Р Е Ш Е Н И Е
№ 60 18.02.2020г. град Стара Загора
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
СТАРОЗАГОРСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, Гражданско отделение, IV състав,
на осемнадесети февруари 2020 година
в открито заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ПЛАМЕН ЗЛАТЕВ
Секретар Павлина Георгиева
като разгледа докладваното от съдията- докладчик ЗЛАТЕВ.
Гражданско дело № 65
по описа за 2018 година,
за да се произнесе съобрази следното :
Производството е на основание
чл.247, ал.4 във връзка с чл.248, ал.3 и във вр. с чл.78, ал.1 и 3 от ГПК и във
вр. с чл.45- 49 и чл.82- 86 от ЗЗД.
По делото е постановено Решение №
20/15.01.2020г./т.3, л.855- 859 от делото/, като в мотивите си настоящият първоинстанционен съд е уважил предявените исковете
по вид и по размер, ведно със законните последици от това, като се е произнесъл
изрично по искането на ищеца за присъждане на направените от него разноски по
делото пред настоящата първа съдебна инстанция в размер на общо 5 313 лв.
Впоследствие по делото в законния
2- седмичен срок по чл.248, ал.1, пр.1 от ГПК е постъпила изрична писмена Молба
вх.№ 1228/29.01.2020г. от ищеца К.Н.К. *** по реда на чл.247 от ГПК, в която
сочи, че съдът погрешно е
пропуснал да вземе предвид увеличения размер на частично предявения иск за
лични средства, изразходвани за първоначална инвестиция със сумата от 24 700 лв., като същият следвало
да се счита за предявен в размер на 25 100 лв.,
представляващи частичен иск от общата сума 45 745 лв. Счита, че се касаело за допусната очевидна фактическа грешка/ОФГ/, тъй като съгласно нормата на ГПК това била всяко
несъответствие между действително формираната истинска воля на съда и нейното
външно изразяване в писмения текст на решението, като в конкретния случай, очевидна фактическа грешка била налице, тъй като съдът бил
обсъдил правния спор между страните и бил
изразил становището си по същия в мотивите към решението, но в диспозитива бил отразил погрешно това свое становище. От това следвало, че при такава ОФГ спорният
въпрос по делото е бил предмет на мисловна дейност на съда и във връзка с това
е направил съответен правен извод, отразен в мотивите на решението, но при
изписване на диспозитива е допусната фактическа грешка, като отразеното е
погрешно. Моли съда
да поправи тази ОФГ в горния смисъл, със законните последици от това. Излага
подробни фактически и правни аргументи в тази насока.
В законния 1- седмичен срок по
чл.248, ал.2 от ГПК ответникът е подал
писмен Отговор вх.№ 1893/11.02.2020г., в който счита, че по уточняващата молба
на ищеца с искане за увеличение на частичната му искова претенция за вложени
лични средства от 25 100 лв. на 24 700 лв., като същият следвало
да се счита за предявен в размер на частичен
иск от общата сума от
45 745 лв., нямало произнасяне от съда по
реда на чл.214, ал.1, изр.3, пр.1 от ГПК, до приключване на съдебното дирене
пред първата инстанция в последното о.с.з. на 19.12.2019г. Поради което моли
това ищцово искане да бъде оставено без уважение, със законните последици от
това.
Наред с това по делото в законния
2- седмичен срок по чл.248, ал.2 от ГПК е постъпила писмена Молба вх.№
1447/03.02.2020г. от ответника ЗК“Съгласие“- ***, общ.Чирпан, обл.Старозагорска,
в която прави искания на осн. чл.248, ал.1 от ГПК да
се произнесете с Определение, с което да измени Решението си по делото в частта
му за разноските, като вместо присъдените в полза на ищеца разноски в
размер на общо 5313 лв. същите да били
намалени веднъж с 3 000 лв. за договорено, но неизплатено адвокатско
възнаграждение, и втори
път с 574 лв. до размера на действително дължима се сума за Държавна такса от 1 454 лв. за десетте частично предявени иска, като в крайна сметка те да бъдат осъдени да заплатят
на ищеца само сумата от 1739
лв., представляващи
действителните му разноски по
делото, а не общо
претендираните от него и присъдени му от съда общо 5 313 лв., като излага
подробни фактически и правни аргументи в тази насока.
В законния 1- седмичен срок по
чл.248, ал.2 от ГПК не е постъпил от ищеца К.К. *** писмен Отговор на тази
молба на ответника ЗК“Съгласие“- ***, общ.Чирпан.
След като се запозна с мотивите и
диспозитивите на своето постановено по делото първоинстанционно Решение, като
взе предвид всички молби, материали и съдебни актове по делото, и като се
съобрази с приложимите по казуса материалноправни и процесуални норми, ОС-
Ст.Загора счита следното :
1.По
искането на ищеца за поправка на ОФГ по реда на чл.248 от ГПК : Действително
настоящото първоинстанционно гр.дело № 65/2018г. по описа на ОС- Ст.Загора е било образувано въз основа на
първоначална Исковата молба вх.№ 6834/28.05.2018г./т.1, л.3- 8 от делото/, като
против ответника ЗК
„Съгласие“- ***,
общ.Чирпан, обл.Старозагорска исковата претенция е била в размер на общо 212 734 лв. имуществени вреди, частично предявен за сумата 26 000 лв. от общо лични средства 45 745 лв., като в допълнителната Молба вх.№ 8787/09.07.2018г./т.1, л.155- 156 от
делото/ ищецът е уточнил, че претендираните му лични средства за възстановяване
на посевите в размер на 25 100 лв., представляващи частичен иск от общата сума
45 745 лв., като е приложена и вносна бележка за внесена от него Държавна такса в размер на 988 лв./т.1, л.165 от делото/, като с
постановените в з.з. 2 бр. Определения от 12.07.2018г./т.1, л.161 от делото/ и
от 11.02.2019г./т.1, л.296- 298 от делото/, и в тази от първото по делото
о.с.з. на 28.02.2019г./т.1, л.336- 345 от делото/ няма произнасяне на настоящия
първоинстанционен съд за някакво увеличение на тази искова претенция,
включително в доклада на съда, който е приет без възражения от ищцовата
страна/ищеца и пълномощника му- адвокат/. Не случайно настоящия
първоинстанционен съд в своето Решение № 20/15.01.2020г.
по гр.д.№ 65/2018г. изрично е посочил, че „ ... в резултат на което ответникът е
претърпял съответните установени доказани по категоричен начин имуществени
вреди , в общ размер на 212 734 лева, от които лични средства от първоначалната
инвестиция- 45 745 лева, лични средства за възстановяване на посевите- 55 483
лева, застраховка за четири години в размер на 2 664 лева, загуби: 2016г- 38
205 лева; 2017г.- 37 385 лева; 2018г.- 26 885 лева; 2019г. - 6 367 лева. Съдът
намира, че следва да уважи частичен предявения иск в пълния размер на частично
предявената сума от 26 000 лева , от които лични средства от първоначалната
инвестиция- 400 лева; лични средства за възстановяване на посевите- 25 100
лева; застраховка за четири години в размер на 100 лева; загуби: 2016г- 100
лева; 2017г.- 100 лева; 2018г.- 100 лева; 2019г. - 100 лева.“; „ С оглед
цялостното уважаване на предявения частичен облигационен иск, на осн. чл. 78, ал.1, във вр. с чл.80 и чл.81
от ГПК ответникът
следва да бъде осъден да заплати на ищеца и всички направени по делото разноски
в размер на 5315 лева.“ Поради което и в диспозитива
на Решение № 20/15.01.2020г.
по настоящото гр.д.№ 65/2018г., ОС- Ст.Загора е посочил, че: „ОСЪЖДА
ЗК„Съгласие"- ***, общ.Чирпан, обл.Старозагорска,
ЕИК- ********* да заплати на К.Н.К.- ЕГН ********** *** парично обезщетение за
претърпени имуществени вреди от извършено на 19.06.2016г.
пръскане от вертолет на активно вещество глифозат на насажденията с рапица на коопарацията, намиращи се
в непосредствена близост до тези на ищеца, б надлежното официално разрешение,
сумата 26 000 лв./двадесет и шест хиляди лева/, от които лични средства от
първоначалната инвестиция- 400 лв., лични средства за възстановяване на
посевите- 25 100 лв., застраховка за 4 г. в размер на 100 лв. и загуби: за
2016г.- 100 лв.; за 2017г.- 100 лв., за 2018г,- 100 лв. и за 2019г. - 100 лв.,
представляващ частичен иск от общия размер на 212 734 лв./двеста
и дванадесет хиляди седемстотин тридесет и четири лева/, от които лични
средства от първоначалната инвестиция- 45 745 лв.
лични средства за възстановяване на посевите- 55 483 лв., застраховка за 4 г. в
размер на общо 2 664 лв. и загуби : за 2016г, 38 205 лв., за 2017г.- 37 385
лв., за 2018г.- 26 885 лв. и за 2019г.- 6 367 лв., ведно със законната лихва
върху главницата от деня на увреждането/19.06.2016г./ до окончателното
изплащане на сумите, както и 5 313 лв./пет хиляди триста и тринадесет лева/
разноски по делото.“ Следователно от гореизложеното
се обосновава фактическият и правен извод,
че съдът не е пропуснал да вземе предвид поисканото от ищеца увеличения размер на частично предявения
иск за лични средства, изразходвани за първоначална инвестиция със сумата от 24
700 лв., като същият следвало да се счита за предявен в размер на 25 100 лв., представляващи частичен иск от общата сума 45 745
лв., тъй като по
делото не е налице своевременно процесуално увеление на тази частична искова
претенция по надлежния ред на чл.214, ал.1, изр.3 от ГПК до приключването му в
последното по делото о.с.з. на 19.12.2019г./т.3, л.842- 843 от делото/. Поради
което съдът счита, че в конкретния случай не е налице несъответствие между действително
формираната воля на съда и нейното външно обективиране, следователно не е налице допусната ОФГ по смисъла на чл.247, ал.1, пр.1 във вр. с ал.4
от ГПК, която да следва да бъде поправена.
2.По
искането на ответника за допълване на Решението в частта му за разноските по
реда на чл.248 от ГПК относно твърдените неправилно осъждане за адвокатско възнаграждение и осъждане за държавни
такси.
а/съдът констатира, че относно
процесуалния представител на
ищеца по делото адв.Е.Д. ***, още с исковата молба,
същата е представила по делото втория екземпляр от трита намиращи се в кочана на адвоката оригинал на Договор за правна защита и съдействие
№ 696160/18.09.2017г., като на гърба на този екземпляр се намира и Пълномощното с положените саморъчни подписи на клиента/ищец/ и адвоката/пълномощник/ със син химикал, като от текста се вижда, че ищецът К.Н.К. е възложил на адв. Е.Д. да депозира искова молба срещу ЗК
„Съгласие“, с. Зетьово, като в този екземпляр не е вписано
нито договорено, нито заплатено адвокатско възнаграждение/хонорар/. А Пълномощното, на гърба на договора, е вписано „да депозира
искова молба срещу ЗК „Съгласие, с. Зетьово“, както и да участва в образуваното
производство“, като
това адвокатско пълномощно, описано като приложение в
исковата молба под № 31/т.1, л.9 от делото/, се
намира в т.1, л.9 от
самото дело. Видно
от т.1, л.159 от делото, пълномощника на ищеца адв. Д. е представила и първия оригинал на същия този Договор за правна
защита и съдействие № 696160/18.09.2017г., е налице едно очевидно дописване в този
първи оригинал, изписан изцяло с химикал в Раздел III. ДОГОВОРЕНО ВЪЗНАГРАЖДЕНИЕ: „3000 лв. -
при иск за 26 000 лв. /словом/ три
хиляди лева и начин на плащане: в брой.“, което за съда означава единствено и само, че клиентът- ищец е заплатил това договорено възнаграждение в пари в брой, като по делото липсват каквито и да са сигурни данни, че въпросната
записана сума от 3 000 лв. адв.хонорар не е била платена тогава. Още
повече, че за това е налице и изрично признание за получените средства от
получателя им адв.Д.- видно от отразеното в протокола от последното о.с.з. на 19.12.2019г.
нейно изрично заявление „представям моят препис от договора за
правна защита и съдействие, на който е отразено и заплатения хонорар. Заверявам същият и моля съдът да го приложи по делото“.
Поради което това оплакване на ответника се явява
изцяло неоснователно и недоказано, сумата за разноските на ищцовата страна е
действително в размер на присъдените с Решението общо 5313 лв., тя не следва да се намаля
с твърдените от ответника 3 000 лв. и не следва да е само признатите от
него 2 313 лв. за адв.хонорар на ищеца, което е в пълен синхрон със
задължителното за съда и за страните т.1 от ТР № 6/06.11.2013г. по тълк.д.№ 6/2012г.
на ОСГТК на ВКС- София за съдебните разноски за адвокатско възнаграждение.
б/относно реално дължимата ДТ за процесните общо 10 бр. обективно и субективно съединени
искове- тя е внесена
съобразно първоначално предявените по вид и размер частични искове в размер на общо 26 000 лв., като дължимата за това ДТ е в размер точно на
реално внесените първоначално 1040 лв. по приховната сбекта на ОС-
Ст.Загора, тъй като тя представлява дължимите точно
4 % от цената на предявения
общ размер като сбор на частично предявените искове от 26 000 лв. Поради което допълнително
внесената с Платежно нареждане
от 27.07.2018г. допълнителна ДТ по приховната сметка
на ОС- Ст.Загора
в размер на 988 лв е за поискано от ищеца, но
непроизнесено от съда увеличение на едната частична осъдителна искова
претенция. Следователно в настоящия първоинстанционен процес е използвана само
първоначалната ДТ- 1040 лв., като втората такава заплатена от ищеца ДТ- 988 лв. се явява неусвоена, и общо присъдената, като
разход ДТ- 2 028 лв.
се явява прекомерна.
Предвид
което тя следва да се намали от присъдените с Решението общо 2 028 лв. на
реално изразходваните от ищеца ДТ- 1040 лв., като се измени първоинстанционното
Решение в този смисъл по реда на чл.247 от ГПК, както е поискал и самия
ответник, ведно с всички законни последици от това.
Настоящото допълнително постановено Решение за
поправка на очевидна фактическа грешка/ОФГ/ и за допълване на Решението в частта
му за разноските, може да се обжалва в общия 2– седмичен срок от връчването му на всяка от страните, с
въззивна жалба чрез настоящия първоинстанционен Окръжен съд– гр.Стара Загора
пред въззивния му Апелативен съд– гр.Пловдив.
Ето
защо предвид гореизложените мотиви и на основание чл.247, ал.4 във връзка с
чл.248, ал.3 и във вр. с чл.78, ал.1 и 3 от ГПК и във вр. с чл.45- 49 и чл.82-
86 от ЗЗД, първоинстанционният ОС- Ст.Загора
Р Е Ш
И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането в писмена Молба вх.№ 1228/29.01.2020г.
на ищеца К.Н.К. *** за допускане
на поправка на ОФГ по реда на
чл.247 от ГПК в своето Решение № 20/15.01.2020г. по настоящото гр.д.№ 65/2018г.
по описа на ОС- Ст.Загора.
ИЗМЕНЯ в частта му за
разноските своето Решение №
20/15.01.2020г. по настоящото гр.д.№ 65/2018г. по описа на ОС- Ст.Загора, като вместо присъдената сума от общо ДТ- 2 028 лв./две хиляди и двадесет и осем лева/ ОСЪЖДА ЗК„Съгласие"- ***,
общ.Чирпан, обл.Старозагорска, ЕИК-
********* да заплати на К.Н.К.- ЕГН
********** *** реално изразходваната от него ДТ- 1040 лв./хиляда и четиридесет лева/.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането в писмена Молба вх.№ 1447/03.02.2020г.
от ответника ЗК“Съгласие“- ***, общ.Чирпан, обл.Старозагорска за намаляване в Решение № 20/15.01.2020г. по настоящото
гр.д.№ 65/2018г. по описа на ОС- Ст.Загора на адв.хонорар на
пълномощника на ищеца на осн. чл.248,
ал.1 от ГПК от общо присъдените 5 313 лв. на твърдените
от ответника 2
313 лв.
Решението може да се
обжалва в общия 2– седмичен срок
от връчването му на всяка от страните, с въззивна жалба чрез ОС- Ст.Загора пред
ПАС- Пловдив.
Окръжен съдия :