№ 384
гр. Русе, 01.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, IX НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и втори май през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Ивайло Ас. Йорданов
при участието на секретаря Радостина Ил. Станчева
като разгледа докладваното от Ивайло Ас. Йорданов Административно
наказателно дело № 20234520200752 по описа за 2023 година
Производството е по чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на Г. В. Г., депозирана против наказателно
постановление № 23-3393-000148/22.03.2023г., на ВПД Началник Второ РУ
при ОДМВР - Русе, издадено на основание чл. 36, ал. 2 ЗАНН, с което на
жалбоподателя, на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 ЗДвП са наложени
административно наказание „Глоба“ в размер на 200 лева и „Лишаване от
право да управлява МПС“ за срок от шест месеца, за нарушение по чл. 140,
ал. 1 ЗДвП
С жалбата се ангажират твърдения, че наказателното постановление
е незаконосъобразно и издадено в нарушение на материалния закон, както и
че не може да се приеме, че деянието е извършено виновно. Моли се да бъде
постановено решение, с което да бъде отменено издаденото наказателно
постановление. Претендират се разноски.
В съдебно заседание, жалбоподателката, чрез процесуалния си
представител, поддържа депозираната жалба по изложените в същата доводи,
касаещи липса на субективна страна на нарушението.
Административнонаказващият орган, чрез процесуалния си
представител заема становище за неоснователност на жалбата. Прави
възражение за прекомерност на разноските.
1
Районна прокуратура - Русе, редовно призована не изпраща
представител.
По допустимостта на жалбата:
Жалбата изхожда от активно процесуално легитимирано лице, по
отношение на което е ангажирана административнонаказателна отговорност.
Депозирана е в преклузивния срок за обжалване, касае подлежащо на
обжалване наказателно постановление, поради и което се явява процесуално
допустима и следва да бъде разгледана по същество досежно нейната
основателност.
Съдът‚ след като обсъди ангажираните от страните фактически и
правни доводи, прецени събраните по делото доказателства, и извърши
служебна проверка на обжалваното наказателно постановление, съгласно
изискванията на чл. 314 НПК, вр. чл. 84 ЗАНН, намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
С наказателно постановление № 23-3393-000148 от 22.03.2023г.,
издадено на основание чл. 36, ал. 2 ЗАНН, с оглед Постановление на Районна
прокуратура – Русе по пр. пр. № 1343/23г. от 16.03.2023 г., с което е отказано
да бъде образувано досъдебно производство срещу жалбоподателя за
извършено от него престъпление по чл. 345, ал. 2 НК, на същия, на основание
чл. 175, ал. 3, пр. 1 ЗДвП са наложени административно наказание „Глоба“ в
размер на 200 лева и „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от шест
месеца, за нарушение по чл. 140, ал. 1 ЗДвП, а именно за това, че на
21.02.2023г., около 16,50 часа, в град Русе, ул. „Изгрев“ № 10, е управлявал
лек автомобил Опел Зафира, с рег. № *****, собственост на М. М., което
МПС е било със служебно прекратена регистрация, на основание чл. 143, ал.
10 ЗДвП.
Не са налице противоречия в приобщените доказателствени
източници, досежно факта, че на посочените в НП дата и час, именно
жалбоподателят е управлявал процесното моторно превозно средство, както и
че същото е било със служебно прекратена регистрация към тази дата.
Въз основа на така приетите за осъществили се факти и извършената
оценка на доказателствената съвкупност по делото, съдът намира, че следва
да бъдат изведени следните правни изводи:
Наказателното постановление е издадено на основание чл. 36, ал. 2
2
ЗАНН при спазване императивните изисквания на ЗАНН. Същото съдържа
всички необходими за неговата редовност от формална страна реквизити,
визирани в чл. 57, ал. 1 ЗАНН. В оспореното наказателно постановление, са
отразени датата, мястото и часа на нарушението, за което е ангажирана
отговорността на нарушителя. Нарушението, описано в наказателно
постановление, съдържа всички обективни признаци на конкретния състав на
нарушението, за което е ангажирана отговорността на привлеченото към
административнонаказателна отговорност лице, а така също и конкретната
законова разпоредба, под която са субсумирани фактите, установени от
наказващия орган и санкционната норма, въз основа на която е ангажирана
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя. Не е налице
противоречие между приетите за установени факти, нормата под която
същите са субсумирани и санкционната разпоредба, въз основа на която е
ангажирана отговорността на дееца.
Разгледана по същество жалбата е ОСНОВАТЕЛНА.
Съгласно разпоредбите на чл. 143, ал. 10 ЗДвП и чл. 18б, ал. 1, т. 8,
вр. чл. 18, т. 2 от Наредба № I-45 от 24.03.2000 г. за регистриране, отчет,
пускане в движение и спиране от движение на моторните превозни средства и
ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните
пътни превозни средства, регистрацията на превозните средства се
прекратява служебно, след уведомление на Гаранционния фонд. Съгласно
разпоредбата на чл. 18б, ал. 2 от Наредба № I-45 от 24.03.2000 г. за
регистриране, отчет, пускане в движение и спиране от движение на
моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за
предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства при
прекратяване регистрацията по ал. 1, т. 1, 2, 3, 4 или 8 се уведомява
собственикът на ПС, посочен в регистъра. От цитираните разпоредби се
установява, че при наличие на така описаната хипотеза, службата по
регистрация на превозни средства е необходимо да уведоми собственикът на
превозното средство, посочен в регистъра за прекратената регистрация на
пътното превозно средство.
Съгласно задължителното за съдилищата разрешение, съдържащо се
в Тълкувателно постановление № 2/05.04.2023г. на ВКС и ВАС, не се наказва
с предвиденото в чл. 175, ал. 3 от Закона за движението по пътищата
административно наказание водач, който управлява моторно превозно
3
средство, чиято регистрация е служебно прекратена по реда на чл. 143, ал. 10
от Закона за движението по пътищата, без за това да е уведомен собственикът
на моторното превозно средство.
В настоящия случай, видно от приложеното по делото писмо рег. №
ЗМ-115 от 01.03.2023г. (лист 19 от делото) собственикът на лекия автомобил,
който е бил управляван от жалбоподателя, не е бил уведомяван за това, че
автомобилът е със служебно прекратена регистрация.
От показанията на същия в съдебно заседание се установява, че
същият не е уведомил жалбоподателят за това обстоятелство, за да се приеме,
че е налице знание у последния за този факт от обективната действителност.
Съгласно чл. 6 ЗАНН, административно нарушение е това деяние
(действие или бездействие), което нарушава установения ред на държавното
управление, извършено е виновно и е обявено за наказуемо с
административно наказание, налагано по административен ред. В настоящия
случай, нито в хода на протеклото административнонаказателно
производство, нито в производството по обжалване на наказателното
постановление са ангажирани доказателства от страна на
административнонаказващия орган, който именно носи доказателствената
тежест, които да установяват и доказват, субективната страна на деянието, а
именно, че същото е извършено от наказаното лице, след като в съзнанието
му са намерили отражение представи, относно факта от обективната
действителност, че управляваното от него моторно превозно средство е с
прекратена регистрация и въпреки тези представи във волево отношение
лицето да е привело в движение и управлявало посоченото моторното
превозно средство. Недопустимо е административнонаказателна отговорност
да се реализира на базата на предположения, а е необходимо, както изисква
разпоредбата на чл. 303, ал. 2 НПК, административнонаказателното
обвинение да е доказано по безспорен и несъмнен начин, което в настоящия
случай не е сторено от страна на административнонаказващия орган, който
носи доказателствената тежест във връзка с административнонаказателното
обвинение. Именно поради липсата на субективна съставомерност на
деянието е била причината да бъде отказано образуването на досъдебно
производство за престъпление по чл. 345, ал. 2 НК
По гореизложените мотиви наказателното постановление се явява
незаконосъобразно като издадено в нарушение на материалния закон, при
4
липса на субективна страна и като такова следва да бъде отменено.
С оглед изхода на делото и на основание чл. 63д, ал. 1 ЗАНН, вр. чл.
143, ал. 1 АПК в полза на жалбоподателя следва да бъдат присъдени
направените от него разноски за възнаграждение на един адвокат в размер на
500 лева.
Неоснователно е възражението за прекомерност на заплатения
адвокатски хонорар. Доколкото в случая на жалбоподателя са наложени,
както административно наказание „Глоба“, така и „Лишаване от право да
управлява МПС“, то приложимата разпоредба, определяща минималния
размер на адвокатското възнаграждение е чл. 18, ал. 4 от Наредба № 1 от
9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, в
редакцията й след изм.в бр. 88 от 2022 г. на ДВ, в която разпоредба, за
процесуално представителство, защита и съдействие по дела от
административнонаказателен характер извън случаите по ал. 2, която касае
единствено и само наложено административното наказание е под формата на
глоба, имуществена санкция и/или наложено имуществено обезщетение,
минималния размер на възнаграждението е 500 лв., колкото претендира и
жалбоподателя.
Мотивиран от горното и на основание чл. 63, ал. 2, т. 1, вр. ал. 3, т. 1,
вр. чл.58д, т. 1 ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 23-3393-
000148/22.03.2023г., с което на Г. В. Г. , ЕГН: **********, с адрес *****, на
основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 ЗДвП са наложени административно наказание
„ГЛОБА“ в размер на 200 (двеста) лева и „ЛИШАВАНЕ ОТ ПРАВО ДА
УПРАВЛЯВА МПС“ за срок от ШЕСТ МЕСЕЦА, за нарушение по чл. 140,
ал. 1 ЗДвП.
ОСЪЖДА ОБЛАСТНА ДИРЕКЦИЯ НА МИНИСТЕРСТВО НА
ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ – РУСЕ ДА ЗАПЛАТИ на Г. В. Г. , ЕГН:
**********, с адрес *****, на основание чл. 63д, ал. 1 ЗАНН, вр. чл. 143, ал. 1
АПК, СУМАТА в размер на 500 (петстотин) лева, представляваща разноски
за адвокатско възнаграждение.
5
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд - Русе
в 14-дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
6