№ 11285
гр. София, 10.03.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 32 СЪСТАВ, в закрито заседание на
десети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ВЕСЕЛИНА ИВ. ДИМЧЕВА
като разгледа докладваното от ВЕСЕЛИНА ИВ. ДИМЧЕВА Гражданско дело
№ 20241110164879 по описа за 2024 година
Съдът за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба, подадена от ЗД „Бул
Инс“ АД срещу Столична община.
Съдът, след като констатира, че исковата молба отговаря на
изискванията на закона, предявеният иск е процесуално допустим, изпълнена
е процедурата по чл. 131 ГПК, и с оглед направените от страните
доказателствени искания и на основание чл. 140, ал. 1 ГПК, чл. 140, ал. 3, изр.
1 ГПК, вр. чл. 146 ГПК,
ОПРЕДЕЛИ:
I.Обстоятелствата, от които произтичат претендираните права
и възражения:
Ищецът извежда съдебно предявеното субективно право при
твърденията, че на 02.04.2020 г.в гр. С., на кръгово кръстовище на
„**********“ водачът на лек автомобил „К. С.“ с рег.№ ******** попаднал в
необезопасена и несигнализирана дупка на пътното платно, вследствие на
което на автомобила са нанесени материални щети, изразяващи се в
увреждане на задна лява гума. Твърди, че към датата на настъпване на ПТП
автомобилът е бил застрахован по имуществена застраховка „Автокаско“ в ЗД
„Бул Инс“ АД по застрахователна полица № *************, валидна към
датата на настъпване на процесното ПТП. В исковата молба се сочи, че след
настъпване на ПТП е подадено уведомление за настъпване на застрахователно
събитие и претенция за обезщетение, въз основа на което пред ищцовото
застрахователно дружество е заведена щета № **********, по която след
преглед на предявената претенция автомобилът е изпратен за ремонт в
автосервиз „Д.“ ООД, за стойността на ремонт е издадена фактура №
************** г. на стойност 76,85 лв., която е заплатена от ищцовото
дружество като застрахователно обезщетение. Поддържа, че към датата на
1
настъпване на процесното ПТП застрахования лек автомобил е бил в
гаранция. Посочва, че процесното ПТП е настъпило на общински път,
вследствие на неизпълнението на задължението на общината да поддържа
пътното платно в изправно състояние и за сигнализиране на препятствия по
него и отстраняването им в най-кратък срок. Посочва, че до ответника е
изпратена регресна покана за възстановяване на заплатеното от ищеца
застрахователно обезщетение, но ответникът не е изплатил претендираната
сума извънсъдебно. При тези твърдения ищецът моли ответникът да бъде
осъден да заплати сума в размер на 101,85 лв., представляваща регресно
вземане по щета № ********** за заплатено на застраховано лице
застрахователно обезщетение и ликвидационни разноски в размер на 25 лв. по
имуществена застраховка „Автокаско“ за вредите по лек автомобил „К. С.“, с
рег.№ ********, настъпили вследствие на ПТП от 02.04.2020 г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от 31.10.2024 г. /датата на
депозиране на исковата молба/ до окончателното изплащане. Претендира
разноски за исковото производство.
В срока по чл. 131 ГПК, ответникът подава отговор на исковата молба, с
който оспорва предявения иск по основание и размер. Посочва, че в исковата
молба се твърди, че ПТП е настъпило от попадане на превозното средство в
дупка на пътното платно без посочени размери, няма представен снимков
материал, поради което намира за недоказано настъпването на твърдяното
ПТП, а също така и оспорва да е налице основание за заплащане на
застрахователно обезщетение от страна на застрахователя. Оспорва наличието
на дупка в пътното платно на посочения пътен участък. Посочва, че
представеното копие на застрахователна полица няма подпис и печат и поради
това е невалидно доказателство за наличието на застрахователно
правоотношение. Позовава се, че документите за водача на МПС са нечетливи.
Моли съдът да не допуска назначаване на САТЕ. Не оспорва заплащане на
застрахователното обезщетение от страна на ищцовото застрахователно
дружество. Поддържа, че не е имало основание за заплащане на
застрахователно обезщетение от страна на застрахователя по имуществена
застраховка „Каско“, поради което оспорва и отговорността на Столична
община по регресния иск. Моли съдът да отхвърли предявения иск. Моли за
присъждане на разноски, в това число и юрисконсултско възнаграждение.
II. Правна квалификация на правата, претендирани от ищеца:
Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ,
вр. чл. 49 ЗЗД, вр. чл. 45 ЗЗД, за присъждане на сумата от 101,85 лв. –
регресно вземане по щета № ********** за заплатено на застраховано лице
застрахователно обезщетение и ликвидационни разноски по имуществена
застраховка „Автокаско“ за вредите по лек автомобил „К. С.“, с рег.№
********, настъпили вследствие на ПТП от 02.04.2020 г., ведно със законната
лихва върху главницата, считано от 31.10.2024 /датата на депозиране на
исковата молба/ до окончателното изплащане.
2
III. Обстоятелства, които се признават:
ЗД „Бул Инс“ АД е заплатило обезщетение по щета № ********** в
размер на 76,85 лв. за възстановяване на уврежданията по л.а. „К. С.“ с рег. №
******** от твърдяното ПТП.
IV. Разпределяне на доказателствената тежест за подлежащите
на доказване факти:
УКАЗВА на ищеца, че следва да установи при условията на пълно и
главно доказване следните правопораждащи факти: наличието на сключен
договор за имуществено застраховане между ищеца и водача на увредения
автомобил, в срока на застрахователното покритие на който е настъпило
описаното в исковата молба застрахователно събитие, причинено от
противоправно бездействие на служители на ответника, както и това, че в
резултат на същото събитие са настъпили имуществени вреди в
претендирания размер, както и заплащането на застрахователно обезщетение
от ищцовото дружество за възстановяване на увредения лек автомобил.
При доказване на горепосочените обстоятелства в тежест на ответника е
да докаже въведените с отговора на исковата молба обстоятелствата, на които
основава възраженията и оспорванията си, както и да докаже заплащане на
застрахователно обезщетение в посочения размер.
ПРИЕМА представените с исковата молба документи като писмени
доказателства по делото.
ДА СЕ ИЗИСКА от МВР – Д. „У.“ , на осн. чл. 186 ГПК да представи в
2-седмичен срок от съобщението справка дали л.а. „К. С.“ с рег. № ********, е
имал валидно сключена застрахователна полица към 02.04.2020 г.
ДОПУСКА събиране на гласни доказателства, чрез разпит на един
свидетел при режим на призоваване: В. И. Х., с ЕГН: **********, с посочен
адрес: гр. С**********, ж.к. „З.“ № **, вх. *, ет. *, ап. *, за доказване на
обстоятелствата по т.3 от доказателствените искания към исковата молба.
ОПРЕДЕЛЯ депозит за призоваване на свидетеля в размер от по 40
лева, вносим от ищеца в едноседмичен срок от съобщението по депозитна
сметка на СРС.
При невъзможност свидетелят да бъде открит на посочения адрес, да се
извърши справка в НБД „Население“ и справка за регистрирани трудови или
служебни правоотношения или регистриран адрес като самоосигуряващо се
лице и да се изпратил уведомление до посочения от ищеца адрес на свидетеля,
както и на настоящия и постоянния адрес (ако са различни от посочения от
ищеца адрес), както и на адрес по месторабота.
ДОПУСКА изслушване на заключение на съдебна авто-техническа
експертиза със задачи, посочени в исковата молба.
ОПРЕДЕЛЯ депозит за изготвяне на съдебна авто-техническа
експертиза, в размер на 400 лв., вносими от ищеца в едноседмичен срок от
съобщението по сметка на СРС.
3
НАЗНАЧАВА за вещо лице, което да работи по допуснатата експертиза
инж. И. В. Н..
Вещото лице да се уведоми незабавно.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищеца за назначаване на
съдебно-счетоводна експертиза (като ненеобходимо предвид признанието на
ответника на обстоятелството, което ще се доказва с експертизата).
НА ОСНОВАНИЕ чл. 145, ал. 3 ГПК приканва страните към спогодба
като им указва, че съгласно чл. 78, ал. 9 ГПК при приключване на делото със
спогодба половината от внесената държавна такса се връща на ищеца, като
направените разноски си остават за страните, както са ги направили, ако не е
уговорено друго и спорът ще се разреши в по-кратки срокове.
Съдът уведомява страните, че за намиране на решение на спора си могат
да използват и процедура по медиация. Така те спестяват време, усилия и
средства – отпада нуждата от събиране на доказателства, а при постигане на
спогодба, ищецът може да поиска да му бъде възстановена половината от
внесената държавна такса – чл. 78, ал. 9 ГПК.
Ако страните желаят да използват медиация, те могат да се обърнат към
център по медиация или медиатор от Единния регистър на медиаторите, който
може да бъде видян на електронен адрес: http://www.justice.government.bg).
Медиацията е платена услуга.
Към Софийски районен съд работи „Център за спогодби и медиация“,
която предлага безплатно провеждане на процедура по медиация, от която
страните също могат да се възползват. За повече информация - бул. „Цар
Борис III“, № 54, ет. *, ст. 204, ********@***.******* или на тел.: 02/8955 423
и 0889 515 423.
ПРЕПИС от настоящото определение да се връчи на страните по делото
и на третото неучастващо лице МВР – Д. „У.“, заедно с придружително писмо,
а на ищеца да се връчи и препис от отговора на ответника, като указва на
страните по делото, че могат да вземат становище по него и дадените със
същия указания, най-късно в първото по делото съдебно заседание.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на
14.04.2025 г., от 14,15 ч., за която дата и час да се призоват страните с
посочените по – горе преписи.
Определението е окончателно.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4