Решение по дело №631/2021 на Районен съд - Монтана

Номер на акта: 260368
Дата: 14 октомври 2021 г. (в сила от 11 май 2022 г.)
Съдия: Валя Младенова
Дело: 20211630100631
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 16 март 2021 г.

Съдържание на акта

№ 260368 / 14.10.2021 г.

Р Е Ш Е Н И Е

14.10.2021 година

 град Монтана

 

                                В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

РАЙОНЕН СЪД - МОНТАНА, втори граждански състав в публично заседание на двадесет и седми септември през две хиляди двадесет и първа година в състав :

                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАЛЯ МЛАДЕНОВА

 

при секретаря Елена Ефремова и в присъствието на прокурора….…, като разгледа докладваното от съдията МЛАДЕНОВА  гр.д.№ 631 по описа за 2021 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Предявените искове са установителни и са с правно основание чл.422 ал.1 ГПК.

           Ищцата И.Б.Б., ЕГН xxxxxxxxxx,xxx твърди, че в срок предявява иск за установяване на вземането, което има спрямо С.П.Х., с ЕГН xxxxxxxxxx, което възлиза на 214,64 лв., ведно със законна лихва, считано от датата на подаване на заявлението до окончателно изплащане на вземането. Поддържа, че с ответника са съсобственици на земеделска земя, представляваща НИВА в землището на село Дългоделци, общ. Якимово, с ЕКАТТЕ 24551, обл.Монтана с площ 15,185 дка, м.“Чокойското”, втора категория, имот № 062003 при граници и съседи: при съседи: № 062004, 062009, 062010, 062002. 00021. Твърди също, че за този имот ответникът е сключил на 15.10.2017 г. с Кооперация „Цибрица 2000“ гр.Монтана договор за предоставена земя в Кооперацията за съвместно обработване за срок от 5 години, в сила от 01.10.2018 г., Договорът е вписан в Общинска служба по земеделие с.Якимово на 25.10.2017 г. По силата на този договор, Кооперацията се е задължила да плаща рента в размери, определени от Общото събрание, но не по-малко от 10 % от добива. За предоставените по договора с Кооперация „Цибрица 2000“ земеделски земи, по устно споразумение с КООПЕРАЦИЯ ,,Цибрица 2000“, последната е заплащала на ответника рента за половината от нивата, предмет на договора, а именно за 7,592 дка /цялата 15,185 дка/, а другата половина от рентата - за 7,592 дка, Кооперация ,,Цибрица 2000“ е заплащала на друг наследник на общия им наследодател - Ангел Върбанов Х.. Те двамата е трябвало да разпределят получената рента между наследниците на общия наследодател в зависимост от правата им в наследството. Твърди, че ответникът е трябвало да разпределя получената 1/2 от рентата между себе си, с права 1/2 от и между нея и сестра й Младенка Б. Младенова, с права по 1/4 като се вземе предвид правата им в съсобствеността по наследство от общия им наследодател -1/4 ид.част за ответника и по 1/8 ид.част за нея и сестра й Младенка Б. Младенова.

Твърди, че за стопанската 2018/2019 г. ответникът е получил от Кооперация ,,Цибрица 2000” арендната цена за 7 592 дка по 50 лв. за дка общо 379,60 лева, от която сума на нея е следвало да плати ¼ - 94,90 лева. За стопанската 2019/2020 г ответникът е получил от Кооперация „Цибрица 2000” арендната цена за 7,592 дка по 55 лв. за дка общо 417,56 лева, от която сума на нея е следвало да плати 1/4 - 104,39 лева.

Поддържа, че поради неизпълнение на паричното си задължение, ответникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата, която е: 12,36 лв. върху главница 94.90 лв. за времето от 01.10.2019 г. до 11.01.2021 г.; 2,99 лв. върху главница 104,39 лв. за времето от 01.10.2020 г. до 11.01.2021 г., или общо лихва 15,35 лева.

Поради неплащане от страна на ответника на дължимата рента, против него е подадено Заявление за издаване на Заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК в Районен съд - Монтана, по което е образувано ч.гр.д.№ 106/21 г. по описа на Районен съд Монтана. По това дело, в срок от страна на длъжника е постъпило възражение против издадената заповед за изпълнение, с което оспорва претендираното вземане. Предвид гореизложеното моли съда да постанови решение, с което на основание чл.422, ал.1 от ГПК да признае за установено, че в полза на И.Б.Б. съществува вземане към ответника С.П.Х. за сумата 214,64 лв., от които: главница 199,29 лв. - представляваща неплатена рента за стопанската 2018-2019г. в размер на 94,90 лв. и за стопанската 2019-2020 г. в размер на 104,39 лв. и лихва за забава в размер на 15,35 лв. - 12,36 лв. върху главница 94,90 лв. за времето от 01.10.2019 г. до 11.01.2021 г. и 2,99 лв. върху главница 104,39 лв. за времето от 01.10.2020 г. до 11.01.2021 г., ведно със законна лихва върху главницата до окончателното изплащане. Моли съда да й присъди и направените в настоящото производство разноски и платеното адвокатско възнаграждение, както и направените разноски в заповедното производство - платна държавна такса и адвокатско възнаграждение по договор за правна защита и съдействие.

В срока по чл.131 от ГПК ответникът С.П.Х. xxx е подала отговор на исковата молба, в който заявява, че  счита подадената искова молба за недопустима. Твърди, че в Районен съд - Лом лицето Гео Геов Гатев, чрез адв.Н.К. от МАК е подал иск за съдебна делба срещу него и останалите наследници на Христо Колов Тошов. Господин Гатев е закупил идеалните части от наследствените имоти на И.Б.Б. и Младенка Б. Младенова. В качеството си на съсобственик, същият желае да се извърши съдебна делба на земеделските имоти. Поради това моли на основание чл.229, ал.1, т.4 от ГПК, съдът да спре производството по настоящото дело до решаване с окончателен съдебен акт на делото в РС-Лом. Счита, че не е ясно коя страна какъв размер наследствена част притежава до постановяване на съдебен акт по висящото дело за съдебна делба. Твърди, че гр. дело № 2004/2020 г. по описа на РС - Лом се явява обуславящо за така претендирания иск от ищеца. След произнасяне на РС-Лом по горепосоченото дело, ще бъде изяснена фактическата обстановка и всеки сънаследник каква част притежава и какъв размер рента му се е полагала и ще му се полага занапред. Счита иска за неоснователен, тъй като е получавал дължима рента за идеални части от наследствена земя. Твърди, че не дължи сумата от 214,64 лева за ренти на ищеца. Получавал е рента за полагащи му се идеални части. Рентата, която е получавал за дяловете на другите наследници, им е превеждал винаги в срок и навреме. Твърди, че всеки от сънаследниците е получавал своя дял, съгласно арендния договор.

Доказателствата по делото са писмени. Изслушано е и е прието заключение на вещо лице.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните по свое убеждение и при условията на чл.235 ГПК, приема за установено следното:

Безспорно е установено от събраните по делото доказателства, че ищецът е подал на основание чл.410 ГПК заявление за издаване на Заповед за изпълнение, въз основа на което в Районен съд – Монтана е образувано ч.гр.д.№ 106/2021 година. Съдът е издал заповед за изпълнение, срещу която в законоустановения срок, длъжникът – ответникът по настоящото дело е подал възражение.

Установено е по безспорен начин от събраните по делото доказателства, че страните са съсобственици на земеделска земя, представляваща НИВА в землището на село Дългоделци, общ. Якимово, с ЕКАТТЕ 24551, обл.Монтана с площ 15,185 дка, м.“Чокойското”, втора категория, имот № 062003 при граници и съседи: при съседи: № 062004, 062009, 062010, 062002. 00021. За този имот ответникът е сключил на 15.10.2017 г. с Кооперация „Цибрица 2000“ гр.Монтана договор за предоставена земя в Кооперацията за съвместно обработване за срок от 5 години, в сила от 01.10.2018 г., Договорът е вписан в Общинска служба по земеделие с.Якимово на 25.10.2017 г. По силата на този договор, Кооперацията се е задължила да плаща рента в размери, определени от Общото събрание, но не по-малко от 10 % от добива. За предоставените по договора с Кооперация „Цибрица 2000“ земеделски земи, по устно споразумение с КООПЕРАЦИЯ ,,Цибрица 2000“, последната е заплащала на ответника рента за половината от нивата, предмет на договора, а именно за 7,592 дка /цялата 15,185 дка/, а другата половина от рентата - за 7,592 дка, Кооперация ,,Цибрица 2000“ е заплащала на друг наследник на общия им наследодател - Ангел Върбанов Х.. Те двамата е трябвало да разпределят получената рента между наследниците на общия наследодател в зависимост от правата им в наследството. Ответникът е трябвало да разпределя получената 1/2 от рентата между себе си, с права 1/2 от и между ищцата и сестра й Младенка Б. Младенова, с права по 1/4 като се вземе предвид правата им в съсобствеността по наследство от общия им наследодател - 1/4 ид.част за ответника и по 1/8 ид.част за ищцата и сестра й Младенка Б. Младенова.

От заключението на вещото лице В.П.Т. се установява, че ответникът С.П.Х. е получил арендни плащания за стопанската 2018/2019 година 379,60 рева за 7,592 дка и за стопанската 2019/2020 година – 417,56 лева за 7,592 дка. Вещото лице е посочило в заключението си, че дължимите на ищцата за двете стопански години според правата й арендни плащания са съответно в размер на 94,90 лева и 104,39 лева. Видно е от заключението също, че обезщетението за забавено плащане е съответно в размер на 11,47 лева и 2,67 лева.

Гореизложената фактическа обстановка се потвърждава от събраните по делото писмени доказателствени средства и заключението на вещото лице В.П.Т., което съдът кредитира изцяло като обективно, безпристрастно и компетентно изготвено.

Предявеният от ищеца иск с правно основание чл.422 ал.1 във вр. с чл.415 ал.1 ГПК е установителен и цели да установи съществуване на вземания на кредитора – ищец в настоящото производство по отношение на длъжника – ответницата в настоящото производство. От съвкупната преценка на доказателствата по делото се установява по категоричен и безспорен начин, че ответникът продължава да дължи на ищцата сумите в размер на 94,90 лева и 104,39 лева, представляващи арендни плащания за 2018/2019 година и за 2019/2020 година и обезщетения за забавено плащане върху горните суми съответно в размер на 11,47 лева и 2,67 лева.

Няма спор по делото, че за предоставените по договора с Кооперация „Цибрица 2000“ земеделски земи, по устно споразумение с КООПЕРАЦИЯ ,,Цибрица 2000“, последната е заплащала на ответника рента за половината от нивата, предмет на договора, а именно за 7,592 дка /цялата 15,185 дка/, а другата половина от рентата - за 7,592 дка, Кооперация ,,Цибрица 2000“ е заплащала на друг наследник на общия им наследодател - Ангел Върбанов Х.. Не се спори и по това, че  двамата е трябвало да разпределят получената рента между наследниците на общия наследодател в зависимост от правата им в наследството, като ответникът в настоящото производство е трябвало да разпределя получената 1/2 от рентата между себе си, с права 1/2 от и между ищцата и сестра й Младенка Б. Младенова, с права по 1/4 като се вземе предвид правата им в съсобствеността по наследство от общия им наследодател -1/4 ид.част за ответника и по 1/8 ид.част за ищцата и сестра й Младенка Б. Младенова. Безспорно е установено от заключението на вещото лице, че за стопанската 2018/2019 г. ответникът е получил от Кооперация ,,Цибрица 2000” арендната цена за 7 592 дка по 50 лв. за дка общо 379,60 лева, от която сума на ищцата е следвало да плати ¼ - или 94,90 лева. От заключението е видно също така, че за стопанската 2019/2020 г ответникът е получил от Кооперация „Цибрица 2000” арендната цена за 7,592 дка по 55 лв. за дка или общо 417,56 лева, от която сума на ищцата е следвало да плати 1/4 – или 104,39 лева. Няма данни за извършено плащане на сумите. В тежест на ответника бе да установи плащане, ако е извършил такова. Тъй като ответникът не е заплатил на ищцата дължимите суми в срок, той е изпаднал в забава, поради което и посоченото от вещото лице обезщетение за забавено плащане на двете главници, също е дължимо.

Ето защо съдът намира, че ответникът продължава да дължи на ищцата сумите 94,90 лева и 104,39 лева, представляващи арендни плащания за 2018/2019 година и за 2019/2020 година и обезщетения за забавено плащане върху горните суми, съответно в размер на 11,47 лева и 2,67 лева.

С оглед на гореизложеното съдът намира, че предявените искови претенции се явяват основателни, поради което следва да бъдат уважени изцяло.

Съобразно изхода на делото следва да се присъдят разноски както в заповедното, така и в исково производство. Ето защо ответникът следва да заплати на ищцата сумата от 325,00 лева – разноски в заповедното производство и 429,10 лева – разноски в исковото производство.

 

По горните съображения съдът 

 

                  Р    Е    Ш    И :

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО съществуването на вземане от И.Б.Б. xxx, ЕГН xxxxxxxxxx към С.П.Х. xxx, ЕГН xxxxxxxxxx, възлизащо на следните суми: 94,90 лева - представляващи арендно плащане за стопанската 2018/2019 година;  104,39 лева - представляващи арендно плащане за стопанската 2019/2020 година, 11,47 лева - представляващи обезщетение за забавено плащане на сумата от 94,90 лева; 2,67 лева - представляващи обезщетение за забавено плащане на сумата от 104,39 лева, както и законната лихва върху главниците, считано от 11.01.2021 година до окончателното изплащане на сумите, за което е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д.№ 106/2021 година по описа на Районен съд – Монтана.

ОСЪЖДА С.П.Х. xxx, ЕГН xxxxxxxxxx да заплати на И.Б.Б. xxx, ЕГН xxxxxxxxxx сумата от 325,00 лева – разноски в заповедното производство и 429,10 лева – разноски в исковото производство.

РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд - Монтана в двуседмичен срок от връчването му на страните.                                                                                                                             

 

 

 

                                                                 РАЙОНЕН СЪДИЯ :