№ 43499
гр. София, 20.10.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 74 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Антоанета Г. Ивчева
като разгледа докладваното от Антоанета Г. Ивчева Гражданско дело №
20241110158502 по описа за 2024 година
Извършена е проверка по реда на чл. 140, ал. 1 ГПК.
Страните са представили писмени доказателства, които са относими и необходими за
правилното решаване на повдигнатия пред съда правен спор, поради което следва да бъдат
приети.
Доказателственото искане на ищеца за изслушване на съдебно-счетоводна експертиза
се явява допустимо, относимо и необходимо, поради което следва да бъде уважено.
Следва да бъде насрочено открито заседание за разглеждане на делото.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА приложените към исковата молба и отговора на исковата писмени
доказателства.
ДОПУСКА изготвянето на съдебно-счетоводна експертиза, която да отговори на
въпросите, поставени в исковата молба, уточняваща молба с вх. № 382672/27.11.2024г.
и отговора на исковата молба.
ОПРЕДЕЛЯ предварителен депозит за изготвяне на заключението в размер на
500 лв., от които 300 лв., платими от ищеца, и 200 лв., платими от ответника, в
едноседмичен срок от уведомяването.
НАЗНАЧАВА за вещо лице И. Л. Д., специалност „Финанси“.
НАСРОЧВА открито съдебно заседание за 11.02.2026 г. от 10:20 часа, за когато
да се призоват страните.
СЪСТАВЯ на основание чл. 140, ал. 3 ГПК проект за доклад, както следва :
Производството е образувано по искова молба на Сдружение „Дружество за
колективно управление в частна полза правата на продуцентите на звукозаписи и музикални
видеозаписи и на артистите-изпълнителни – Профон“, ЕИК: *********, със седалище и
адрес на управление: ***, срещу „Неосат“ АД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: ****, с която са предявени в условията на обективно кумулативно съединяване
следните искове:
- осъдителен иск с правно основание чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, вр. с чл. 94р, ал. 1
ЗАвПСП за заплащане на сумата от 8800 лв., представляващи незаплатено възнаграждение
1
за предоставяне на неизключително право на препредаване по електронна съобщителна
мрежа на сродни права – звукозаписи от репортоара на сдружението на територията на
Република България, за периода от м.юли.2023г. до м.декември 2024г., съгласно фактури с №
**********/03.07.2023г., **********/05.01.2024г. и **********/09.07.2024г., ведно със
законната лихва, считано от датата на предявяване на исковата молба – 03.10.2024г. до
окончателното плащане;
- осъдителен иск с правно основание чл. 92, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата от 720
лв., представляваща неустойка за неизпълнение в срок на задължението за заплащане на
дължимото възнаграждение по Договор за препредаване по електронна съобщителна мрежа
от 01.09.2020 г., ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на исковата
молба – 03.10.2024г. до окончателното плащане.
В исковата молба се твърди, че страните се намирали в облигационно отношение по
силата на Договор за препредаване по електронна съобщителна мрежа от 01.09.2020г. По
силата на договора на ответника било предоставено неизключителното право за
препредаване по електронна съобщителна мрежа на звукозаписи от репертоара на
сдружението на територията на Република България, срещу насрещното задължение на
ползвателя да заплаща възнаграждение, чийто размер се определял съобразно
предоставената информация относно броя на абонатите и броя на препредаваните програми.
Ищецът посочва, че месечната стойност на възнаграждението възлизала на стойност от 83
лв., а всяка шестмесечна вноска – в размер на 498 лв. Излага, че възнаграждението се
заплащало на вноски, както следва: в срок до 31.01 за периода от 01.01 до 30.06 на текущата
календарна година и в срок до 31.07 за периода от 01.07. до 31.12 на текущата календарна
година. Поддържа, че поради увеличения брой абонати на 29.03.2023г. между страните бил
сключен Анекс № 1, по силата на който изменили съглашението в частта относно
дължимото възнаграждение, като било уговореното последното да бъде в размер на 500 лв.
без вкл. ДДС, а разликата в месечното възнаграждение за периода от 01.01.2023г. до
30.06.2023г. на обща стойност от 2 502 лв. следвало да бъде заплатена до 30.05.2023г.
Навежда твърдения, че в изпълнение на договора били издадени фактура №
**********/03.07.2023г. на стойност от 3 600 лв. за дължимото възнаграждение за периода
от м.юли 2023г. до м.декември 2023г., фактура № **********/05.01.2024г. на стойност от
3 600 лв. за периода от м.януари 2024г. до м.юни 2024г. и фактура № **********/09.07.2024г.
на стойност от 3 600 лв. за периода от м.юли 2024г. до м.декември 2024г. Поддържа, че
ответното дружество извършило единствено частично плащане по фактура №
**********/03.07.2023г., като на 22.12.2023г. заплатил 1 200 лв. и на 06.08.2024г. още 800 лв.
Допълва, че до ползвателя била изпратена покана за доброволно изпълнение, но последният
не предприел действия по погА.ване на задълженията си. Поддържа, че с чл. 11.1 от
процесната сделка била предвидена неустойка за забава при изпълнение на задължението за
заплащане на дължимото възнаграждение. Поради изложеното счита, че в негова полза са
възникнали притезания за заплащане на уговорените възнаграждения и на неустойката.
Моли за уважаване на исковите претенции.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът е депозирал отговор на исковата молба, с който
излага становище за неоснователност на предявените искове. Оспорва размера на
претендираните суми с доводи, че последните са определени в протИ.речие с тарифата.
Моли за отхвърляне на исковите претенции.
По доказателствената тежест:
По иска по чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, вр. с чл. 94р, ал. 1 ЗАвПСП в тежест на
ищеца е да докаже при условията на пълно и главно доказване следните обстоятелства:
1/ наличие на валидно възникнало облигационно правоотношение между страните по
твърдения договор; 2/ ищецът да е изпълнил задълженията си по договора, като е
предоставил на ответника неизключителното право за препредаване по електронна
съобщителна мрежа на звукозаписи от репертоара на сдружението на територията на
Република България; както и размера на уговореното възнаграждение.
При установяване на горните обстоятелства в тежест на ответника е да установи
фактите и обстоятелствата, на които основава своите възражения, както и да докаже,
2
че е изпълнил точно – в темпорално отношение, задължението си за плащане на
уговореното по договора възнаграждение, в случай, че твърди това.
По иска с правно основание чл. 92, ал. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да установи в
условията на пълно и главно доказване наличието на валидна клауза за неустойка, част
от съдържанието на процесния договор, нейният размер, изпадането на ответника в
забава.
В тежест на ответника е да установи, че е изпълнил точно – в количествено,
качествено или темпорално отношение, задължението си във връзка с което е
уговорена неустойката или да установи, че е погасил задължението чрез плащане в
случай, че твърди това.
ОТДЕЛЯ на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и 4 ГПК безспорни между страните и
ненуждаещи се от доказване са обстоятелствата, че на 01.09.2020г. между страните е
бил сключен Договор за препредаване по електронна съобщителна мрежа, както и че
на 29.03.2023г. е сключен Анекс № 1 към процесния договор.
УКАЗВА на страните, че следва най-късно в следващото по делото заседание да
изложат становището си във връзка с дадените указания и доклада по делото, изменен
съобразно настоящото определение, както и да предприемат съответните процесуални
действия, като им УКАЗВА, че ако в изпълнение на предоставената им възможност не
направят доказателствени искания, те губят възможността да направят това по-късно, освен
в случаите по чл. 147 ГПК.
НАПЪТВА страните към медиация или друг способ за доброволно уреждане на спора,
включително сключване на съдебна или извънсъдебна спогодба, като им УКАЗВА, че
медиацията, като безплатна, доброволна и поверителна процедура за извънсъдебно
решаване на спорове, приключва със споразумение, което се одобрява от съда и има силата
на съдебна спогодба. За провеждане на процедурата страните следва да се обърнат към
действащата при СРС Програма „Спогодби“, в Центъра за спогодби и медиация.
УКАЗВА на страните, че при приключване на делото със съдебна спогодба, същата
има силата на влязло в сила решение, спорът ще се реши в по-кратки срокове, а и на
основание чл. 78, ал. 9 ГПК половината от внесената държавна такса се връща на ищеца,
като разноските остават за страните, както са ги направили, ако не е уговорено друго.
УКАЗВА на страните, че на основание чл. 237 ГПК, когато ответникът признае иска,
по искане на ищеца съдът прекратява съдебното дирене и се произнА. с решение съобразно
признанието, както и че признанието на иска не може да бъде оттеглено.
УКАЗВА на страните, че ако неоснователно причинят отлагане на делото, понА.т
независимо от изхода му разноските за новото заседание и заплащат глоба на основание чл.
92а ГПК в размерите по чл. 91 от ГПК.
ДА СЕ ВРЪЧИ, на основание чл. 146, вр. чл. 140, ал. 3 ГПК, препис от настоящото
определение на страните, като на ищеца да се изпрати и препис от отговора на исковата
молба.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3