№ 2918
гр. Бургас, 29.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XXXVI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на дванадесети декември през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:ДАРИНА К. ЙОРДАНОВА
при участието на секретаря РОСИЦА Н. БУДАКОВА
като разгледа докладваното от ДАРИНА К. ЙОРДАНОВА Гражданско дело
№ 20252120106321 по описа за 2025 година
Производството е образувано по исковата молба на К. И. Н., ЕГН **********, с
постоянен адрес: гр. Б**, чрез адв. Д. Г., вписан в АК-Л**, против "Кредито" ООД, ЕИК **,
със седалище и адрес на управление: гр. С**, с която се иска осъждането на ответника да
заплати на ищеца сумата от 110.00 лв., с която ответното дружеството се е обогатило
неоснователно за сметка на ищцата, въз основа на недействителен Договор за потребителски
кредит № * от *г., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба до
окончателното изплащане.
В исковата молба се твърди, че на *г. между страните е сключен договор за
потребителски кредит, с който е бил предоставен кредит в размер на 500лв. – главница. По
договора е начислена такса експресно разглеждане в размер 110 лв., за която се твърди, че е
недължимо платена и се претендира нейното връщане. Изложени са подробни съображения
за неравноправност на клаузата на договора, нарушаване на правата на потребителя,
противоречие с добрите нрави и заобикаляне на закона. От една страна се оспорва клаузата
предвиждаща заплащане на такса, а от друга страна – на целия договор, поради нарушение
на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Твърди се, че сумата по същество представлява скрито
възнаграждение, без да е включено в ГПР. Ангажирани са писмени доказателства.
В законоустановения срок по чл. 131 ГПК не е постъпил писмен отговор от
ответника, който е приет за редовно уведомен на основание чл. 41а, ал. 1 ГПК.
Предявеният иск е с правно основание чл. 55 ал.1 предл.1 ЗЗД вр. чл. 22 ЗПК.
Съдът, като взе предвид разпоредбите на закона, събраните по делото
доказателства и становищата на страните, приема за установено от фактическа и
правна страна следното:
По делото не е спорно и се установява от представените доказателства, че между
страните е сключен за потребителски кредит № * от *г., с който ответникът се е задължил да
предостави на ищцата Н. сумата от 500 лева, при уговорен нулев лихвен процент, за срок от
30 дни, с посочен ГПР “0.00%”, както и посочена такса за “експресно разглеждане” в размер
на 110 лв. Същата такса е предвидена в чл. 12 от договора, като допълнителна услуга за
разглеждане на искането за кредит в рамките на 20 минути.
1
Видно от представените писмени доказателства кредитът е усвоен изцяло, като в
полза на кредитора е била върната от длъжника сумата от общо 610 лв., с платежно
нареждане от 08.11.2023г.
При така събраните доказателства по делото е несъмнено, че сключеният договор
има характеристиките на договор за потребителски кредит по смисъла на чл. 9, ал. 1 Закона
за потребителския кредит и кредитополучателят се явява потребител, по смисъла на § 13, т.1
от ДР на ЗЗП. Същият се ползва от закрилата на закона и посочените по-горе разпоредби,
освен ако търговецът не установи, че клаузата по договора е била индивидуално уговорена
/чл.146, ал.4 ЗЗП/, което обстоятелство не се твърди от ответното дружество. Затова,
доколкото не е налице изключението по чл. 146, ал. 1 ЗЗП, следва да бъде извършена
преценка за противоречието на атакуваните клаузи с изискването за добросъвестност и
наличието на значително неравновесие между правата и задълженията на доставчика и
потребителя.
Съгласно приложимия закон и при анализ на представените доказателства съдът
намира, че по отношение на уговорената допълнителна цена за услугата по експресно
разглеждане на заявката за паричен заем е налице нарушаване на императивни норми на
ЗЗП, като същата е в противоречие с добрите нрави, не отговаря на изискването за
добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на
търговеца/доставчика и потребителя. Макар и оформено като допълнителна услуга по
съществото си плащането касае действия, свързани с усвояването и управлението на
кредита. Тази "допълнителна услуга" представлява общ разход по кредита и няма характера
на допълнителна такива, поради което е налице нарушение на императивната забрана на чл.
10а, ал. 2 от Закона за потребителския кредит. Това е така, защото уговорката води до
нарушение на принципа на добросъвестност и справедливост при договарянето и заобикаля
забраната за кредитора да изисква заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с
усвояване и управление на кредита, каквато несъмнено е “услугата” по експресно
разглеждане. Отделно от изложеното, видно от съдържанието на договора, в посочения
размер на ГПР от 0.00 % не е включено възнаграждението за допълнителната услуга. Тези
разходи следва да бъдат заплатени от потребителя във връзка със сключването и
изпълнението на договора за кредит, поради което попадат в понятието „общи разходи по
кредита“ и следва да бъдат включени в ГПР по процесния договор за потребителски кредит.
Невключването им в ГПР безспорно представлява заблуждаваща търговска практика.
Посочването на неправилен размер на ГПР следва да се приравни по правни последици на
непосочването му. Следователно кредиторът не е изпълнил изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10
ЗПК, което е предвидено като основание по чл. 22 ЗПК за обявяване на договора за
потребителски кредит за недействителен и в този случай потребителят дължи само чистата
стойност на кредита, но не и лихва или други разходи по кредита, съгласно разпоредбата на
чл. 23 ЗПК.
Предвид изложеното заплатените суми за такса за експресно разглеждане се явяват
платени при начална липса на основание и подлежат на връщане на потребителя, на
основание чл. 55 ЗЗД, което налага уважаване изцяло на предявения иск за сумата от 110 лв.
С оглед изхода от спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в тежест на ответното
дружество следва да се възложи заплащането на направените от ищцата разноски в размер
на 50 лв. – държавна такса. Също така, в полза на адв. Д. Г. от АК-Л** следва да бъдат
заплатени общо 480 лв. с ДДС – адвокатско възнаграждение за оказаната безплатна правна
помощ на основание чл. 38 от Закон за адвокатурата и съобразно установените
възнаграждения в Наредба №1 от 09.07.2004 г. за възнагражденията за адвокатска работа.
Мотивиран от горното и на основание чл. 235 ГПК, Бургаски районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА "Кредито" ООД, ЕИК **, със седалище и адрес на управление: гр. С**,
2
представлявано от управителя Р. Н. Т., да заплати на К. И. Н., ЕГН **********, с постоянен
адрес гр. Б**, чрез адв. Д. Г. от АК-Л**, сумата от 110.00 лв. (сто и десет лева), с която
ответното дружеството се е обогатило неоснователно за сметка на ищцата, с получената
“такса за експресно разглеждане” по недействителен договор за потребителски кредит № *
от *г., както и сумата от 50 лева (петдесет лева) - разноски по делото.
ОСЪЖДА "Кредито" ООД, ЕИК **, със седалище и адрес на управление: гр. С**,
представлявано от управителя Р. Н. Т., да заплати на адв. Д. Г. от АК-Л**, № *, със служебен
адрес гр. Т**, адвокатско възнаграждение в размер на 480 лева (четиристотин и осемдесет
лева) с ДДС, на основание чл. 38 от Закон за адвокатурата.
Решението подлежи на обжалване пред Бургаски окръжен съд, в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
3