Р
Е Ш Е
Н И Е
№
град Ловеч 16.03.2021 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
ЛОВЕШКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, втори касационен състав, в открито съдебно заседание
на девети март две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Габриела Х.
ЧЛЕНОВЕ: Любомира Кръстева
Мирослав Вълков
при секретаря Татяна Тотева и в присъствието на
прокурора Светла Иванова, като разгледа докладваното от съдия Кръстева к.а.д. №
37 по описа за 2021 година, за да се произнесе съобрази следното:
Производството
е по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във
връзка с чл.63, ал.1 от Закона за административните нарушения и наказания
(ЗАНН).
С
Решение
№ 260105/11.12.2020 г., постановено по НАХД №594/2020 г., Ловешки районен съд е
отменил като незаконосъобразно Наказателно постановление /НП/ № 2020-0051947/26.05.2020
г. издадено от директор на РД-Русе към ГД”Контрол на пазара” към Комисията за
защита на потребителите, с което на „Боривес” ЕООД гр.Ловеч ул.Св.св.Кирил и
Методий № 28, вх.Б, ет.1, ап.1, ЕИК *********, представлявано от управител В.Х.С.,
на основание чл. 46, ал.1 във вр. с чл.30, ал. 2, т. 8 от Закон за тютюна,
тютюневите и свързаните с тях изделия е наложено административно наказание имуществена
санкция в размер на 2000 лв. /две хиляди лева/ за допуснато нарушение на чл.30,
ал.2, т.8 от Закон за тютюна, тютюневите и свързаните с тях изделия.
Решението
е обжалвано в законовия срок с касационна жалба от директора на РД към КЗП гр.Русе
чрез юрисконсулт Б.. В касационната жалба се твърди, че съдебното решение е незаконосъобразно.
Сочат се обстоятелствата, довели до незаконосъобразност на съдебното решение – твърди се, че съдът неправилно е приел, че се
касае за маловажно нарушение.
Касаторът
твърди, че първо-инстанционният съд е постановил решение, което противоречи на
закона. Иска да бъде отменено изцяло решението на ЛРС и да се постанови ново, с
което да се потвърди НП. Претендират се сторените деловодни разноски за
юрисконсултско възнаграждение и се прави възражение за прекомерност на
платеното от ответника по касационната жалба възнаграждение за адвокат.
Жалбата е подадена в срок от надлежна страна,
допустима е и следва да бъде разгледана.
В съдебно заседание касаторът не се представлява.
Ответникът,
редовно призован, се представлява от управителя В.С. и адв.Н.. Оспорва
касационната жалба.
Представителят
на Окръжна прокуратура – гр. Ловеч взема становище за неоснователност на касационната
жалба.
Пороците,
които касаторът сочи в жалбата си, съдът определя като нарушение на закона - касационно
отменително основание по чл.348, ал.1, т.1 от НПК.
Ловешки административен съд, касационен състав,
след като извърши преценка на събраните по делото доказателства, с оглед
посочените в жалбата касационни основания, намира, че жалбата е неоснователна.
Касационната
инстанция не изследва фактите, а правилното прилагане на закона към
установените от първата инстанция факти. Касационното производство не е
предвидено за отстраняване на грешките на страните, а на първо-инстанционния
съд.
Настоящият
касационен състав споделя крайния извод на ЛРС.
Съгласно
разпоредбата на чл. 30, ал. 2, т. 8 от
Закона за тютюна, тютюневите и свързаните с тях изделия (ЗТТСТИ) се забраняват
предлагането и продажбата на тютюневи и свързани с тях изделия без обявяване на
цените им на достъпно за клиента място и по подходящ за възприемане начин.
Видно
от събраните по делото доказателства, в хода на проверката на 09.12.2019 г. е
съставен Констативен протокол №2687595, в който е посочено, че цигарите се
намират вътре в павилиона и цените са обявени на видно за потребителите място и
подходящ за възприемане начин, като, очевидно от мястото на написване над реда,
след това е добавена частицата „не“
/лист 16 от първоинстанционното дело/ пред думите „са обявени“ . Приложена е и снимка на кутиите с посочени единични
цени, в които са съхранявани процесните тютюневи изделия /лист 12 от първоинстанционното
дело/. От показанията на разпитаната свидетелка Ч. се установява, че цени все
пак е имало посочени, но за да бъдат видени, е било нужно клиентът да наднича
през гишето или да влезе вътре в павилиона /лист 40/. От изложеното при разпита
на свидетелите Ц. и А. се потвърждава наличието на цени върху картонените
кутии, в които са съхранявани цигарите, на рафтовете вътре в павилиона, които
били видни при поглед през гишето.
В
случая очевидно са поставени цени на цигарите (върху картонените кутии, в които
са съхранявани), като за проверяващите служители е било трудно да ги видят, но
не и невъзможно, както и за всеки клиент, с оглед факта, че става дума за малък
обект – павилион, в който може да влезе не повече от един клиент, и стоките се
продават основно на гише отвън.
Касационният
състав счита, че, с оглед конкретната фактическа обстановка,
административно-наказващият орган, вместо да налага имуществена санкция, е
следвало да приложи разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН, като предупреди търговеца,
че начинът, по който е обявил цените на цигарите в малкия по площ обект,
създава затруднения за възприемането им от клиентите и не съответства на
изискването на чл. 30,
ал. 2, т. 8 от Закона за тютюна, тютюневите и свързаните с тях изделия, и при
следващо установяване на същото нарушение ще му бъде наложена санкция. По този
начин нарушението би било отстранено веднага и биха се постигнали целите на
превенцията. В случая не липсват изобщо посочени цени, нито са посочени на недостъпно
място и по начин, по който е напълно невъзможно да бъдат видени от клиента при
покупка, но са съществували затруднения при възприемането на обявените цени –
трябвало е да се погледне през гишето или да се влезе вътре в малкия по площ
павилион. Търговецът няма други нарушения. Безспорно са били налице
предпоставките за прилагане на чл. 28 от ЗАНН.
Крайният извод на първо-инстанционния съд
за незаконосъобразност на оспореното НП се споделя от настоящия касационен
състав по изложените по-горе мотиви.
При
този изход от спора следва да се уважи направеното искане от страна на
ответника по касационната жалба за възстановяване на сторените деловодни
разноски.
Размерите
на сторените разноски е 400 лв., видно от представения по делото договор за
правна помощ. Направено е възражение от страна на РД – Русе към КЗП за
прекомерност на платеното възнаграждение за адвокат. Съдът счита, че
възражението е основателно. Делото не се отличава с фактическа и правна
сложност, проведено е само едно открито съдебно заседание, и с процесното НП е
наложена санкция в размер на 2000 лв. Съгласно чл. 18, ал. 2 във вр. с чл. 7,
ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 от 9.07.2004
г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, минималният размер
възнаграждение е 370 лв.
Касационният
състав счита, че на ответника следва да се присъдят разноски в размер на 370
лв., който съответства на обхвата на правната помощ, оказана по делото и
фактическата и правната му сложност.
По изложените съображения и на основание чл.63 от ЗАНН във вр. с чл.
чл. 221, ал.2 от АПК, Ловешки административен съд, втори касационен състав,
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ
В СИЛА Решение № 260105/11.12.2020 г.
постановено по НАХД №594/2020 г. по описа на Ловешки районен съд като
законосъобразно.
ОСЪЖДА РД-Русе към ГД”Контрол на
пазара” към Комисията за защита на потребителите да заплати на „Боривес” ЕООД
гр.Ловеч ул.Св.св.Кирил и Методий № 28, вх.Б, ет.1, ап.1, ЕИК *********,
представлявано от управител В.Х.С., сумата от 370 лв. /триста и седемдесет лв./
представляващи сторени разноски за адвокатско възнаграждение.
Решението е окончателно и не подлежи на
обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: