Р Е Ш Е Н И Е
№ 941
гр. Русе, 17.07.2020 год.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Русенският районен съд, Х - ти
граждански състав в публично заседание на 17-ти юни, две хиляди и двадесета
година в състав:
Председател:
Дарин Йорданов
при секретаря Ширин Сефер, като разгледа докладваното
от съдията гражданско дело № 3854 по описа за 2019 год., за да се произнесе,
съобрази следното:
Ищцата Г.В.Т. твърди, че на 25.10.2018г. сключила със ответното дружество „Кеш Кредит Мобайл“ ЕАД Договор
за потребителски кредит тип кредитна линия, по силата на които дружеството й
предоставило в заем сумата от 4 000.00
лв., при фиксиран лихвен процент - 36.00 % и годишен процент на разходите - 50.00
%. Заявява, че приела да погаси задължението си за 24 месеца, чрез месечни
вноски съгласно погасителен план към договора. Тъй като не осигурила предвиденото
в чл.1, ал2 от договора обезпечение от две физически лица заемът бил обезпечен
с поръчителство от дружество, одобрено от кредитора, за което се дължало
отделно възнаграждение, което не било включено в ГПР.
Ищцата счита, че процесния Договор за потребителски
кредит тип кредитна линия №***/ 25.10.2018г. съдържа неравноправни договорни клаузи, противоречащи
на закона. Предвид изложеното моли съда
да постанови решение, с което да прогласи нищожността му, като противоречащ на
императивни изисквания на ЗЗД, ЗЗП и ЗПК.В условията на евентуалност, моли да
се прогласи нищожността на отделни клаузи от договора. Претендира направените по делото разноски.
В срока по чл.131 ГПК ответното
дружество „Кеш Кредит Мобайл“ ЕАД -гр.София
е депозирало отговор на исковата молба, в който излага доводи, относно
неоснователността на ищцовите претенции и моли
исковете да се отхвърлят.
От
фактическа страна:
Безспорен по делото е факта, че страните са обвързани от облигационна
връзка, основана на Договор за потребителски кредит тип кредитна линия №***/ 25.10.2018г., по силата на
който „Кеш Кредит Мобайл“
ЕАД -гр.София е предоставило в заем на Т. сумата от 4 000.00 лв. под формата на кредит тип
кредитна линия, а кредитополучателят приел да възстанови заетата сума в срок от
24 месеца, за периода 25.11.2018г.- 25.10.2019г. ведно с 50.00% годишен процент
на разходите, при фиксиран лихвен процент - 36.00%. Съгласно погасителния план
към договора месечната вноска е в размер на 236.19 лв. В чл.1, ал.2 от договора
са предвидени обезпечения, които не са предоставени от ищцата – поръчителство
от две физически лица с минимален месечен доход, банкова гаранция или
поръчителство от дружество-поръчител- одобрено от кредитодателя. Безспорно по
делото е че ищцата не е осигурила обезпечение от две физически лица или банкова
гаранция, при което положение следва извода, че договорът е сключен в условията
на третата хипотеза на поръчителство – от дружество-поръчител, одобрено от
ответника. По делото е назначена и приета компютърна техническа е-за, която
установява, че договорът е сключен онлайн чрез размяна на кореспонденция между
страните и ползване от ищцата на онлайн платформа за кредитиране на ответника.
Вещото лице посочва, че от наличната документация не е видно да е използвана
опцията за избор на дружество поръчител, но както вече бе посочено при липса на
твърдения и доказателства за осигуряване на друг тип обезпечение и при
усвояване на кредита от ищцата следва извода, че той е предоставен именно при
тези условия. В тази насока са и представените от ищцата документи – договор за
възлагане на поръчителство, преддоговорна информация
при предоставяне на тази финансова услуга с посочена цена в табличен вид според
стойността на кредита и броя на месечните вноски и таблица за общо дължими суми
по кредита при избор на услугата за обезпечение от дружество, одобрено от
кредитодателя – 405.00 лв. при 24 месечни вноски и кредит от 4000 лв. (236,19
лв. погасителна вноска и 168,81 лв. месечна цена за услугата поръчителство). Същевременно вещото
лице по приетата е-за установява, че липсва кореспонденция между ищцата и
дружеството поръчител, а договорът не е подписан с електронен подпис от която и
да било от страните. По делото е прието и заключение на съдебна икономическа
е-за, с което се установява, че годишната лихва по процесния договор е 36%, а ГПР,
изчислен с кредитен калкулатор е 42,5129%, а ако към него се включат и
дължимите суми за услугата поръчителство от дружество-поръчител, одобрено от
кредитодателя е 174,5965%.
От правна
страна:
С оглед изложените в исковата молба обстоятелства и
формулиран петитум съдът квалифицира правно
предявените обективно съединени искове по чл.26, ал.1 ЗЗД за прогласяване
нищожността на договор за паричен заем. В условията на евентуалност са
предявени обективно съединени искове за прогласяване нищожността на отделни
клаузи от процесния договор.
Изхождайки от предмета на Договора за потребителски кредит тип кредитна
линия №***/ 25.10.2018г. и страните по него – физическо лице, което при
сключване на контракта действа извън рамките на своята професионална
компетентност и финансова институция по смисъла на чл.3, ал.1 ЗКИ, предоставяща
кредита в рамките на своята търговска дейност, съдът приема, че процесния
договор има характеристиките на договор за потребителски кредит, чиято правна
уредба се съдържа в действащия ЗПК, в който законодателят предявява строги
изисквания за формата и съдържанието на договора за потребителски кредит,
уредени в глава трета, чл.10 и чл.11.
Съда на ЕС многократно е подчертавал, че националния
съд е длъжен служебно да преценява неравноправния характер на договорните
клаузи, попадащи в обхвата на Директива 93/13 и по този начин да компенсира
неравнопоставеността между потребителя и доставчика, като аргументи в този
смисъл са изложени в редица решения.
Настоящият състав на съда счита, че процесният договор
за потребителски кредит нарушава разпоредби от ЗПК, поради което е
недействителен.
На първо място, в договора е визиран годишен процент
на разходите, като абсолютна процентна стойност - 50 %, но допусканията, използвани при
изчисляване на ГПР по определения в Приложение №1 към ЗПК начин са посочени при
условие че кредитът се предоставя за срок от една година. Същевременно от
подписания от ищцата погасителен план е видно, че тя избрала еднократно
усвояване на цяла сума по кредита – 4 000 лв. при изпащане в продължение
на две години (24 месеца), т.е. липсва такова
посочване на допусканията по приложение №1 и начина на формиране размера на
месечните вноски при 24-месечен погасителен план. Съобразно разпоредбата на
чл.19, ал.1 ЗПК, ГПР изразява общите разходи по кредита за потребителя,
настоящи или бъдещи /лихви, други преки или косвени разходи, комисионни,
възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредници за сключване
на договора/, изразени като годишен процент от общия размер на предоставения
кредит. В договора липсва конкретизация относно начина, по който е формиран
посочения ГПР, което води и до неяснота относно включените в него компоненти.
Това е видно и от приетата по настоящото дело икономическа е-за, която
установява че действителния ГПР, изчислен с кредитен калкулатор е 42,5129%,
който е различен от посоченото в таблицата на стр.2 от договора и за който не е
ясно как е формиран. Това от своя страна е нарушение на основното изискване за
сключване на договора по ясен и разбираем начин /чл.10, ал.1 ЗПК/. Неясното
определяне на ГПР е самостоятелно основание за нищожност на договора, съгласно
чл.22 ЗПК.
Освен горното клаузата по чл.1, ал.2 от договора за
паричен заем, според която се дължи погасяване на кредита с по-високи
погасителни вноски, включващи и възнаграждение за поръчителство, в случай че не
се осигури такова от физически лица или чрез банкова гаранция и погасителния
план (в препис на
л.19 от делото) в тази
хипотеза на предоставяне на кредита, в резултат на което към всяка месечна
вноска се добавя сума от 168,81 лв. се намира в пряко противоречие с
преследваната от Директива 2008/48/ЕО цел, транспонирана в ЗПК. На практика подобна
уговорка прехвърля риска от неизпълнение на задълженията на финансовата
институция за извършване на предварителна оценка платежоспособността на
длъжника върху самия длъжник и води до допълнително увеличаване размера на
задълженията. По този начин на длъжника се вменява задължение да осигури
обезпечение след като кредита е
отпуснат, като ако не стори това дългът му нараства, т.е. опасността от свръхзадлъжнялост се увеличава. Замисълът на изискването за
проверка на кредитоспособността на потребителя, както и изрично е посочено в
чл.16 ЗПК, е тя да бъде извършена преди сключването
на договора, съответно тогава да се поиска обезпечение въз основа изводите от
проверката и едва след предоставянето му да се сключи договора за кредит.
Следва да се отбележи, че съгласно чл. 26, ал. 4 ЗЗД нищожността на отделни части не влече
нищожност на договора, когато те са заместени по право от повелителните правила
на закона или когато може да се предположи, че сделката би била сключена и без
недействителните й части. В случая не е налице нито една от тези две хипотези –
нищожните клаузи на процесния договор относно определянето на процента ГПР да
бъдат заместени по право от повелителни норми на закона или че договорът за
паричен заем би бил сключен и ако в него не е включена клаузата за
ГПР, като се изходи и от характера на този договор, който е възмезден
и включването на клауза за договаряне ГПР по него е въведено като изрично
изискване в чл.11, ал.1, т.10
ЗПК.
Предвид на това, в случая не е приложима нормата на
чл. 26, ал.4 ЗЗД и нищожността на посочената клауза по договора обуславя
недействителността на целия договор. В обобщение, съдът намира, че сключеният
между страните Договор за кредит тип кредитна линия №***/ 25.10.2018г. следва
да бъде прогласен за нищожен, на осн. чл.26, ал.1
пр.1 ЗЗД вр.
чл.22 вр. чл.11, ал.1, т.10 ЗПК, поради противоречие
със закона, с оглед на което не следва да се произнася по предявения евентуален
иск.
За
настоящото производство следва
да се присъди
и адвокатско възнаграждение в
полза на процесуалния
представител на ищцата -
адв. Ф.. Същата й е предоставила
безплатно правна помощ на основание
чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА
за защита в
настоящото производство, което се установява от приложения на л. 7
договор за правна помощ и съдействие. На
основание чл. 38, ал. 2 ЗА, вр. с чл. 7.
ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 от 2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, на адв. Ф. следва да се присъди сумата в размер на 476,74 лв.
адвокатско възнаграждение. Само за яснота следва да се
отбележи, че съгласно трайната съдебна практика на ВКС, нито адвоката,
оказващ безплатна правна помощ, нито
страната, на която тя е предоставена,
следва да доказват наличието на основанието, а именно, че лицето
на което се оказва помощта
попада в една от изброените в чл. 38, ал.1 ЗА категории лица. Достатъчно е да се представи договорът за правна помощ,
защото писмената форма е един от
способите за доказването му, и в него да е отбелязано,
че помощта се оказва безплатно
при условията на чл.38 ЗА, какъвто е и настоящият случай, за да може
съдът да присъди на адвоката
на страната възнаграждение, когато изгубилата спора пред него насрещна
страна е осъдена за разноски/ в т.см. Определение № 121 от 1.02.2016 г. на
ВКС по гр. д. № 5525/2015
г., III г. о., ГК, Определение № 708 от 5.11.2015 г. на ВКС по ч. гр. д. № 4891/2015 г., IV г. о., ГК и др./.
Ответникът на основание чл.78,ал.6 ГПК дължи заплащане
на д.т. по сметка на РРС в размер на 226,74 лв., както и сумата от 200.00лв.-изплатено
от БС възнаграждение на вещи лица.
Мотивиран така, съдът
Р Е
Ш И :
ПРОГЛАСЯВА
НИЩОЖНОСТТА на Договор за потребителски кредит тип кредитна линия №***/ 25.10.2018г., сключен между „Кеш
Кредит Мобайл“ ЕАД-гр.София, ЕИК ********* и Г.В.Т., ЕГН ********** *** на
основание на осн. чл.26, ал.1, пр.1 ЗЗД вр. чл.22 вр. чл.11, ал.1, т.10 ЗПК, поради противоречие със закона.
ОСЪЖДА „Кеш Кредит Мобайл“ ЕАД-гр.София,
ЕИК ********* да заплати на адвокат Д.Л.Ф.
от САК, с адрес:г*** сумата от 476,74 лв. – представляваща дължимо адвокатско възнаграждение за оказаната на
Г.В.Т., ЕГН ********** безплатна адвокатска помощ по настоящото
производство.
ОСЪЖДА „Кеш Кредит Мобайл“ ЕАД-гр.София,
ЕИК ********* да заплати по сметка на Районен съд-Русе държавна такса в размер
на 226,74 лв., както и сумата от 200.00лв.-изплатени от БС възнаграждения на
вещи лица.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен
съд- Русе в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: