РЕШЕНИЕ
№ 6955
гр. София, 17.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-22 СЪСТАВ, в публично заседание
на единадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Стефан Ис. Шекерджийски
при участието на секретаря Капка Н. Лозева
като разгледа докладваното от Стефан Ис. Шекерджийски Гражданско дело №
20251100104623 по описа за 2025 година
искове с пр.осн. чл. 49 и чл. 86 от ЗЗД:
Ищецът – В. К. М., в исковата си молба и уточнение на същата от 25.09.2025г.,
30
твърди, че на 19.02.2025г. около 8,ч. на територията на Столична община, в гр. София, по
бул. „Царица Йоанна” се движел с посока на движение от метростанция „Люлин“ към бул.
„Добринова скала", вървейки по левия тротоар на булеварда, съобразно посоката си на
движение. При предприемане на пресичането на кръстовището образувано между бул.
„Царица Йоанна” и бул. „Панчо Владигеров" по пешеходна пътека, непосредствено преди да
стъпи на платното за движение на автомобили, се подхлъзнал на непочистен от сняг и лед
участък от тротоара, находящ се непосредствено до стълба, на който е закрепена
пешеходната светофарна уредба, и паднал на левия си крак. След падането си изпитал остра
болка в областта на лявата подбедрица.
Непосредствено след инцидента посетил УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов" ЕАД, като след
извършени образни изследвания и консултации със съответните специалисти било
установена диафизарна фрактура на лявата тибия и фибула. Била извършена спешна
оперативна интервенция още на същия ден, състояща се в репозиция и фиксация на
фрактурите чрез пирон, плака и винтове.
В резултат претърпял болки и страдания.
Във връзка с лечението си извършил имуществени разходи на обща стойност 4 673,81
лева.
1
С оглед изложеното, моли да се осъди ответникът да му заплати:
- сумата от 40 000 лева, неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от
датата на увреждането 19.02.2025г.;
- сумата от 4 673,81 лева, изразяващи се в разноски за лечение, ведно със законната
лихва, считано от 23.02.2025г. (датата на най-късно направения разход).
Ответникът - СТОЛИЧНА ОБЩИНА, оспорва иска:
- нямало доказателства за състоянието на ищеца преди увредата;
- оспорва размерите на претенциите; прави и възражения за съпричиняване;
- навежда и други доводи.
Третото лице-помагач на ответника - „ЗАУБА" ЕАД, възприемат позицията на
общината.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на
страните, с оглед разпоредбата на чл. 12 и чл. 235, ал. 3 от ГПК, приема за установено
следното:
от фактическа страна:
Депозирано е заключение на СМЕ, неоспорено от страните и прието от съда, като
компетентно изготвено. От него, както и от разпита на в.л. в о.с.з., се установява, че:
На 03.11.2025г. е извършен личен преглед.
Диагнозата е счупване на фибулата и тибията на левия крак. Възникналият
здравословен проблем и последвалата операция са предизвикали силни физически болки и
психически дискомфорт за ищеца, които са продължили дълго време.
Характерът и степента на уврежданията отговарят на средно-тежка степен.
Непосредствено след инцидента, ищецът по спешност е посетил УМБАЛСМ „Н. И.
ПИРОГОВ“ ЕАД - Спешен ортопедичен кабинет. След направените прегледи и образна
диагностика е установено, че се касае за диафизарна фрактура на лявата тибия и фибула.
Извършена е спешна оперативна интервенция още в същия ден, състояща се в репозиция и
фиксация на фрактурите чрез пирон, плака и винтове. Били са необходими и задължителни
извършените манипулации за възстановяване на здравето на ищеца.
Механизмът на получаване е възникнал вследствие на спъването на тротоара, като се
подхлъзва на непочистен от сняг и лед участък и пада на левия си крак. Констатираните
телесни увреждания са в причинно-следствена връзка с процесното събитие, случило се на
19.02.2025г. Причината за счупването е собствената тежест, като изводът на експерта е
категоричен.
Такъв вид счупвания се възстановят за период от 4-6 месеца.
Продължителността на болката е била през първите 3 месеца, като по- интензивни са
били първите 3 седмици непосредствено след злополуката. Извън посочените периоди,
ищецът е търпял спорадични болки в зоната на подбедрицата на левия крак. Счупването на
2
фибулата и тибията на левия крак е причинило трайно затруднение в движението за по-
голям период от 30 дни.
Не е възможно пълното възстановяване на счупванията. Причинените травми не
могат да отшумят изцяло. Подобен род травми и счупвания са съпътствани в бъдеще с
хронични оплаквания на засегнатите участъци.
Възможни остатъчни травматични увреждания, неудобства и болки могат да бъдат
провокирани от физическо натоварване и при промяна на температурата на околната среда.
Приложените фактури от ищеца за лечение на получените травми от процесното
събитие, са в причинно- следствена връзка.
Ищецът съобщава за непостоянни придърпвания в лявата подбедрица при изкачване
на стълби. Слабост в ляв глезен и лява подбедрица при промяна на климата. Използвал е
патерици и твърд ботуш. Невъзможност да се обслужва сам. Приемал е много обезболяващи
и противосъсирващи лекарства около 2 месеца. Понастоящем не съобщава за наличие на
болка. В момента не се налага да приема лекарства. Съобщава, че се е чувствал в стабилно
състояние след 5 месеца от настъпилия инцидент. Провеждал е два курса по 10 дни с
физиотерапия.
Обективно - мъж на видима възраст, отговаряща на действителната, в запазено общо
физическо и психично здраве. Видими 5 следоперативни белези с размери: латерално над
ляв глезен - 3.5/3 см.; медиално над ляв глезен 6/4см.; отпред два по 2,5,2 см. и един
латерално на лявото коляно, върху областта на левият крак. Леко отслабена мускулатура на
лява подбедрица, в сравнение с дясната. Походката е запазена. Слаба болезненост върху
тибиалната кост при натиск.
От предоставените два броя рентгенови снимки на хартиен носител - от момента на
счупването и след извършената операция е видно: диафизарни фрактури на лява тибия и
фибула. Постоперативна, актуална: видим тибиален интрамедуларен пирон и видима плака с
винтове на лявата фибула.
Към настоящия момент, ищецът е почти напълно възстановен.
На ищеца предстои допълнителна операция, която подлежи на възстановителен
период за още един месец, след която ще има болки, ще бъде налице открита рана,
превръзки.
Няма данни за остеопорозата - така наречено омекотяването на костта. Възможно е
такава да възникне в бъдеще, именно на това място.
Изследванията, които са направени след инцидента по спешност в „Пирогов“, както и
рентгентовите изследвания са достатъчни да се установи фрактурата, след което се е
наложила операцията. Глезенът не е засегнат. Самата методика за възстановяване отговаря
на типа на операцията – слага се пирон в самата кост, планка - тип пирон и шини. Това е
процедурата, за да се възстанови костта. Тя не влиза в малките кости на самото ходило.
Именно и в тази връзка са представени рентгенови снимки, като част от заключението – т.е.
за да се онагледи изводът относно счупването, неговото място и незасягането на глезена.
3
Няма юридическа причина те да не се приемат (Решение № 1062 от 10.11.1986г. по гр.д. №
655/86г., II г.о. на ВКС; Р. № 619 от 23.10.2024г. на ВКС, IV г.о., докладваното от съдия Боян
Цонев, гр. дело № 3145/2023г.; Решение № 136 от 11.04.2011г. по гр.д. № 602/2010г., IV г.о.
на ВКС и Р. 1510-77-I).
Събрани са гласни доказателства – разпитан е св. С. (показанията ù са преценени по
реда на чл. 172 от ГПК, тъй като живее с ищеца на семейни начала). Тя и г-н М. тръгнали на
19.02.2025г. към неговата работа. Живеели на ул. „Паренсов“ и тръгнали с метрото към
метро-станция Люлин. В Люлин продължили по пътя за работата му. Пресекли голям
булевард, след което застанали на тротоара, за да пресекат. Преди това до един много голям
стълб, докато вървели, изведнъж го чула, че направил рязко движение и вече бил на земята.
По лицето му личала страшна болка. Не можел да стане. Намирали се в обратната посока на
посоката за центъра – към кръговото за Перник. Пресекли един булевард, където по средата
имало островче. Отишли до следващия тротоар и там се случил инцидентът. Г-н М. бил обут
с високи над глезена зимни обувки с връзки. Свидетелят повдигнал панталона и установил,
че кракът е деформиран. На улицата имало такси и шофьорът излязъл, за да помогне, за да
вдигнат ищеца. Сложили го на задната седалка и отишли в „Пирогов“.
След операцията го изписали на 25 или 26.02.2025г. Не можел да ходи и се
придвижвал с патерици, в дома си бил подкрепян за всичко от партньорката си (баня,
тоалетна и т.н.). Към момента бил относително възстановен, но не можел да тича и кракът
му се подувал. Хапчетата за разреждане на кръвта му действали много зле, но лекарят казал,
че не могат да се спрат.
Свидетелят не си спомня за улиците, но тротоарите били абсолютно заледени (не
само някакъв участък). Падането било на тротоара. Тя също бях върху леда на тротоара.
Съдът кредитира изцяло показанията на свидетеля (в „от правна страна“ е изложена и
допълнителна мотивация).
По делото са представени разходни документи, свързани с лечението (л. 11-4).
На 19.02.2025г. температурите са били минусови (от -6,2 С до – 1,1 С). В градската
среда е имало заледявания – лед на повърхността на земята и предметите, образуван
вследствие на замръзване на намиращата се под тях вода (Справка НИМХ – л. 43).
В становището на третото лице-помагач се сочи следното: Съгласно клауза 6.2.7. Дейност
„Ръчно почистване на тротоари подходи към подлези и метростанции, пасарелки, надлези, спирки на MET,
велоалеи и други места за обществено ползване от лед”, към Раздел 6 ТЗ, изпълнителят извършва ръчно
почистване на посочените сняг територии, където е невъзможно тяхното механизирано обработване. Следва да се
отбележи, че въпросните дейности се извършват в определена последователност, според която до 07:30 часа се
почистват приоритетно спирки на MГT, подлези и подходи към тях, подходи към метростанции и велоалеи и след
като те бъдат обработени, се пристъпва към почистването на останалите територии, в които са включени
тротоарите (чл. 175 от ГПК). По-нататък се сочи кои тротоари и че работата била приета.
Съответно от страна на ответника е представен констативен протокол – л. 78- за 18-и и 19-и
3030
02.2025г. Часовете на почистване обаче са от 8,ч. до 12,ч. (л. 83-гръб).
4
от правна страна:
Този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по
повод изпълнението на тази работа (чл. 49 от ЗЗД).
Процесуалната легитимация се определя от твърденията на ищеца в исковата молба, който заявява, че
именно той е носителят на накърненото от ответника чрез възникналия между тях правен спор материалното
право - Решение № 5/06.06.2011г., по гр.д. № 47/2010г., на III г.о., постановено по реда на чл.
290 ГПК, за разлика от материалната легитимация, която се определя от доказването на иска и обуславя
неговата основателност и по която съдът се произнася със съдебното решение; също: Решение № 61 от
13.06.2014г. на ВКС по гр.д. № 3306/2013г., IV г.о., ГК, докладчик съдията Албена Бонева.
Така, твърденията на ищеца са достатъчни, за да се приеме, че претенцията е
допустима (арг. и от т. 7 от Постановление № 7 от 30.12.1959г., ПЛЕНУМ на ВС). Без
значение е самоличността на конкретния работник (такъв на общината или на дружество,
което е в договорни отношения с нея), който, чрез бездействие, е допуснал компрометиране
част от повърхността на улицата – непочистено пространство (за вреди от действията на
изпълнителите на работата обаче отговаря общината, която е възложител на работата, длъжна да управлява
имотите общинска собственост с грижата на добър стопанин и да осигурява нормални, безопасни условия на
живот на гражданите на територията и - Решение № 124 от 18.07.2019г. на ВКС по гр.д. №
3057/2018г., IV г.о., ГК, докладчик съдията Светла Цачева).
Не се спори, че улицата, а това включва и тротоарът, е общинска собственост, както и
че задължението за поддържането им е на ответника (арг. в тази насока са и нормите на чл.
3, ал. 2, т. 3 от ЗОС, във вр. с § 7, ал. 1, т. 4 от ЗМСМА, във вр. с чл. 31 от ЗП).
Или, тротоарът следва да се подпържат от общината, което предполага постоянно
задължение за следене на неговото състояние. Това включва почистването от сняг и лед.
Пешеходците се придвижват по тротоара – съответно това е тяхно право / предполага
се че улиците се поддържат добре. Те не следва да избират някакви алтернативни маршрути
(освен ако съответният участък видимо е напълно непроходим), а и могат да пресичат
улицата – арг. от 165, т. 1 от ППЗДП.
Ищецът, придвижвайки се пеша към работното си място, пресякъл платно, достигнал
до тротоар, където се намирала светофарна уредба. Там, поради непочистенания сняг и лед
паднал, което довело до счупване на крака му.
Т.е. поведението му е било напълно адекватно – не се констатира каквато и да е
форма на съпричиняване. Никакво подобно обстоятелство не е и установено от ответника
или третото лице (чл. 154, ал. 1 от ГПК).
Естествено, ако ищецът бе забелязал непочистения участък, би се постарал да не се
стъпи там, тъй като това е нормален инстинкт за самосъхранение. Никой обаче не е
юридически длъжен да следи за подобни места по улиците, да ги помни и да се съобразява с
тях. Много често и заледяването не е видимо – т.е., докато не се стъпи, не може да се
установи, че има леден слой.
Ищецът е неговата партньорка не са били длъжни да се поддържат – въобще не може
да бъде сторена такава презумпция (човешка презумпция - praesumptiones hominis). Не става
5
въпрос за тийнейджъри или двойка в много напреднала възраст. Никой не може да
предполага, че ще му се случи подобен инцидент, за да се подсигури предварително със
свидетел, с когото няма отношения. Ползват се наличните свидетели, а техните показания се
преценяват конкретно от решаващия орган. В случая те са логични и непротиворечащи на
останалия, представен по делото доказателствен материал.
Обстоятелството, че ответникът е сключил договор за почистване не го оневинява,
ако е имало пропуск по отношение на някакъв участък от улицата. Това, че общината е
приела, че задълженията на третото лице са изпълнени, по никакъв начин не обвързва
пострадалия. Би могло евентуално да се приеме, че почистване е осъществено, но
впоследствие, с оглед документацията, представена от СО и становището на нейния помагач.
Самото почистване обаче не е установено (чл. 154 от ГПК). В отговора не се твърди,
че има електронни системи за следене (л. 233-гръб), не се установява какво всъщност се
следи, а и констатациите от тази дейност.
1. неимуществени вреди:
Неимуществени вреди се свеждат най-често до претърпени болки, страдания, недъзи,
емоционален дискомфорт. Размерът им се определя от съда по справедливост – чл. 52 от
ЗЗД.
Според Решение № 32 от 19.02.2015 г. на ВКС по гр. д. № 2269/2014 г., IV г. о., ГК: …
Размерът на дължимото обезщетение за неимуществени вреди според законовия критерий за справедливост се
определя според вида и тежестта на причинените телесни и психични увреждания – това са фактите и
обстоятелствата, които имат пряко значение за размера на предявения иск – продължителността и интензитета на
претърпените физически и душевни болки, други страдания и неудобства, стигнало ли се е до разстройство на
здравето (заболяване), а ако увреждането е трайно – медицинската прогноза за неговото развитие. Не е в тежест
на пострадалия да докаже отделните си негативни изживявания. Доказани ли са увреждащите действия и
бездействия, искът е установен в своето основание и съдът е длъжен да определи неговия размер по своя
преценка или като вземе заключението на вещо лице съгласно чл. 162 ГПК (чл. 130 ГПК отм.).
В случая са съобразени следните обстоятелства:
1. стрес при самото падане – 1 000 лева;
2. периодът на възстановяване е около 6 месеца, според в.л. медик. Става въпрос за
почти пълно възстановяване (при абстрахиране от последващата операция). Дискомфортът е
бил съществен, той като е счупен долен крайник. Болката е била силна през първите три
седмици и е имало такава за период от 3 месеца - 26 000 лева;
3. ищецът се е възстановил, съобразно възможностите на медицината, но това не е
пълно възстановяване – 2 000 лева;
4. последваща операция за изваждане на импланта – 4 000 лева.
Общо - 33 000 лева.
За горницата, искът е неоснователен.
Би могло да се разсъждава относно възможността въобще улиците да се поддържат
6
чисти перманентно. Проблемът е че това реално не може да бъде сторено. От тук следват
две опасности:
- общината, чрез своите съконтахенти, да не полага необходимите усилия за това;
- гражданите да злоупотребяват.
Първото притеснение е по-голямо, с оглед недобрата работа на институциите.
Същевременно общината все пак би могла да се защити в евентуален съдебен процес
(заснемане на мястото на падане – дори и от юрисконсулт, разпит на работник, отговарящ за
почистването и т.н.).
В случая падането е станало рано сутрин, в час, в който обикновено се отива на
работа или се водят деца на училище. Т.е. предполага се необходимост гражданите да се
придвижват по тротоарите. Вероятно би следвало това да се предвиди изрично в договорите
с дружествата за почистване, съответната дейност, при необходимост, да започва в по-ранен
момент.
II. имуществени вреди:
Според в.л. разходите за лечението са били в причинна връзка с счупването и
съответни като стойност.
Тази претенция е основателна.
по разноските:
На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, във вр. с чл. 38 от ЗА на процесуалния
представител на ищеца се дължат разноски, съобразно уважената част от исковете – 3 663,90
лева.
На ответника се дължи юрисконсултско възнаграждение – 105,67 лева, съобразно
отхвърлената част от исковете (чл. 78, ал. 3 и ал. 8 от ГПК, във вр. с чл. 25, ал. 1 и ал. 2 от
НЗПП).
По компенсация ответникът дължи - 3 558,23 лева (Определение № 798 от
24.11.2011г. по ч.т.д. № 756/2011г., т.к., І т.о. на ВКС – разноските се компенсират дори и в
хипотеза на чл. 38 от ЗА, Р. № 14 от 15.02.2021г. на ВКС, IV г.о., гр.д. № 5165 по описа за
2016г.; и Решение № 288 от 2.07.2012г. на ВКС по гр.д. № 783/2011г., IV г.о., ГК, докладчик
председателят Борислав Белазелков).
Ответникът дължи държавна такса и възнаграждение за вещо лице, съобразно
уважената част от исковете – 1 506,95 лева + 590,31 лева = 2 097,26 (чл. 77 от ГПК).
Воден от гореизложеното, СЪДЪТ
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл. 49, ал. 1 от ЗЗД, СТОЛИЧНА ОБЩИНА, гр. София, ул.
„Московска" № 33 (ССЕВ), да заплати на В. К. М., ЕГН **********, гр. София, ул.
7
„********, съд.адр.: гр. София, ул. ********, чрез адв. Т. М. – САК (ЕПЕП – л. 228),
следното:
- сумата от 33 000 (тридесет и три хиляди) лева, обезщетение за претърпени
неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания в резултат от увреждане -
счупване на ляв крак, поради подхлъзване на заледен участък, настъпило на 19.02.2025г.
30
(около 8,ч. на територията на Столична община, в гр. София, при предприемане на
пресичането на кръстовището образувано между бул. „Царица Йоанна” и бул. „Панчо
Владигеров" по пешеходна пътека, непосредствено преди платното, до светофарната
уредба), ведно със законната лихва, считано от 19.02.2025г. до окончателното ù изплащане,
като ОТХВЪРЛЯ претенцията за горницата до пълния предявен размер от 40 000
(четиридесет хиляди) лева, като НЕОСНОВАТЕЛНА;
- сумата от 4 673,81 (четири хиляди шестстотни седемдесет и три лева и осемдесет
и една стотинки) лева, представляващи разноски за лечение, ведно със законната лихва,
считано от 23.02.2025г., до окончателното ù изплащане.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1, ал. 3, ал. 8 от ГПК и чл. 38 от ЗА,
СТОЛИЧНА ОБЩИНА, гр. София, ул. „Московска" № 33 (ССЕВ), да заплати на адв. Т.
М. – САК, сумата от 3 558,23 (три хиляди петстотни петдесет и осем лева и двадесет и
три стотинки) лева, адвокатско възнаграждение, съобразно уважената част от исковете и
направена компенсация.
ОСЪЖДА на основание чл. 77 от ГПК, СТОЛИЧНА ОБЩИНА, гр. София, ул.
„Московска" № 33 (ССЕВ), да заплати по сметка на Софийски градски съд, сумата от
2 097,26 (две хиляди деветдесет и седем лева и двадесет и шест стотинки) лева, дължима
държавна такса и възнаграждение за вещо лице, съобразно уважената част от исковете.
Решението е постановено при участието на трето лице – помагач на ответника -
„ЗАУБА" ЕАД, ЕИК *********, представлявано от З.С.А. със седалище и адрес на
управление гр. София, район „Младост", бул. „Цариградско шосе № 48-50съд.адр.: гр. София
1142, р-н „Средец“, бул. „********, първи надпартерен етаж, вдясно, тел. *********, e-mail:
******************, чрез адв. И.Г..
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски апелативен
съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
8