Решение по адм. дело №478/2025 на Административен съд - Кърджали

Производството е по реда на чл. 10, ал. 6 от Закона за семейни помощи за деца/ЗСПД/.

Депозирана е жалба от В. С. К. от [населено място], действаща чрез адв. С. Д., против Заповед № ЗСПД-/Д-К/3058 от 10.07.2025 г., издадена от директор на дирекция „Социално подпомагане“ - Кърджали, с която е постановен отказ за отпускане на еднократна помощ за ученика Е. В. К., записан в [клас].

Счита оспорената заповед за незаконосъобразна и неправилна, постановена в противоречие с материалния закон и в несъответствие с целта на закона.

В тази връзка твърди, че отказът бил мотивиран с това, че не били налице условията на чл. 3, т. 5 от ЗСПД, според която разпоредба право на семейни помощи за деца имат бременни жени - чужди граждани, и семейства на чужди граждани, които постоянно пребивават и отглеждат децата си в страната, ако получаването на такива помощи е предвидено в друг закон или в международен договор, по който Република България е страна. В конкретния случай лицето било със статут на чужденец с временна закрила и РБългария нямала договор сключен с [държава] за получаване на помощи по реда на ЗСПД.

Излага съображения, че съгласно чл. 47, ал. 1 от Конституцията на Република България, отглеждането на децата до пълнолетието им се подпомагало от държавата. Освен това Конституцията била прогласила и правото на гражданите на социално подпомагане (чл. 51, ал. 1). Съответно, по силата на чл. 26, ал. 2 КРБ чужденците, които пребивавали в Република България имали всички права по тази Конституция с изключение на правата, за които Конституцията и законите изискват българско гражданство.

От своя страна Законът за убежището и бежанците определял условията и реда за предоставяне на закрила на чужденци на територията на Република България, както и техните права и задължения, като в чл. 39, ал. 1, т. 4 от същия изрично било предвидено, че чужденците с предоставена временна закрила (каквато била предоставена на жалбоподателката и на сина й) имат право на социално подпомагане.

Счита, че ограничението, съдържащо се в разпоредбата на чл. 3, т. 5 от ЗСПД, не трябвало да се прилага и по силата на чл. 27, т. 1 и т. 3 от Конвенцията на ООН за правата на детето (ратифицирана с решение на Великото народно събрание, в сила от 03.07.1991 г.), защото съгласно чл. 5, ал. 4 от Конституцията на Република България, международните договори, ратифицирани по конституционен ред, обнародвани и влезли в сила за Република България, били част от вътрешното право на страната, като имат предимство пред тези норми на вътрешното законодателство, които им противоречат.

На следващо място намира, че обжалваният акт се явявал в противоречие и с норми на правото на Европейския съюз, а именно Директива 2001/55/ЕО на Съвета от 20 юли 2001 г. относно минималните стандарти за предоставяне на временна закрила в случай на масово навлизане на разселени лица. Съгласно чл. 13, т. 2 от Директивата, държавите членки създават разпоредби за предоставяне на помощи от „Социални грижи” на лицата, ползващи се с временна закрила. Такива разпоредби в българското законодателство се съдържали именно в цитирания ЗСПД (според §1а от ПЗР на ЗУБ, този закон въвежда разпоредбите на Директива 2001/55/ЕО на Съвета за минималните стандарти за предоставяне на временна закрила в случай на масово навлизане на разселени лица и за мерките за поддържане на баланса между държавите членки в полагането на усилия за прием на такива лица и понасяне на последиците от този прием) и административният орган, издал процесната заповед, е бил длъжен да ги съобрази при постановяване на обжалвания акт, което не е направил.

Моли съда да постанови решение, с което да отмените Заповед №ЗСПД/Д-К/3058/10.07.2025 г. на директора на дирекция „Социално подпомагане“ – Кърджали, след което делото да бъде изпратено като преписка на административния орган за ново произнасяне по заявление-декларация с вх. № №ЗСПД/Д-К/3058/07.07.2025 г., за отпускане на еднократна помощ по чл. 10а, ал. 1 от ЗСПД, подадено от В. К., *** гражданка, с [ЛНЧ], с настоящ адрес: от [населено място], [улица], [адрес], притежаваща регистрационна карта на чужденец с предоставена временна закрила № [номер], издадена на 06.03.2025 г. от Държавна агенция за бежанците при МС, действаща в качеството си на майка и законен представител на малолетното дете Е. К., при съблюдаване на дадените от съда указания по тълкуването и прилагането на закон.

Претендира присъждането на адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38, ал. 1, т. 2 във вр. с ал. 2 от Закона за адвокатурата и чл. 8, ал. 3 от Наредба № 1 от 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

В съдебно заседание чрез пълномощника адв. С. Д. поддържа жалбата си по изложените в нея съображения. В подкрепа на доводите си представя писмена защита.

Ответникът по жалбата, директорът на дирекция “Социално подпомагане” – Кърджали, редовно призован, не се явява и не изпраща представител. От същия е постъпило становище, с което оспорва депозираната жалба и излага подробни съображения относно законосъобразността и обосноваността на обжалвания акт. Моли съдът да постанови решение, с което да потвърди обжалваната заповед. В случай, че се претендира присъждане на адвокатско възнаграждение, моли за присъждане на такова в минимален размер, съобразно Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа.

Съдът като прецени събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност и поотделно, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

На В. К., гражданин на [държава], е предоставена временна закрила от Държавна агенция за бежанците при МС, за което е издадена регистрационна карта на чужденец № [номер], със срок до 04.03.2026 г./л. 6/. В регистрационната карта като придружаващо дете под 14 г. е посочен Е. К., роден на [дата]. с ЛНЧ № [номер].

На 07.07.2025 г. В. С. К. е депозирала Заявление – декларация за отпускане на еднократна помощ за ученици, записани в първи, втори, трети и четвърти клас по чл. 10а от ЗСПД за детето Е. В. К., ученик в [клас]/вх. № ЗСПД/Д-К/3058 – л. 10/.

Със Заповед № ЗСПД/Д-К/3058 от 10.07.2025 г./л. 7/, издадена от директора на дирекция „Социално подпомагане“ – Кърджали, на основание чл. 10, ал. 4 от ЗСПД и чл. 4, ал. 1 от ППЗСПД във вр. с чл. 10а, ал. 5 и ал. 6 от ЗСПД, на В. С. К. е отказано отпускането на еднократна помощ за детето Е. В. К., със следните мотиви: „Семейството не отговаря на условията на чл. 3, т. 5 от ЗСПД. Право на семейни помощи за деца имат чужди граждани, които постоянно пребивават и отглеждат децата си в страната, ако получаването на такива помощи е предвидено в друг закон или в международен договор, по който Република България е страна. Няма договор подписан договор между Република България и [държава], който да дава право за получаване на еднократна помощ за ученици записани в първи, втори, трети и четвърти клас по реда на чл. 10а от ЗСПД.“

При така установената фактическа обстановка, съдът намира, че процесната жалбата е подадена законоустановения срок, от лице, имащо правен интерес от обжалването, поради което се явява допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Съгласно разпоредбата на чл. 168, ал. 1 от АПК съдът не се ограничава само с обсъждане на основанията, посочени от оспорващия, а проверява законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК. След извършване на проверката по чл. 168 от АПК съдът намира, че жалбата е основателна, като съображенията за това са следните:

Оспореният индивидуален административен акт е издаден от компетентен по място, материя и степен орган в предписаната от чл. 59, ал. 2 от АПК писмена форма, съдържащ фактически и правни основания за постановяването му. Съдът счита, че при издаването на заповедта не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, но същата се явява в противоречие с материалноправни разпоредби и в несъответствие с целта на закона, респ. налице са отменителни основания по смисъла на по чл. 146, т. 4 и 5 от АПК, по следните съображения:

Съгласно чл. 10а, ал. 1 от ЗСПД, на семействата, чиито деца са записани в [клас] или са записани или продължават обучението си, във втори, трети и четвърти клас на училище, се отпуска еднократна помощ за покриване част от разходите в началото на учебната година, когато децата живеят постоянно в страната и не са настанени за отглеждане извън семейството по реда на чл. 26 от Закона за закрила на детето.

Безспорно е, че по отношение на В. К. не е налице някоя от хипотезите на чл. 3 от ЗСПД, предвиждащ, че семейни помощи за деца се отпускат на: (т. 1)бременните жени - български граждани; (т. 2) семействата на българските граждани - за децата, които отглеждат в страната; (т. 3) семействата, в които единият от родителите е български гражданин - за децата с българско гражданство, които отглеждат в страната; (т. 4) семействата на роднини, близки или приемни семейства - за децата, настанени по реда на чл. 26 от Закона за закрила на детето; ( т. 5) бременните жени - чужди граждани, и семействата на чужди граждани, които постоянно пребивават и отглеждат децата си в страната, ако получаването на такива помощи е предвидено в друг закон или в международен договор, по който Република България е страна.

В конкретния случай обаче на В. К. и детето Е. К. е предоставена временна закрила от Държавна агенция за бежанците при МС, за което е издадена регистрационна карта на чужденец № [номер]. Съгласно чл. 26, ал. 2 от КРБ чужденците, които пребивават в Република България имат всички права по тази Конституция с изключение на правата, за които Конституцията и законите изискват българско гражданство. С оглед предоставената временна закрила на жалбоподателката, то приложима е и нормата на чл. 39, ал. 1, т. 4 от ЗУБ, по силата на която чужденците с предоставена временна закрила имат право на социално подпомагане. Съгласно §1а от ДР на ЗУБ, този закон въвежда разпоредбите на Директива 2001/55/ЕО на Съвета за минималните стандарти за предоставяне на временна закрила в случай на масово навлизане на разселени лица и за мерките за поддържане на баланса между държавите членки в полагането на усилия за прием на такива лица и понасяне на последиците от този прием, Директива 2003/9/ЕО на Съвета за определяне на минимални стандарти относно приемането на лица, търсещи убежище, глава пета на Директива 2003/86/ЕО на Съвета за правото на събиране на семейството, Директива 2004/83/ЕО на Съвета за минималните стандарти за признаването и правното положение на гражданите на трети държави или лицата без гражданство като бежанци или като лица, които по други причини се нуждаят от международна закрила, както и относно съдържанието на предоставената закрила и Директива 2005/85/ЕО на Съвета за минимални норми относно процедурата за предоставяне или отнемане на статут на бежанец в държавите членки. В тази връзка в разпоредбата на чл. 28, § 1 от Директива 2004/83/ЕО на Съвета от 29.04.2004 год. относно минималните стандарти за признаването и правното положение на гражданите на трети страни или лицата без гражданство като бежанци или като лица, които по други причини се нуждаят от международна закрила, както и относно съдържанието на предоставената закрила, е предвидено, че държавите членки полагат грижи получилите статут на бежанец или статут на субсидиарна закрила да получават в държавата членка, която им е предоставила статута, необходимото социално подпомагане, равностойно на предвиденото за гражданите на тази държава членка.

На следващо място относно исканата помощ за детето Е. К. е приложима Конвенцията за правата на детето/ратифицирана с решение на ВНС, в сила за РБългария от 03.07.1991 г.), ползваща се с приоритет пред нормите на вътрешното законодателство, които й противоречат - чл. 5, ал. 4 от Конституцията на Република България. Разпоредбата на чл. 27, т. 1 от Конвенцията регламентира, че държавите - страни по Конвенцията, признават правото на всяко дете на жизнен стандарт, съответстващ на нуждите на неговото физическо, умствено, духовно, морално и социално развитие, а съгласно т. 3 на посочената разпоредба, държавите - страни по Конвенцията, в съответствие с националните условия, в рамките на своите възможности, предприемат необходимите мерки с цел да подпомагат родителите и другите лица, отговорни за детето, да осъществяват това право и в случай на нужда предоставят материална помощ, програми за подпомагане, особено по отношение на изхранването, облеклото и жилището.

В конкретния случай е приложима и Директива 2011/95/ЕС от 13 декември 2011 г. относно стандарти за определянето на граждани на трети държави или лица без гражданство като лица, на които е предоставена международна закрила, за единния статут на бежанците или на лицата, които отговарят на условията за субсидиарна закрила, както и за съдържанието на предоставената закрила. Съгласно чл. 29, §. 1 от Директивата, държавите-членки гарантират на лицата, на които е предоставена международна закрила, получаването в държавата-членка, която им е предоставила такава закрила, на необходимите социални грижи, както е предвидено за гражданите им. В § 2 на нормата изрично е предвидено, че чрез дерогация от общото правило, установено в параграф 1, държавите-членки могат да ограничат социалните помощи, предоставени на лицата, на които е предоставен статут на субсидиарна закрила, до основните обезщетения, които се предоставят на същото равнище и при същите условия, както за гражданите им. Според съда, възможността за ограничаване на това подпомагане до основните обезщетения трябва да се разбира в смисъл, че обхваща най-малко минимален гарантиран доход за съответното лице, помощи в случай на заболяване или бременност и семейни помощи за деца, доколкото такива помощи се предоставят на гражданите, съгласно националното право. С други думи, семейните помощи за деца са сред основните обезщетения, за които не е предвидена възможност да бъдат ограничавани по отношение на лица с международна закрила.

По изложените съображения съдът намира, че след като не се е съобразил с горепосочените норми и е постановил отказ за отпускане на еднократна помощ за детето К., ученик в [клас], позовавайки се на чл. 3, т. 5 от ЗСПД, административният орган е постановил незаконосъобразен акт, явяващ се в противоречие с материалноправни разпоредби и несъответствие с целта на закона – отменителни основния по чл. 146, т. 4 и т. 5 от АПК.

Следва оспорената Заповед № ЗСПД/Д-К/3058 от 10.07.2025 г., издадена от директора на дирекция „Социално подпомагане“ – Кърджали, с която на основание чл. 10, ал. 4 от ЗСПД и чл. 4, ал. 1 от ППЗСПД във вр. с чл. 10а, ал. 5 и ал. 6 от ЗСПД, е отказано отпускането на еднократна помощ на детето Е. В. К., да бъде отменена като незаконосъобразна.

Следва на основание чл. 173, ал. 2 от АПК административната преписка да се изпрати на директора на дирекция „Социално подпомагане“ – Кърджали за ново произнасяне по подаденото от В. С. К. с [ЛНЧ], Заявление – декларация за отпускане на еднократна помощ за ученици, записани в първи, втори, трети и четвърти клас по чл. 10а от ЗСПД за детето Е. В. К., ученик в [клас] с вх. № ЗСПД/Д-К/3058 от 07.07.2025 г., в съответствие с горе дадените задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона.

Предвид изхода на делото и на основание чл. 143, ал. 1 от АПК във вр. с чл. 38, ал. 2 във вр. с ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата, следва да бъде осъдена Агенция за социално подпомагане гр.София да заплати на адв. С. Д., в качеството й на пълномощник на жалбоподателката, адвокатско възнаграждение за процесуалното представителство в размер, определен от съда. Следва да се посочи, че по делото е налице материалният интерес, който възлиза на 300 лв., тъй като по силата на чл. 64, ал. 18 от Закона за държавния бюджет на Република България за 2025 г., размерът на еднократната помощ за ученици по чл.10а от ЗСПД за учебната 2025-2026 г. е именно 300 лв. С оглед този интерес размерът на адвокатското възнаграждение, изчислен по реда на чл. 8, ал. 1 във вр. с чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба №1 от 09.07.2004 год. за възнаграждения за адвокатска работа, възлиза на 400 лв. Предвид това и отчитайки фактическата и правна сложност на предмета на делото и осъществените процесуални действия от пълномощника на жалбоподателката, както и с оглед разрешенията, направени в Решение на СЕС от 25 януари 2024 г. по дело С-438/22, съдът намира, че на адв. С. Д., като пълномощник на жалбоподателката, следва да бъде присъдено адвокатско възнаграждение в размер на 400 лв.

Следва АСП да бъде осъдена и да заплати на В. С. К. деловодни разноски в размер на 10 лв., произтичащи от внесена държавна такса.

Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК и чл. 173, ал. 2 от АПК, съдът

 

Р Е Ш И :

 

ОТМЕНЯ Заповед № ЗСПД/Д-К/3058 от 10.07.2025 г., издадена от директора на дирекция „Социално подпомагане“ – Кърджали, с която на основание чл. 10, ал. 4 от ЗСПД и чл. 4, ал. 1 от ППЗСПД във вр. с чл. 10а, ал. 5 и ал. 6 от ЗСПД, е отказано отпускането на еднократна помощ на детето Е. В. К., като незаконосъобразна.

ИЗПРАЩА административната преписка на директора на дирекция „Социално подпомагане“ – Кърджали, за ново произнасяне в законоустановения срок по подаденото от В. С. К. с [ЛНЧ], Заявление – декларация за отпускане на еднократна помощ за ученици, записани в първи, втори, трети и четвърти клас по чл. 10а от ЗСПД за детето Е. В. К., ученик в [клас] с вх. № ЗСПД/Д-К/3058 от 07.07.2025 г., в съответствие с горе дадените задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона.

ОСЪЖДА Агенция за социално подпомагане гр. София, ***, [улица], да заплати на адвокат С. П. Д. от АК – [област], с адрес на упражняване на дейността: [населено място], [улица], сумата в размер на 400 лв., представляваща адвокатско възнаграждение за оказана безплатна адвокатска помощ по реда на чл. 38, ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата.

ОСЪЖДА Агенция за социално подпомагане гр. София, ***, [улица], да заплати на В. С. К. с [ЛНЧ], с адрес: [населено място], [улица], [адрес], деловодни разноски в размер на 10 лв.

Препис от решението да се връчи на страните.

Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.