№ 623
гр. Сливен, 02.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, X СЪСТАВ, в публично заседание на
първи ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Нина М. Коритарова
при участието на секретаря Мариана В. Тодорова
като разгледа докладваното от Нина М. Коритарова Гражданско дело №
20212230102925 по описа за 2021 година
Постъпила е искова молба, подадена от ищецът Д. К. Ч., ЕГН: ********** от гр.
Сливен, ул. „Здравец“ № 4 от чрез адв. М.П. от АК- Сливен против „Топлофикация-Сливен“
ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. Сливен, ул. „Стефан
Караджа“ № 23, с която са предявени отрицателни установителни иска с правно основание
чл. 439 ГПК, с които се претендира да се признае за установено, че ищецът не дължи на
ответното дружество, суми по изпълнителен лист на същия взискател от 26.04.2014 г.
издаден по ч.гр.д. № 2272/2014 г. на РС-Сливен, като погасени по давност.
В исковата си молбата ищецът Д. К. Ч., ЕГН: ********** от гр. Сливен, ул. „Здравец“
№ 4 от чрез адв. М.П. от АК- Сливен, твърди, че на 31.05.2021 г. му било връчено
съобщение от ЧСИ П.Г. с което бил уведомен във връзка с образувано срещу него изп.д. №
1404/2018 г. на ЧСИ П.Г. и с взискател „Топлофикация-Сливен“ ЕАД, ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление: гр. Сливен, ул. „Стефан Караджа“ № 23, че е присъединен
към това дело изпълнителен лист на същия взискател от 26.04.2014 г. издаден по ч.гр.д. №
2272/2014 г. на РС-Сливен. Въз основа на този изпълнителен лист бил осъден да заплати на
взискателя сумата от 1976,84 лв., съставляваща главница за използвана, но незаплатена
топлинна енергия за периода от 01.11.2012 г. до 31.03.2014 г. ведно със законната лихва
върху нея, считано от 20.05.2014 г. до окончателното й плащане, сумата от 142,60 лв.,
съставляваща мораторна лихва за периода от 30.11.2012 г. до 09.05.2014 г. и сумата от 43,75
лв. Върху приложения изпълнителен лист било посочено, че същият бил послужил за
образуване на предходно изп.д. № 20147680400549 по описа на ЧСИ М.М. което било
прекратено на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК на 28.02.2020 г. По това изпълнително дело
не били извършвани изпълнителни действия. Посочва, че задълженията по изпълнителния
1
лист били погасени по давност и не били подлежали на принудително изпълнение.
Прекратяването на изпълнителното производство било ставало по право по чл. 433, ал. 1, т.
8 ГПК, като новата давност била започвала да тече да тече от последното изпълнително
действие, като в случая била започнала да тече от датата на издаване на изпълнителния лист
26.09.2014 г. Вземанията били периодични и били погасени с тригодишна погасителна
давност на 26.09.2017 г. Позовава се на ТР № 2/2013 г. на ВКС
В срока по чл.131 ГПК отговор е депозиран от пълномощника на ответното
дружество адв. П.Г., който оспорва иска като неоснователен. Счита, че давността се
прекъсва с предприемането на изпълнителни действия, каквото било образуването на изп.д.
№ 549/2014 г. на ЧСИ М.М. което било прекратено на основание чл. 433, т. 8 ГПК и
изпълнителния лист е бил присъединен към друго изпълнително производство образувано
при ЧСИ П.Г. № 1404/2018 г. Позовава се на чл. 116 ЗЗД и на ТР № 2/2013 г. на ВКС.
Заявява, че били извършвани изпълнителни действия по прекратеното изпълнително дело,
които били от естество да прекъснат погасителната давност. Моли предявеният иск да бъде
отхвърлен като неоснователен и недоказан.
Съдът с определение от 24.08.2021 г. по чл.140 ГПК е разпределил доказателствената
тежест между страните като е указал на ищеца, че следва да докаже, че е налице
новонастъпило обстоятелство по см. на чл. 439 ГПК, а именно факт настъпил след
издаването на изпълнителния лист относно вземанията, за които е издаден, каквото в случая
се явява изтеклата петгодишна респ. тригодишна погасителна давност за вземанията.
С оглед твърденията на ищеца в исковата молба, че задължението е погасено по
давност, съдът е указал на ответника, че носи доказателствената тежест за установяване на
обстоятелствата, довели до прекъсване, респ.спиране на давностния срок, каквото се явява
предприемането на изпълнително действие, което прекъсва давността.
След като прецени събраните по делото доказателства,намира следното от
фактическа страна:
Установява се от представеното по делото разпореждане за присъединяване на
взискател въз основа на изпълнителен лист по чл. 456 ГПК от 26.04.2021 г., че ответникът
по настоящото дело е бил присъединен като взискател по изп.д. № 1404/2018 г. на ЧСИ П.Г.
за сумите по изпълнителния лист от 26.09.2014 г. по ч.гр.д. № 2272/2014 г. на СлРС, като
ищецът е бил уведомен затова с получено на 31.05.2021 г. съобщение. Въз основа на този
изпълнителен лист ищецът е бил осъден да заплати на взискателя сумата от 1976,84 лв.,
съставляваща главница за използвана, но незаплатена топлинна енергия за периода от
01.11.2012 г. до 31.03.2014 г. ведно със законната лихва върху нея, считано от 20.05.2014 г.
до окончателното й плащане, сумата от 142,60 лв., съставляваща мораторна лихва за периода
от 30.11.2012 г. до 09.05.2014 г. и сумата от 43,75 лв. Въз основа на този изпълнителен лист
ответникът е подал молба за образуване на изпълнително производство на 07.10.2014 г. и е
2
било образувано изп.д. № 549/2014 г. на ЧСИ Миглена Минкова. По това изпълнително
дело е била изпратена покана за доброволно изпълнение, която е била получена от ищеца на
09.10.2014 г. Била е направена справка за трудови договори и е било изпратено уведомление
до ТП на НАП. На 10.01.2017 г. е била подадена молба от ответника за насрочване на опис
на движими вещи собственост на длъжника, като този опис е бил насрочен с разпореждане
на ЧСИ Минкова за 05.04.2017 г. Длъжникът е бил уведомен за насрочения опис на
движимите вещи на 21.02.2017 г. По молба на взискателя от 05.04.2017 г. описът на
движимите вещи е бил насрочен за нова дата-26.02.2018 г., като длъжникът е бил уведомен
за новата дата на описа на 27.01.2018 г. и е депозирал молба описът да бъде отложен за
друга дата на 20.02.2018 г. На 19.02.2020 г. взискателят е подал молба да бъде извършена
справка в регистъра на БНБ за наличието на банкови сметки на длъжникът и ищец в
настоящото производство. С постановление от 28.02.2020 г. на ЧСИ Миглена Минкова
производството по изп.д. № 549/2014 г. е било прекратено на основание чл. 433, ал. 1, т. 8
ГПК, тъй като взискателят в продължение на 2 г. не бил поискал извършване на
изпълнителни действия, като това постановление е влязло в сила на 19.03.2020 г.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна
следното:
Ищецът е предявил иск по чл.439 от ГПК, като иска да бъде признато за установено
по отношение на ответника, че не дължи процесните суми поради наличие на
новонастъпили обстоятелства /след осъществено производство по чл. 410 ГПК/,а именно
погасяването на вземанията поради изтекла погасителна давност. С оглед горното
предявеният иск се явява допустим, тъй като, както вече се посочи, ищецът се позовава
на новонастъпили, след влизане в сила на изпълнителното основание, факти, на които
длъжникът може да се позовава при оспорване на изпълнението по чл.439 ГПК.
Предявеният иск е допустим и в тази връзка възраженията на ответника са неоснователни,
защото наличието на висящ изпълнителен процес за събиране на вземането по
изпълнителния лист е достатъчно основание за пораждане на правен интерес у длъжника за
предявяване на иска по чл.439 ГПК, с който се оспорва изпълнението. В случая това условие
е налице – срещу ищеца е образувано изп.д. № 1404/2018 по описа на ЧСИ П.Г., с район на
действие Окръжен съд-гр.Сливен, като производството по това изпълнително дело
продължава да е висящо, тъй като не е събрано цялото вземане на взискателя за главница,
лихви и разноски. Само когато принудителното изпълнение е приключило и взискателят е
изцяло удовлетворен, не е налице правен интерес за длъжника от предявяване на
установителния иск по чл. 439 ГПК. В този случай, ако длъжникът счита, че са настъпили
факти, изключващи изпълняемото право, на негово разположение е друг вид защита. В
разглеждания случай, в който е установено, че изпълнителният процес е висящ, въпросите
има ли и какъв е размерът на събраните суми по висящото изпълнително дело, и намира ли
приложение разпоредбата на чл.118 ЗЗД, са без правно значение с оглед предмета на делото,
като тези въпроси не съставляват и обстоятелства, влияещи на правния интерес за
предявяване на иска. Това е така, тъй като предмет на иска по чл.439 ГПК е само
3
установяването на факти, изключващи изпълняемото право. Частичното удовлетворяване на
взискателя въз основа на изпълнителния лист не е факт по смисъла на чл. 439 ГПК,
изключващ изпълняемото право и не влияе на допустимостта на иска. Ищецът по този иск
има правен интерес да установи, че изпълняемото право не съществува, докато срещу него
като длъжник е предприето принудително изпълнение, какъвто е разглежданият случай.
Предявеният отрицателен установителен иск се основава на твърдението на ищецът, че
процесните вземания са погасени по давност, в рамките на което основание съдът дължи
произнасяне. С този иск се търси съдебна защита – установяване недължимост на вземане
поради изтекла погасителна давност, т. е. че е погасена възможността за принудителното му
изпълнение.Задължението за заплащане на консумирано количество топлинна енергия
представлява задължение за периодично плащане по смисъла на чл. 111, б. "в" ЗЗД, тъй като
са налице повтарящи се през определен период от време еднородни задължения.
Следователно тези задължения се погасяват с изтичането на кратка тригодишна давност (ТР
3/18.05.2012г на ВКС по т.д.№3/2011г. ОСГК). Законът предвижда прекъсване на давността
с предприемане на действия за принудително изпълнение - чл. 116, б. "в" ЗЗД. Доколкото
ищецът не оспорва основанието за пораждането на вземането и неговия размер, а
претендира погасяване по давност, то значимо съобразно ТР № 2/13 от 26.06.2015 г. на
ОСГТК на ВКС по делото, се явява обстоятелството дали по образувано изпълнително
производство са предприети валидни изпълнителни действия в рамките на течението на
давностния срок. Тъй като изпълнителното производство по издаденото изпълнително
основание е образувано на 07.10.2014 г. и по него от 26.02.2018 г., когато е бил насрочен
несъстоялия се опис на движими вещи собственост на длъжника не са извършвани
изпълнителни действия, то същото е било прекратено по право на основание чл. 433, ал. 1,
т. 8 от ГПК, което е било констатирано с постановлението за прекратяване на
изпълнителното производство. Предвид липсата на извършени изпълнителни действия от
26.02.2018 г. не е налице и прекъсване на давността, поради което и с изтичането на
тригодишен период от тази дата на 26.02.2021 г. претендираното вземане се е погасило по
давност. Не са изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на
изпълнителното дело, изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение,
проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването на справки,
набавянето на документи и книжа съгласно т. 10 на ТР № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС,
както и подаването на молба за образуване на изпълнително производство. Когато
взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на 2
години, изпълнителното производство се прекратява на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК. В
доктрината и съдебната практика е трайно установено разбирането, че прекратяването на
изпълнителното производство поради т. нар. „перемпция” настъпва по силата на
закона, а съдебният изпълнител може само да прогласи в постановление вече
настъпилото прекратяване, когато установи осъществяването на съответните правно
релевантни факти. Същото приемат доктрината и съдебната практика по отношение на
спирането на исковия процес при смърт на някоя от страните (чл. 229, ал. 1 т. 2 ГПК), както
и при замяна на обезпечението на оценим в пари иск (без исковете за собственост) с
4
обезпечение пред съд съгласно чл. 180 и 181 ЗЗД (чл. 398, ал. 2 ГПК). Не може да бъде
споделено пробиващото си път в доктрината и съдебната практика разбиране, че
изпълнителният процес не може да се прекрати по право и единственият начин за
прекратяване на изпълнението е чрез изрично постановление на съдебния изпълнител,
тъй като това е необходимо с оглед изискванията за яснота и сигурност, както и защото
законодателят не би изисквал постановяването на изричен акт и не би го нарекъл
постановление (определение) за прекратяване. Прекратяване и спиране на всяко съдебно
производство (в т.ч. исковото и обезпечителното) е възможно както по силата на закона
(при което актът за прекратяване има декларативен характер), така и по изявление на
органа, който ръководи производството (при което актът за прекратяване има
конститутивен характер). И в двата случая законодателят назовава съответния съдебен акт
постановление (определение) за прекратяване, но последиците на акта са различни: когато
прекратяването е по силата на закона, прекратителният ефект настъпва с
осъществяването на съответните правно релевантни факти (обжалването е без значение
за момента на настъпването на ефекта), а когато прекратяването става по силата на акт
на органа, който ръководи съответното производство, прекратителният ефект
настъпва с влизането в сила на този акт (обжалването има значение за момента на
настъпването на ефекта). Във всички случаи на прекратяване на принудителното
изпълнение съдебният изпълнител служебно вдига наложените запори и възбрани,
като всички други предприети изпълнителни действия се обезсилват по право, с
изключение на изпълнителните действия, изграждащи тези изпълнителни способи, от
извършването на които трети лица са придобили права (напр. купувачите от публична
продан), както и редовността на извършените от трети задължени лица плащания. Без
правно значение е дали съдебният изпълнител ще постанови акт за прекратяване на
принудителното изпълнение и кога ще направи това. Прекратяването на изпълнителното
производство става по право, като новата давност е започнала да тече от предприемането на
последното по време валидно изпълнително действие. Когато взискателят не е поискал
извършването на изпълнителни действия в продължение на две години и изпълнителното
производство е прекратено по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК , нова погасителна давност за
вземането започва да тече от датата, на която е поискано или е предприето последното
валидно изпълнително действие. С оглед на това разрешение следва да се приеме, че
последното валидно изпълнително действие по изп.д. № 549/2014 г. е подаването на молбата
за образуване на изпълнителното производство от 07.10.2014 г., тъй като в нея е поискано
прилагането на конкретни изпълнителни способи и едва на 10.01.2017 г. е била подадена
молба от взискателя за насрочване на опис на движими вещи собственост на длъжника или
изпълнителното производство се е прекратило по право на 07.10.2016 г. на основание чл.
433, ал. 1, т. 8 ГПК. От последното валидно изпълнително действие преди прекратяването на
право на изпълнителното производство на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК извършено на
07.10.2014 г. е започнала да тече нова погасителна давност, като дори и да приемем, че е
била прекъсната на 10.01.2017 г. с молбата за насрочването на опис на движими вещи от
взискателя предвид липсата на извършени изпълнителни действия от 26.02.2018 г./датата на
5
насрочване на описа на движими вещи/ не е налице и прекъсване на давността, поради което
и с изтичането на тригодишен период от тази дата на 26.02.2021 г. претендираното вземане
се е погасило по давност. Ответникът е бил присъединен на основание чл. 456 ГПК за
взискател по изп.д. № 1404/2018 г. на ЧСИ П.Г. на 26.04.2021 г.
С оглед горното следва да се приеме, че процесните суми не се дължат от ищеца на
ответника, в който смисъл и предявените искове следва да се уважат. При този изход на
делото и на основание чл.78,ал.1 от ГПК ответникът следва да заплати на ищеца разноски
по производството в общ размер на 488 лв.
По мотивите Сливенският районен съд,
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Д. К. Ч., ЕГН: ********** от
гр. Сливен, ул. „Здравец“ № 4, че НЕ ДЪЛЖИ на „Топлофикация-Сливен“ ЕАД, ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление: гр. Сливен, ул. „Стефан Караджа“ № 23 на
правно основание чл. 439 ГПК, следните суми: сумата от 1976,84 лв., съставляваща
главница за използвана, но незаплатена топлинна енергия за периода от 01.11.2012 г. до
31.03.2014 г. ведно със законната лихва върху нея, считано от 20.05.2014 г. до окончателното
й плащане, сумата от 142,60 лв., съставляваща мораторна лихва за периода от 30.11.2012 г.
до 09.05.2014 г. и сумата от 43,75 лв., които са суми по изпълнителен лист на същия
взискател от 26.09.2014 г. издаден по ч.гр.д. № 2272/2014 г. на РС-Сливен, като
ПОГАСЕНИ ПО ДАВНОСТ.
ОСЪЖДА „Топлофикация-Сливен“ ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес
на управление: гр. Сливен, ул. „Стефан Караджа“ № 23 да заплати на Д. К. Ч., ЕГН:
********** от гр. Сливен, ул. „Здравец“ № 4 сумата от 488 лв., съставляваща сторени в
настоящото производство разноски.
Решението може да се обжалва пред Сливенски окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните с препис.
Съдия при Районен съд – Сливен: _______________________
6