Р Е Ш Е Н И
Е
гр. София, 14.06.2021 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, II Е въззивен
състав, в публичното съдебно заседание на дванадесети март две
хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАНКА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ:
ПЕТЪР САНТИРОВ
мл. с. ЕВЕЛИНА МАРИНОВА
при участието на секретаря Елеонора
Георгиева, като разгледа докладваното от мл.съдия Е.Маринова гр. д. № 5831 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.258 - чл.273 ГПК.
С решение № 48874
от 24.02.2020 г., постановено по гр. д. № 56316/2019 г. по описа на СРС, I ГО, 43
състав, са отхвърлени предявените от „С.В.“ АД срещу Р.Ц.С. искове за
признаване на установено, че Р.Ц.С. дължи на „С.В.“ АД, на основание чл.422 ГПК,
вр. чл.415 ГПК, вр. с чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.422 ГПК, вр. чл.415 ГПК, вр. чл.86,
ал.1 ЗЗД, сумата от 2 739, 18 лв. главница за предоставени ВиК услуги за
имот, находящ се в гр. София, ж.к. „*****, за периода 27.03.2012 г. –
23.12.2018 г., и сумата от 778, 01 лв. обезщетение за забава за периода
23.04.2012 г. – 23.12.2018 г., ведно със законната лихва върху главницата от
датата на заявлението по чл.410 ГПК – 30.05.2019 г. до окончателното изплащане,
за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по ч.гр.д. №
30426/2019 г. на СРС, 43 състав. Ищецът е осъден да заплати на ответника, на
основание чл.78, ал.3 ГПК, сумата от 353, 10 лв. разноски за заповедното
производство и сумата от 476, 20 лв. разноски за исковото производство.
Срещу така постановеното решение е депозирана въззивна
жалба от ищеца „С.В.“ АД. Счита, че решението е неправилно, тъй като е постановено
в нарушение на материалния закон и е необосновано. Излага съображения за
неправилност на изводите на първоинстанционния съд, че по делото не е доказано
качеството на ответника на потребител на ВиК услуги. Поддържа, че последното се
установява от представената по делото официална справка от Столична община, от
която е видно, че данъчно задължени лица за процесния имот в периода 27.03.2012
г. – 23.12.2018 г. са Р.Ц.С. и Екатерина
Константинова Семовска, като данъчно задължено лице съгласно ЗМДТ може
да бъде само собственик или вещен ползвател, а наред с посоченото – по делото е
представен талон за пломбиране на водомери от 03.05.2012 г., подписан от ответника
в качеството на титуляр на партидата за имота. Счита за неправилни и изводите
на съда, че не е доказано съществуването на облигационно правоотношение между
страните по съображения, че не са ангажирани доказателства за влизане в сила на
Общите условия на ищеца. Поддържа и че от приетото заключение на
съдебно-техническата експертиза по делото се установява обемът на доставените
до имота ВиК услуги. Моли съда да отмени обжалваното решение и вместо това да
постанови друго, с което да уважи предявените искове. Претендира направените по
делото разноски и юрисконсултско възнаграждение.
В срока по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор
на въззивната жалба от ответника Р.Ц.С.. Излага съображения за неоснователност на
оплакванията на жалбоподателя. Поддържа, че потребители на ВиК услуги са
собственици или вещни ползватели на водоснабден имот, както и че от страна на
ищеца не е проведено пълно и главно доказване през исковия период ответникът да
е имал някое от посочените качества по отношение на процесния имот, като счита
за неотносимо обстоятелството, че е титуляр на партидата за имота. Счита за
правилен и изводът на първоинстанционния съд, че по делото не е доказано
наличието на облигационно правоотношение през исковия период, доколкото Общите
условия на ищеца не могат да се считат за служебно известни на съда, нито биха
могли да се приравнят на ноторно известни факти. Моли съда да потвърди обжалваното решение.
Претендира разноски.
Съдът, след като прецени събраните по делото
доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл.12 ГПК
и чл.235, ал.2 ГПК, намира следното:
Първоинстанционният съд е
сезиран с обективно, кумулативно съединени положителни установителни искове с
правно основание чл.422, ал.1 ГПК, вр. чл.415 ГПК, вр. с чл.79, ал.1 ЗЗД и
чл.422, ал.1 ГПК, вр. с чл.415 ГПК, вр. чл.86, ал.1 ЗЗД. Ищецът твърди, че
между страните е налице облигационно правоотношение, свързано с предоставянето
на ВиК услуги. По силата на чл.8 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и
реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителни и
канализационни системи, получаването на ВиК услуги става чрез публично известни
общи условия, предложени от оператора и одобрени от собственика на ВиК системи
или от съответния регулаторен орган. По силата на чл.2 от Общите условия за
предоставяне на ВиК услуги на потребителите на ВиК оператор „С.в.“ АД ответникът има качеството на потребител на
ВиК услуги за имот, находящ се в гр. София, ж.к. „*****. Въз основа на
издадените фактури за периода 27.03.2012 г. – 23.12.2018 г. за посочения имот
задължението на ответника възлиза на 3 517, 19 лв., от които: 2 739,
18 лв. – главница и 778, 01 лв. – лихва. За посочените суми е постановена
заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ч. гр. д. № 30426/19
г. по описа на СРС, ГО, 43 състав, срещу която длъжникът е депозирал в срок
възражение. Претендира установяване на вземанията му спрямо ответника, както и
сторените в исковото и заповедното производство разноски.
С постъпилия в срока по
чл.131 ГПК писмен отговор на исковата молба ответникът оспорва предявените
искове по основание и размер. Оспорва да има качеството собственик или вещен
ползвател на процесния имот, а следователно – и качеството потребител на ВиК
услуги. Оспорва наличието на облигационно правоотношение между страните за
исковия период по съображения, че Общите условия на ищеца не са влезли в сила.
Твърди, че не се установява реално присъединяване на ответника към водопреносната
мрежа, нито потребление на вода. Позовава се на изтекла погасителна давност за
периода 27.03.2012 г. – 30.05.2016 г. По отношение на претенцията за мораторна
лихва оспорва по делото да се установява изпадането му в забава. Моли съда да
отхвърли предявените искове. Претендира разноски.
На 30.05.2019 г. заявителят „С.в.“
АД е депозирал пред СРС заявление за издаване на заповед за изпълнение по
чл.410 ГПК срещу Р.Ц.С.
за сумата от 2 739, 18 лв. – главница за периода 27.03.2012 г. –
23.12.2018 г., както и мораторна лихва в размер на 778, 01 лв. за периода 23.04.2012
г. – 23.12.2018 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
момента на завеждане на делото до окончателното изплащане, както и сторените по
делото разноски.
С
разпореждане от 06.06.2019 г. съдът е постановил исканата заповед, като е
присъдил на заявителя и сторените в заповедното производство разноски в размер
на 120, 34 лв., от които: 70, 34 лв. – държавна такса, както и 50 лв. – юрисконсултско
възнаграждение.
В срока
по чл.414 ГПК е депозирано възражение от страна на длъжника Р.Ц.С..
В срока
по чл.415, ал.4 ГПК ищецът е предявил искове за установяване на вземанията си
по исков ред.
На основание чл.186 ГПК, по
искане на ищеца, СРС е изискал от СО, Дирекция „Общински приходи“, Отдел „ОП-Възраждане“
удостоверение за декларирани данни за имот, находящ се в гр. София, ж.к. „*****.
Съгласно постъпилото по делото удостоверение за декларирани данни рег. индекс №
ДВЕ19-ДИ11-200/1/18.12.2019 г. данъчно задължени лица за имот с административен
адрес: гр. София, ж.к. „***** са Р.Ц.С. – 1/2 ид.ч. и Е.К.С.– 1/2 ид.ч.
Представен е талон за
пломбиране на водомери № ********** от 09.05.2012 г. за процесния клиентски
номер за адрес: ж.к. „***** с посочен клиент Р.С., съставен за пломбиране на 4
бр. водомери и подписан за клиента Р.С., неоспорен от страна на последния
досежно неговата автентичност.
От заключението на изготвената
по делото комплексна съдебно-техническа и счетоводна експертиза, което съдът
възприема като компетентно дадено, се установява, че процесният имот е
водоснабден. Отчетите на водомерите се извършват от инкасатор на всеки три
месеца, като инкасаторът е бил допускан до водомерите в процесния имот. За
периода м.02.2012 г. – 09.05.2012 г. разходът за вода е таксуван на база четири
лица, а от 09.05.2012 г. – 14.12.2018 г. – по показанията на четири водомера –
два за студена и два за топла вода. Отчетените от водомерите стойности на
потребление в имота отговарят на фактурираните от ищеца, като общата дължима непогасена
сума за процесния клиентски № ********** по договорна сметка ********** заедно
с мораторната лихва възлиза на 3 517, 19 лв. Констатирано е извършването
на частични плащания, отразени в Приложение № 1
- справка по партидата за процесния имот.
При така установената фактическа обстановка, съдът
приема от правна страна следното:
Въззивната жалба е депозирана в срока по чл.259, ал.1 ГПК, от легитимирана страна, като същите е процесуално допустима. Разгледана по
същество, жалбата е частично основателна.
Съгласно нормата на чл.269 ГПК въззивният съд се
произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в
обжалваната му част, като по останалите въпроси, той е ограничен от посоченото
в жалбата.
При извършената служебна проверка въззивният съд
установи, че първоинстанционното решение е валидно и процесуално допустимо, с
оглед на което следва да бъдат обсъдени доводите относно правилността му.
Съгласно чл. 193 от Закона за водите, обществените
отношения, свързани с услугите за водоснабдяване и канализация, се уреждат със
Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги, при
спазване изискванията на този закон.
Според чл. 1, ал. 2 ЗРВКУ, ВиК услуги са тези по
пречистване и доставка на вода за питейно-битови, промишлени и други нужди,
отвеждане и пречистване на отпадъчните и дъждовни води от имотите на потребителите
в урбанизираните територии, както и дейностите по изграждането, поддържането и
експлоатацията на водоснабдителните и канализационните системи, вкл. на
пречиствателните станции и другите съоръжения.
По силата на §1, т.2 от ДР на ЗРВКУ „потребители“ по
смисъла на закона са юридически или физически лица - собственици или ползватели
на съответните имоти, за които се предоставят ВиК услуги, и юридически или
физически лица - собственици или ползватели на имоти в етажната собственост.
Съгласно чл.3, ал.1 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за
условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на
водоснабдителните и канализационните системи, потребители на услугите ВиК са
собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на строеж или право на
ползване на водоснабдявани имоти и/или имоти, от които се отвеждат отпадъчни
и/или дъждовни води, на жилища и нежилищни имоти в сгради - етажна собственост
и на водоснабдяваните обекти, разположени на територията на един поземлен имот
и присъединени към едно водопроводно отклонение.
По делото е изискано по реда на чл.186 ГПК удостоверение
за декларирани данни, издадено от СО, Дирекция „Общински приходи“, Отдел „ОП Възраждане“,
от което се установява, че данъчно задължени лица за имота са Р.Ц.С. – 1/2 ид.ч. и Е.К.С.– 1/2 ид.ч. Тъй
като удостоверението е издадено от длъжностно лице в кръга на службата му по
установените форма и ред, същото е официален документ и като такъв съставлява
доказателство за изявленията пред него и за извършените от него и пред него
действия, съгласно нормата на чл.179, ал.1 ГПК, в т.ч. – че имотът е бил
деклариран от посочените лица пред данъчната администрация, предвид обстоятелството, че информацията за
данъчно задължените лица би могла да се основава единствено на подадена по реда
на чл.14 ЗМДТ декларация. Посоченото
писмено доказателство, в съвкупност с останалите ангажирани доказателства, а
именно – талон за пломбиране на водомери № **********/09.05.2012 г., подписан
от ответника, и заключението на комплексната съдебно-техническа и счетоводна
експертиза, обуславя извод, че през исковия период ответникът е имал качеството
потребител на ВиК услуги за процесния имот.
Съгласно чл.8, ал.1 от Наредба № 4/14.04.2004 г. за
условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на
водоснабдителните и канализационни системи, получаването на ВиК услугите се
осъществява при публично известни общи условия, предложени от оператора и
одобрени от собственика на водоснабдителните и канализационните системи или от
съответен регулаторен орган, създаден със закон или в изпълнение на концесионен
договор. Общите условия се изготвят от ВиК и се одобряват от Държавната комисия
за енергийно и водно регулиране (ДКЕВР) към МС на основание чл.6, ал.1, т.5
ЗРВКУ, като същите влизат в сила в едномесечен срок от публикуването им в
централен ежедневник и имат сила на договор между доставчика на ВиК услуги и
потребителите, без да е необходимо изричното им приемане от страна на
потребителите. През исковия период приложение намират Общите условия на ищеца
от 2006 г., одобрени от ДКЕВР с решение № ОУ-064/17.07.2006 г., публикувани във
в-к „Стандарт“ на 30.07.2006 г. и във в-к „Куриер“ на 28.07.2006 г., в сила от
01.09.2006 г., както и Общите условия на ищеца от 2016 г., одобрени от КЕВР с
решение № ОУ-2/13.07.2016 г., в сила от 28.08.2016 г., като обстоятелството относно
влизането им в сила, съдът намира за общоизвестно.
С оглед на това следва да се приеме, че страните в
производството са били обвързани от облигационна връзка през исковия период,
възникнала по силата на публично известни общи условия, предложени от оператора
и одобрени от собствениците на водоснабдителните и канализационни системи и от
съответния регулаторен орган, в съответствие с изискванията на чл.8 от Наредба
№ 4/14.09.2004 г. за условията и реда да присъединяване на потребителите и за
ползване на водоснабдителните и канализационните системи. От страна на ответника не се твърди и
установява в срока по чл.11, ал.8 ЗРВКУ да е внесъл в съответния ВиК оператор
заявление, в което да е предложил различни условия, респ. – такива да са били
приети от ВиК оператора и отразени в допълнително писмено споразумение.
По
изложените съображения въззивният съд счита, че по делото се установява
качеството на ответника на потребител на водоснабдителни и канализационни
услуги за процесния имот през исковия период, както и съществуването на
облигационно правоотношение с ищцовото дружество.
За
установяване доставянето на питейна вода в обема, съответстващ на
претендираната от ищеца цена, по делото е изготвена и приета комплексна съдебно-
техническа и счетоводна експертиза, която настоящият състав кредитира като
компетентно и обективно изготвена. От същата се установява, че имотът е
водоснабден, както и че е извършван отчет на водомерите, като общо дължимата
сума за доставена питейна вода за исковия период 27.03.2012 г. – 23.12.2018 г.
възлиза на сумата от 2 739, 18 лв.
От страна на
ответника своевременно е заявено възражение за изтекла погасителна давност.
Съгласно
задължителните разяснения, дадени с ТР № 3/2011 г. по тълк. д. № 3/2011 г. на
ОСГТК на ВКС, понятието „периодични плащания“ по смисъла на чл. 111, б. „в“ ЗЗД,
се характеризира с изпълнение на повтарящи се задължения за предаване на пари
или други заместими вещи, имащи единен правопораждащ факт, чийто падеж настъпва
през предварително определени интервали от време, а размерите на плащанията са
изначално определени или определяеми, без да е необходимо периодите да са равни
и плащанията да са еднакви. Вземанията за цена на доставената вода отговарят на
така даденото тълкуване на понятието „периодични плащания“, тъй като всички те
имат един общ правопораждащ факт – неформален договор при общи условия, падежът
им настъпва през предварително определени интервали от време – в 30-дневен срок
от фактуриране на потребените количества вода съгласно чл. 31, ал. 2 от ОУ от
2006 г. и чл. 33, ал. 2 от ОУ от 2016 г., като размерът на плащанията е
определяем по установения в Наредба № 4 ред. Поради тази причина същите се
погасяват с изтичането на 3-годишна погасителна давност съгласно чл. 111, б.
„в“ ЗЗД.
Съгласно
нормата на чл.114, ал.1 ЗЗД давностният срок започва да тече от момента, в
който вземането е станало изискуемо.
Съгласно чл.
31, ал. 2 от ОУ от 2006 г. и чл. 33, ал. 2 от ОУ от 2016 г. потребителите са длъжни да заплащат дължимите
суми за ползваните от тях ВиК услуги в 30-дневен срок след датата на
фактуриране.
Настоящият
иск се счита предявен на датата на заявлението по чл.410 ГПК – 30.05.2019 г. по
арг. от нормата на чл.422, ал.1 ГПК, поради което погасени по давност се явяват
вземанията, чиято изискуемост е настъпила преди 30.05.2016 г., каквито в случая
се явяват вземанията за периода 27.03.2012 г. – 11.04.2016 г. (за вземането за
периода 11.03.2016 г. – 11.04.2016 г. е издадена фактура от 25.04.2016 г.,
чиято изискуемост е настъпила на 26.05.2016 г.) в размер на сумата от 1 738,
80 лв. Непогасени по давност са вземанията за периода 12.04.2016 г. –
23.12.2018 г. в размер на сумата от 1 000, 38 лв., определен при съобразяване
на заключението на експертизата и представените по делото фактури по реда на
чл.162 ГПК.
Следва да
бъдат отчетени констатираните от експертизата частични плащания за този период,
отразени в Приложение № 1 към последната – справка по
партидата за процесния имот, извършени на 13.04.2018 г., 02.10.2018 г.,
28.11.2018 г. и 28.12.2018 г., чието счетоводно отнасяне от страна на ищеца за
погасяване на задължения за съответните месеци съставлява извънсъдебно
признание, че касаят именно тях, а не вземания за предишен период, които са
погасни по давност. При съобразяване нормата на чл.76 ЗЗД и намаляване на
задължението, отчитайки извършените плащания, се налага извод, че задължението
за главницата възлиза на сумата от 885, 08 лв.
Задължението
за заплащане на доставената питейна вода е парично и за периода на своята
забава потребителят дължи обезщетение за забава, на основание чл.86, ал.1 ЗЗД.
Съгласно чл.
31, ал. 2 от ОУ от 2006 г. и чл. 33, ал. 2 от ОУ от 2016 г. потребителите са длъжни да заплащат дължимите
суми за ползваните от тях ВиК услуги в 30-дневен срок след датата на
фактуриране. Съгласно чл.84, ал.1 ЗЗД когато денят за изпълнение на
задължението е определен, длъжникът изпада в забава след изтичането му, като в
случая претенцията се явява установена по основание. Върху погасената по
давност главница за периода 27.03.2012 г. – 11.04.2016 г. не се дължи мораторна
лихва по арг. от нормата на чл.119 ЗЗД. Мораторната лихва върху непогасената по
давност главница е дължима за периода 27.06.2016 г. – 23.12.2018 г. и е в размер на 284, 15 лв., определен по
реда на чл.162 ГПК.
При съобразяване нормата на
чл.76 ЗЗД и намаляване на задължението, отчитайки извършените плащания, се
налага извод, че задължението за мораторна лихва възлиза на сумата от 239, 82
лв.
В изисканото
по реда на чл.186 ГПК удостоверение за декларирани данни, издадено от СО,
Дирекция „Общински приходи“, Отдел „ОП Възраждане“, се сочи, че данъчно
задължени лица за процесния имот са Р.Ц.С.
– 1/2 ид.ч. и Е.К.С.– 1/2 ид.ч. По делото не са ангажирани доказателства, от
които да се направи извод, че през исковия период посочените лица имат качеството
съпрузи, което би обусловило тяхната солидарна отговорност за задължения, поети
за задоволяване нужди на семейството, с оглед на което отговорността на
ответника следва да се ограничи до 1/2 от размера на задължението, съобразно
обема на правата му, предвид вписаните в удостоверението на Столична община
данни, и следователно – до размер на сумата от 442, 54 лв. главница за периода 12.04.2016
г. – 23.12.2018 г. и 119, 91 лв.
мораторна лихва за периода 27.06.2016 г. - 23.12.2018 г.
Тъй като
крайните изводи на двете инстанции съвпадат частично, обжалваното решение
следва да се отмени в частта, с която искът за главницата е отхвърлен за сумата
от 442, 54 лв. – главница за периода 12.04.2016 г. – 23.12.2018 г. и за сумата
от 119, 91 лв. мораторна лихва за периода 27.06.2016 г. - 23.12.2018 г., като
исковете следва да се уважат в посочената част. В останалата част решението
следва да се потвърди.
По разноските:
С оглед
изхода на спора, ищецът има право, на основание чл.78, ал.1, вр. ал.8 ГПК, на
сумата от 19, 24 лв. разноски и юрисконсултско възнаграждение за заповедното
производство.
Ответникът
има право, на основание чл.78, ал.3 ГПК, на сумата от 296, 63 лв. разноски за
заповедното производство, съобразно отхвърлената част от исковете, с оглед на
което решението следва да се отмени в частта, с която му е присъдена сумата над
296, 63 лв. до 353, 10 лв.
На ищеца
следва да се присъди, на основание чл.78, ал.1, вр. ал.8 ГПК, сумата от 46, 25
лв. разноски и юрисконсултско възнаграждение за исковото производство.
Ответникът
има право, на основание чл.78, ал.3 ГПК, на сумата от 400, 05 лв. разноски за
исковото производство съобразно отхвърлената част от исковете, с оглед на което
решението следва да се отмени в частта, с която му е присъдена сумата над 400,
05 лв. до 476, 20 лв.
На
жалбоподателя-ищец следва да се присъди, на основание чл.78, ал.1, вр. ал.8 ГПК, сумата от 19, 24 лв. разноски и юрисконсултско възнаграждение, съобразно
уважената част от въззивната жалба.
На ответника
по жалбата следва да се присъди, на основание чл.78, ал.3 ГПК, съобразно
отхвърлената час от жалбата, сумата от 300 лв. разноски за заплатено адвокатско
възнаграждение за въззивната инстанция по договор за правна защита от
18.06.2020 г., определено по реда на чл.78, ал.5 ГПК с оглед своевременно
заявеното от страна на жалбоподателя възражение за прекомерност, което съдът
намира за основателност, при съобразяване: липсата на фактическа и правна
сложност на спора; обема на осъществената правна защита, изразяваща се в
депозиране на отговор на въззивна жалба и молба от 25.01.2021 г., в която е
изразено становище по съществото на спора; броя на проведените открити съдебни
заседания пред въззивната инстанция – едно заседание, както и нормата на чл.7,
ал.2, т.2 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения в ред. преди изм. ДВ, бр. 68 от 31.07.2020 г., приложима към момента
на сключване на договора за правна защита.
Воден от
гореизложеното, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ решение № 48874 от 24.02.2020 г.,
постановено по гр. д. № 56316/2019 г. на СРС, I ГО, 43 състав, в ЧАСТТА, с която е отхвърлен предявеният
от „С.В.“ АД, ЕИК ******, срещу Р.Ц.С., ЕГН ********** иск за признаване на
установено, че Р.Ц.С., ЕГН ********** дължи на „С.В.“ АД, ЕИК ******, на
основание чл.422 ГПК, вр. чл.415 ГПК, вр. с чл.79, ал.1 ЗЗД, сумата от 442,
54 лв. главница за предоставени ВиК услуги за периода 12.04.2016 г. – 23.12.2018 г. за имот, находящ се в гр. София, ж.к.
„*****, ведно със законната лихва от датата на заявлението по чл.410 ГПК –
30.05.2019 г. до окончателното изплащане, и на основание чл.422 ГПК, вр. чл.415 ГПК, вр. чл.86, ал.1 ЗЗД – сумата от 119,
91 лв., представляваща мораторна
лихва за периода 27.06.2016 г. -
23.12.2018 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК
по ч.гр.д. № 30426/2019 г. на СРС, 43 състав, както и в ЧАСТТА, с която „С.В.“ АД е осъдено да заплати на Р.Ц.С., на
основание чл.78, ал.3 ГПК, сумата над 296,
63 лв. до 353, 10 лв. разноски
за заповедното производство и сумата над 400,
05 лв. до 476, 20 лв. разноски
за исковото производство, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените „С.В.“ АД, ЕИК ******,
срещу Р.Ц.С., ЕГН ********** искове, че Р.Ц.С., ЕГН ********** дължи на „С.В.“
АД, ЕИК ******, на основание чл.422 ГПК, вр. чл.415 ГПК, вр. с чл.79, ал.1 ЗЗД,
сумата от 442, 54 лв. главница за
предоставени ВиК услуги за периода 12.04.2016
г. – 23.12.2018 г. за имот, находящ се в гр. София, ж.к. „*****, ведно със
законната лихва от датата на заявлението по чл.410 ГПК – 30.05.2019 г. до
окончателното изплащане, и на основание чл.422 ГПК, вр. чл.415 ГПК, вр. чл.86,
ал.1 ЗЗД – сумата от 119, 91 лв.,
представляваща мораторна лихва за периода 27.06.2016
г. - 23.12.2018 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по
чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 30426/2019 г. на СРС, 43 състав.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 48874 от 24.02.2020 г.,
постановено по гр. д. № 56316/2019 г. на СРС, I ГО, 43 състав, в останалата част.
ОСЪЖДА Р.Ц.С., ЕГН ********** да заплати на
„С.В.“ АД, на основание чл.78, ал.1 ГПК, сумата от 19, 24 лв. разноски и юрисконсултско възнаграждение за заповедното
производство; сумата от 46, 25 лв.
разноски и юрисконсултско възнаграждение за исковото производство и сумата от 19, 24 лв. разноски и юрисконсултско
възнаграждение за въззивната инстанция.
ОСЪЖДА „С.В.“ АД, ЕИК ****** да заплати на
Р.Ц.С., ЕГН **********, на основание чл.78, ал.3 ГПК, сумата от 300
лв. разноски за въззивната инстанция.
Решението не
подлежи на касационно обжалване, на основание чл.280, ал.3, т.1 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.