СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД
Р
Е Ш Е Н И Е
11.04.18г.
Софийски
градски съд І-12 състав с:
Председател:
Георги Иванов
Разгледа
в съдебно заседание на 15.03.18г. /с участието на секретаря М. Д./ гражданско дело № 14409/16г. и констатира следното:
Предявени
са искове от „И.“ ЕООД против Селскостопанска академия с
правно основание чл. 99 от ЗЗД във връзка с чл. 79, ал. 1, предл. 1-во от ЗЗД
за сумата 56 770, 8 лева и чл. 86 от ЗЗД за сумата 17 318, 6 лева.
Съображенията
на страните са изложени по делото.
Представените
по делото доказателства удостоверяват, че:
На
05.05.11г. страните /ответникът – възложител/ и „И.ИС-****“ ЕООД /изпълнител/ са
подписали договор за: извършване на СМР-ти от изпълнителя срещу дължимо от
възложителя парично възнаграждение. На 26.11.12г. „И.ИС-****“ ЕООД е
прехвърлило /цедирало/ вземанията си по договора в полза на „Е.П.“ ЕООД. На
20.01.15г. „Е.П.“ ЕООД е прехвърлило /цедирало/ същите вземания в полза на
ищеца.
Исковете
/главен, съответно и акцесорен/ са неоснователни:
Ищецът
поддържа /такава изричната конкретизация е направена в самата искова молба,
съответно и в протокола от 26.10.17г./, че процесната главница /в размер на
56 770, 8 лева, визирана във фактура от 17.12.12г./ представлява цена
/възнаграждение/ на допълнително поръчани от възложителя, съответно извършени
от изпълнителя СМР-ти /извън СМР-ти по договора от 05.05.11г./. Това конкретно
/изрично/ твърдение на ищеца /който носи основната доказателствена тежест –
съгласно правилото на чл. 154 от ГПК/ не бе доказано в процеса. Конкретно:
По
делото липсват /при наличие на изрично оспорване от страна на ответника/
доказателства /писмени, гласни/ академията да е възлагала на изпълнителя
извършването на СМР-ти извън тези, визирани в договора от 05.05.11г. Извод за
такова /допълнително/ възлагане на работа - не налага и съдържанието на
процесната фактура /преценена сама по себе си, съответно и в контекста на
съдържанието на представеният по делото протокол от 17.12.12г./. Тези две доказателства
препращат изрично само към договора от 05.05.11г., но не визират извършване на
именно допълнителни СМР-ти. Извод за наличие на допълнително възлагане на
работа - не следва и от констатациите на приетата по делото счетоводна
експертиза /която също препраща единствено към договора от 05.05.11г./. От
друга страна /което обстоятелство в случая е от съществено значение, доколкото
пряко опровергава твърденията на ищеца в процеса/:
Изброените
в протокола от 17.12.12г. /във връзка с който е издадена и процесната фактура
от същата дата/ видове СМР-ти се засичат /покриват, съвпадат/ като естество и
вид със СМР-ти, визирани в приложението /“обобщена количествено-стойностна
сметка“/, представляващо неразделна част към договора от 05.05.11г. Този факт
на практика установява идентичност на СМР-ти по договора и по протокола,
съответно по фактурата от 17.12.12г. /от което следва извод за липса на
възлагане на допълнителна, на различна работа/.
Изложеното
/доколкото процесните суми се претендират изрично като произтичащи от
допълнително извършени, възложени СМР- ти, а поръчването, съответно
изпълнението на такива не се доказа по делото/ налага отхвърляне на исковете.
Не е налице пречка процесните суми да се претендират като произтичащи от
процесния договор /в рамките на такъв процес биха имали стойност заявените възражения
на ответника по чл. 110 от ЗЗД, чл. 26 от ЗЗД и чл. 63 от ЗЗД/. Настоящото дело
обаче не е с предмет присъждане на суми, произтичащи от основното
правоотношение /от процесния договор/. С оглед това – председателят на състава
не обсъжда горните възражения на ответника /обосновани с приложението на
цитираните законови текстове/. По същите съображения /а и предвид горната
принципна пречка за уважаване на процесните искове/ съдът не се произнася с
изричен дизпозитив по чл. 26 от ЗЗД - досежно процесните договори за цесия.
Адвокатският
хонорар на ответника е съобразен по размер с правилата на Наредба № 1
/преценени в контекста на заявената цена на иска/.
Съдът,
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ
исковете с правно основание чл. 99 от ЗЗД във връзка с чл. 79, ал. 1, предл.
1-во от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД на „И.“ ЕООД против Селскостопанска академия.
ОСЪЖДА
„И.“ ЕООД да плати на Селскостопанска академия 3 303 лева – съдебни
разноски.
Решението
подлежи на обжалване пред САС в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Председател: