№ 1120
гр. Пазарджик, 16.09.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, ХХІХ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на първи септември през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:ИВАНКА Н. ПЕНЧЕВА
при участието на секретаря Мирослава Савова
като разгледа докладваното от ИВАНКА Н. ПЕНЧЕВА Гражданско дело №
20255220100685 по описа за 2025 година
Предявени са обективно съединени първоначални искове правно
основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 и пр. 2 ЗЗД, във вр. чл. 22 и чл. 11, ал. 1, т. 10 от
ЗПК и чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД от В. Л. Б. против "ЮтеКредит България"
ЕООД, ЕИК: *********, за прогласяване за нищожен поради противоречие
със закона, поради заобикаляне на закона и поради противоречие с добрите
нрави на Договор за кредит №: L308929 от 31.10.2022 г. и за осъждане на
ответника да върне на ищцата сумата от 1337.07 лв., като дадена без
основание, евентуално за прогласяване за нищожна на клаузата, предвиждаща
такса за разглеждане от 737.61 лв. поради противоречие с чл. 10а от ЗПК и за
осъждане на „ЮтеКредит България“ ЕООД да върне на ищцата сумата в
размер на 737.61 лв., като платена без основание и насрещен иск с правно
основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД от ЮтеКредит България" ЕООД против В. Л. Б. за
осъждане на ответницата да заплати на ищеца сумата от 351,83 лв.
неизплатена част от главница по Договор за кредит №: L308929 от 31.10.2022
г., ведно със законна лихва от датата на предявяване на насрещния иск –
25.03.2025г., до окончателното плащане на сумата.
Ищцата твърди, че на 31.10.2022 г., е сключила с ЮтеКредит България"
ЕООД Договор за кредит от разстояние № L 308929, по реда на чл. 6 от
ЗПФУР, за сума в размер на 2 500.00 лева, която се е задължила да върне на 25
месечни вноски, двадесет и четири от които в размер на 152.61 лв. и една
вноска от 146.80 лв., при годишен лихвен процент от 20 % и годишен процент
на разходите 52 %
В договора се предвиждало, че се дължи таксата за разглеждане в размер
1
на 737,61 лв., дължима заедно с месечните вноски съгласно погасителния
план. Таксата се дължала изцяло както в случай на предсрочно погасяване на
Кредита, така и в случай на предсрочното му прекратяване по каквато и да е
причина. В случаите, когато Клиентът избере плащането на Договорно
възнаграждение, последният не бил длъжен да заплати таксата за разглеждане
и лихвите. Общо дължимата сума по договора за кредит възлизала на 3809.44
лв.
Твърди, че еднократната такса за разглеждане в размер на 737,61 лв.
била включена в погасителния план по договора за потребителски кредит,
върху чиито условия не е имала възможност да влияе и да иска промяната им.
В този смисъл клаузата за заплащане на такса за разглеждане по договор за
кредит № L308929 не била индивидуално уговорена.
Излага, че таксата за разглеждане представлявала таксата, заплащана от
Клиента на Кредитора за преглед на искането за кредит, за осигуряване на
средства по кредита, за сключване на Договор кредит или изменения на
Споразумението по т. 6.10 от Процедурата. Кредиторът имал право да получи
такса за разглеждане и в случай, когато Клиентът не усвои кредита или
Кредиторът не изплати сумата по кредита в резултата на предоставена от
Клиента значителна невярна информация в искането за отпускане на
потребителски кредит или във всякакви други документи, представени на
Кредитора /вкл. в предоставени удостоверения/.
Поддържа, че е извършила плащания по договора в размер на общо
3837.07 лв.
Счита че таксата за разглеждане представлявала скрита лихва и
допълнително възнаграждение за кредитодателя и е следвало да бъде
калкулирана в ГЛП и ГПР, като невключването водело до недействителност
на договора за потребителски кредит.
Твърди, че Договор за кредит № L308929 бил недействителен на
основание чл. 22 във вр. с чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК, тъй като не отговарял на
изискванията за яснота и разбираемост. Не било посочено как е формиран
ГПР и кои разходи и допускания били включени в него. Обстоятелството, че
договорът не съдържал компонентите, от които се състои ГПР, поставяло
потребителя в неравностойно положение и го възпрепятствало да разбере
икономическите последици на поетото от него задължение.
Бидейки глобален израз на всичко дължимо по кредита, в ГПР следвало
по ясен и разбираем за потребителя начин да са инкорпорирани всички
разходи, които ще стори и които пряко били свързани с кредитното
правоотношение. Посочването само с цифрово изражение на процента ГПР не
било достатъчно, за да се считат спазени законовите изисквания. Целта на чл.
11, т. 10 от ЗПК била на потребителя да се предостави пълна, точна и
максимално ясна информация за разходите, които следва да стори във връзка с
кредита, за да може да направи информиран и икономически обоснован избор
дали да го сключи. Поради това в договора трябвало да е посочено не само
2
цифрово какъв годишен процент от общия размер на предоставения кредит
представлява ГПР, но изрично и изчерпателно да бъдат посочени всички
разходи, които длъжникът ще направи и които са отчетени при формиране на
ГПР. Поставянето на кредитополучателя в положение да тълкува всяка една
клауза и да преценява дали тя създава задължение за допълнителна такса по
кредита, невключена в ГПР, противоречало на изискването за яснота,
въведено с чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК. Тази неточност в посочването на размера
на разходите поставяла потребителя в положение да не знае колко точно /като
сума в лева/ е оскъпяването му по кредита, което ще се дължи, което правело
договора недействителен.
В ГПР не била включена таксата за разглеждане, поради което размерът
му не бил коректно посочен.
Поддържа, че е налице пълно разминаване между посочения в договора
ГПР и действителния. Всичко това поставяло потребителя в неравностойно
положение спрямо кредитора, защото нямал информация с колко точно се
оскъпявал кредита. Това противоречало с чл. 3, § 1 и чл. 4 от Директива 93/13
ЕИО. Бланкетното посочване единствено на крайния размер на ГПР
обуславял невъзможност да се проверят индивидуалните компоненти, от
които се формира и дали те са в съответствие с разпоредбата на чл. 19, ал. 1
ЗПК.
Посочването в договора за кредит на по - нисък от действителния ГПР
представлявало невярна информация и следвало да се окачестви като
нелоялна и по-конкретно заблуждаваща търговска практика, съгласно чл. 68 г,
ал. 4 от ЗЗП, във връзка с чл. 68д, ал. 1 от ЗЗП. Тя подвеждала потребителя
относно спазването на забраната на чл. 19, ал. 4 от ЗПК и не му позволявала да
прецени реалните икономически последици от сключването на договора.
Предвид на горното, договорът за потребителски кредит бил нищожен.
Твърди, че по време на действието на договор за кредит № L308929
изплатила на „ЮтеКредит България“ ЕООД парична сума в общ размер на
3837.07 лв. за погасяване на задълженията. Доколкото, съгласно чл. 23 от
ЗПК, ако договорът за потребителски кредит бъде обявен за недействителен,
потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или
други разходи по кредита, сумата в размер на 1337.07 лв. била дадена без
основание. Налице бил фактическият състав на чл. 55, ал. 1 от ЗЗД за
връщането й. Поради което на основание чл. 55, ал. 1 от ЗЗД претендира
осъждане на ответника за връщането й.
В условията на евентуалност се позовава на нищожност на клаузата
предвиждаща таксата за разглеждане на искането за отпускане на кредита,
като противоречаща на чл. 10а, ал. 2 ЗПК. Изискваната такса се дължала във
връзка с действия, свързани с предоставянето и управлението на кредита.
Съобразно чл. 10а, ал. 2 ЗПК, кредиторът не можел да изисква
заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и
управление на кредита. Предвид изложеното и след като ищцата е подала
3
заявление за предоставяне на паричен ресурс, което се явявало задължителна и
необходима стъпка за усвояването на паричната сума, то ответникът не е
следвало да изисква заплащане на такса за разглеждането на документите. На
това основание Договор за кредит № L308929 бил недействителен в частта
относно таксата за разглеждане, поради противоречие с чл.10а ал.2 от ЗПК във
вр. с чл.26 ал.1, предложение първо ЗЗД.
Твърди, че по време на действието на договор за кредит № L300910 за
погасяване на задълженията си по него е изплатила на „ЮтеКредит България“
ЕООД парична сума в общ размер на 3837.07 лв., в която се включвала също
нищожната такса за разглеждане в размер на 737,61 лв. Поради което на
основание чл. 55, ал. 1 от ЗЗД „ЮтеКредит България“ ЕООД следвало да
върне на ищеца, парична сума в размер на 737,61 лв. по клаузата на таксата за
разглеждане по договор за кредит № L300910, която се явявала нищожна.
Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът ЮтеКредит България ЕООД оспорва
допустимостта на предявените искове, без да сочи конкретни пороци,
обуславящи недопустимостта им. Счита същите за неоснователни.
Не отрича, сключването на договора по реда на ЗПФУР с посочените от
ищцата параметри.
Оспорва твърденията за нищожност договора за кредит. Намира, че
същият отговоря на всички законови изисквания на ЗПК и ЗЗП.
Излага, че договорът бил сключен по инициатива на ищцата, при
спазване изискванията на закона, след като й била предоставена необходимата
договорна информация относно заявения размер на главницата, брой и размер
на месечните вноски, падеж, размер на лихвеният процент по кредита, ГПР и
изискването за заплащане на такса за разглеждане. Затова неоснователни били
възраженията й, че не била уведомена за размера на дължимата такса за
разглеждане в Договор за кредит № L308929 от 31.10.2022 г
Поддържа, че таксата за разглеждане на договора била включена в ГПР,
който не надвишавал пет пъти законната лихва и в този смисъл били спазени
изискванията на чл. 19, ал. 4 ЗПК. Оскъпяването на ЮтеКредит България
ЕООД по Договора за кредит/ГПР включвал фиксиран ГЛП /лихвата посочена
като точен процент в кредитната документация/, както и таксата за
разглеждане, която също била посочена в точен размер в договора за кредит и
стандартния европейски формуляр. Таксата за разглеждане на ЮтеКредит
България ЕООД представлявала разход за допълнителна услуга, който бил с
точно посочен размер и явен. Същата не представлявала „скрито оскъпяване",
след била посочена в кредитната документация.
Оспорва, че таксата за разглеждане била събирана за действия усвояване
и управление на кредита. Същата била събирана за допълнителна
задължителна услуга - определяне на персонален кредитен лимит с цел
дефиниране за клиента какъв е максималният размер на кредити, които може
да получи от кредитора, както и с цел поддържане на клиентски профил на
4
мобилното приложение на кредитора, преглед на документи на клиента,
актуализиране на клиентски данни периодично, извършване на допълнителни
справки др.
С оглед изложеното, счита, че задължението на заемателя да заплати
такса за разглеждане е валидно възникнало.
Претендира предявените искове да бъдат отхвърлени.
Претендира разноски.
Възразява срещу претенцията на заплащане разноски на ищцата по чл.
38 ЗА, евентуално релевира възражение за прекомерност на разноските, като
иска съдът да ги определи в размер под минималния, съгласно константата
съдебна практика на българските съдилища и СЕС.
Оспорва, че ищцата е „материално затруднено лице", поради което иска
от съда да изиска служебна справка от НАП и НОИ за сключени трудови
договори от В. Б. и за платени осигуровки за последните 12 месеца. Твърди, че
подадената декларация, че лицето е „материално затруднено" била с невярно
съдържание с цел заобикаляне на законовото изискване адвокатското
възнаграждение да се плати в действителност, за да бъде претендирано по
делото.
Предявява насрещен иск против В. Л. Б. за осъждане на ответницата да
заплати на ЮтеКредит България ЕООД сумата от 351.83 лева, остатъчна
главница по договор за потребителски кредит № L308929/31.10.2022 г., ведно
със законна лихва от датата на насрещната искова молба, до датата на
окончателното и изплащане.
Твърди, че сключеният договор за кредит съответства на императивните
изисквания на ЗЗП и ЗПК относно форма и съдържание, поради въз основа на
него е възникнало валидно облигационно правоотношение между страните.
Сочи, че таксата за разглеждане била такса за допълнителна
задължителна услуга, която не била свързана с усвояване или управление на
кредита, а именно: определяне на персонален кредитен лимит с цел
дефиниране за клиента какъв е максималният размер на кредити, които може
да получи от кредитора, както и с цел поддържане на клиентски профил на
мобилното приложение на кредитора, преглед на документи на клиента,
актуализиране на клиентски данни периодично, извършване на допълнителни
справки др.
Същата била изрично посочен разход в кредитната документация
/стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за
потребителските кредити и в погасителния план по Договора за кредит/, който
разход бил включен в ГПР.
Излага, че е изправна страна по договора, тъй като е изпълнил
задължението си да предостави сумата по договора на кредитополучателката в
цялост по избрания от нея метод. В началото на срока на договора за кредит В.
Б. изпълнявала задълженията си по него, но постепенно е изпаднала в
5
просрочие. Останало да дължи непогасена остатъчна главница по Договор за
кредит L308929/31.10.2022 г. в размер на 351.83 лева, която се претендира,
ведно със законна лихва от датата на насрещния иск.
Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответницата по насрещния иск и ищца по
първоначалния В. Л. Б. оспорва неговата основателност.
Излага, че е изплатила на кредитодателя парична сума в общ размер на
3837.07 лв., в изпълнение на задължения по договора, за което представя
доказателства.
Счита, че са налице предпоставките на чл. 23 от ЗПК, тъй като
договорът за кредит бил недействителен. На това основание следва да върне
само чистата стойност по кредита, но не дължи лихва или други разходи
Поддържа, че таксата за разглеждане в размер на 737.61 лв., макар да е
дължима при сключване на договора за кредит, заплащането й било
разсрочено. Когато сумата в размер на 737.61 лв. бъдела отнесена като такса
за кандидатстване по формулата по Приложение № 1 към чл. 19, ал. 2 ЗПК,
доколкото задължението за заплащането й възниквал именно при
кандидатстване за отпускане на кредит и се дължало за действия, които са
предшестващи отпускането му, се получавал, различен ГПР от посочения в
договора, а именно - 78.79 %. ГПР, който надхвърлял и максимално
допустимия размер съгласно чл. 19, ал. 4 ЗПК. Размерът на ГПР се явявал по-
голям от законово допустимия петкратен размер на законната лихва - 52.45 %,
формиран като петкратния размер на основния лихвен процент на БНБ за м.
октомври 2022 г. /датата на сключване на договора/ + 10 пункта. Посочването
в договора на стойност на ГПР, която не отговаряла на действителната, а била
по-ниска, представлявала и невярна информация, която следва да се окачестви
като нелоялна и по- конкретно заблуждаваща търговска практика по смисъла
на чл. 68 г, ал. 4 ЗЗП във връзка с чл. 68д. ал. 1 ЗЗП, тъй като подвеждала
потребителя относно спазването на забраната на чл. 19. ал. 4 ЗПК и
изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК и не му позволявала да прецени
реалната икономическа тежест на договора.
Настоява насрещният иск да бъде отхвърлен.
Претендира разноски по насрещния иск.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните писмени
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на
чл.235, ал.2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна
страна:
Не е спорно между страните, а и от представените по делото
доказателства се установява, че на 31.10.2022г. между ищцата В. Л. Б., като
заемател и ответното дружество „ЮтеКредит“ ЕООД, заемодател е сключен
Договор за кредит № L308929, по реда на ЗПФУР. По силата на него,
кредиторът предоставя на кредитополучателя кредит под формата на паричен
6
заем, в размер на 2 500 лева. Предвидено е сумата да бъде усвоена чрез банков
превод или на каса на Еasy pay, от които 1343,41 лв. се заплащат наведнъж, а
1156,59 лв. да се използват за погасяване на задължение по Договор за кредит
L308092. Заемът е следвало да бъде погасен на 25 вноски месечни вноски, при
ГЛП от 20 % и ГПР 52 %.
С т. 8.4 от приложимото към договора Рамково споразумение се
предвижда кредитополучателят да заплати таксата за разглеждане в размер на
737,61 лв. Таксата за разглеждане се дължи изцяло както в случай на
предсрочно погасяване на Кредита, така и в случай на предсрочно
прекратяване на договора по каквато и да е причина. В случаите, когато
Клиентът избере плащането на Договорно възнаграждение, последният не
дължи заплащане Таксата за разглеждане и лихвите. Еднократната такса за
разглеждане се дължи в деня на подписване на Договора за кредит, финансира
се от Кредитора и се възстановява от Клиента с дължимите месечни вноски
съгласно погасителния план, приложение към Договора за кредит
(„Погасителния план“)“. Общо дължимата сума по договора възлиза на
3809,44 лв., която да бъде погасена на 25 месечни анюитетни вноски, от които
24 в размера на 152,61 лв. и една в размер на 146,80 лв. включващи включва
главница, възнаградителна лихва и такса.
Не е спорно, че кредиторът е предоставил сумата по кредита по начина,
посочен в договора и сумата е усвоена от ищцата.
Процесният договор за заем формално съдържа изискуемите от закона
реквизити-спазена е предвидената писмена форма, на която е приравнена
сключването на договора във форма на електронен документ, посочен е
общият размер на кредита и условията за усвояването му, размерът на
паричната сума, която се отпуска, лихвеният процент, условията за
прилагането му, годишният процент на разходите по кредита и общата сума,
дължима от потребителя, условията за издължаване на заема. Представен е
погасителен план, в който посочени информация за размера, броя,
периодичността и датите на плащане на погасителните вноски. Ищцата е
информирана за правото й да получи от заемодателя информация за
извършените и предстоящи плащания, както и за оставащите дължими суми,
за правото й да се откаже от договора и срока, в който може да бъде
упражнено, правото при предсрочно погасяване на главницата да получи
безвъзмездно информация за предстоящите плащания.
Съдържанието на договорните клаузи налага извод, че се касае за
сключен договор за потребителски кредит, по силата на който Кредиторът
„ЮтеКредит“ ЕООД предоставя на потребителя В. Л. Б. кредит под формата
на заем, при разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за
плащане. Ищцата има качество на потребител по смисъла на чл. 9, ал. 2 ЗПК, а
именно- физическо лице, което при сключването на договор за кредит действа
извън рамките на своята професионална или търговска дейност. Като
потребител разполага и със защита срещу неравноправни клаузи, предвидена
7
в Глава Шеста на ЗЗП, за които съдът следи служебно и които следва да се
преценяват при основателността на иска. По отношение на действителността
на договорите за потребителски кредити, приложими са специалните и
разпоредби на чл. 22 ЗПК.
Съгласно чл. 143 ЗЗП неравноправна клауза в договор, сключен с
потребител, е всяка уговорка в негова вреда, която не отговаря на изискването
за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и
задълженията на търговеца или доставчика и потребителя. Съгласно чл. 146,
ал. 1 ЗПК неравноправните клаузи в договорите са нищожни, освен ако не са
уговорени индивидуално. Не са индивидуално уговорени клаузите, които са
били изготвени предварително и поради това потребителят не е имал
възможност да влияе върху съдържанието им, особено в случай на договор
при общи условия. Ако общата преценка на договора сочи, че той е договор с
общи условия, доставчикът следва да докаже твърдения факт, че някоя клауза
е договорена индивидуално.
Съдът намира за нищожна, като противоречаща на чл.10а, ал. 2 ЗПК на
клаузата предвиждаща такса за разглеждане от 737,61лева. Дължимата такса е
свързана с усвояването на кредита, което според посочената разпоредба е
забранено. Касае се за сума, дължима в деня на подписване на договора,
следователно същата има отношение към отпускането на кредита. Дължи се за
извършване на действия, които са присъщи при отпускането на всеки един
кредит- разглеждане на искането и изплащане на съответната сума, като част
от дейността по кредитиране и разходите за тях следва да са включени в
цената на самата финансова услуга. Ето защо с повторното заплащане от
клиента на предоставената му услуга се цели извличане на допълнителна
печалба за кредитора, извън дължимата договорна лихва. Налице е типичен
пример за неоснователно обогатяване, чрез увеличаване на размера на дълга
за потребителя. С това се нарушава принципът за добросъвестност при
сключване на договорите. Извод в насока, че с клаузата за заплащане на такса
за разглеждане се цели извличане на допълнителна печалба, без да се
предоставя насрещна престация е условието, че се дължи и при предсрочно
погасяване и при предсрочно прекратяване на договора по каквато и да е
причина. При осъществяване на тези хипотези таксата за разглеждане
изпълнява присъщите функции на неустойка, каквато обаче не е предвидено,
че се дължи според договора. По този начин формулирани договорните клаузи
поставят длъжника пред невъзможност да се освободи от заплащането й. В
този смисъл, таксата за разглеждане представлява добавка към договорната
лихва, тъй като заплащането й оскъпява кредита и е предвидима и сигурна
печалба за кредитора. Следователно некоректно е посочен процентът на
договорната лихва в договора за кредит.
Цитираната клауза е нищожна, защото не е индивидуално уговорена.
Изготвена е предварително от ответника и ищцата не е имала възможност да
влияе върху съдържанието й. Не са представени доказателства за водени
преговори между страните за сключване на договор без предвидената клауза,
8
нито, че на ищцата е предоставена такава възможност. Това поставя
заемодателя в доминиращо положение спрямо потребителя.
Таксата за разглеждане от 737,61 лв., съставлявайки разход по кредита,
следва да бъде включена в годишния процент на разходите, съгласно чл. 19, ал.
1 от ЗПК, за който ал. 4 предвижда да е в максимално допустим размер – пет
пъти размера на законната лихва. Видно от дадената в чл. 19, ал. 1 ЗПК
дефиниция за годишен процент на разходите по кредита и при съобразяване с
§ 1 на ДР на ЗПК, с уговорената такса се въвеждат именно допълнителни
разходи.
В случая обаче в договора за кредит ГПР е бланкетно посочен. Не се
съдържат данни за начина, по който е формиран и от какви компонетни се
състои, в нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК,. В представения по делото
договор за кредит е посочен размер на лихвен процент от 20%, както и размер
на ГПР от 52%, но липсва ясно разписана методика за формиране на този
размер, както и кои компоненти точно са включени в него.
Целта на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК е на потребителя да се предостави пълна,
точна и максимално ясна информация за разходите, които следва да стори във
връзка с кредита, за да може да направи информиран и икономически
обоснован избор дали да сключи договора или не. Поставянето на
кредитополучателя в положение да тълкува всяка една от клаузите в договора
и да преценява дали тя създава задължение за допълнителна такса по кредита,
невключена в ГПР, противоречи на изискването за яснота, което от своя
страна е предпоставка за въвеждане в заблуждение на средния потребител
относно цената и икономическите последици от сключването на договора. В
договора за кредит следва да бъдат посочени всички разходи, които са
свързани с него, включително, но не само задължения за плащане на
нотариални и други такси. Не е достатъчно следователно ГПР да бъдат
посочени като общ процент без яснота за отделните компоненти.
В тежест на ответника кредитодател е да докаже, че размерът на ГПР
отговаря на посочения в договора за кредит, с оглед възраженията на ищцата,
че е налице несъответствие на този показател, каквито доказателства не бяха
ангажирани, въпреки указанията на съда. Следователно съдът намира за
основателни възраженията на ищцата, че размерът на ГПР не отговаря на
действителния.
Съгласно чл. 22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 11, ал. 10
ЗПК, а именно да се посочи точно и коректно размерът на ГЛП и ГПР,
договорът за кредит е недействителен
Предвид същественото значение, което посочването на ГПР има за
потребителя, според практиката на СЕС, националният съд може служебно да
прилага национална правна уредба, която предвижда, че при непосочване на
ГПР предоставеният кредит се счита за освободен от лихви и разноски (вж. в
този смисъл определение от 16 ноември 2010 г., Pohotovosť, C 76/10,
EU:C:2010:685, т. 77). Също така, когато в договор за кредит е посочен
9
очакваният ГПР, като точният му размер подлежи на уточнение след
отпускането на кредита, подобна санкция, изразяваща се в загуба от
кредитодателя на правото му на лихви и разноски, трябва да се счита за
пропорционална по смисъла на член 23 от Директива 2008/48 (вж. в този
смисъл решение от 9 ноември 2016 г., Home Credit Slovakia, C 42/15,
EU:C:2016:842, т. 18 и 69—71). С оглед на съществения характер на
посочването на ГПР в договор за потребителски кредит, за да даде
възможност на потребителите да се запознаят с правата и задълженията си,
както и с оглед на изискването при изчисляването на този процент да се
включат всички разходи по член 3, буква ж) от Директива 2008/48, следва да
се приеме, че посочването на ГПР, който не отразява точно всички тези
разходи, лишава потребителя от възможността да определи обхвата на своето
задължение по същия начин както непосочването на този процент.
Следователно санкция, изразяваща се в лишаване на кредитора от правото му
на лихви и разноски при посочване на ГПР, който не включва всички
споменати разходи, отразява тежестта на такова нарушение и има възпиращ и
пропорционален характер. В случая неприложим е чл. 26, ал. 4 ЗЗД и съдът не
разполага с правомощията да редуцира размера на ГПР до законово
допустимия от пет пъти законната лихва. С решение С-618/10 от 14.06.2012г.
по дело Banco Espanol de Credito срещу Joaquin Calderon Camino, постановено
по преюдициално запитване относно тълкуването на член 6, параграф 1 от
Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 05.04.1993г. по неравноправните клаузи в
потребителските договори и член 2 от Директива 2009/22/ЕО на ЕП и на
Съвета от 23.04.2009г. относно исковете за преустановяване на нарушения с
цел защита на интересите на потребителите, състав на СЕС постановява, че не
се допуска правна уредба на държава-членка, която дава възможност на
националния съд, когато констатира нищожността на неравноправна клауза в
договор между продавач или доставчик и потребител, да допълни договора,
като измени съдържанието на тази клауза. В мотивите на решение С-421/14 от
26.01.2017г. по дело Banco Primus SA срещу Jesus Gutierrez Garcia /т.71/ състав
на СЕС приема, че видно от текста на член 6, параграф 1 от Директива
93/13/ЕИО на Съвета от 05.04.1993г., националните съдилища са длъжни само
да не прилагат неравноправните договорни клаузи, така че те да нямат
задължителна сила за потребителя, но не са овластени да изменят
съдържанието им. Договорът трябва по принцип да продължи да действа без
друго изменение освен произтичащото от премахването на неравноправните
клаузи, доколкото съгласно нормите на вътрешното право съществува правна
възможност така да се запази договорът.
По изложените съображения, съдът приема, че предявеният иск за
прогласяване на нищожен на договора за потребителски кредит е основателен.
Според чл. 23 ЗПК, когато договорът за потребителски кредит е
нищожен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи
лихви и разноски.
Установява се от представените по делото от ищцата платежни
10
нареждания и разписки, неоспорени от ответника, че за погасяване на
задълженията по договора са извършени плащания в размер на 3837,07 лв.,
което ответникът признава в насрещната искова молба. Предвид
недействителността на договора за кредит дължимо е единствено вземането за
главница в размер на 2500 лв. Следователно разликата над нея в размер на
1377,07 лв. подлежи на връщане, като дадена без основание.
Ето защо искът с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД е основателен
и следва да се уважи.
Предвид уважаването на главните искова, съдът не дължи произнасяне
по предявените искове в условията на евентуалност.
По отношение на предявения насрещен иск от ЮтеКредит ЕООД
против В. Л. Б., установи се, че посоченият в договора за потребителски
кредит ГПР не съответства на действителния. Предвид че клаузата, с която се
договаря годишният процент на разходите е част от същественото съдържание
на договора за потребителски кредит, същият не може да съществува без нея,
поради което нищожността на тази клауза, обуславя недействителност на
целия договор. При недействителност на договор за потребителски кредит,
съгласно чл. 23 ЗПК, потребителят връща само чистата стойност на кредита,
но не дължи лихва или други разходи по него. Ако тази недействителност се
установи в производство по предявен иск по чл. 79 ЗЗД или както е в случая
при нарочно предявен иск за прогласяване на нищожност на договорните
клаузи, при предявен насрещен иск от ответника за плащане на дължимите по
договора суми съдът следва да установи с решението си дължимата сума по
приетия за недействителен договор за потребителски кредит, доколкото ЗПК е
специален закон по отношение на ЗЗД и в цитираната разпоредба на чл. 23
ЗПК е предвидено задължението на потребителя за връщане на чистата сума
по кредита. Това следва от характеристиката на договора за потребителски
кредит, посочена по-горе и задължението за периодичност за връщането на
сумата. Ако се приеме, че установяването на дължимостта на чистата сума по
получения кредит и осъждането на потребителя за нейното връщане следва да
се извърши по предявен иск с правно основание чл. 55 ЗЗД, то би се
достигнало до неоснователно обогатяване за потребителя, предвид
изискуемостта на вземането по недействителен договор, в частност при
нищожен договор за потребителски кредит и позоваване от страна на
потребителя на изтекла погасителна давност. Това би противоречало на
принципа за недопускане на неоснователно обогатяване, в какъвто смисъл е и
въвеждането на разпоредбата на чл. 23 ЗПК в специалния ЗПК /в този смисъл
Решение № 50174 от 26.10.2022 г. по гр. д. № 3855/2021 г., г. к., ІV г. о. на
ВКС, Решение № 50259 от 12.01.2023 г. по гр. д. № 3620/2021 г., г. к., ІІІ г. о. на
ВКС, Решение № 60186 от 28.11.2022 г. по т. д. № 1023/2020 г., т. к., І т. о. на
ВКС/.
Установи се, че за погасяване на задължения по договора за кредит
ищцата е платила сума в размер на 3837,07 лв. Имайки предвид предвидените
11
в чл. 23 ЗПК правни последици, извършените плащания следва да се отнесат
към погасяване на главницата по договора, с което същата е заплатена изцяло.
Следователно претенцията на ЮтеКредит ЕООД за заплащане на главница в
размер на 351,83 лв. е неоснователна и следва да се отхвърли.
При този изход на правния спор, право на разноски има ищцата.
По делото ищцата е направили разноски за държавна такса в размер на
176,35 лв., които следва да се възложат в тежест на ответника.
Ищцата е представлявана от пълномощник, чието възнаграждение е
уговорено по чл. 38 ал. 2 от Закона за адвокатурата, поради което му се дължи
адвокатско възнаграждение, определено от съда, за защита по уважения иск с
правно основание чл. 26, ал.1, пр. 1 ЗЗД за прогласяване на нищожността
договора за потребителски кредит, по иска с правно основание чл. 55, ал. 1 пр.
1 ЗЗД за връщане на сумата от 1337,07 лв., като дадена без основание и по
отхвърления от ответника предявен насрещен иск с правно основание чл. 79,
ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата от 351,83 лв.,, съгласно чл. 2, ал. 5 от
Наредбата № 1 от 09.07.2004 г. за възнагражденията за адвокатската работа.
Същото, при съобразяване на чл. 7, ал. 2, т. 1 и т. 2 от наредбата възлиза на
общо 1440,89 лв.
Съдът, като съобрази защитавания материален интерес, че делото не се
отличава с фактическа и правна сложност, че по него е проведено едно
открито съдебно заседание намира, че справедливият размер на адвокатското
възнаграждение, което следва да се присъди и което достойно ще възмезди
труда на процесуалния представител е 850 лв.
По изложените съображения, настоящият състав на районен съд
Пазарджик:
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА ЗА НИЩОЖЕН, на осн. чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, във чл.
11, ал. 1, т. 9 и т. 10, във вр. 21, ал. 1 ЗПК, сключения между В. Л. Б., ЕГН:
**********, с адрес от *******. и ЮтеКредит“ ЕООД, ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, район Оборище, ул. „Черковна“
№ 38, ет. 1, офис. 4, Договор за кредит №: L308929 от 31.10.2022г. поради
противоречие със закона.
ОСЪЖДА, на осн. чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, ЮтеКредит“ ЕООД, ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, район Оборище,
ул. „Черковна“ № 38, ет. 1, офис. 4, ДА ВЪРНЕ на В. Л. Б., ЕГН: **********, с
адрес от *******, сумата от 1337,07 лв. /хиляда триста тридесет и седем лева
и 7 ст./, платена без основание по Договор за кредит №: L308929 от
31.10.2022г.
ОТХВЪРЛЯ предявения насрещен иск с правно основание чл. 79, ал. 1
12
ЗЗД, от ЮтеКредит“ ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, район Оборище, ул. „Черковна“ № 38, ет. 1, офис. 4
против В. Л. Б. ЕГН: **********, с адрес от *******, за осъждане на
ответницата да заплати на ищеца сумата от 351,83 лв. неизплатена част от
главница по Договор за кредит № L308929 от 31.10.2022 г., ведно със законна
лихва от датата на предявяване на насрещния иск – 25.03.2025г., до
окончателното плащане на сумата.
ОСЪЖДА, на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК, ЮтеКредит“ ЕООД, ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, район Оборище,
ул. „Черковна“ № 38, ет. 1, офис 4, да заплати на В. Л. Б. ЕГН: **********, с
адрес от *******, разноски за държавна такса в размер на 176,35 лв. /сто
седемдесет и шест лева и 35 ст./
ОСЪЖДА, на осн. чл.38, ал.2, във вр. чл.38, ал.1, т.2 ЗА, ЮтеКредит“
ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. София,
район Оборище, ул. „Черковна“ № 38, ет. 1, офис. 4, да заплати на адвокат С.
В. М., АК – гр. Пазарджик, със съдебен адрес гр. Пазарджик, ул. „Цар
Самуил“ № 21, сумата 850 лв. /осемстотин и петдесет лева/ възнаграждение за
процесуално представителство по гр. д. 685/2025 година на Районен съд –
Пазарджик.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд Пазарджик в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
13