№ 6632
гр. София, 04.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-В СЪСТАВ, в публично
заседание на втори октомври през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Елена Иванова
Членове:Иванина Ив. Пъстракова
Герасим Анг. Пенчев
при участието на секретаря ПЕТЯ ИВ. МИЛЕВА
като разгледа докладваното от Иванина Ив. Пъстракова Въззивно гражданско
дело № 20241100505150 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.
Производството е образувано по въззивна жалба вх. №14707/17.01.2024 г.,
депозирана от „Топлофикация София“ ЕАД, с която се обжалва решението по гр. д.
№1882/2022 г. неговата цялост.
В жалбата се излагат доводи за неправилност и необоснованост на
първоинстанционното решение, нарушения на материалния и процесуалния закон.
Моли за отмяна на обжалваното решение, за уважаване на предявения иск.
В предоставения срок за отговор такъв не е постъпил.
Третото лице помагач „Директ“ ЕООД не взима становище по въззивната жаба.
В хода на производството на мястото на починалата ответница и въззиваема Т.
А. С. са конституирани наследниците й по закон Г. Д. С. и А. Д. С., които така или
иначе са страни в производството.
Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и
взе предвид доводите, наведени с въззивната жалба, за наличието на пороци на
атакувания съдебен акт и възраженията на насрещната страна, приема
1
следното:
Предявени са обективно кумулативно съединени искове за установяване на
вземането на ищеца с правно основание чл. 153 вр. чл. 149 ЗЕ вр. чл. 79 ЗЗД и чл. 86,
ал. 1 ЗЗД.
Ищецът извежда субективните си права при твърдения, че между страните
съществува облигационно отношение, възникнало въз основа на договор за продажба
на топлинна енергия при Общи условия, чийто клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са
обвързали потребителите, без да е необходимо изричното им приемане. Същият
поддържа, че през процесния период е доставил на ответниците топлинна енергия,
като купувачите не престирали насрещно и не платили цената на същата, формирана
по системата за дялово разпределение.
В исковата молба са развити съображения, че съгласно чл. 140, ал. 1, т. 2 ЗЕ
цената на топлинната енергия се начислява от Топлофикация София“ ЕАД по
прогнозни месечни вноски, като след края на отчетния период са изготвени
изравнителни сметки от дружеството, извършваща дялово разпределение на топлинна
енергия в сградата, на база реален отчет на уредите за дялово разпределение в
съответствие с разпоредбите на Наредба № 16-334 от 06.04.2007 г. за
топлоснабдяването. На следващо място ищецът релевира твърдения, че потребителите
на топлинна енергия дължат заплащане на цената на услугата дялово разпределение на
ищцовото дружество, което от своя страна заплаща цената на посочената услуга на
дружествата за дялово разпределение. Сочи се, че за периода м. ноември 2018 г.- м.
април 2020 г. в процесния период била извършена услугата дялово разпределение,
като ответниците не престирали насрещно и не платили цената за това. Ищецът сочи,
че през процесния период отношенията между страните се регламентирали от Общите
условия за продажба на топлинна енергия „Топлофикация
София” АД на потребители за битови нужди в гр. София, одобрени с решение от 2016
г., в сила от 10.07.2016г., съгласно които купувачите на топлинна енергия са длъжни да
плащат дължимата цена в 45- дневен срок след изтичане на периода, за който се
отнасят. Същият навежда твърдения, че претърпял вреди от забавата на ответниците в
размер на законнаталихва, съответно върху главницата за цена на топлинна енергия за
периода 15.09.2019 г.- 30.11.2021 г. в размер на сумата 653,60 лева и върху главницата
за цена на услугата за дялово разпределение за периода 31.12.2018 г.- 30.11.2021 г. в
размер на 8,82 лева. При изложените фактически твърдения, ищецът моли съда да
постанови решение, с което да осъди Т. А. С. да плати сумата 2762,55 лева,
представляваща цена на топлинна енергия, доставена в обект, намиращ се в гр. София,
ж.к. ****, за периода м. май 2018 г.- м. април 2020 г.; сумата 435,73 лева,
2
представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата
за цена на топлинна енергия за периода 15.09.2019г.- 30.11.2021г.; сумата 26,10 лева,
представляваща цена на услугата за дялово разпределение за периода м. ноември
2018г.- м. април 2020г., сумата 5,88 лева, представляваща обезщетение за забава в
размер на законната лихва върху главницата за цена на услугата за дялово
разпределение за периода 31.12.2018г.- 30.11.2021г.; Г. Д. С. да плати сумата 690,64
лева, представляваща цена на топлинна енергия, доставена в обект, намиращ се в гр.
София, ж.к. ****, за периода м. май 2018 г.- м. април 2020 г.; сумата 108,93 лева,
представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата
за цена на топлинна енергия за периода 15.09.2019 г.- 30.11.2021 г.; сумата 6,53 лева,
представляваща цена на услугата за дялово разпределение за периода м. ноември 2018
г.- м. април 2020 г., сумата 1,47 лева, представляваща обезщетение за забава в размер
на законната лихва върху главницата за цена на услугата за дялово разпределение за
периода 31.12.2018 г.- 30.11.2021 г; А. Д. С. да плати сумата 690,94 лева,
представляваща цена на топлинна енергия, доставена в обект, намиращ се в гр. София,
ж.к. ****, за периода м. май 2018 г.- м. април 2020 г.; сумата 108,93 лева,
представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата
за цена на топлинна енергия за периода 15.09.2019г.- 30.11.2021г.; сумата 6,53 лева,
представляваща цена на услугата за дялово разпределение за периода м. ноември 2018
г.- м. април 2020г., сумата 1,47 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на
законната лихва върху главницата за цена на услугата за дялово разпределение за
периода 31.12.2018 г.- 30.11.2021 г.
В срока и реда по чл. 131 ГПК ответниците са подали отговор на исковата
молба, в който се изразява становище за неоснователност на исковете. В отговора са
развити съображения, че през не са потребители на топлинна енергия, защото нито те,
нито наследодателят им притежават правото на собственост върху имота. Релевирано е
възражение, че вземането на ищеца не е възникнало, защото не е издал фактури..
С решение № 21230 от 21.12.2023 г. по гр. д. №1882/2022 г. исковете са изцяло
отхвърлени и е постъпила въззивна жалба, предмет на разглеждане в настоящото
производство.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно
по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по
останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е валидно и е
допустимо, а по същество- правилно. Не са допуснати нарушения на императивни
материални норми, за приложението на които въззивният съд е длъжен да следи
служебно.
Съобразно чл. 272 ГПК, когато въззивният съд потвърди първоинстанционното
3
решение, мотивира своето решение, като може да препрати и към мотивите на
първоинстанционния съд. В случая, при обсъждане само на оплакванията по
въззивната жалба с оглед чл. 269, изр. 2 ГПК, настоящият съдебен състав намира, че
крайните изводи на двете инстанции съвпадат. Съдът възприема фактическите и
правни констатации в обжалваното решение, срещу които се възразява в жалбата. В
настоящото производство не са представени нови доказателства. Решението следва да
се потвърди и по съображения, основани на препращане към мотивите на
първоинстанционния съд в частта им, оспорена в жалбата.
По доводите за неправилност на решението въззивният съд намира следното:
Според действащата през процесния период редакция на чл. 153, ал. 1 ЗЕ всички
собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна собственост,
присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са
клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово
разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 2 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат
цена за топлинна енергия при условията и реда, определени в съответната наредба по
чл. 36, ал. 3.
Настоящият съдебен състав намира, че ответниците не са материалноправно
легитимирани да отговарят по предявените искове, тъй като по делото безспорно е
установено, че нито последните, нито техният наследодател, не са собственици или
вещни ползватели на имота. Наследодателят на ответниците Д. С. и членовете на
семейството му са били настанени в процесния общински имот на основание заповед
на от 07.12.1979 г. на председателя на Софийски окръжен народен съвет /л. 10 от
първоинстанционното производство/, а впоследствие му е бил даден под наем, видно
от договор за наем от 15.04.2004 г. между Д. С., наследодател на ответниците и
Столична община, район Люлин /л. 95 от първоинсатанционното производство/, като
по делото няма данни имотът да е закупен от ответника, т. е. през процесния период
топлоснабденият имот е собственост на Столична община. При така установените
данни съдът приема, че наемателят на имота не е страна по правоотношението с
ищцовото дружество по договор за доставка на топлинна енергия за битови нужди и
няма качеството клиент на такава по смисъла на ЗЕ, поради което не дължи заплащане
на цената на доставената такава. По въпроса кой правен субект дължи цената на
доставената топлинна енергия за битови нужди съгласно разпоредбите на ЗЕ в
хипотезата, при която топлоснабденият имот е предоставен за ползване по силата на
договорно правоотношение – собственикът, респ. носителят на ограниченото вещно
право, или титулярът на облигационното право на ползване, е налице решение по
тълкувателно дело № 2/2017 г. на ОСГК на ВКС. Според т. 1 от тълкувателното
решение собствениците, респективно бившите съпрузи като съсобственици, или
титулярите на ограниченото вещно право на ползване върху топлоснабдения имот,
4
дължат цената на доставената топлинна енергия за битови нужди съгласно
разпоредбите на Закона за енергетиката в хипотезата, при която топлоснабдения имот
е предоставен за ползване по силата на договорно правоотношение, освен ако между
ползвателя на договорно основание и топлопреносното предприятие е сключен
договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за същия имот, през
времетраенето на който ползвателят като клиент на топлинна енергия за битови нужди
дължи цената й. Според решението клиенти на топлинна енергия за битови нужди
могат да бъдат и правни субекти, различни от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, ако
ползват топлоснабдения имот със съгласието на собственика, респ. носителя на
вещното право на ползване, за собствени битови нужди, и същевременно са сключили
договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за този имот при публично
известни общи условия директно с топлопреносното предприятие, каквато не е
настоящата хипотеза.
Както се посочи и по-горе съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд проверява
правилността на съдебното решение с оглед заявените от страната с въззивната жалба
оплаквания. Следователно предявените искове следва да бъдат отхвърлени като
неоснователни, а решението да бъде потвърдено.
По разноските:
За въззивното производство разноски се следват само на въззиваемата страна,
но такива не са направени и поискани.
Така мотивиран, Софийски градски съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 21230 от 21.12.2023 г. по гр. д. №1882/2022 г. ,
СРС, 170ти състав изцяло.
Решението е постановено при участието на трето лице-помагач „Директ“ ЕООД
на страната на въззиваемия „Топлофикация София“ ЕАД.
Решението не подлежи на касационно обжалване.
5
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6