Р Е Ш Е Н И Е
Гр. Пловдив, 05.07. 2010 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение
VІІ гр.с. в открито заседание на 01.07.2010
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:СОНЯ ГЕШЕВА
ЧЛЕНОВЕ : ВЕРА
ИВАНОВА
МАРИЯ ПЕТРОВА
при участието на
секретаря Ангелина К. ,като разгледа докладваното от председателя гр.д. 1573 по описа за 2010 година
,прие за установено следното:
Обжалвано е
решение,постановено по гр.1794/2010 година на Пловдивския районен съд VІІІ ,в частта с което
са уважени предявените от „М кар” ООД гр.Пловдив против С.А.Г. , искове с правно основание чл.79 ал.1 във вр. с чл.342
и сл. от ТЗ и чл.86 от ЗЗД за неплатена част от месечна вноска в размер на 896,54 лв. за месец август 2008
година ,сумата от 2151,70 лв. за месец септември 2008 година,
сумата от 2151,70 лв. за м. октомври
2008 година, сумата 2151,70 лв. за м. ноември 2008 година, сумата от 2151,70 лв. за месец декември 2008 година и януари 2009 година ,дължими на основание
договор за лизинг № 262 с лек автомобил BMW ,модел 325i с ДКН СА 8855 АТ, цвят металик. Със същото решение
С.Г. е осъден да заплати на „М кар” ООД Пловдив
сума в размер на 294,51 лв. съгласно цитирания договор за лизинг, представляваща
стойността на дължим пътен данък от времето за сключване договора /07.04.2002008
година / до края на 2008 година и сумата
от 2249,02 лв. –представляващи трета и четвърта вноска по договора
за застраховка”Автокаско” на посочения автомобил. Върху горните суми е присъдена и законна лихва от датата на
завеждане исковете- 19.02.2009 година до окончателното изплащане, както и
направени разноски по делото.
Жалбоподателят счита така
постановеното решение за неправилно и
моли да се отмени като се постанови друго, с което се отхвърлят исковете. Заявява също така, че
неправилно съдът е постановил решение и в частта, касаеща периодични платежи за
месец януари 2009 година , който иск ищецът оттеглил.
Въззиваемата страна счита жалбата за неоснователна. По отношение
жалбата касаеща сума за месец януари 2009 година заявява, че такава от страна
на съда няма присъдена ,поради това че не е претендирана от ищеца. Пловдивският
окръжен съд,като прецени доказателствата по делото взети в тяхната съвкупност
намира за установено следното:
Жалбата е подадена от страна
имаща правен интерес да обжалва решението,в законоустановения срок и е
допустима ,поради което съдът следва да се произнесе по същество.
Предявени са обективно съединени искове по чл.79 ал.1 от ЗЗД, във вр. с чл.342 от ТЗ .
Ищецът твърди, че страните били в договорни правоотношения по
силата на сключен между страните договор
за лизинг № 262 с обект лек автомобил
марка BMW, модел 325 С ДКН СА 8855 АТ, цвят сив металик .Ответникът се задължил да заплаща
месечни вноски по 1100,15 евро по
фиксинга на деня на заплащането 25 число на текущия месец или по 2151,70 лв. Твърди също така,че била
предвидена индексация на всеки три
месеца ,във връзка с което месечната
вноска била 2259,22 лв. Ответникът
погасявал задължението си , но след частично погасяване на задължението
си за месец август преустановил плащанията ,при което
останал задължен за остатъка за август в размер на 896,54 лв. и месечните
суми от месец септември 2008 година до
м.януари 2009 година включително. Претендира също така заплащане на разходи свързани пътен данък в размер на
294,51 лв. и трета и четвърта вноска по
договора за застраховка „Автокаско”
в размер на 2249,02 лв. ,задължения поети от ответника по силата на договора за
лизинг.
Видно , от представения пред
районния съд договор за лизинг № 262 страните
са сключили договор по отношение
на лек автомобил марка BMW, модел 325i С ДКН СА 8855 АТ, цвят сив металик на 07.04.2008
година,който автомобил е получен от ответника на 22.04.2008 година ,последното
удостоверено с представения пред районния съд Приемо- предавателен протокол.
Първоначално пред районния съд, ищецът е
представил цитирания договор за лизинг
сключен между страните по делото, който договор неправилно е бил
окомплектован и с изключение на
стр.1 е бил неотносим към настоящия
спор. Впоследствие от страна на ищеца е
представен правилно комплектован договор касаещ договорните правоотношение
на страните по делото. Съдът не
възприема тезата на пълномощника на
ответника,че допълнително представената
част от договора е ново доказателство ,което е било известно на страните и е могло да бъде своевременно представено от
ищеца,тоест че правото за представянето му от същия е преклудирано, поради
и което не следвало да е предмет на
обсъждане и преценка на съда относно
неговата доказателствена сила.
Настоящият състав на съда счита,че за
конкретния казус ищецът е представил
договор № 262 сключен между страните по делото в
предвидения в чл.127 от ГПК срок и посредством който договор страните са встъпили
в договорни правоотношения. При това положение правилното окомплектоване на горния договор /допълнителните страници по същия/ би следвало да се приеме за разглеждане от съда именно като ново доказателство, което не е било
известно на страната,тоест като такова попадащо в хипотезата на чл.147 от ГПК и
същевременно представляващо част от вече
представено в срок доказателство.
Съгласно чл.3 от Договора ,
ответникът се е задължил да заплаща
месечна вноска в размер на 1100,15 евро
платими не по-късно от 25 число на всеки месец , считано от април
2008 година,като съгласно чл.3 т.5 от договора
размерът на вноските не може да се променя едностранно от лизингодателя
,така че както правилно е приел и районния съд месечните вноски за погасяване на задълженията е в размер на
2151,70 лв. От страна на ответника
не е установено и доказано плащане на претендираната искова сума- част от месец
август в размер на 896,54 лв. и по 2151,70 лв. за месеците септември 2008 година- декември 2008 година и
януари 2009 година,поради и което исковете
за тези суми са основателни и като такива ще се уважат изцяло.
Основателни се явяват и исковете за застрахователни вноски-трета и
четвърта по договора за застраховка „Автокаско” и остатък от пътен данък за 2008 година ,които задължения са поети от
ответника съгласно чл.3 т.6 от процесния договор . Видно от представените
доказателства пред районния съд – платежно нареждане от 6.11.2008 година е посочен размера на третата вноска – 1124
лв. ,какъвто е и размера на дължащата се четвърта вноска по договора
застраховка и които суми ответникът ще следва да бъде осъден да заплати на
ищеца. Съгласно представената
приходна квитанция за сума в размер на 554,04 лв. отразяваща
плащането на пътен данък за лекия
автомобил предмет на договора за лизинг е посочена цялата сума дължаща се пътен
данък за 2008 година или за периода от
сключване договора за лизинг ,
ответникът дължи сума в размер на исковата – 294,51 лв.
Тъй като районният съд е
достигнал до същите правни изводи ,то постановеното от него решение е правилно
и ще следва да се потвърди.
В хода на производството , ищецът е оттеглил заявената от него претенция
за присъждане периодични платежи от месец януари 2009 година до април 2011 година , като по
този начин в оттегляне на исковете за
периодични плащания е включена и дължащата се
и претендирана от него сума за
месец януари 2009 година , заявена от
същия в исковата молба като дължима главница за изтекъл период. От
страна на ищецът няма заявена воля за
оттегляне претенцията за неиздължена
сума за месец януари 2009 година ,която както вече се посочи , а така също и предвид датата на
завеждане исковата молба- 19.02.2009 година не може да бъде отнесена към
периодични задължения за ответника занапред
и за които периодични плащания районният съд е указал на ищеца ,че дължи държавна такса по чл.69 ал.1 т.6 от ГПК. Както разпореждането
на районния съд, така и молбата на
ищеца от 16.11.2009 година касае оттегляне заявените искове за периодичните плащания, така че исковата претенция включваща и търсене заплащане на сума за задължение породено от
договора за лизинг за месец януари 2009 година не е оттеглена. Факта ,че като
месец същата е упомената в молбата на ищеца,пред вид това че волята за отказ
касае периодичните плащания,то същаат не
би следвало да се има предвид. Този
извод на съда освен гореизложеното произтича и от това,че нередовно заявена
претенция за периодични плащания и за
дължими държавни такси по чл. 69 ал. 1 т.6 от ГПК,което е мотивирало и ищецът
да оттегли тези претенции е касаела само този вид задължения , а не и такива
касаещи неиздължени задължения за минало време, за които претенции заедно с останалите
– за дължащи се застраховки и пътен данък , ищецът е внесъл своевременно ДТ в
размер на 795,40 лв.
Именно предвид изложените
съображения,настоящият състав на Пловдивският окръжен съд прие,че исковата
претенция на ищеца за дължими се суми
представляващи месечните вноски по договора за лизинг са основателни и като
такива ще се уважат както за частичната
сума за месец август 2008 година, така също
и по 2151,70 лв. за месеците септември, октомври, ноември,декември 2008
година и януари 2009 година, в какъвто смисъл е
и постановеното решение на районния съд. В диспозитива на решението е посочено, че ответникът дължи на ищцовото дружество 2151,70 лв. за месец декември 2008 година и
януари 2009 година ,тоест по 2151,70 лв. за всеки един месец. Независимо от
обстоятелството, че за останалите претендирани месеци се сочи конкретната исковата сума за определен месец , то смисълът на задължението на ответника за декември 2008 година и януари
2009 година с оглед и на мотивите на
съда е ,че тази сума се дължи за всеки
отделен месец.
Предвид неоснователността
на жалбата, ответникът жалбоподател ще
следва да бъде осъден да заплати по сметка на ПОС дължащата се държавна такса в
размер на 397,70 лв.
Мотивиран от горното Пловдивският окръжен съд
Р
Е Ш И
:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 1205 от 16.04.2010 година на Пловдивския районен съд- VІІІ
гр.с.,постановено по гр.д. 1794/2009 година ,в частта с което С.А.Г. е осъден да заплати на „М кар”
ООД гр.Пловдив както следва : за неплатена част от месечна вноска в размер на 896,54 лв. за месец август 2008
година , сумата от 2151,70 лв. за месец септември 2008 година,
сумата от 2151,70 лв. за м. октомври
2008 година, сумата 2151,70 лв. за м. ноември 2008 година, сумата от 2151,70 лв. за месец декември 2008
година и януари 2009 година , дължими на
основание договор за лизинг № 262 с лек автомобил BMW ,модел 325i с ЗКН СА 8855 АТ,цвят металик,както и 294,51 лв.
–стойност на дължимия пътен данък за
времето от сключване на договора за
лизинг до края на
2008 година ,както и сумата –
2249,02 лв. –представляваща трета и
четвърта вноска по договор за застраховка”Автокаско” на гореописания
автомобил,ведно със законната лихва от
19.02.2009 година до окончателното изплащане и в частта за направените разноски
по делото.
ОСЪЖДА С.А.Г. ,ЕГН **********
*** апр.6 да заплати по сметка на Пловдивския окръжен съд сума в размер на 397,70 лв. за дължаща се
държавна такса.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в
едномесечен срок от получаването му от страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
1/
ЧЛЕНОВЕ :
2/