Решение по дело №4656/2011 на Районен съд - Бургас

Номер на акта: 233
Дата: 10 февруари 2012 г. (в сила от 21 март 2012 г.)
Съдия: Мая Николова Стефанова
Дело: 20112120204656
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 15 декември 2011 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р Е Ш Е Н И Е

№ 150                                             10.02.2012 г.                           град Бургас

 

В   И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д А

 

Бургаският районен съд,                                             V наказателен състав

На двадесет и четвърти януари    през две хиляди и дванадесета година

В публично заседание в следния състав:

 

                           Председател :МАЯ СТЕФАНОВА

 

секретар: Райна Жекова

Прокурор:

като разгледа докладваното от съдията Стефанова НАХ дело № 4656 по описа за 2011 година, за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 189, ал. 6 ЗДвП, вр. чл. 59-63 ЗАНН и е образувано по повод жалбата на П.А.А. ЕГН ********** ***, против наказателно постановление НП №638/04.02.2011 г. издадено от началник група в сектор ПП към ОДМВР Б., с което на жалбоподателката са й наложени наказания на основание чл.182 ал.1 т.4 от ЗДвП -глоба в размер от сто и петдесет лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от един месец за нарушаване на чл.21 ал.2 от ЗДвП. На основание Наредба №І-1939 на МВР са й отнети 7 контролни точки.

С жалбата се иска да се отмени НП в частта му с която е лишена от право да се управлява МПС за срок от един месец и отнемането на контролни точки поради изменение на ЗДвП от ДВ бр.10 от 04.02.2011 г. и измененията в Наредба №І-1939 за определяне на първоначалния максимален размер на контролните точки на водач на МПС, условията и реда за отнемането им и по същата за нарушенията на правилата за движение по пътищата, за които се отнемат. Не се ангажират допълнителни доказателства.

В съдебно заседание жалбоподателката редовно призован, не се явява. Не се явява неин процесуален представител. Съдът на основание чл.61 ал.2 ЗАНН даде ход  на делото. 

Административно-наказващият орган - редовно уведомен, представител не се изпраща. Не се ангажират доказателства.

По допустимостта на жалбата, съдът констатира следното:

 Жалбата е подадена от надлежна страна  в рамките на преклузивния 7-мо дневен срок и съдържа необходимите реквизити. Същата се явява процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Съдът, като взе предвид разпоредбите на закона, доводите на страните и представените по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

Видно от съставения акт за констатиране на административно нарушение с бланков номер № 417474 от 18.01.2011 г., е видно че на 18.01.2011 г., в 12.03 часа, по път ПП-І-9 на около 300 метра след бензиностанция „Лукойл” в посока КПП 3, жалбоподателката в качеството си на водач на МПС е управлявала лек автомобил марка „Мерцедес” с рег.№ ... с превишена скорост от 117 км/ч при указана в населено място и знак В26 от 80 км/ч. Скоростта е фиксирана с система за видеоконтрол  TFR-1M TR-4D № 510 и записана със система за  видеоконтрол  TFR-1M клип 6536. Скоростта е била показана на водачката. 

АУАН № 417474 от 18.01.2011 г. е бил съставен в присъствието на нарушителката. За това нарушение описаното по-горе му е съставен АУАН, в който правната квалификация на нарушението е по чл.21 ал.2 от ЗДвП. След съставянето на акта, на жалбоподателката й е било предявено и връчено копие на 18.01.2011 г. Актът е бил подписан без възражения. Актът бил подписан от актосъставителя и от свидетеля при съставянето му. 

В срока по чл.44 ал.1 от ЗАНН не са били направени писмени възражения. Въз основа на така съставения АУАН е издадено и обжалваното понастоящем НП № 638/04.02.2011г. В текстовата част на НП е описана същата фактическа обстановка, и е направена същата правна квалификация по чл.21 ал.2 от ЗДвП. За нарушението по чл.21 ал.2 от ЗДвП на А. на основание чл.182 ал.1 т.4 от ЗДвП са й наложени наказанията „глоба” в размер  от 150 (сто и петдесет) лева и е лишена от право да управлява МПС за срок от един месеца.На основание Наредба №І-1939 на МВР вр. чл.182 ал.1 т.4 от ЗДвП са й отнети 7 контролни точки. 

В хода на съдебното следствие бяха разпитани в качеството на свидетели актосъставителя А.С.Д. и А.С.С. От показанията на същите се потвърждава описаната фактическа обстановка в акта за нарушението по чл.21 ал.2 от ЗДвП.  

Горната фактическа обстановка се доказа по несъмнен и категоричен начин от събраните в хода на съдебното следствие писмени доказателства.

В това производство съдът прави преценка по правилността и законосъобразността на издаденото наказателно постановление.

На първо място АУАН и НП са издадени от компетентен орган и в установените в закона срокове. 

 Съдът служебно има информация, от писмо изхождащо от гл.директор на БИМ Главна дирекция „Мерки и измервателни уреди”, от което е видно, че мобилна система за видео-контрол на нарушенията на правилата за движение TFR-1M TR-4 е била одобрена и вписана в регистъра. 

 

Съгласно разпоредбата на чл.182 ал.2 ЗДвП (в редакцията му преди изменението от ДВ бр.10/2011 г. в сила от 01.02.2010 г.) наложените наказания се налагат в двоен   размер. 

 В административно–наказателното производство АНО е длъжен да докаже, че деянието представлява нарушение, да определи правилно нарушената правна норма и да докаже по несъмнен и категоричен начин, че посоченото като нарушител лице е извършил деянието виновно и носи административно-наказателна отговорност.

По един безспорен начин е установено, че жалбоподателят е осъществил от обективна и субективна страна състава на нарушението по чл.21 ал.2 от ЗДвП.

Настоящият съдебен състав намира, че административнонаказващия орган безспорно е установил, че деянието е извършено именно от жалбоподателя и то е извършено виновно.  С оглед на горното, съдът счита, че НП е правилно. 

С оглед на разпоредбата на чл.3 ал.2 от ЗАНН, съдът е длъжен да наложи по-благоприятния закон, ако от извършване на деянието до влизането в сила на НП последват изменения на закона. В тази връзка съдът, като съобрази изменението на ЗДвП в редакцията му от ДВ бр.10 в сила от 01.02.2011 г., в частност премахването на кумулативното наказание временно лишаване от право да се управлява МПС намира, че тази нова разпоредба на чл.182 ЗДвП се явява по-благоприятна за жалбоподателката.  В тази връзка следва да бъде отменено НП в частта му, с която на А. е наложено  и кумулативното наказание временно лишаване от право да управлява МПС за срок от един месец и отнемането на 7 контролни точки. В останалата си част НП следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

В контекста на изложеното и на основание чл.63 ал.1 изр.1 пр.първо и трето от ЗАНН,  БРС 

 

                                         Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ Наказателно постановление НП №638/04.02.2011 г. издадено от началник група в сектор ПП към ОДМВР Б., с което на П.А.А. ЕГН ********** ***,  са наложени наказания на основание чл.182 ал.2 т.4 от ЗДвП глоба в размер от сто и петдесет лева и е лишена от право да управлява МПС за срок от един месец за нарушаване на чл.21 ал.2 от ЗДвП и на основание на Наредба № І-1959 на МВР са й отнети 7 контролни точки, в частта му, в която жалбоподателката А. е била лишена от право да управлява МПС за срок от един месец и са й били отнети 7 броя контролни точки  на основание чл.3 ал.2 ЗАНН.

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно НП № 638/04.02.2011 г. издадено от началник група в сектор ПП към ОДМВР Б. В ОСТАНАЛАТА МУ ЧАСТ като правилно и законосъобразно.

 

РЕШЕНИЕТО  на настоящата инстанция подлежи на касационно обжалване пред  Бургаския  Административен съд в 14- дневен срок от съобщаването на страните

 

 

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ :

 

Вярно с оригинала:

Райна Жекова