Решение по дело №4261/2019 на Районен съд - Враца

Р Е Ш Е Н И Е

№

гр.ВРАЦА,12.06.2020 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Врачанският районен съд,VІІІ граждански състав,в публичното съдебно заседание на 11.06.2020 г.,в състав:

 

Районен съдия : ЕМИЛ КРЪСТЕВ

 

при секретаря С. Р.,като разгледа докладваното от съдията гр. дело №4261 по описа за 2019 г.,за да се произнесе,взе предвид следното:

 

Делото е образувано по предявен на 15.10.2019 г. от ”Топлофикация-Враца”ЕАД,ЕИК *********,със седалище и адрес на управление гр.Враца ул.”Максим Горки”№9, представлявано от изп. директор Радослав Иванов Михайлов, чрез пълномощник В.Д.Н.-юрисконсулт, солидарно против М.Я.В. с ЕГН ********** и С.М.В. с ЕГН **********,и двамата с постоянен и настоящ адрес ***,иск с правно основание чл.422 ал.1 във връзка с чл.чл.415 ал.1 и 124 от ГПК.

Излага се,че за периода 31.07.2016 г.-30.06.2018 г., ответниците дължали на ищеца сумата от 779.45 лв. за отопление,битово горещо водоснабдяване и топлоенергия, отдадена от сградна инсталация,за жилището на адреса.Със заявление на основание чл.410 от ГПК,ищецът поискал издаване заповед за изпълнение за задължението,ведно с 145.15 лв.-обезщетение за забавено плащане.Доколкото по образуваното ч.гр. дело №2570/2019 г. заповедта била връчена при условията на чл.47 ал.5 от ГПК и на ищецът било указано да предяви иск,което определяло интереса му да иска установяване със съдебен акт на вземанията.

Иска се да бъде признато за установено по отношение на ищеца,че ответниците му дължат солидарно/сумите по заповедта/ : 779.45 лв. главница,представляваща незаплатена топлинна енергия за периода 31.07.2016 г.-30.06.2018 г. за жилище с адрес гр.*********;145.15 лв. лихва за периода 31.08.2016 г.-14.06.2019 г.;законната лихва върху главницата от 28.06.2019 г. до изплащане на главницата.

Претендират се и разноските в производствата.

След проверка на исковата молба,Съдът е намерил същата за редовна и съдържаща допустим иск.В срока по чл.131 от ГПК,ответниците са представили отговори,чрез особени представители.

Адв.Д.З. ***,особен представител на ответницата,оспорва иска с доводи за недопустимост и неоснователност.Всъщност били предявени обективно съединени искове за главници и за лихви.Същите не били индивидуализирани поотделно,който порок не можел да бъде поправен в настоящето производство.По съществото на спора : липсвали надлежни счетоводни документи,дяловото разпределение било извършено неправилно,нямало данни ответницата да е собственик и да е подавала писмено заявление до ищеца за продажба на топлинна енергия,Общите условия съдържали неравноправни клаузи.Възразява и за изтекла 3 г. погасителна давност.

Адв.Д.Д. ***,особен представител на ответника,също оспорва иска с доводи за неоснователност.Ищецът не бил доказал,че ответникът бил потребител,като собственик или наемател.Не бил доказал и потреблението с представените писмени доказателства. Възразява и за изтекла 3 г. погасителна давност.

Съдебният състав,предвид наведените доводи и събраните допустими,относими и необходими доказателства, приема за безспорно установено от фактическа страна следното:

На 28.06.2019 г. ищецът е депозирал във ВРС заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК солидарно против ответниците за : 779.45 лв. главница, представляваща незаплатена топлинна енергия за периода 31.07.2016 г.-30.06.2018 г. за жилище с адрес гр.*******;145.15 лв. лихва за периода 31.08.2016 г.-14.06.2019 г.;законната лихва върху главницата от 28.06.2019 г. до изплащане на главницата; разноските по делото - 25 лв. държавна такса и 50 лв. юрисконсултско възнаграждение.Представил е справка за неплатените фактури и дължими лихви и изравнителни сметки.Исканата заповед/№1606/ е била издадена на 02.07.2019 г..Заповедта е била връчена на ответниците при условията на чл.47 ал.5 от ГПК.Ищецът е бил уведомен да предяви иск на 16.09.2019 г..

Горното е видно от представеното ч.гр. дело №2570/ 2019 г. по описа на ВРС.

Вещото лице по допусната и изслушана съдебно-техническа и счетоводна експертиза е констатирало,че в ищеца е открита и се води партида №8703 към абонатна станция №299 за имота.На абонатите е било извършвано прогнозно начисляване на база показания от предходния период.В края на отоплителния сезон е било извършвано отчитане на индивидуалните разпределители и водомерите за топла вода и са били изготвяни индивидуалните за имотите и общите за сградата изравнителни сметки.

В имота са били начислявани суми за сградна инсталация,отопление и БГВ.В имота е бил осигуряван достъп за отчитане/в отчетните формуляри е било отразено, че в имота е наличен отоплителен уред без монтиран разпределител/.Изготвяни са били изравнителни сметки,по които не са били открити подавани писмени възражения.

При данните за отопляемия обем на жилището и консумацията,вещото лице е изчислило задълженията на 779.45 лв. главница и 144.94 лв. обезщетение за забава.

Ответниците са съпрузи,ответницата е закупила имота през 2001 г..

Горното е видно от представените справки от НБДН и от Агенцията по вписванията.

При тези фактически констатации се налагат следните правни изводи:

Предявеният установителен иск е допустим/като предявен в срок от правен субект с правен интерес/. Разгледан по същество,същият е частично основателен.

Въпреки оспорванията на особените представители, доказателствата сочат,че ответниците са били собственици на посочения в заповедта за изпълнение имот в процесния период.Имотът се намира в сграда,включена към централизирано топлоснабдяване/отопление и битово горещо водоснабдяване/ към топлопреносната мрежа на ищеца. Собственикът е потребител на топлинна енергия,съответно отговаря за потреблението.

Съгласно чл.150 ал.1 от ЗЕ,продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия/ОУ/,предложени от предприятието и одобрени от ДКЕВР.Съгласно ал.3, потребителите имат право да предложат и специални условия,които,приети от предприятието,се отразяват в писмени допълнителни споразумения.

В чл.142 ал.2 от ЗЕ е залегнало положението,че топлинната енергия за отопление на сграда - етажна собственост,се разделя на топлинна енергия,отдадена от сградната инсталация,топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на имотите. Съгласно чл.143 ал.3,топлинната енергия по ал.ал.1 и 2/а именно отдадената от сградната инсталация и за отоплението на общите части/ се разпределя между всички потребители пропорционално на отопляемия обем на отделните имоти по проект.

При така установената нормативна уредба към момента на начисляването на сумите,следва да се приеме,че за ответниците е възникнало задължение по силата на закон да заплащат на ищеца количества топлинна енергия.

Съгласно чл.32 от ОУ,одобрени с решение №ОУ-004/ 07.01.2008 г. на ДКЕВР,купувачите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия/прогнозни или изравнителни/ в 30-дневен срок след отчитане на периода, за който се отнасят.В текста е предвидено право на купувачите да предявяват възражения за начислената сума за топлинна енергия,урежда се и санкцията при неизпълнение на задълженията за плащане - обезщетение за забава в размер на законната лихва от деня на забавата до момента на заплащането.

При липсата на доказателства за направени от възражения за начислените от ищеца суми и същевременно при наличието на такива,които установяват по категоричен начин,че за имота е отчетена и таксувана топлинна енергия,налага се изводът,че ответниците дължат начислените суми,ведно с обезщетение за забавено плащане от падежа на всяко едно периодично задължение/с оглед на наличие на установени срокове за заплащане на консумацията/.

Следва да се отбележи,че при наличен отоплителен уред без монтиран разпределител се начислява топлинна енергия за отопление на база максималната мощност на уреда.

По гореизложените съображения и предвид заключението на вещото лице,което потвърждава правилното установяване и остойностяване на консумацията/при наличие и на такива възражения от страна на особените представители/,не и правилното изчисляване на мораторната лихва,Съдът приема, че ответниците дължат на ищеца от сумите по заповедта за изпълнение главницата и лихва в размер на 144.94 лв..

В този смисъл предявеният иск следва да бъде уважен частично,респ. отхвърлен частично.

Особените представители са възразили и за изтекла погасителна давност.

Съгласно чл.111 б.”в” от ЗЗД,с изтичане на 3 г. давност се погасяват вземанията за наем,лихви и други периодични плащания.Периодични плащания са повтарящи се еднородни задължения през определен период от време.

Безспорно,претендираните задължения са именно периодични плащания и лихви.При направеното възражение и установеното,че първото прекъсващо давността действие по смисъла на чл.116 б.”б” от ЗЗД е подаването на заявлението на 28.06.2019 г.,следва да се приеме,че погасени по давност претенции няма.

Възражението за неравноправност на Общите условия на ищеца също е неоснователно.Не се посочват конкретни норми,относими към възникването на задължението на ответниците и установяването на консумацията,Съдът изследва ОУ изцяло и приема,че не е налице неравноправност,с отношение към предмета на делото.

При този изход на делото,ответниците дължат на ищеца разноските по заповедното производство-25 лв. държавна такса и 50 лв. юк. възнаграждение/общо 75 лв./ и в настоящето производство-75 лв. държавна такса,150 лв. възнаграждение на вещо лице,100 лв. юк. възнаграждение и 600 лв. възнаграждения на особени представители/общо 925 лв./,съразмерно уважената част от иска-съответно 924.79 лв. и лв..

Водим от горното,Съдът

 

 

                 Р  Е  Ш  И :

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на М.Я.В. с ЕГН ********** и С.М.В. с ЕГН **********,и двамата с постоянен и настоящ адрес ***,че дължат солидарно на ”Топлофикация-Враца”ЕАД,ЕИК *********,със седалище и адрес на управление гр.Враца ул.”Максим Горки”№9,представлявано от изп. директор Радослав Иванов Михайлов,част от сумите по издадената по ч.гр. дело №2570/2019 г. на ВРС заповед за изпълнение №1606/ 02.07.2019 г.,а именно : 779.45 лв. главница, представляваща незаплатена топлинна енергия за периода 31.07.2016 г.-30.06.2018 г. за жилище с адрес гр.************;144.94 лв. лихва за периода 31.08.2016 г.-14.06.2019 г.;законната лихва върху главницата от 28.06.2019 г. до изплащане на главницата.

 

 

    ОТХВЪРЛЯ предявения иск в останалата му част до пълния му размер/за лихва над 144.94 лв./,като неоснователен и недоказан.

ОСЪЖДА М.Я.В. с ЕГН ********** и С.М.В. с ЕГН **********,и двамата с постоянен и настоящ адрес ***,да заплатят солидарно на ”Топлофикация-Враца”ЕАД,ЕИК *********,със седалище и адрес на управление гр.Враца ул.”Максим Горки”№9,представлявано от изп. директор Радослав Иванов Михайлов,74.98 лв. деловодни разноски по ч.гр. дело №2570/2019 г. на ВРС,както и 924.79 лв. деловодни разноски по настоящето дело.

 

 

    Решението подлежи на въззивно обжалване пред Врачанския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ :