РЕШЕНИЕ
№ 51
гр. Тутракан, 16.09.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ТУТРАКАН в публично заседание на двадесет и
шести август през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Огнян К. Маладжиков
при участието на секретаря Заниела Л. Василева
като разгледа докладваното от Огнян К. Маладжиков Административно
наказателно дело № 20253430200115 по описа за 2025 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 от ЗАНН.
С Наказателно постановление № 25-0362-000371 от 26.06.2025 г. на
началник група в ОДМВР – Силистра, РУ – Тутракан, на Ф. Е. Б., с ЕГН:
**********, от *** за извършено нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, на
основание чл. 53 от ЗАНН и чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП, са наложени
административно наказание „Глоба“ в размер на 200 лв. и административно
наказание „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 6 месеца.
Недоволен от издаденото наказателно постановление, жалбоподателят
го обжалва в срок чрез надлежно упълномощения адв. В. Х. от АК – Силистра.
В жалбата се излагат доводи за незаконосъобразност на атакуваното НП, най-
същественият от които този за несъставомерност на деянието от субективна
страна поради липсата на надлежно уведомяване на собственика на
автомобила за настъпилата служебна дерегистрация.
Въззиваемата страна – началник група в ОДМВР – Силистра, РУ –
Тутракан, редовно призован, не се явява, не се явява негов представител. По
1
делото е приложено писмено становище от надлежно упълномощената В. А. –
главен юрисконсулт в ОДМВР – Силистра, в което се навеждат доводи за
законосъобразност и правилност на атакуваното НП. Твърди се както че
жалбоподателят бил надлежно уведомен от Гаранционния фонд за изтеклата
му застраховка „ГО“, така и че същият е действал виновно поради това, че не е
носил документ за валидна застраховка. Прави се искане за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение и се възразява за прекомерност на
адвокатското такова.
Районна прокуратура – Силистра, Териториално отделение –Тутракан,
редовно призована, не се представлява и не взима становище по спора.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа страна следното:
На 20.05.2025 г. Т. Т., заемащ длъжността младши инспектор в РУ –
Тутракан, съставил против жалбоподателя АУАН серия GA № 112977 за това,
че около 13:02 ч. на 20.05.2025 г. в ***, управлявал товарен автомобил „Ф. Т.“
с рег. № ***, който бил със служебно прекратена регистрация „от
Гаранционния фонд“ на 08.04.2025 г. във вр. с чл. 143, ал. 10 от ЗДвП.
Във връзка с установеното от актосъставителя нарушение била
образувана преписка с № 1477/2025 г. по описа на РП – Силистра с оглед
събиране на данни за извършено престъпление по чл. 345, ал. 2 във вр. с ал. 1
от НК, а образуваното с акта АНП било прекратено с Мотивирана резолюция
на АНО № 25-0362-М000028/27.05.2025 г., издадена на основание чл. 54, ал. 1,
т. 9 от ЗАНН. В хода на проверката се установило, че собственикът на
автомобила („СТП 2003“ ООД, чийто управител бил жалбоподателят) не бил
уведомяван от органите на МВР за настъпилата дерегистрация. Проверката
приключила с Постановление на наблюдаващия прокурор от 24.06.2025 г. за
отказ от образуване на ДП, тъй като обвинителят счел, че липсвал умисъл при
осъществяване обективните елементи на престъпния състав, вследствие на
което материалите от нея били изпратени отново на АНО.
На 26.06.2025 г. било издадено Наказателно постановление № 25-0362-
000371, с което на жалбоподателя за извършено нарушение на чл. 140, ал. 1 от
ЗДвП, на основание чл. 53 от ЗАНН и чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП, били
наложени административно наказание „Глоба“ в размер на 200 лв. и
2
административно наказание „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок
от 6 месеца.
На 14.07.2025 г. НП било връчено на жалбоподателя в условията на отказ
(чл. 180, ал. 4 от НПК). Въпреки това, на следващия ден той получил и
екземпляр от НП.
Горната фактическа обстановка съдът извежда от събраните по делото
доказателства: заверени копия на НП № 25-0362-000371/26.06.2025 г.; АУАН
серия GA № 112977/20.05.2025 г.; МР № 25-0362-М000028/27.05.2025 г.;
Постановление за отказ от образуване на ДП по пр. пр. № 1477/25 от
24.06.2025 г.; Докладна записка № 362 ЗМ-91/27.05.2025 г.; Справка картон на
водача; Справка АИС – регистрация на МПС; Справка за собственост на
МПС; Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г.; Служебна бележка от „ЧР“ при
ОДМВР – Силистра.
Анализирайки доказателствата, съдът достигна до следните правни
изводи:
Жалбата е подадена в срока по чл. 59 от ЗАНН и от лице, страна в
производството, имащо правен интерес. Като такава, тя е допустима.
Разгледана по същество, жалбата е основателна.
Административнонаказателното производство (АНП) е започнало в
отклонение от общия ред с постановяването на акт по чл. 36, ал. 2 от ЗАНН, а
именно – Постановление № 1477/2025 г. от 24.06.2025 г. на РП – Силистра за
отказ от образуване на ДП. Актът покрива хипотезата на чл. 36, ал. 2 от ЗАНН
и е постановен от надлежен орган, поради което АНП е образувано
законосъобразно.
Наказателно постановление № 25-0362-000371/26.06.2025 г. е издадено
от началник група в ОДМВР – Силистра, РУ – Тутракан, който е родово и
местно компетентен АНО. НП е издадено в срока по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН,
считано от постановяването на прокурорския акт, и притежава законово
изискуемите реквизити по чл. 57, ал. 1 от ЗАНН. АНО е възприел
фактическата обстановка, описана в прокурорския акт, като с НП е наложил
предвидените в санкционната норма кумулативни наказания.
3
Жалбоподателят е административнонаказателно отговорно лице и
представлява надлежен субект на административно нарушение по чл. 175, ал.
3, пр. 1 от ЗДвП, тъй като свои качеството водач на МПС. Изпълнителното
деяние на извършеното нарушение се състои в управлението на МПС, което не
е регистрирано по надлежния ред.
Жалбоподателят е осъществил обективните белези на нарушението,
доколкото управляваният от него автомобил към 20.05.2025 г. е бил със
служебно прекратена регистрация – т.е. не е бил регистриран по надлежния
ред.
По отношение осъществяването на субективната страна на деянието
следва да се вземе предвид разпоредбата на чл. 7, ал. 2 от ЗАНН, от
тълкуването на която може да се заключи, че деянието е осъществимо и при
умишлена, и при непредпазлива форма на вината. В предстоящия анализ
съдът ще се ограничи до изследването единствено налице ли е
непредпазливост у жалбоподателя, тъй като липсата и води директно до липса
̀
и на умисъл (като по-тежката форма на вината), до какъвто извод е стигнал
наблюдаващият прокурор.
Съгласно ТП № 2/2023 г. на ВКС и ВАС липсата на уведомяване на
собственика за служебно прекратената регистрация на автомобила е формална
предпоставка същият да е действал невиновно при управлението на така
дерегистрирания автомобил. В настоящия случай собственикът на процесния
автомобил не е бил уведомяван за настъпилото на 08.04.2025 г. служебно
прекратяване на регистрацията на МПС, видно от приетото като
доказателство копие на Докладна записка № 362 ЗМ-91/27.05.2025 г.
Същевременно АНО нито е събрал в хода на досъдебната фаза на процеса,
нито е представил в хода на съдебната такава, други доказателства, които да
сочат, че жалбоподателят е действал виновно при извършване на процесното
нарушение. При това положение, предвид задължителната за настоящия
съдебен състав сила на цитираното тълкувателно постановление, съдът
намира, че деянието на жалбоподателя е невиновно извършено (липсва
непредпазливост), тъй като въпреки че е бил длъжен съгласно чл. 140, ал. 1,
пр. 1 от ЗДвП да управлява регистрирано по надлежния ред МПС, субективно
в конкретната ситуация не е могъл да предвиди обстоятелството, че
управляваният от него автомобил е със служебно прекратена регистрация по
4
реда на чл. 143, ал. 10 от ЗДвП. Налице е обстоятелство по чл. 14, ал. 2 от НК,
изключващо непредпазливостта, а именно фактическа грешка (незнание)
относно дерегистрацията на процесното МПС, което незнание не се дължи на
непредпазливост на жалбоподателя, тъй като дори и при полагане на
дължимата грижа той не би бил в състояние да я избегне.
Доводът на представителя на АНО, че жалбоподателят е бил уведомен от
Гаранционния фонд по чл. 574, ал. 10 от КЗ и въз основа на това – че същият е
знаел за прекратяването на регистрацията, следва да се отклони като
неоснователен. Първо, уведомлението от ГФ до собственика на МПС няма
отношение към оформянето на субективната страна на деянието, тъй като то
предхожда дерегистрацията (по аргумент от противното от цитираното ТП на
ВКС и ВАС, в което е анализирано уведомлението от органите на МВР, с което
собственикът се уведомява за точната дата на прекратяване на регистрацията
на МПС) и не предполага, че собственикът ще разбере кога точно би
настъпила тя. Второ, твърдението за настъпилия факт на надлежното
уведомяване по чл. 574, ал. 10 от КЗ остава недоказано, тъй като то се уповава
единствено на справка в базата данни на МВР без приложена разписка за
връчване (или друг подобен документ).
Другият довод на представителя на АНО – че нарушаването на чл. 100,
ал. 1, т. 3 от ЗДвП (неносенето на документ за сключена „ГО“) от
жалбоподателя води до наличие на вина и по отношение процесното
нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, също е неоснователен. Няма никаква
връзка между двете нарушения, която да обуславя довода на процесуалния
представител на АНО. Не е невъзможно както да не се носи документ за
сключена застраховка при наличие на надлежна регистрация на съответното
МПС, така и обратното – да се носи документ за налична и валидна
застраховка при липса на надлежна регистрация (напр. когато все още не е
настъпило служебното възстановяване на регистрацията след сключване на
нова „ГО“).
Предвид изложеното, съдът счита, че следва да отмени обжалваното
наказателно постановление като незаконосъобразно, тъй като при издаването
му е допуснато неправилно приложение на материалния закон – наказаното
лице е действало невиновно при извършване на административното
5
нарушение.
В хода на производството процесуалният представител на
жалбоподателя е направил искане за присъждане на сторените по делото
разноски в размер на заплатеното адвокатско възнаграждение (1 000 лв.,
видно от представения договор за правна защита). С оглед изхода на делото,
искането се явява основателно, но до минималния размер (500 лв.), предвиден
в чл. 18, ал. 4 от Наредба № 1от 09.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска
работа. Намаляването на искания размер следва както от направеното
възражение за прекомерността му от процесуалния представител на
жалбоподателя, така и от обстоятелството, че казусът не се отличава с
фактическа и/или правна сложност, делото е приключило в едно открито
съдебно заседание, а и съдът е изградил еднозначна и трайна практика по
подобен вид дела. Тежестта по възстановяване на разноските, направен от
жалбоподателя, следва да бъде възложена на юридическото лице, в чиято
структура е издателят на отмененото НП, а именно ОДМВР – Силистра, по
аргумент от § 1, т. 6 ДР на АПК и чл. 37, ал. 2 ЗМВР.
Предвид изхода на делото, искането на представителя на АНО за
присъждане на юрисконсултско възнаграждение следва да се отхвърли като
неоснователно.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 25-0362-000371 от 26.06.2025 г.
на началник група в ОДМВР – Силистра, РУ – Тутракан, с което на Ф. Е. Б., с
ЕГН: **********, от ***, за извършено нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП,
на основание чл. 53 от ЗАНН и чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП, са наложени
административно наказание „Глоба“ в размер на 200 лв. и административно
наказание „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 6 месеца, като
незаконосъобразно.
ОСЪЖДА ОДМВР – Силистра, представлявана от директора М. Н., да
заплати на Ф. Е. Б., с ЕГН: **********, от *** сторените разноски по делото,
6
представляващи адвокатско възнаграждение, в размер на 500 /петстотин/ лв.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано в 14-дневен срок от датата на
съобщаването за изготвяне на решението, пред Административен съд гр.
Силистра, по реда на глава дванадесета от АПК.
След влизането му в сила прокурорската преписка да се върне на
прокуратурата.
Съдия при Районен съд – Тутракан: _______________________
7