№ 1371
гр. Пазарджик, 17.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XVIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на шести ноември през две хиляди двадесет и пета година
в следния състав:
Председател:Ненка Цветанкова
при участието на секретаря Стоянка Миладинова
като разгледа докладваното от Ненка Цветанкова Гражданско дело №
20255220101673 по описа за 2025 година
Производството е образувано по повод искова молба от Г. Д. Д., с ЕГН **********, с
адрес гр. Пазарджик, ул. „***** чрез пълномощник – адв. А. А. от АК Пазарджик, против
„Ти Би Ай Банк“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, ул
„Димитър Хаджикоцев“ № 52-54, представлявано от В. А. Г. и А. Ч. Д., с която се иска от
съда да постанови решение, с което да приеме, че Договор за потребителски кредит №
**********, сключен на 20.07.2023 г. между страните, е нищожен поради противоречие със
закона – чл. 26 от ЗЗД вр. чл. 22 вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК и да осъди ответника да
заплати на ищеца сумата в размер на 521,28 лева, представляваща недължимо платена сума
по Договор за потребителски кредит № ********** от 20.07.2023 г.
В исковата молба ищецът твърди, че на 20.07.2023 г. страните са сключили договор за
потребителски кредит № ********** за отпускане на кредит в размер на 6000 лева при срок
на изплащане 3 години - 36 месечни вноски с крайна дата за изплащане 25.07.2026 г.
Съгласно уговореното ищецът следвало да заплати и застрахователна премия в
размер на 1936,43 лева, от които 359,65 лева за застраховка “BANK ПАКЕТ 3 СМЕТКА“ и
1576,78 лева за застраховка “BANK ПАКЕТ 3 КРЕДИТ+СМЕТКА” и допълнителна
медицинска услуга „Второ медицинско мнение“. Застрахователните продукти били „Защита
на кредита“ и „Защита на сметките“ за кредитополучателя на потребителски кредит и се
предоставяли от Cardif Assurance Vie SA, регистрирана във Франция, лиценз № 5020054,
чрез Кардиф Животозастраховане, клон България и Cardif Assurance Risque Divers SA,
регистрирана във Франция Лиценз № 4020286, чрез Кардиф Общо застраховане, клон
България. Ищецът подписал декларация за присъединяване към застрахователните
програми, в които се съдържали клаузи относно процесния договор за кредит, като
1
плащанията за застрахователните премии се разсрочвали към погасителните вноски по
договора.
Твърди се, че ищецът не е разбрал, че сключва застраховка по договора и след като
подписал договора установил от съдържанието на чл. 19, че тази застраховка не била
задължителна, но същевременно без да подпише договора в този му вид нямало да получи
кредитните средства в размер на 6000 лева.
Посочва, че съгласно чл.7.1 от договора към общия размер на кредита от 6000 лева се
прибавяли тези допълнителни 1936,43 лева за застрахователна премия, като така общият
размер на кредита възлизал на 7936,43 лева. В чл.7.2.3 се предвиждало, че задължението за
премията се удържала от банката и се предоставяло на съответния застраховател, като на
ищеца се предоставяли реални средства в размер на 6000 лева. По този начин ищецът не е
получавал тази сума за застрахователна премия, защото тя била преведена директно на
застрахователя, като банката играела ролята на застрахователен агент.
Съгласно чл.9.1 бил определен ГЛП в размер на 26.53% по договора, а в чл. 10
определеният ГПР бил посочен единствено в цифрово изражение в размер на 29.56% без да
се посочват конкретните разходи как се формират и какви са допусканията, при обща
дължима сума 11 591,56 лева. На ищеца не му е било ясно как тази обща дължима сума се
формирала и защо е толкова голяма.
В чл.11.2 от договора бил инкорпориран погасителния план с падежните вноски,
включващи главница и лихва, като правело впечатление, че договорната лихва е в общ
размер на 3655,13 лева и е начислена върху 7936,43 лева главница, а не върху реално
предоставените средства в размер на 6000 лева. По този начин не ставало ясно от посочения
погасителен план дали застрахователната премия се погасява месечно и в какъв размер.
Ищецът твърди, че е извършил плащания по договора в общ размер на 6521,28 лева
като в исковата молба в табличен вид представя отделните плащания по размер и дати.
Счита, че процесният договор е сключен при неспазване изискванията на чл. 11, ал. 1,
т. 10 и т. 11 от ЗПК, поради което е недействителен.
Твърди се, че ответникът неправилно е включил в общия размер на кредита размера
на застрахователната премия от 1936,43 лева и по този начин е заобиколил изискванията на
закона да посочи реалните разходи по договора. В договора бил посочен по-нисък ГПР от
реалния и била начислена върху тези разходи допълнителна лихва. Освен това от условията
по договора се установявало, че застраховката била задължително условие за получаване на
паричните средства.
Включването на застрахователната премия към главницата по договора имало за
резултат увеличаване на общия размер на този дълг, както и увеличаване на размера на
дължимата лихва. Освен това дължимите застрахователни премии по застрахователните
пакети, макар и обозначени като част от главницата не се предоставяли на
кредитополучателя – потребител, а директно се прехвърляли по банковата сметка на
застрахователя, видно от чл.7.2.3 от договора. Последица от това била лишаване на
2
потребителя от възможността да ползва тази сума реално, въпреки че заплащал цената на
ползване под формата на лихва.
Процесният договор за потребителски се твърди да е недействителен поради
посочване на по-нисък ГПР от реалния, с което се нарушавало чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК и на
основание чл. 22 и чл. 23 от ЗПК същият е недействителен.
Сочи доказателства.
В проведеното съдебно заседание ищецът не се явява лично, представлява се от
пълномощника си – адв. А. А. от АК Пазарджик, който моли съдът да уважи исковата
претенция в цялост. Претендира разноски. Депозира писмена защита, в която излага
подробни съображения в подкрепа на становището си.
В срока по чл.131, ал.1 от ГПК ответникът депозира отговор на исковата молба, с
който изразява становище за неоснователност на исковата претенция в цялост.
Не оспорва, че между страните е сключен процесният договор за потребителски
кредит.
Възразява се срещу твърдението, че процесният договор е сключен в нарушение на
разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК.
В договора е посочен ГПР от 29.56 % и обща дължима сума от 11 591,56 лева. Сочи,
че ГПР е изчислен при отчитане на следните допускания: 1/ за начална дата за изчисляване
на ГПР се смята датата на подписване на Договора; 2/ Договорът ще остане в сила за целия
първоначално уговорен срок, като страните изпълняват точно задълженията си по него; 3/
приема се, че годината има 360 дни, 12 месеца всеки, от които е с 30 дни, независимо дали
годината е високосна; 4/ приема се, че лихвения процент и другите разходи по кредита са
неизменни спрямо техния първоначален размер.
Посочва, че Формулата за изчисление на годишният процент разходите /Приложение
№ 1 към чл. 19, ал. 2 от ЗПК/ е величина, чийто алгоритъм е императивно заложен в ЗПК и
приемането на методика, налагаща изчисляване на разходите по кредита по начин, различен
от законовия, е недопустимо.
Според ответника не следва разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК да се тълкува
разширително в смисъл, че нарушение, водещо до недействителност по чл. 22 ЗПК е налице
не само когато в договора изобщо не е посочен ГПР, но и когато формално е налице такова
посочване, но посочения в договора размер на ГПР не съответства на действително
прилагания между банката и потребителя. Неправилното изчисляване на ГПР по кредита,
чрез невключване в неговото процентно изражение на задължение, което е установено в
глобален размер чрез посочване на неговата стойност, не води до недействителност на
договора за кредит на соченото основание. В случаите, в които ГПР надвишава установения
в закона максимум по чл. 19, ал. 4 от ЗПК, приложение намира разпоредбата на чл. 19, ал. 5
от ЗПК, която указва, че това води до недействителност на самата клауза в договора.
Счита за неправилно и в противоречие с приложимото законодателство тълкуването
на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК от ищеца, че банката е следвало да посочи в договора за кредит
не само ГПР, изразен като годишен процент от общия размер на предоставения кредит /в
абсолютна стойност/, но и как се изчислява ГПР - кои компоненти се включват при неговото
изчисляване.
Излага подробни съображения, поради които счита, че ГПР в договора съответства на
изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК.
3
Счита за неоснователни твърденията на ищеца, че застрахователната премия следва
да бъде включена при изчислението на ГПР.
Съгласието на потребителя за сключването на застраховка било обективирано чрез
Сертификат № 170534765962023, в края на който може да се види подпис и изрично
позоваване на преддоговорната информация, която е предоставена при избора на тази
допълнителна услуга, включително относно размера на премията.
Твърди, че ищецът не е била задължен да сключва договор за застраховка, а
доброволно е заявил такова искане.
Посочва, че застрахователната премия като цена на допълнителна услуга, изрично
избрана от потребителя, не е разход по договора за кредит, защото сключването на
застраховка не е било условие, което следва да бъде изпълнено от потребителя, за да получи
желания кредит. Това било уговорено изрично между страните в чл. 19 от договора за
кредит. Незадължителният характер на договора за застраховка се установявал и от
представения на кредитополучателя още преди сключването на договора за кредит
Стандартен европейски формуляр за представяне на информация.
Твърди, че при отказ от застраховката застрахователната премия ще бъде
възстановена на потребителя, доколкото банката е финансирала застрахователната премия и
я е платила от негово име и за негова сметка. Посочва, че ако ищецът беше упражнил
правото си на отказ от застраховката в деня на сключването на договора за кредит или в
непосредствена близост след това, то застрахователите щяха да възстановят на ищеца
пълния размер на застрахователната премия, с която сума ищецът е можел да разполага и
или да погаси предсрочно кредита или да използва сумата за свои нужди. В този случай
условията по договора за кредит биха останали непроменени - размер на лихва, размер на
ГПР, а единствено срокът би се променил в случай на предсрочно погасяване на кредита.
В случай че застраховката е била задължителна за сключването на договора за кредит,
то следва и нейното поддържане за срока на кредита да бъде задължително и потребителят
да няма възможност да я прекрати без да претърпи санкция за това. Незадължителният
характер на застраховката се обуславял от пълната свобода на потребителя да прекрати
същата и да получи възстановяване на платената застрахователна премия, за което действие
страните не са предвидили каквито и да било последици в договора за кредит. В този смисъл
цитира съдебна практика. Това било уговорено в чл. 10 от ОУ на Сертификат №
170534765962023 за застрахователни програми “Защита на кредита” и “Защита на сметките“
за кредитополучателите на потребителски кредити, предоставени от “ТИ БИ АЙ Банк” ЕАД
и Допълнителна медицинска услуга „Второ медицинско мнение“.
Посочва, че изискванията към застрахователния договор като форма, информация и
т.н. са изрично посочени в чл. 344 и сл. от КЗ, като всеки застрахователен договор следва да
отговаря на изискванията на чл. 344 и сл. от КЗ. Застрахователния договор не може да бъде
елемент от друг договор, най-малкото от договори със страни непритежаващи качеството на
застраховател.
4
Счита, че доколкото застраховката не е била условие за сключването на основния
договор, същата е доброволно и изрично заявена от кредитополучателя, предвид факта, че
последната е могла да бъде прекратена от ищеца без никакви последствия по процесния
договор за кредит, съобразявайки разписаното в § 1. т. 1 от ДР на ЗПК, застраховката не
следва да се приема като част от общите разходи по кредита, съответно не трябва да бъде
включена при изчислението на ГПР.
Относно твърденията, че процесният договор е в разрез с разпоредбите на чл. 11, ал.
1, т. 11 и т. 12 от ЗПК посочва, че изискването на чл. 11, ал. 1, т. 11 от ЗПК е изпълнено чрез
чл. 11.2 от договора, в който таблично бил представен погасителният план, включващ броя
на вноските, техния падеж, размера им, вкл. стойността на главницата и лихвата,
формиращи стойността на месечната вноска, както и остатъкът от главницата след
погасяването на вноската. Разбивката, направена в погасителния план, давала ясна
информация на потребителя каква част от дълга си погасява с внасянето на съответната
вноска.
Уточнява, че изискването за посочване отделно на главницата и лихвата в рамките на
отделна погасителна вноска, въведено с разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 12 от ЗПК касае
ситуация, в която потребителят погаси предсрочно главницата по срочен договор за кредит
и при която за него се поражда право да получи нов погасителен план, и в този само случай
планът трябва да съдържа разбивка на всяка погасителна вноска, показваща погасяването на
главницата и лихвата, изчислена на база лихвения процент. Т.е. хипотезата на чл. 11, ал.1, т.
12 от ЗПК не следва да се смесва с тази, предвидена в т. 11, която е приложимата в
настоящия случай и съобразно която не е предвидено такова завишено по съдържания
изискване към погасителния план. В този смисъл цитира съдебна практика.
Не оспорва, че ищецът е извършил плащания в общ размер на 6521,28 лева, като в
табличен вид в ОИМ е представено отделните плащания за погасяване на кои задължения по
договора са отнесени.
Моли за отхвърляне на исковата претенция.
Претендира разноски. Прави възражение по чл. 78, ал. 5 от ГПК.
В проведеното съдебно заседание за ответника не се явява представител.
Съдът, като съобрази правните доводите на страните, събраните писмени
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 от
ГПК, намира за установено следното от фактическа страна:
Не е спорно между страните, вкл. обявено за безспорно с доклада по делото, а и от
представените и приети по делото писмени доказателства – Договор за потребителски
кредит № **********, Стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за
потребителски кредити от „Ти Би Ай Банк“, заявление – декларация за установяване на
договорни отношения, се установява, че между „Ти Би Ай Банк“ ЕАД от една страна и Г. Д.
Д. от друга, на 20.07.2023 г. е сключен Договор за потребителски кредит № **********, по
силата на който ответното дружеството се задължило да предостави на ищеца потребителски
5
кредит в общ размер на 7936,43 лева, от които кредит в размер на 6000 лева, застраховка
BANK ПАКЕТ 3 СМЕТКА 359,65 лева и застраховка BANK ПАКЕТ 3 КРЕДИТ + СМЕТКА
1576,78 лева. Крайното задължение възлиза в размер на 11 591,56 лева, която сума е
разсрочена на 36 погасителни месечни вноски- 35 вноски всяка в размер на 321,99 лева,
ведно с последна изравнителна вноска в размер на 321,91 лева. ГЛП е уговорен в размер на
26,53 %, а ГПР в размер на 29,56 %. Срокът на договора е уговорен до 25.07.2026 г. Съгласно
т.7.2.3 от договора, ако потребителят е пожелал да сключи някоя от предвидените
застраховки /в чл. 19 е посочено, че не е задължително сключване на застраховка/ сумата от
кредита, предназначена за застрахователна премия се превежда от кредитодателя за сметка
на потребителя по банкова сметка на застрахователя, за което потребителят дава съгласието
си с подписването на договора.
Не е спорно, а и от представените по делото декларация за определяне на
изискванията и потребностите и за присъединяване на застраховано лице към
застрахователна програма „Защита на кредита“ и „Защита на сметките“, Сертификат №
170534765962023 от 20.07.2023 г. се установява сключването на застраховка „Защита на
кредита“ и „Защита на сметките“ от ищеца със застрахователите „Кардиф
Животозастраховане“, клон България и „Кардиф Общо застраховане“, клон България.
Приложени са и Общите условия за застраховките.
От заключението на приетата по делото съдебно – икономическа експертиза, което
съдът кредитира с пълно доверие като обективно, изчерпателно и компетентно изготвено, се
установява, че на 20.07.2023 г. сметката на ищеца е заверена със сумата от 7936,43 лева като
на същата дата сумата от 1936,43 лева, представляваща стойността на двете застрахователни
премии, е удържана, а на каса е платена на ищеца сумата от 6000 лева. Общо платената от
ищеца сума по договора е в размер на 6521,28 лева. В случай, че в размера на ГПР се
включи стойността на застрахователните премии, същият би нараснал на 62,07 %.
При така установените правнорелевантни факти съдът приема следното от правна
страна:
Районен съд Пазарджик е сезиран с иск с правно основание чл. 26 от ЗЗД във връзка с
чл. 22 от ЗПК за прогласяването на Договор за потребителски кредит № **********, от
20.07.2023 г., сключен между страните, за нищожен поради противоречие на закона и с иск с
правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД за връщане на дадено без основание - поради
нищожност на договор за кредит.
Безспорно е между страните, а и от писмените доказателства по делото и
заключението на СИЕ се установява, че страните са обвързани от облигационно
правоотношение по силата на договор за потребителски паричен кредит от 20.07.2023 г., по
който ищецът е поел задължение да върне сумата от 11 591,56 лева на 36 броя месечни
вноски, че сумата от 6000 лева е усвоена от ищеца, а сумата от 1936,43 лева е удържана за
заплащане застрахователните премии на застрахователя.
От съдържанието на процесния договор с оглед предмета, страните и съдържанието
на правата и задълженията, се установява, че същият представлява договор за потребителски
кредит по смисъла на чл. 9 от ЗПК. Кредитополучателят е физическо лице, на което по
6
силата на процесния договор е предоставен кредит, който не е предназначен за
извършването на търговска или професионална дейност, поради което същият има
качеството на потребител по смисъла на § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП, а ответното дружеството е
търговец по смисъла на § 13, т. 2 от ДР на ЗЗП. Съдържанието на договора сочи на
съглашение, по силата на което кредиторът се задължава да предостави на потребителя –
физическо лице кредит за общо ползване, като не са налице изключенията по чл. 4 от ЗПК.
При така установеното съдът приема, че действителността на клаузите на процесния договор
следва да се съобразят с изискванията на специалния закон – ЗПК и с общите изисквания за
валидност на договорите съгласно ЗЗД. Следователно ищецът се ползва и от
регламентацията на потребителската закрила, уредена в Закона за защита на потребителите -
арг. чл. 24 от ЗПК във вр. чл.143 - 148 от ЗЗП. Съгласно ТР № 1/2020 г. /27.04.2022 г. по тълк.
д № 1 по описа за 2020 г. на ОС на ГК и ТК на ВКС, с чл. 7, ал. 3 от ГПК е предвидено
изрично задължение на съда да следи служебно за нищожността по чл. 146, ал. 1 от Закона
за защита на потребителите, произтичаща от неравноправни клаузи в договор, сключен с
потребител, както и да се произнесе служебно по нищожността, когато установи пороци,
произтичащи пряко от съдържанието и формата на договора, но и от общоизвестни или
служебно известни на съда факти. Тоест съдът следва да обсъди валидността на договора,
дори и без наличието на възражения на страните, когато основателността на исковата
претенция е пряко обусловена от неговата действителност.
Регламентацията на договора за потребителски кредит се съдържа в чл. 9 от Закона
за потребителския кредит, като това е договор, въз основа на който кредиторът предоставя
или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено
плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане, с изключение на договорите
за предоставяне на услуги или за доставяне на стоки от един и същи вид за продължителен
период от време, при което потребителят заплаща стойността на услугите, съответно
стоките, чрез извършването на периодични вноски през целия период на тяхното
предоставяне.
За да бъде валидно сключен договорът е необходимо да отговаря на разпоредбите
на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7-12 и т. 20 и ал. 2, чл. 12, ал. 1, т. 7-9 ЗПК. Когато не са
спазени изискванията на тези разпоредби, договорът за потребителски кредит е
недействителен съгласно императивната разпоредба на чл. 22 от ЗПК.
Съгласно разпоредбата на чл.11, ал. 1, т. 11 от ЗПК договорът трябва да съдържа
условията за издължаване на кредита от потребителя, включително погасителен план,
съдържащ информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане на
погасителните вноски, последователността на разпределение на вноските между различните
неизплатени суми, дължими при различни лихвени проценти за целите на погасяването. В
съответствие с горевизираната императивна правна норма в процесния договор е
инкорпориран погасителен план, съдържащ информация за размера, броя, периодичността и
датите на плащане на погасителните вноски. Липсата на подробна разбивка на всяка една от
погасителните вноски не нарушава правата на ищеца- потребител. Ето защо съдът намира,
че инкорпорираният в договора за кредит погасителен план има изискуемото от
законодателя съдържание. Прието е в решение на ВКС по гр. д. №3253/2021 г., че
отговорите на тези въпроси следва да бъдат дадени въз основа на тълкуването на нормите на
чл. 11, ал. 1, т. 11 и т. 12 от Закона за потребителския кредит. Съгласно пар. 2 от ДР този
7
закон въвежда разпоредбите на Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на
Съвета от 23 април 2008г. В т. 10, параграф 2, буква “з“ от Директивата се предвижда, че в
договора за кредит трябва да се посочат само размерът, броя и периодичността на
дължимите погасителни вноски и когато е уместно, редът на разпределение на вноските
между различните неизплатени суми, дължими при различни лихвени проценти за целите на
погасяването. Според чл. 10, параграф 2, буква “и“ и параграф 3 от директивата само при
наличие на искане от потребителя кредиторът е длъжен безплатно да му предостави
извлечение под формата на погасителен план. В т. 3 на решение на Съда на Европейския
съюз от 09.11.2016 г. по дело С-42-15 Home credit Slovakia a.s. срещу Klara Biroova е дадено
тълкуване на чл. 10, параграф 2, букви “з“ и „и“ от Директивата. Тези разпоредби трябва да
се тълкуват в смисъл, че в срочния договор за кредит, предвиждащ погасяването на
главницата чрез последователни вноски, не трябва да се уточнява под формата на
погасителен план каква част от съответната вноска е предназначена за погасяване на
главницата. Ето защо само при наличие на искане от потребителя кредиторът е длъжен
безплатно да му предоставени извлечение под формата на погасителен план.
Според разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК договорът за потребителски
кредит трябва да съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума,
дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като
се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент
на разходите по определения в приложение № 1 начин.
В случая в договора за кредит формално фигурира размерът на ГПР – 29,56 %, но
в него не са посочени по вид и размер всички разходи, от които се формира ГПР, така както
те са описани в текста на чл. 19, ал. 1 от ЗПК и в Приложение № 1 към закона, поради което
не може да се приеме, че са спазени особените изисквания на закона съгласно чл. 11, ал. 1, т.
10 от ЗПК. Нито в договора, нито в условията по договора за кредит, имащи характер на
общи условия, не е посочено какви точно разходи, освен възнаградителната лихва от 26,53
%, са включени в ГПР и какво е стойностно измерение в проценти на всеки един от
формиращите ГПР компоненти. Това, освен че противоречи на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК,
лишава кредитополучателя, а и съда от възможността да извърши преценка за
съответствието на договора с императивната разпоредба на чл. 19, ал. 4 от ЗПК за
максималния размер на разходите по кредита. Поради това съдът приема, че договорът за
потребителски кредит е сключен в нарушение на императивните изисквания на чл. 11, ал. 1,
т. 10 от ЗПК. Кредитодателят като по-силната икономически страна е длъжен да посочи по
ясен и разбираем начин вида и размера на всички разходи, от които се формира ГПР, за да е
наясно на потребителя още към момента на подписване на договора за кредит какви са
параметрите на оскъпяване на този кредит и за заплащането на какви точно разходи по
кредита се задължава. Тези данни е следвало да се посочат в договора и след като се твърди,
че единственият разход по кредита, който се включва в ГПР е договорната лихва по
посочения ГЛП, то това е следвало да е отразено в договора. В случая не е ясно кои
компоненти са включени в стойностното изражение от 29,56 % като ГПР и не става ясно как
8
точно фиксираната лихва от 26,53 % се съдържа в общия ГПР. По този начин потребителят е
поставен в невъзможност да разбере и то към релевантния момент /момента на сключване на
договора/ какъв реално е процентът на оскъпяване на ползвания от него финансов продукт.
Целта на нормата на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК е на потребителя да се предостави пълна,
точна и максимално ясна информация за разходите, които следва да стори във връзка с
кредита, за да може да направи информиран и икономически обоснован избор дали да го
сключи. Поради това в договора не е достатъчно само цифровото посочване какъв годишен
процент от общия размер на предоставения кредит представлява ГПР, но изрично и
изчерпателно да бъдат посочени всички разходи, които длъжникът ще направи и които са
отчетени при формирането на ГПР. Поставянето на кредитополучателя в положение да
тълкува всяка една от клаузите в договора и да преценява дали тя създава задължение за
допълнителна такса по кредита, невключена в ГПР, противоречи на изискването за яснота,
въведено в чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК за годишния процент на разходите. В този смисъл е
Решение № 449/29.10.2025 г. по в. гр. д. № 654/2025 г. по описа на ОС Пазарджик.
На следващо място следва да бъде посочено и че в случая не е спорно по делото, а
и от заключението на СИЕ се установи, че дължимите от потребителя застраховки в размер
на 1936,43 лева са включени в размера на главницата, а не в общия разход по кредита,
съответно стойността им не е взета предвид при изчисляване на ГПР. С включването на
застрахователните премии ГПР нараства на 62,07 %.
Съгласно чл. 19, ал. 1 от ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява
общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи /лихви, други преки или
косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на
посредниците за сключване на договора/, изразени като годишен процент от общия размер
на предоставения кредит. Съгласно пар. 1, т. 1 от ДР на ЗПК § общ разход по кредита за
потребителя са и разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по -
специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е
задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на
кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия.
От съдържанието на представения по делото СЕФ съдът намира, че сключването
на посочената застраховка на практика е задължително условие за отпускане на кредита.
Този извод се извежда от обстоятелството, че посоченият в част ІІ, т. 2 от СЕФ общ размер
на кредита напълно съвпада с този по договора за кредит с включени застрахователни
премии, т.е. още преди сключване на договора за потребителски кредит застрахователните
премии са били включени в общо дължимата от потребителя сума по кредита. Също така
ползващо се лице по застраховките е кредиторът, а не застрахованото лице -
кредитополучател, което заплаща застрахователните премии. Това на практика означава, че
сключването на застраховка е било задължително условие за отпускане на кредита, тъй като
потребителят няма интерес от сключване на застраховка в полза на кредитора и реално няма
да се ползва от тези застраховки, а само заплаща разходите по тях, още повече, че същите са
сключени с посредничеството на дружеството-кредитор, т.е. потребителят не е имал
9
възможност да влияе върху избора на застраховател и върху условията на застрахователния
договор, което също сочи на задължителност на застрахователното правоотношение.
Клаузата на чл. 7 от процесния договор също така е нищожна на основание чл. 26
ал. 1, пр. 1 от ЗЗД вр. чл. 146, ал. 1 от ЗЗП. Същата противоречи на чл. 143, ал. 1, т. 19 от
ЗЗП, защото потребителят не е имал възможност да прецени икономическите последици от
сключването на договора. В т.7.1 като размер на кредита е отразена сумата от 6000 лева, а
като общ размер на кредита сумата от 7936,43 лева с включени застрахователни премии от
1936,43 лева.
Незаконосъобразно ответникът приобщава към главницата застрахователната
премия, докато по същество и по икономическата си същност последната представлява
съществен и много голям като размер разход по кредита. Действително формално
застраховката е извън обхвата на §1 т. 1 от ДР на ЗПК, защото формално не била
задължителна за ищеца. От друга страна включването й в предварително подготвен от
ответника документ и липсата на други възможности на ищеца да обезпечи задълженията си
по договора обезсмисля клаузата на чл. 19 от договора, че застраховките „не са
задължителни“. Датата на подаване на заявлението за сключване на договора – 20.07.2023 г.
съвпада с датата на сключването на същия, както и с датата на предоставяне на потребителя
на информация за сключване на застрахователния договор, при което кредитодателят
действа в качеството си на застрахователен посредник. Т.е. на 20.07.2023 г. на ищеца е
предоставена от кредитора значителна по обем информация във връзка с двете
правоотношения-кредитното и застрахователното. Очевидно, че клаузите по двата договора
са били предварително подготвени и предоставени на кредитополучателя в готов вид и
същият не е разполагал с време да се запознае със съдържанието им, а още по малко реално
да участва в процеса по договарянето на правата и задълженията си по тях. В случая ищецът
е получил само сумата от 6000 лева, а така наречените застраховки формират допълнителни
разходи по кредита. Размерът на застраховките е почти 1/3 от цената на действителния
размер на кредита. Създадена е конструкция, предназначена да прикрие действителните
разходи по договора за потребителски кредит /Рeшение на СЕС /девети състав/ от 21.03.2024
г по дело C‑714/22/. На практика ответникът принуждава потребителя - заемополучател да
му заплаща допълнителна скрита лихва под формата на застрахователни премии в полза на
трето лице. В този смисъл е Определение № 729 от 14.10.2025 г. по в. ч. гр. д. 835/2025 г. по
описа на ОС Пазарджик. Поради изложеното съдът намира, че заплатените застрахователни
премии представляват разход по процесния договор за потребителски кредит и отговарят на
поставените от ЗПК изисквания, за да се включат в общия разход по кредита. От
заключението на СИЕ по делото се установи, че реалният ГПР, получен в резултат на
изчисленията на вещото лице, включващ като разход и платените застрахователни премии, е
в размер на 62,07 %, докато в договора същият е посочен като 29,56 %. Поради това и
посоченият в договора за кредит ГПР не отговаря на действителния такъв, което е довело до
нарушение на императивното изискване на разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК.
Цитираната разпоредба въвежда изискване на потребителя да се предостави пълна, точна и
10
максимално ясна информация за разходите, които следва да стори във връзка с кредита, за да
може да направи информиран и икономически обоснован избор дали да го сключи, в какъвто
смисъл е и изискването на чл. 10, пар. 1, б. "ж" от Директива 2008/48/ЕО: да се посочат
всички допускания, използвани за изчисляването на този процент. Следователно
неотчитането на застрахователните премии при изчисляването на ГПР е в противоречие с
императивната разпоредба на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, водещо до недействителност на
договора на основание чл. 22 от ЗПК. /В този смисъл Определение № 50685 от 30.09.2022 г.
по гр. д. № 578/2022 г. на ВКС, III г.о., Решение № 50056 от 29.05.2023 г. по т. д. № 2024/2022
г., I т.о./. Неточното посочване на компоненти от задължителното съдържание на договора за
потребителски кредит има същата последица, както и непосочването им. Поради това и в
случая е без значение дали с включване на непосочените компоненти ГПР ще е в рамките на
размера по чл. 19, ал. 4 от ГПК или ще го надвишава. Цифровото посочване на ГПР, който
не отговаря на действителния такъв, е равнозначно на неизпълнение на изискването на
цитираната норма, тъй като не изпълнява нейната цел – потребителят да бъде информиран
за разходите за кредита и да направи осъзнат избор да сключи договора с ответника на фона
на предлаганите от други финансови институции условия. В този смисъл е и застъпено в
Решение от 21.03.2024 г. по дело С-714/22 г. на СЕС /девети състав/ разбиране, че чл. 10,
пар. 2, б. "ж" и чл. 23 от Директива 2008/48 трябва да се тълкуват в смисъл, че когато в
договор за потребителски кредит не е посочен годишен процент на разходите, включващ
всички предвидени в чл. 3, б. „ж“ от тази директива разходи, посочените разпоредби
допускат този договор да се счита за освободен от лихви и разноски, така че обявяването на
неговата нищожност да води до връщане от страна на съответния потребител единствено на
предоставената в заем главница.
Предвид изложеното настоящият съдебен състав приема, че процесният договор е
сключен при неспазване на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК. Последицата,
свързана с неспазване изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК е уредена в нормата на чл. 23
от ЗПК, която предвижда, че когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1,
т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т.7 – 9 договорът за потребителски кредит е
недействителен.
С оглед установеното по делото съдът приема, че предявеният установителен иск
касаещ процесния договор за кредит е основателен.
По предявения иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД:
В тежест на ищеца по предявения иск е да докаже при условията на пълно и главно
доказване правопораждащите факти, от които черпи изгодни за себе си последици, a именно,
че е предоставил, а ответникът е получил процесната сума в размер на 521,28 лева,
недължимо платена по нищожен договор.
При доказване на горното в тежест на ответника е да докаже, че е налице основание
за получаване и задържане на процесната сума, поради което не се дължи нейното връщане,
респ. да докаже връщане на сумата.
11
Съдът стигна до извод за недействителност на процесния договор за кредит.
Не е спорно и от доказателствата по делото се установи, че сумата от 6000 лева е
усвоена от кредитополучателя, както и че същият е заплатил сума в размер на общо 6521,28
лева по договора за кредит. По делото не се спори, а и се установи от доказателствата, че
сумата от 1936,43 лева – стойността на застрахователните премии до договорения общ
размер на кредита от 7936,43 лева не е преведена на ищеца, тъй като тази сума кредиторът е
удържал за заплащане на застрахователните премии, поради което размерът на същата не
следва да бъде включван в дължимата от ищеца чиста стойност по кредита. Съобразно
приетата недействителност на договора за кредит чистата стойност по смисъла на чл. 23 от
ЗПК е в размер на 6000 лева и тази стойност се дължи на кредитора на основание чл. 23 от
ЗПК, т.е. ищецът е дължал сумата в размер на 6000 лева /чистата стойност по кредита/, а
останалата част от 521,28 лева е недължимо платена.
Поради недействителността на договора за кредит се налага извод, че сумата в размер
на 521,28 лева е платена при начална липса на основание за това, поради което ответникът
дължи нейното връщане, т.е. предявеният осъдителен иск следва да се уважи в цялост.
На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК и във връзка с чл. 38, ал. 2 от ЗА ответникът следва
да бъде осъден да заплати на адв. А. А. от АК Пазарджик адвокатско възнаграждение за
оказана безплатна адвокатска помощ и съдействие на ищеца в производството. За
присъждане на адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38, ал. 2 от ЗАдв. пред съответната
инстанция, е достатъчно по делото да е представен договор за правна защита и съдействие, в
който да е посочено, че упълномощеният адвокат оказва безплатна правна помощ на някое
от основанията по т. 1-3 на чл. 38, ал. 1 от ЗАдв., като не е необходимо страната
предварително да установява и да доказва съответното основание за предоставяне на
безплатна правна помощ. В случая по делото е представен договор за правна помощ и
съдействие, в който е посочено, че на ищеца се предоставя правна помощ безплатно по реда
на чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗАдв., което е достатъчно за присъждане на адвоката на
възнаграждение за оказана безплатна адвокатска помощ и съдействие на ищеца в
производството.
Във връзка с горното, съобразявайки фактическата и правна сложност на конкретното
дело, високо квалифицирания труд на адвокатската услуга, както и обстоятелството, че
установените в НАРЕДБА № 1 от 9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа
размери служат на съда за ориентир за пазара на адвокатския труд, в полза на процесуалния
представител на ищеца следва да бъде определено възнаграждение съобразно представения
списък по чл. 80 от ГПК в размер общо 1843,24 лева, от които 1443,24 лева по
установителния иск и 400 лева по осъдителния иск. /В този смисъл Определение № 622 от
21.10.2024 г. по в. ч. гр. д. № 702/2024 г. по описа на ОС Пазарджик; Определение № 488 от
22.08.2024 г. по в. ч. гр. д. № 550/2024 г. по описа на ОС Пазарджик/.
С оглед изхода на делото на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК ответникът следва да бъде
осъден да плати по сметка на РС Пазарджик държавна такса в размер на общо 513,66 лева за
уважените искове и възнаграждение за вещо лице в размер на 300 лева.
По изложените съображения съдът
РЕШИ:
12
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА ЗА НИЩОЖЕН сключения между Г. Д. Д., с ЕГН **********, с адрес
гр. Пазарджик, ул. „*****, с пълномощник – адв. А. А. от АК Пазарджик, и „Ти Би Ай Банк“
ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, ул „Димитър
Хаджикоцев“ № 52-54, представлявано от В. А. Г. и А. Ч. Д., Договор за потребителски
кредит № ********** от 20.07.2023 г. поради противоречие със закона.
ОСЪЖДА „Ти Би Ай Банк“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр. София, ул „Димитър Хаджикоцев“ № 52-54, представлявано от В. А. Г. и А. Ч. Д. ДА
ЗАПЛАТИ на Г. Д. Д., с ЕГН **********, с адрес гр. Пазарджик, ул. „***** сумата в размер
на 521,28 лева, представляваща заплатена без основание сума по Договор за потребителски
кредит № ********** от 20.07.2023 г.
ОСЪЖДА „Ти Би Ай Банк“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр. София, ул „Димитър Хаджикоцев“ № 52-54, представлявано от В. А. Г. и А. Ч. Д. ДА
ЗАПЛАТИ на адвокат А. А. от АК Пазарджик, служебен адрес гр. Пазарджик, ул. „*****,
служебен номер ********** на основание чл. 38, ал. 2 във връзка с чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗАдв.
адвокатско възнаграждение в размер на общо 1843,24 лева.
ОСЪЖДА „Ти Би Ай Банк“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр. София, ул „Димитър Хаджикоцев“ № 52-54, представлявано от В. А. Г. и А. Ч. Д. ДА
ЗАПЛАТИ по сметка на Районен съд – Пазарджик държавна такса в размер на 513,66 лева и
възнаграждение за вещо лице в размер на 300 лева.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Окръжен съд Пазарджик в двуседмичен срок от
съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
13