. – мораторна лихва за периода от 23.09.2015 г. до
24.07.2016 г.; 4/ чл. 422, ал. 1 ГПК вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. с 430 ТЗ вр. чл. 10а,
предл. 1 ЗПК за сумата от 22,50 лв. – такса за периода от 23.09.2015 г. до 24.07.2016 г. и
5/ чл. 422, ал. 1 ГПК вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. с 430 ТЗ вр. чл. 10а, предл. 1 ЗПК
за сумата от 55,20 лв. – такса за периода от 01.01.2016 г. до 24.07.2016 г.
В условията на евентуалност, ако при отхвърляне на установителните искове
поради необявена предсрочна изискуемост към датата на депозиране на заявлението по
чл. 417 ГПК, ищецът предявява исковете като осъдителни.
2
Ищецът „Юробанк България“ АД твърди, че вземането - предмет на делото,
произтича от сключен между страните договор за кредит №FL705411/23.09.2013 г., по
който длъжникът е погасил част от главницата в размер на 1670,50 лв. и е изпаднал в
забава за останалата част от главницата в размер на 3519,50 лв., считано от 23.09.2015
г. и по отношение на лихвите, считано от същата дата - 23.09.2015 г. Твърди се, че
според чл. 15 от договора за кредит, ако длъжникът не изплати която и да е вноска по
главница, лихва или разноски, вземането на банката по кредита става предсрочно
изискуемо, без да е необходимо уведомление до длъжника или нарочно волеизявление
за това. Въпреки това кредитът бил обявен от банката за предсрочно изискуем на
24.07.2016 г. чрез връчване на нотариална покана от нотариус МК, рег. № 200 към НК.
Посочва, че въз основа на издадената заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК от
27.01.2017г. по ч.гр.д.69109/2016г. по описа на СРС били образувани изпълнителни
дела № 196/2019 г. по описа на ЧСИ ТВН и 172/2020 г. по описа на ЧСИ НП.
Ответникът в законоустановения срок подава отговор, с който оспорва исковете
изцяло като неоснователни. Подробно аргументира, че не е бил уведомен за издадената
заповед по чл. 417 ГПК от ЧСИ ТВН по изп. дело 196/2019г., както и че е уведомен за
издадената заповед за незабавно изпълнение едва от ЧСИ НП с връчването на покана
за доброволно изпълнение по и.д. 172/2020г. на 02.03.2021 г. На следващо място,
твърди, че не е бил уведомяван за предсрочната изискуемост и нотариалната покана, на
която се позовава ищецът в исковата си молба, като сочи, че такава не му е връчвана.
Оспорва представения договор за кредит, като твърди, че подписът е негов, но бил
пренесен върху договора със специални технически средства. Навежда възражения, че
уговорените в договора лихви са нищожни поради противоречие с добрите нрави,
доколкото водели до неправомерно обогатяване на едната страна и явна
нееквивалентност на престациите по договора, а освен това и надвишавали
установения в съдебната практика допустим и обичаен размер на възнаградителната
лихва – 3 пъти законната лихва за забава. Навежда възражения и за нищожност на
договора в цялост поради неспазване на чл. 11, т. 9 и 10 във връзка с чл. 22 ЗПК. Прави
възражение за изтекла погасителна давност за претендираните от ищеца лихви и
главница. Претендира разноски.
По исковете по чл. 422, ал. 1 ГПК вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. с чл. 430, ал.
1 и ал. 2 ТЗ вр. чл. 9 ЗПК и по чл. 10а, предл. 1 ЗПК /главни и евентуални/:
В тежест на ищеца по предявените искове е да докаже при условията на пълно и
главно доказване правопораждащите факти, от които черпи изгодни за себе си
последици, a именно: че между него и ответника е възникнало облигационно
отношение по договор за потребителски кредит №FL705411/23.09.2013 г., изпълнение
на задълженията на кредитодателя по него, по силата на който договор за
кредитополучателя е възникнало задължението за връщане на заетата сума, заплащане
на възнаградителна лихва и допълнителни такси в претендираните размери.
При доказване горните обстоятелства в тежест на ответника е да докаже, че
дължимите сумите са погасени.
По иска по чл. 422, ал. 1 ГПК вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД /главен и евентуален/:
В тежест на ищеца е да докаже възникването на главен дълг и момента, от който
той е станал изискуем. В тежест на ответника е да докаже погасяване на дълга на
падежа.
ПРИКАНВА страните към доброволно уреждане на спора, с което могат да
3
спестят време и разходи.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4