Р Е Ш Е Н
И Е
260588/23.12.2020г.
гр.Варна,
23.12.2020 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Варненският районен съд, първи наказателен
състав, в открито
съдебно заседание на двадесет и шести ноември през две хиляди и двадесета година, в
състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ИВЕЛИНА
ДИМОВА
при
секретаря Петя Георгиева, като
разгледа докладваното от председателя АНД № 4108 по описа за 2020 год., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Настоящото
производство е образувано на основание чл.59 и сл. от ЗАНН.
Подадена е
жалба от А.В.К. *** срещу Наказателно постановление № 19-0819-006286/14.11.2019г.
на началник група към ОДМВР-Варна, сектор „Пътна полиция“-Варна, с което на
лицето било наложено административно наказание “глоба” в размер на 20 лева, на
основание чл.53 от ЗАНН и чл.185 от ЗДвП за извършено нарушение на чл.190, ал.3
от ЗДвП, както и административно наказание глоба в размер на 20 лева, на
основание чл.53 от ЗАНН и чл.185 от ЗДвП за нарушение на чл.147, ал.1 от ЗДвП.
Жалбоподателят счита
наказателното постановление за неправилно и незаконосъобразно. Счита, че
нормата на чл.190, ал.3 от ЗДвП не установява състав на административно
нарушение и не обуславя реализирането на административнонаказателна
отговорност. Сочи, че неправилно е ангажирана отговорността на жалбоподателя и
за нарушение по чл.147, ал.1 от ЗДвП, тъй като същият не е собственик на
автомобила, който е управлявал. Намира, че при издаването на наказателното
постановление е допуснато нарушение на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН. Привежда и
доводи за маловажност на случая. Моли съда да постанови решение, с което да
отмени изцяло наказателното постановление.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно
призован, не се явява лично. Представлява се от адв.Й.А., който поддържа жалбата
на изложените в нея основания. Претендира разноски.
Въззиваемата страна, редовно
призована, не изпраща представител. Депозира писмени бележки, в които изразява
становище за неоснователност на жалбата. Моли същата да бъде оставена без
уважение, като претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. В случай, че
жалбата бъде уважена, моли евентуално претендираните от жалбоподателя разноски
за адвокатско възнаграждение да бъдат присъдени в минималния размер от 100 лв.
Жалбата е
подадена от надлежна страна– наказаното физическо лице, в
преклузивния 7-дневен срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, срещу акт, подлежащ на съдебен
контрол и пред надлежния съд – по местоизвършване на претендираното нарушение, поради което
е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е основателна,
по следните съображения:
Въз основа всички събрани по делото доказателства,
съдът установи от фактическа страна следното: С Електронен фиш за
налагане на глоба серия К, №1549377, издаден от ОДМВР-Велико Търново на
жалбоподателя било наложено административно наказание глоба в размер на 100 лв.
за извършено нарушение на ЗДвП. Фишът бил връчен на К. на 27.04.2018г. и влязъл
в сила на 11.05.2018г., но същият не заплатил наложената му глоба. На 12.10.2019г. около 01,32ч. жалбоподателят управлявал лек автомобил марка „Ланчия Капа” с
рег.№ СВ 7497 АМ, собственост на Васил Атанасов К.,***. В близост до РЗПАБ водачът
бил спрян за проверка от служители на сектор „Пътна полиция“-Варна, в хода на
която изложените обстоятелства били установени. Проверяващите констатирали
също, че автомобилът е със служебно прекратена регистрация, както и че не е
преминал годишен технически преглед. Във връзка с тези констатации на
същата дата бил съставен акт за установяване на административно нарушение на А.К.
за това, че управлява МПС със служебно прекратена регистрация; управлява с
наложена глоба по фиш серия К/1549377, влязъл в сила на 27.04.2018г.,
незаплатена в срока за доброволно заплащане, както и че автомобилът няма
извършен технически преглед. Актът бил съставен в присъствието на лицето, бил
предявен и подписан без възражения. Писмени възражения не били депозирани и в
срока по чл.44 ал.1 от ЗАНН. Въз основа на съставения акт на 14.11.2019г. било
издадено и атакуваното наказателно постановление, с което на жалбоподателя била
наложена глоба в размер на 20 лева за извършено нарушение на чл.190, ал.3 от ЗДвП, както и глоба в размер на 20 лв. за извършено нарушение на чл.147, ал.1
от ЗДвП. За първото от описаните в акта нарушения бил образуван ЗМ №438/19г. по
описа на СПП при ОД на МВР-Варна.
Изложената
фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа събраните по делото
доказателства: основно от разпита на свидетеля Л.М.М., както и от приобщените по реда на
чл.283 от НПК писмени доказателства. Показанията на свидетеля следва да бъдат
кредитирани като последователни, безпротиворечиви и логични. Същият не извлича
ползи от твърденията си и не се намира в някакви особени отношения с
жалбоподателя, като няма данни изобщо да го е познавал, при което за съда не
съществуват основания за съмнение в достоверността на неговите показания. Сред
приложените писмени доказателства с най-голямо значение за изясняването на
делото са служебно изисканите от съда копие от Електронен фиш за налагане на
глоба серия К, №1549377, издаден от ОДМВР-Велико Търново и справки за датата на
неговото връчване и влизане в сила, както и за собствеността върху процесния
автомобил към момента на проверката. Следва да се отбележи, че изложената
фактическа обстановка по начало не се оспорва в депозираната жалба.
При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното: В настоящото
производство съдът следва да извърши проверка на законността на оспореното
пред него наказателно постановление, като следва да прецени правилно ли са приложени процесуалният и материалният закон, с оглед
описаните в НП факти и обстоятелства, както и съответстват ли те на приложената от
административнонаказващия орган санкционна норма.
Според разпоредбата
на чл.190, ал.3 от
ЗДвП наложеното наказание глоба се заплаща
в едномесечен срок от влизането в сила на наказателното постановление,
електронен фиш или съдебното решение или определение на съда при обжалване. Действително, процесният електронен фиш е влязъл
в законна сила на 11.05.2018г. (видно от приложената разпечатка от „Система за
управление на административнонаказателната дейност“ на МВР), като няма данни
наложената глоба да е била заплатена. Съдът намира обаче, че с това не е
осъществен състав на административно нарушение, тъй като цитираната норма в
действителност не установява конкретно задължение за водачите на МПС, неизпълнението
на което да се явява
административно нарушение. Според легалната дефиниция,
съдържаща се в
чл. 6 от ЗАНН,
административно нарушение е това деяние, което нарушава установения ред на
държавното управление, извършено е виновно и е обявено за наказуемо с административно
наказание, налагано по административен ред. За да се явява едно
деяние административно нарушение е необходимо същото да представлява
неизпълнение на нормативно установено задължение, което изрично да е обявено
за наказуемо с предвидените в ЗАНН наказания. Нормата
на чл.190, ал.3 от ЗДвП предоставя на
санкционираните за нарушения на този закон лица възможност да заплатят доброволно
наложените им глоби, но не предвижда
наказание в случай на неспазване на този срок. При бездействие след изтичане
на едномесечния срок по чл.190 ал.3 от ЗДП санкционираното
лице е застрашено от възможността за пристъпване към принудително събиране
на глобата, както и за налагане
на принудителни административни мерки по чл.171 т.1 б.“д“ от ЗДП и по
чл.171 т.2 б.“к“ от ЗДвП, но не и за налагане на
глоба по реда на ЗАНН. По отношение този законов
текст е неприложима общата разпоредба на чл.185 от ЗДвП, предвиждаща наказание за
нарушения на този закон и на издадените въз
основа на него нормативни актове, за което не е предвидено друго наказание. Систематически чл.185 от ЗДвП се намира преди сочената за нарушена
разпоредба на чл.190, ал.3 от ЗДвП и следователно може да намери приложение
само по отношение предшестващите я норми, но не и за следващите такива. При това положение неплащането на наложените глоби за нарушенията на ЗДвП в предвидения в чл.190, ал.3 от с.з. срок не представлява административно нарушение по смисъла на чл.6 от ЗАНН, тъй
като законодателят не е обявил това деяние за наказуемо, а бездействието на водачите обуславя настъпването на друг вид последици. Становището,
че подобно бездействие е несъставомерно, се стоделя и в съдебната практика,
като в тази насока изрично са Решение № 1005 от
22.07.2020 г. на АдмС - Варна по к. а. н. д. № 914/2020 г.; Решение № 1310 от
16.09.2020 г. на АдмС - Варна по к. а. н. д. № 1630/2020 г.; Решение № 1836 от
7.12.2020 г. на АдмС - Варна по к. а. н. д. № 2458/2020 г.
и др. По изложените съображения ааткуваното наказателно постановление в тази му
част следва да бъде отменено поради липса на осъществен състав на
административно нарушение.
С обжалваното наказателно постановление жалбоподателят е санкциониран и за
нарушение на чл. 147, ал. 1 от ЗДвП, според която норма регистрираните моторни превозни средства и теглените от
тях ремаркета, подлежат на задължителен периодичен преглед за проверка на
техническата им изправност. В случая обаче процесният автомобил е бил със
служебно прекратена регистрация. При това положение същият не е подлежал на
задължителен технически преглед, доколкото подобно изискване е въведено само за регистрираните МПС. Поради това съдът намира, че
жалбоподателят не е извършил нарушение на чл.147, ал.1 от ЗДвП. Отделно от изложеното, разпоредбата на чл.181, т.1 от ЗДП
предвижда наказание за собственик или длъжностно лице, което без уважителни
причини не представи в определения срок превозно средство за технически преглед.
При това положение,
дори и да се счете, че процесният автомобил е подлежал на периодичен технически
преглед, от материалите по делото се установява, че наказващият орган не е
издирил правилно субекта на нарушението. Както беше посочено по-горе, санкция
за нарушение от този вид е предвидена за собственик или длъжностно
лице, което без уважителни причини не представи в
определения срок превозно средство за технически преглед. Жалбоподателят обаче не е
собственик на процесния автомобил. В самото наказателно постановление е
посочено, че автомобилът е собственост на лицето Васил Атанасов К., като това
обстоятелство се потвърждава и от служебно изисканата справка. При това
положение административнонаказателната отговорност е следвало да бъде насочена
към посоченото лице, а не към жалбоподателя, който не се явява собственик на
превозното средство и не носи отговорност за нарушения от вида на процесното.
Същият би могло да бъде санкциониран по реда на чл.181, т.1 от ЗДП само ако се
явява длъжностно лице по смисъла на цитираната норма. В наказателното
постановление обаче не се твърди същият да има това качество. Следва да се
отбележи, че в настоящото производство доказателствената тежест е възложена на
административнонаказващия орган, който е следвало да установи и докаже
длъжностното качество на жалбоподателя, ако такова е налице. При липсата както
на твърдения, така и на доказателства в тази насока следва да се приеме, че
административнонаказателната отговорност неправилно е насочена към жалбоподателя.
Съдът намира, че възприетата от наказващия разпоредба на чл. 185 от ЗДвП е неприложима в случая. Както беше посочено, същата е обща и намира
приложение в случаи, когато определено деяние представлява нарушение по ЗДвП, но липсва друга санкционна разпоредба. В случая е налице специална
санкционна норма- тази на чл.181, т.1 от ЗДП, която изключва приложението на общата такава на чл.185
от ЗДвП. Незаконосъобразно е също така налагането на санкция по този ред на
лица, за които липсва съответно задължение, установено с материалноправна
норма. Доколкото за водачите, които не са собственици на определено МПС, не е
установено задължение да представят същото на периодичен технически преглед,
нито е предвидено наказание за управлението на непредставено на технически
преглед превозно средство, съдът намира, че с управлението на процесния
автомобил жалбоподателят не е осъществил състава на вмененото му нарушение. При
това положение атакуваното
наказателно постановление се явява незаконосъобразно и в тази му част като
необосновано и недоказано. За изчерпателност следва да се отбележи, че нито в акта, нито в постановлението е посочено какъв технически преглед
е следвало да премине автомобила и кога е изтекъл срокът за изпълнение на това задължение. Поради
това съдът намира, че при издаване на постановлението в тази му част е допуснато съществено нарушение на
процесуалните правила, изразяващо се в липса на надлежно описание на съставомерните за нарушението
по чл.147, ал.1 от ЗДвП обстоятелства. Допуснатата непрецизност е накърнила
правото на защита на санкционираното лице и се явява самостоятелно основание за
отмяна на наказателната му част в тази му част.
Предвид всичко изложено съдът намира, че
обжалваното наказателно постановление следва да бъде отменено изцяло като
незаконосъобразно и необосновано.
С оглед изхода на делото и направеното от пълномощника на жалбоподателя преди края на съдебното
заседание съответно искане, на
основание чл. 63, ал. 3 от ЗАНН, вр. чл. 143, ал.4 от АПК, вр.
чл. 144 от АПК вр.чл. 78, ал.1 от ГПК на А.К. следва да се присъдят направените
по делото разноски. Същите се изразяват в заплатено адвокатско възнаграждение в
размер на 360 лв. за процесуално представителство. В случая възнаграждението е в
размер на минимума, определен по реда на чл.
18, ал.2, вр. чл. 7, ал.2, т.1 от Наредба № 1 от 09.07.2004год. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, с начислен ДДС и
следва да бъде присъдено изцяло.
Водим от горното и на основание
чл.63 ал.1 от ЗАНН съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ изцяло Наказателно постановление № 19-0819-006286/14.11.2019г. на
началник група към ОДМВР-Варна, сектор „Пътна полиция“-Варна, с което на А.В.К. ***, ЕГН:**********, е наложено административно
наказание глоба в размер на 20 лева, на основание чл.53 от ЗАНН и чл.185 от ЗДвП за извършено нарушение на чл.190, ал.3 от ЗДвП, както и административно
наказание глоба в размер на 20 лева, на основание чл.53 от ЗАНН и чл.185 от ЗДвП за нарушение на чл.147, ал.1 от ЗДвП, като незаконосъобразно.
ОСЪЖДА ОД на МВР-Варна да заплати на А.В.К. ***, ЕГН:********** сумата от 360 /триста и шестдесет/ лева, представляваща заплатено
адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на
касационно обжалване в 14-дневен срок от получаване на съобщението за
изготвянето му пред Административен съд – Варна.
След влизане в сила на съдебното
решение, АНП да се върне на наказващия орган по компетентност.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: