№ 2107
гр. София, 01.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Д СЪСТАВ, в публично
заседание на единадесети февруари през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Красимир Мазгалов
Членове:Силвана Гълъбова
СИЛВИЯ В. ТАЧЕВА
при участието на секретаря Илияна Ив. Коцева
като разгледа докладваното от Красимир Мазгалов Въззивно гражданско
дело № 20211100505922 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение №20053976 от 26.02.2021г., постановено по гр.д.№40762/2018г. по описа
на СРС, 47 с-в, са отхвърлени предявените от Н. СТ. М. с ЕГН********** и Н. П. М. с
ЕГН********** искове с правно основание чл.З0, ал.З от ЗС срещу С.Д. Т.-Б.а с
ЕГН********** и ХР. Хр. Б. с ЕГН **********, чрез неговата майка и законен представител
С.Д. Т.-Б.а, за сумата от общо 398,82 лева или по 199,41 лева от всеки един, съобразно
притежаваните от тях идеалните части от правото на собственост върху апартамент№13,
находящ се в гр.София, ж.к."Младост 1", бул.****. Ищците са осъдени да заплатят на
ответниците направените по делото разноски в размер на 300 лева.
Срещу решението на СРС и в срока по чл. 259 ГПК е подадена въззивна жалба от
ищците Н. СТ. М. и Н. П. М.. Жалбоподателите поддържат, че първоинстанционният съд
неправилно е приложил закона и решението е в разрез със съдебната практика. Твърдят, че
когато са направени разноски за съсобствената вещ, тези факти никога не могат да бъдат
оставени без уважение в правопорядъка и не може да има правоизключващи обстоятелства.
Съдът следвало да обсъди поотделно всяка конкретна работа за която се твърди, че е
извършена, за да се установи основателността на претенцията. претенцията в случая била
основана не само на чл.30, ал.3 от ЗС, но и на чл.61 и 59 от ЗЗД. Претендира отмяна на
обжалваното решение и уважаване на предявените искове.
Ответниците по жалбата и в производството с подадения в законоустановения срок
1
отговор на въззивната жалба оспорват същата като неоснователна. Излагат подробни
съображения относно правилността на изводите на първоинстанционния съд в обжалваното
решение. Молят обжалваното решение да бъде потвърдено като правилно. Претендират
разноски за въззивната инстанция.
Софийски градски съд, след като прецени събраните по делото доказателства и
взе предвид наведените във въззивните жалби пороци на атакуваното съдебно
решение, намира за установено следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите
въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е валидно и
допустимо. Не е допуснато и нарушение на императивни материални норми.
Решението е и правилно, като на основание чл. 272 ГПК въззивният състав препраща
към мотивите, изложени от СРС. Независимо от това и във връзка с доводите във въззивните
жалби е необходимо да се добави и следното:
Между страните не се спори, че процесният имот е бил съсобствен през процесния
период при установените по делото квоти. Предвид изложеното в обстоятелствената част и
петитума на исковата молба съдът правилно е квалифицирал исковете като такива с правно
основание чл.30, ал.3 от ЗС. Действително правната квалификация на исковете е в
правомощията на съда, но тя се основава на изложените от ищците в исковата молба
твърдения и направеното искане (петитума). В случая с исковата молба се претендират
заплатени суми за задължения към „Топлофикация София“, „Чез електро“ и „Софийска
вода“. Претенцията е насочена към съсобствениците, като изрично е посочено, че
последните са длъжни да участват в тежестите на общата вещ в това си качество.
Следователно предявените искове са с правна квалификация чл.30, ал.3 от ЗС, допустими са,
но неоснователни по изложените и от първостепенния съд съображения- ищците
претендират не тежести по смисъла на чл.30, ал.3 от ЗС, а консумативни разноски, свързани
с ползването на имота. Липсват обаче доводи и твърдения, които да позволят на съда да
квалифицира претенцията като такава по чл.61 или чл.59 от ЗЗД.
Поради изложеното въззивната жалба се явява неоснователна, а
първоинстанционното решение следва да се потвърди като правилно.
По разноските.
При този изход на спора на ответника по жалбата следва да бъдат присъдени
направените разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 300 лева, съгласно
представения договор за правна помощ и съдействие и списък по чл.80 от ГПК. Възражение
за прекомерност не е направено от жалбоподателя до приключване на устните състезания.
Решението не подлежи на касационно обжалване на основание чл.280, ал.3 от ГПК.
Така мотивиран, Софийският градски съд
2
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №20053976 от 26.02.2021г., постановено по гр.д.
№40762/2018г. по описа на СРС, 47 с-в.
ОСЪЖДА Н. СТ. М. с ЕГН********** и Н. П. М. с ЕГН********** да заплатят на
С.Д. Т.-Б.а с ЕГН********** сумата от 300 лв. (триста лева)- разноски за въззивната
инстанция.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3