№ 18657
гр. София, 24.04.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 51 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и четвърти април през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ИВЕТА В. И.А
като разгледа докладваното от ИВЕТА В. И.А Гражданско дело №
20231110141968 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 248 ГПК.
Постъпила е молба с вх. № 329749/17.10.2024 г, подадена от адв. Д. С. – процесуален
представител по пълномощие на ответника по делото Л. И. А. с искане за изменение на
основание чл. 248, ал. 1 ГПК на постановеното по делото решение в частта за разноските,
чрез присъждане в полза на адв. С. на адвокатско възнаграждение за оказана безплатна
адвокатска защита на ответника по реда на чл. 38, ал. 1, т. 2 и т. 3 ЗАдв. В молбата се
посочва, че по делото е представено пълномощно, под което е записано договор за правна
помощ, поради което съдържа реквизитите както на пълномощното, така и на договора за
правна помощ. Твърди се, че в договора, а не в пълномощното, е посочено основанието за
оказаната безплатна помощ. Поддържа се, че съгласно практиката на ВКС е достатъчно да се
установи наличието на насрещни волеизявления на адвоката и доверителя за оказана
безплатна помо, без да ес изиска договорът да е в писмена форма, като по делото от
приложените документи, това изискване е налице. Излага се, че по делото реално е
извършена правната помощ. Наред с това, от насрещната страна не е проведено оспорване
на посоченото основание, не са ангажирани и доказателства, опровергаващи наличието на
предпоставките по чл. 38, ал. 1, т. 2 и т. 3 ЗАдв. С тези съображения се отправя искане за
уважаване на молбата. Приложено се представят съдебни актове като съдебна практика.
Препис от молбата е връчен на насрещната страна – ищеца по делото „Топлофикация
София“ ЕАД с оглед възможността за депозиране на писмен отговор. По делото е постъпил
такъв, с който ищецът излага становище за правилно и законосъобразно произнасяне от съда
относно размера на разноските по делото, поради което и решението не следва да се
изменя/допълва в тази част. При условията на евентуалност релевира възражение за
прекомерност на адвокатското възнаграждение на ответната страна и моли да бъде
присъдено в минимален размер.
Съдът, като съобрази доводите на страните и материалите по делото, намира
следното от фактическа и правна страна:
Процесното искане с правно основание чл. 248 ГПК е редовно и процесуално
допустимо, като релевирано в законоустановения двуседмичен срок по чл. 248, ал. 1 ГПК /с
оглед депозирането му на 17.10.2024 г., при получен препис от акта, чието изменение се иска
от молителя на 16.10.2024 г. – л. 206 от делото/, от легитимирана страна с правен интерес –
пълномощника на ответника по делото, във връзка с отправено искане за присъждане на
1
разноски за оказана безплатна адвокатска защита.
Разгледано по същество същото се явява неоснователно, предвид следните
съображения:
С постановеното по настоящото дело Решение № 16882/17.09.2024 г. са отхвърлени
предявените от „Топлофикация София“ ЕАД срещу Л. И. А. обективно съединени
установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ, вр. чл. 79,
ал. 1, пр. 1 ЗЗД, по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД и по чл. 422, ал. 1 ГПК,
вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено, че Л. И. А. дължи на „Топлофикация
София“ ЕАД следните суми: 2 718,10 лева, представляваща цена на доставена топлинна
енергия за периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г. до топлоснабден имот с адрес: /адрес/, с
абонатен № 333390, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
подаване на заявлението в съда – 20.03.2023 г. до окончателното й изплащане, 564,52 лева,
представляваща лихва за забава за периода от 15.09.2020 г. до 27.02.2023 г., начислена върху
главницата за доставена топлинна енергия, 23,75 лева, представляваща цена на услугата
дялово разпределение на топлинна енергия за периода от 01.02.2020 г. до 30.04.2021 г., ведно
със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда –
20.03.2023 г. до окончателното й изплащане и сумата от 5,28 лева, представляваща лихва за
забава за периода от 31.03.2020 г. до 27.02.2023 г., начислена върху главницата за дялово
разпределение, за които суми по ч. гр. дело № 14376/2023 г. по описа на Софийски районен
съд, ГО, 51-ви състав е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410
ГПК от 06.04.2023 г.
В мотивите на съдебния акт съдът е изложил съображения относно причините, поради
които в полза на процесуалния представител по пълномощие на ответника – адв. С. не
следва да бъдат присъдени разноски за оказаната от него адвокатска защита в двете съдебни
производства, приемайки, че не е проведено доказване на предпоставките по чл. 38, ал. 2, вр.
ал. 1 ЗАдв - липсва представен договор за правна защита и съдействие между страните –
представляван и представител, в който изрично да е вписано, че правната защита се оказва
от адвоката на клиента (ответника по делото) безплатно, както и основанието за това –
доверителят е сред кръга от близки на представляващия го адвокат, или друг документ –
декларация и т.н., обективиращ волята и на представляващия за осъществяване на
представителството безплатно, при наличието на конкретна предпоставка по чл. 38, ал. 1
ЗАдв.
В решението съдът е взел предвид, че в хода на производството по ч. гр. дело №
14376/2023 г. по описа на съда от длъжника и ответник в настоящия процес Л. А. е
представено единствено пълномощно от 10.05.2023 г. за учредена в полза на адв. С.
представителна власт спрямо А. с правото да го представлява по заповедното дело, както и
по иска по чл. 422 ГПК, включително през въззивна и касационна инстанция, с вписване, че
лицето е по чл. 38, ал. 1, т. 2 и т. 3 ЗА – за пред всички инстанции.
В производството по настоящото дело, както и по предходно развилото се заповедно
такова, ответникът Л. И. А. е представляван от адв. Д. С. именно на основание представено
по ч. гр. дело № 14376/2023 г. по описа на съда пълномощно от 10.05.2023 г. за учредена в
полза на адв. С. представителна власт спрямо А. с правото да го представлява по
заповедното дело, както и по иска по чл. 422 ГПК, включително през въззивна и касационна
инстанция.
Съгласно разпоредбите на чл. 38, ал. 1 и ал. 2 ЗАдв адвокатът може да оказва безплатно
адвокатска помощ и съдействие на няколко категории лица, а именно: лица, които имат
право на издръжка, материално затруднени лица, и на роднини, близки или на друг юрист, в
който случай, ако в съответното производство насрещната страна е осъдена за разноски,
адвокатът има право на адвокатско възнаграждение, определено от съда в размер не по-
нисък от предвидения в Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска
2
работа (Наредбата по чл. 36, ал. 2 от Закона), като осъжда другата страна да го заплати.
Действително, както се посочва в молбата по чл. 248, ал. 1 ГПК, оказването на
безплатна адвокатска помощ и съдействие при условията на чл. 38 ЗАдв е предмет на
договаряне между адвоката и неговия клиент, както и, че законът не предвижда писмена
форма за действителност на договора. Същевременно, при липсата на такъв договор и на
друг документ, от който може да се направи извод за конкретната хипотеза по чл. 38, ал. 1, т.
1 - т. 3 ЗАдв, в която не само е възложено оказване на безплатна защита от страната, но е
изразено и насрещно съгласие от упълномощения адвокат да окаже безплатна адвокатска
защита, то не е налице основание на пълномощника - адвокат да се присъди адвокатско
възнаграждение по реда на чл. 38, ал. 2 от ЗАдв.
В тази връзка и с оглед конкретните доводи, изложени в молбата по чл. 248, ал. 1 ГПК
съдът намира за необходимо да отбележи, че по делото не е установено наличието на такова
изявление от представляващия адв. С., че същият ще представлява упълномощилата го
страна безплатно – на основание чл. 38, ал. 2, вр. ал. 1, т. 2 и т. 3 ЗАдв. Както се изясни,
представено е единствено пълномощно за представителство с отразяване, че страната е лице
по чл. 38, ал. 1, т. 2 и т. 3 ЗА, но последното не обективира волята на представляващия
адвокат. Именно в тази връзка в решението си съдът е посочил, че по делото липсва
представен договор за правна защита и съдействие между страните – представляван и
представител, в който изрично да е вписано, че правната защита се оказва от адвоката на
клиента безплатно, както и основанието за това – доверителят е сред кръга от близки на
представляващия го адвокат или друг документ, изходящ от представляващия, в който това
обстоятелство да е посочено – в т. см. Определение № 337 от 18.10.2018 г. на ВКС по т. д. №
2221/2017 г., II т. о., ТК, Определение № 27 от 14.02.2020 г. на ВКС по гр. д. № 4735/2019 г.,
II г. о., ГК., в който смисъл е и Определение № 507/19.09.2018 г., ВКС, II ТО по ч. т. д. №
1972/18 г.
Съдът не формира извод, че договорът за правна защита е абсолютна предпоставка за
присъждане на поисканото възнаграждение, но при липсата на такъв или на друг документ,
в който да е обективирана волята и на представляващия, че ще представлява страната
безплатно на основание чл. 38, ал. 2, вр. ал. 1 ЗАдв, то съдът не може да приеме за доказана
хипотезата на чл. 38, ал. 2, вр. ал. 1 ЗАдв, поради което в полза на адв. Д. С. не следва да
бъде присъдено възнаграждение за безплатна адвокатска защита по настоящото исково и
предходното развилото се заповедно производство. В тази връзка следва да се отбележи, че
няма характера на такъв документ депозирането на възражение по чл. 414 ГПК, респ. на
писмен отговор по чл. 131, ал. 1 ГПК, в които е обективирано искане за присъждане на
разноски на посоченото основание, доколкото се касае за документи, депозирани в хода на
образуваните производства и адресирани до съда, а наред с това, изходящи от страната, чрез
пълномощника й.
Изложеното обуславя извод за неоснователност на молбата по чл. 248, ал. 1 ГПК и
оставянето й без уважение.
Така мотивиран и на основание чл. 248, ал. 3 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на адв. Д. С. – процесуален представител по
пълномощие на ответника по делото Л. И. А., обективирано в депозирана по делото молба с
вх. № 329749/17.10.2024 г. за изменение на основание чл. 248, ал. 1 ГПК на постановеното
по делото решение в частта за разноските, чрез присъждане в полза на адв. С. на адвокатско
възнаграждение за оказана безплатна адвокатска защита на ответника по реда на чл. 38, ал.
1, т. 2 и т. 3 ЗАдв.
3
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба, пред Софийски градски
съд, в двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
ПРЕПИС от определението да се връчи на молителя и на насрещната страна.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4