Определение по адм. дело №544/2025 на Административен съд - Шумен

Производство по реда на чл.172, ал.5 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП), във вр. с чл.145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), образувано по жалба на Д. В. Д. с [ЕГН], с адрес [населено място], [улица], ет.2, ап.4, депозирана чрез адв.Л. В. Д. от САК, със съдебен адрес [населено място], [улица], ет.1, ап.1, против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № GPAM – 1804553/18.11.2025г., издадена от младши инспектор към РУ – В. П. при ОДМВР – [населено място], с която на жалбоподателя е наложена ПАМ на основание чл.171, т.1, б.“з“, б.“гг“ от ЗДвП – „временно отнемане на СУМПС на водач, който е извършил нарушение по чл.175, ал.3 от ЗДвП, до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 6 месеца, считано от 18.11.2025г.“. В жалбата се излагат аргументи, че атакуваната заповед е неправилна поради постановяването й в противоречие с материалния закон и несъответствие с целта на закона, при съществено нарушение на изискванията за форма и административнопроизводствените правила. Отправя се искане за отмяна на обжалваната заповед, както и за присъждане на сторените деловодни разноски.

С определение от 09.12.2025г. съдът е констатирал, че жалбата не отговаря на изискванията на чл.151, т.3 от АПК, тъй като към нея не е приложен документ за внесена държавна такса в размер на 10 лева по сметка на ШАдмС, поради което и на основание чл.158, ал.1 от АПК същата е оставена без движение.

С молба от 11.12.2025г. жалбоподателят е отстранил констатираната от съда нередовност, като е представил документ за внесена дължима държавна такса за образуване на делото.

След като се запозна със съдържанието на жалбата, оспорвания административен акт и приложените доказателства, съдът намира, че е сезиран с жалба срещу административен акт, подлежащ на съдебен контрол. Жалбата е подадена в законоустановения срок, доколкото ЗППАМ е връчена на 18.11.2025г., а жалбата срещу нея е депозирана на 02.12.2025г. в ОДМВР - Шумен. Същата е депозирана пред компетентния съд и от лице, имащо правен интерес от оспорване на процесния акт в качеството му на адресат на заповедта, чиито права са засегнати неблагоприятно от обективираното в нея властническо волеизявление. Поради това жалбата се явява допустима и делото следва да се насрочи за разглеждане в открито съдебно заседание.

Съдът намира, че като страни в настоящото производство следва да бъдат конституирани, както следва: оспорващ - Д. В. Д. с [ЕГН] и ответник –младши автоконтрольор в РУ – В. П. при ОДМВР – [населено място].

С оглед задължението за разпределяне на доказателствената тежест, произтичащо от разпоредбата на чл.171, ал.5, във връзка с чл.170, ал.1 и ал.3 от АПК, съдът намира за необходимо да укаже на страните за кои обстоятелства следва да сочат доказателства, а именно:

- на жалбоподателя следва да се укаже, че е в негова тежест да ангажира доказателства в подкрепа на изложените в жалбата твърдения, както и че същите обосновават незаконосъобразност на обжалвания акт.

- на ответната страна следва да се укаже, че е в нейна тежест да докаже съществуването на фактическите основания, посочени в административния акт и изпълнението на законовите изисквания при издаването му, в т.ч., че актът е издаден от компетентен орган, при спазване на изискванията за форма и на процедурата, и при наличие на посоченото в него материално правно основание по чл.171, т.1, б.“з“, б.“гг“ от ЗДвП.

С придружително писмо рег.№ 323000-6752/05.12.2025г. ответникът е поискал, с оглед изясняване на фактите от мотивите на оспорената заповед, да бъдат допуснати до разпит при режим на довеждане като свидетели М. С. Х. – младши автоконтрольор в РУ – В. П. и издател на оспорената ПАМ, и В. К. Т. – служител на ЖЗУ – Варна – очевидец на нарушението, присъствал при установяването му и при съставяне на АУАН. Съдът намира искането за допускане до разпит на В. К. Т. за допустимо и относимо към правния спор, поради което същото следва да бъде уважено, респективно посоченото по-горе лице следва да бъде допуснато до разпит като свидетел за насроченото открито съдебно заседание, при режим на довеждане от ответната страна. Що се отнася до искането за разпит като свидетел на М. С. Х., същото следва да бъде оставено без уважение, тъй като въпросното лице е издател на обжалваната ЗППАМ и съответно – ответна страна в настоящото съдебно производство, което обуславя недопустимост на нейното участие в качеството на свидетел по същото дело, по аргумент от разпоредбата на чл.176, ал.1 от ГПК, във вр.с чл.144 от АПК.

Водим от горното, съдът

О П Р Е Д Е Л И:

КОНСТИТУИРА като страни в настоящото производство, както следва:

Оспорващ: Д. В. Д. – [населено място], [улица], ет.1, ап.1, чрез адв.Л. В. Д. от САК.

Ответник: младши автоконтрольор в РУ – В. П. при ОДМВР – [населено място].

НАСРОЧВА адм.д. № 544/2025 г. по описа на АдмС - [населено място] в открито съдебно заседание на 27.01.2026 г. от 10.30 часа, за която дата да се призоват страните на посочените от тях адреси.

ДОПУСКА до разпит като свидетел В. К. Т., за установяване на фактите, отразени в мотивите на обжалваната ЗППАМ, при режим на довеждане от ответната страна за насроченото открито заседание.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ответната страна за допускане до разпит като свидетел на М. С. Х. – младши автоконтрольор в РУ – В. П. при ОДМВР – [населено място] и издател на обжалваната ЗППАМ.

УКАЗВА на жалбоподателя, Д. В. Д., че е в негова тежест да ангажира доказателства в подкрепа на изложените в жалбата твърдения, както и че същите обосновават незаконосъобразност на обжалвания акт.

УКАЗВА на ответната страна, младши автоконтрольор в РУ-В. П. при ОДМВР - Шумен, че е в негова тежест да докаже съществуването на фактическите основания, посочени в административния акт и изпълнението на законовите изисквания при издаването му, в т.ч., че актът е издаден от компетентен орган, при спазване на изискванията за форма и на процедурата, и при наличие на посоченото в него материално правно основание по чл.171, т.1, б.“з“, б.“гг“ от ЗДвП.

Съдът, на основание чл.40 и чл.41 от ГПК, във връзка с чл.144 от АПК, предупреждава страните за следното:

Страната, която живее или замине за повече от един месец в чужбина, е длъжна да посочи лице в седалището на съда, на което да се връчват съобщенията - съдебен адресат, ако няма пълномощник по делото в Република България. Същото задължение имат законният представител, попечителят и пълномощникът на страната. Когато тези лица не посочат съдебен адресат, всички съобщения се прилагат към делото и се смятат за връчени.

Страната, която отсъства повече от един месец от адреса, който е съобщила по делото или на който веднъж й е връчено съобщение, е длъжна да уведоми съда за новия си адрес. Такова задължение има страната и когато тя е посочила електронен адрес за връчване. Същото задължение имат и законният представител, попечителят и пълномощникът на страната. При неизпълнение на посоченото задължение, както и когато страната е посочила електронен адрес за връчване, но го е променила, без да уведоми съда, или е посочила неверен или несъществуващ адрес, всички съобщения се прилагат към делото и се смятат за връчени.

Дава възможност на страните до датата на съдебното заседание да представят нови доказателства.

Препис от настоящото определение да се изпрати на страните за сведение.