№ 4842
гр. София, 24.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-18 СЪСТАВ, в публично заседание
на трети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:П. В. Боснешки
при участието на секретаря Бояна Вл. Боянова
като разгледа докладваното от П. В. Боснешки Гражданско дело №
20241100109615 по описа за 2024 година
Производството по делото е образувано по искова молба на Л. И. Б., с
ЕГН:**********, с постоянен адрес град Велико Търново, ул.“Б******** ап.19, срещу
МБАЛ „СЪРЦЕ И МОЗЪК“ ЕАД, с ЕИК:*********, ж.к. „Дианабад“, р-н Изгрев, бул.„Г.М.
Димитров“ № 1, офис сграда 3, представлявано от П.И.Д., с която са предявени
обективно съединени искове с правно основание чл.49, вр. чл.45 ЗЗД, с които се иска
ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца както следва:
-сумата от 30 000лв., представляваща обезщетение за претърпените от ищеца
неимуществени вреди от медицински деликт от 02.05.2022г. при извършена операция от д-р
Д. Х. в клиниката по неврохирургия на ответната болница, ведно със законната лихва върху
присъдената сума от 02.05.2022г. до окончателно плащане;
-сумата от 11560,00лв., представляваща обезщетение за претърпените от ищеца
имуществени вреди от медицински деликт от 02.05.2022г. при извършена операция от д-р Д.
Х. в клиниката по неврохирургия на ответната болница,изразяващи се в разходи за
коригираща операция, ведно със законната лихва върху присъдената сума, ведно със
законната лихва върху присъдената сума от 12.08.2024г. до окончателно плащане;
-сумата от 14260,00лв., представляваща обезщетение за претърпените от ищеца
имуществени вреди от медицински деликт от 02.05.2022г. при извършена операция от д-р Д.
Х. в клиниката по неврохирургия на ответната болница,изразяващи се в разходи за
закупуване на инвалидна количка, ведно със законната лихва върху присъдената сума от
датата на закупуването- 11.05.2023г. до окончателно плащане;
В о.с.з. на СГС от 08.07.2025г., по реда на чл.214 ГПК, е допуснато изменение на иска
за неимуществени вреди, като същият е увеличен до сумата от 500 000лв.
1
Ищецът твърди, че през 2016 - 2017 година постепенно започнал да изпитва болки в
гърба, кръста и краката, които с течение на времето се засилили. При проведени образни
изследвания в началото на 2022г. на гръдния отдел на гръбначния му стълб било установено,
че има две дискови хернии на ниво Т8-Т9 и Т9-Т10. На 02.05.2022г., след проведени две
консултации и по препоръка на д-р Д. Х. бил приет в Клиниката по неврохирургия на
„МБАЛ „Сърце и мозък“ ЕАД в град Плевен за диагностично уточняване и лечение. Преди
приемането му в болницата въпреки болките се движел абсолютно самостоятелно,
изпълнявал обичайните си ежедневни дейности, ходел на работа, косял градината си,
включвал се в ловни излети и по никакъв начин ежедневието му не било засегнато от
неприятните усещания в областта на гърба, кръста и краката функционално, освен
съответния дискомфорт. Нямал каквито и да било проблеми с тазовите си резервоари, които
работели самостоятелно и нормално.
На 03.05.2022г. ищецът бил опериран в ответната болница. Уверенията на лекаря
били, че до 24 часа след операцията Л. Б. ще бъде вертикализиран и няколко дни след това
ще възстанови самостоятелната си походка и ще бъде изписан от болницата. Когато излязъл
от упойката след операцията обаче ищецът установил, че не чувства нищо от кръста надолу
и му е абсолютно невъзможно да движи краката си. На 16.05.2022г. ищецът бил изписан от
болницата, тъй като лекуващият лекар заявил, че оперативно всичко е наред и трябва само
да се проведе активна физиотерапия.
Веднага след изписването си ищецът извършил консултация с доц. д-р У. от УСБАЛО
„Проф.Б.Бойчев“ ЕАД, град София, който бил категоричен, че състоянието му е резултат от
операцията и незабавно трябва да се извърши втора операция, с цел да се направи опит да се
поправят допуснатите грешки.
На 25.05.2022г. на ищеца била направена втора операция, при което била извършена
декомпресия и стабилизация на гръбначния стълб. Незабавно започнала активна
рехабилитация. За съжаление, отново нямало никакъв резултат. Ищецът бил изписан на
03.06.2022г. с изразена тежка долна параплегия. Състоянието му не се било подобрило,
въпреки усилията на лекарите от УСБАЛО „Проф.Б.Бойчев“ ЕАД. Сумата, която жената, с
която Б. живее на съпружески начала заплатила за втората операция, и която ищецът
впоследствие й върнал била 11 560,00 лева.
В резултат на оперативната интервенция, проведена на 02.05.2022г. и по същество
представляваща неправилно и некомпетентно лечение на заболяването, за което бил приет да
бъде лекуван, начинът на живот на ищеца бил коренно променен. Загубил възможността си
да се движи самостоятелно, да стои прав и дори да стои в седнало положение повече от три
часа. Прехвърлянето му от леглото на инвалидната количка става само с чужда помощ. Не
контролира тазовите си резервоари. Не може без чужда помощ да извършва елементарни
дейности от ежедневието. Не може да поддържа личната си хигиена сам. Не може да
упражнява професията си. Принуден е да стои само в дома си, тъй като излизането му навън
е свързано с ангажирането на поне трима човека, поради което за времето от връщането му
от болницата до днешна дата, т.е. повече от две години, е излизал извън дома си само два
2
пъти. Лишен е от възможността, така както било обичайно преди, да пътува, да посещава
културни и други мероприятия, да се среща с приятели, да живее нормално.
В законоустановения срок ответникът МБАЛ „СЪРЦЕ И МОЗЪК“ ЕАД е подал
отговор, с който е заявил, че така предявеният иск е допустим, но следва да бъде отхвърлен
като неоснователен. Твърди, че в процесния случай, че няма допуснати никакви пропуски в
диагностиката и лечението на ищеца. Същият е лекуван и наблюдаван не само по правилата
на медицинските стандарти и добрата клинична практика, но и постоянно по време на целия
си престой лечебното заведение. Иска се отхвърляне на иска като неоснователен
доколкото не са налице елементи от фактическия състав на възникване на правото на
обезвреда вследствие причинени неимуществени вреди. Не са причинени вреди на ищеца,
претендираните от ищеца вреди, нямат пряка причинна връзка с действията на
служители/работници на ответника.
Ответникът твърди, че извършването на ламинектомията при ищеца е била
абсолютно задължителна. Тази хирургична интервенция се явява своеобразен медицински
стандарт при това заболяване и всякакви твърдения, че операцията е ненужна, са
голословно. Усложненията при пациента след операцията и прогресията на заболяванията
му се дължат на естествени причини, тъй като заболяването му по начало е много трудно
обратимо и трудно лечимо. Причина за настъпилото усложнение описано исковата молба е
прогресиралото заболяване на ищеца, необратимо по същество и на естествени
физиологични особености на неговия организъм, които обстоятелства като медицински риск
са в рамките на разумната предвидимоет, без да са свързани с пропуски в работата на
служителите на МБАЛ Сърце и Мозък.
Извършената операция на пациента е била анатомично позволена, технически
възможна и физиологично допустима, като сами по себе си манипулацията не е била по-
опасна от изключително влошено състояние на пациента в резултата на прогресиралото му
заболяване преди да се подложи на интервенцията. Пациентът е щял да бъде инвалидизиран.
ако не се е подложил на операцията. От гледна точка на етапа на развитие на медицинската
наука не могат да се изключат напълно настъпилите усложнения, но същите не се дължат на
лекарски пропуски. Причината за парезата при пациента се дължи на прогресията на
заболяването, а настъпилите усложнения лежат извън овладимите фактори от страна на
лекарския екип на МБАЛ Сърце и Мозък.
Оспорва твърденията, че диагностиката, операцията и лечението на пациента, са
непрофесионални и недостатъчни като обем грижи и в нарушение на медицинските
стандарти и добри лекарски практики.
Оспорва търпените от ищеца неимуществени вреди да са в резултата на лекарски
пропуски.
Оспорва претенцията и по размер поради прекомерно завишаване на претендираното
обезщетение, което не отговаря на критериите за справедливост по смисъла на чл. 52 ЗЗД.
На основание чл. 51. ал. 2 ЗЗД прави възражение за съпричиняване на настъпилата
3
вреда изразяваща се в късно потърсена медицинска помощ от ищеца, довела до сериозно
прогресиране на заболяването му. Твърди, че ищецът не се е лекувал последователно с което
е допринесъл за собственото си увреждане.
По допустимостта:
Съдът намира, че исковете са допустими и следва да се произнесе по съществото на
правния спор.
По основателността:
Видно от заключението по комплексната съдебномедицинска експертиза /КСМЕ/
ищецът Л. Б. постъпва за лечение в МБАЛ „Сърце и мозък" ЕАД - Плевен, Клиника по
неврохирургия, на 02.05.2022г., с оплаквания от болки в гръдния отдел на гръбначния стълб,
спускащи се към поясния отдел, изтръпвания по бедрото на десния крак и болки по цялото
протежение на левия крак. Причината за тези оплаквания е установена от извършените
образни изследвания - с данни за изразена торакална спондилоза и остеохондроза с
оформени предни и странични ръбови остеофити от ТхЗ до Тх9, наличие на медианна
дискова херния на ниво Тх8-Тх9 със стеноза на предното субарахноидно пространство,
голяма медианна екструзия на диска на ниво Тх9-Тх10 с абсолютна стеноза на спиналния
канал и компресия на миелона /гръбначния мозък/.
На 03.05.2022г. е осъщественото оперативно лечение- ламинектомия /премахване на
прешленовите дъги/ Тх8-Тх10 с увеличен обем на декомпресия в проксимална и дистална
посока, вземайки под внимание тежката компресия на спиналния канал, дължаща се на
калцирал дисков материал на нива Тх8-Тх9 и Тх9-Тх10. Целта на извършеното оперативно
лечение е била единствено задна декомпресия на гръбначния мозък на нивото на увредата,
без хирургична нагласа за премахване на предната спинална компресия /дискова херния на
ниво Тх8-9 и Тх9-10/ като основна причина болестните прояви. Следоперативното
контролно МР изследване от 04.05.2022г. установява: Състояние след ламинектомия на ниво
Тх8-Тх10 и персистиращи дискови хернии със стеноза на спиналния канал, абсолютна на
ниво Тх9-10. За експертизата е трудно обясним подобен оперативен подход в конкретния
случай.
Дългогодишният неврохирургичен опит при оперативното лечение на дискови
хернии в гръдния отдел на гръбначния стълб обуславя предните и предно- страничните
достъпи като единствено правилни. Те могат да бъдат трансплеврални или екстраплеврални,
но във всеки случай трябва да позволяват свободно манипулиране в засегната от процеса
област, при добра видимост към предните отдели на дуралния сак, без да се оказва натиск
върху гръбначния мозък. В отделни случаи е допустим и страничен достъп, с пълно
премахване на артикулиращите израстъци и екстраплеврално частично резециране на
прилежащите в оперативния достъп ребра. Но чисто заден достъп при такава патология е
недопустим! Метод на избор при предна спинална компресия е предна декомпресия. В
зависимост от причината на компресията и нивото на увредата хирургичният достъп може
да бъде преден, предно-страничен (костотрансверзотомия) или разширен страничен. Но
4
в никакъв случай - заден (ламинектомия). Защо в случая е избрана ламинектомия, т.е. заден
достъп, е въпрос, на който не може да се даде обоснован отговор.
В епикризата от болничния престой е отразено: Гладък следоперативен период,
спокойна оперативна рана, провеждана ежедневна рехабилитация. Изписан на 16.05.2022 г. с
клинично подобрение, в стабилизирано общосоматично и неврологично състояние. Дадени
указания за медикаментозно лечение в домашно- амбулаторни условия с Нивалин,
Дексаметазон, Ланзопразол, Нимотоп; наблюдение от ОПЛ и при нужда от неврохирург;
насочен към рехабилитационен център. В медицинската документация изобщо не е описан
неврологичен дефицит следоперативно.
Извършените предоперативни образни изследвания /КТ и МРТ/ установяват наличие
на тежка спинална компресия на ниво Тх8-9-10, с калцирани и секвестирани дискови
хернии, като тази на ниво Тх9-Тх10 предизвиква абсолютна стеноза на спиналния канал и
компресия на гръбначния мозък. Тези промени са с многогодишна давност и се развиват на
фона на напреднали дегенеративни промени в гръдния отдел на гръбначния стълб.
Клиничната изява се развива от 2016-2017 г. с периодични болки в гърба и кръста,
последвани през 2021 г. от болки и изтръпване в краката. В този приблизително 5-годишен
период гръбначният мозък на нивото на увредата, основно Тх9-Тх10, е бил подложен на
постоянно притискане, мозъчното кръвообращение е било в критични граници.
Извършената на 03.05.2022 г. операция е довела до преминаване на критичната граница и
настъпване на тежко исхемично увреждане на гръбначния мозък поради невъзвратима
компресия на предната спинална артерия.
Въпреки липсата в медицинската документация за настъпило изразено утежняване на
неврлогичната симптоматика, на следващия ден след операцията е проведена контролна
МРТ на гръден и поясен отдел на гръбначен стълб от 04.05.2022г., при която се
установява: Наличие на костен дефект в областта на ламинектомията в сегмента
Тх8-Тх10 с едем в меките тъкани на нивото на оперативния достъп. Персистират описнаите
при предхоните образни изследвания дискови хернии на нива Тх8-9 и Тх9-10 със стеноза на
спиналния канал, която е високостепенна на ниво Тх9-10. Персистира изразена компресия с
дъговидна деформация на гръбнания мозък на ниво Тх9-10, с дискретно „пролабиране" на
миелона към описания костен дефект. Персистираща миелопатия на ниво Тх9-10. Не личи
друга значима динамика в образите. Следователно липсва промяна в състоянието на
дисковите хернии, стенозата на гръбначния канал и гръбначно- мозъчната компресия.
Въпреки влошеното неврологично състояние и установената МР находка не са
предприети активни хирургични действия, провежда се медикаментозно лечение и
рехабилитация.
От извършеното оперативно лечение в МБАЛ „Сърце и мозък" - Плевен са
изминали три години. Настъпилите тежки неврологични усложнения в здравния статус на
ищеца остават без съществена промяна във времето и се изразяват в пълно обездвижване на
долните крайници (долна параплегия), липса на чувствителност под нивото на увредата,
липсва на контрол на тазоворезервоарните функции.
5
В последно време и към момента параплегията е с характер на еластична - с повишен
мускулен тонус, оживени надкостно-сухожилни рефлекси с поликинетизъм и разширени
рефлексогенни зони, патологични рефлекси. Налице са и спинални автоматизми, които, сами
по себе си, са категоричен признак на тотална гръбначно-мозъчна лезия.
Всичко това, както и липсата в годините на дори минимално подобрение, говори с
категоричност, че увредите при ищеца са окончателни и необратими.
В процесния случай е било абсолютно задължително извършването на оперативно
лечение, но не единствено и само на ламинектомия. Извършването само на ламинектомия
не отговаря на медицинските стандарти и практики.
При всяка хирургична интервенция съществуват закономерни анестезиологични и
оперативни рискове, които зависят от много фактории - вида на основното заболяване,
възрастта и общото здравословно състояние на пациента, обема на оперативната
интервенция и др. Те могат да бъдат периоперативни и следоперативни, възможно е бъдат
свързани с различни органи и системи, да бъдат възпалителни, сърдечно-съдови, стресови,
локални и общи. При оперативни намеси в областта на гръбначния стълб са възможни
допълнителни усложнения от страна на гръбначния мозък или нервни коренчета, свързани с
исхемично-компресионни причини или некоректни (ятрогенни) манипулации.
Медицинските стандарти по различни специалности са предназначени за осигуряване
на изискванията за добра медицинска практика съобразно съвременните постановки за
високо качество на диагностичната, лечебна и превантивна дейност и данните на
медицината, основана на факти и доказателства. В процесния случай не може да се
твърди, че оказаните на ищеца грижи в МБАЛ „Сърце и мозък" са били
достатъчни и оптимални, тъй като
1.Проведеното в случая оперативно лечение - Ламинектомия Тх8-Тх10, не може да се
приеме за правилно решение, то не отговаря на медицинските стандарти и добрата
медицинска практика;
2.Въпреки влошеното неврологично състояние и установената следоперативна МР
находка не са предприети активни хирургични действия, провежда се медикаментозно
лечение и рехабилитация.
Извършените предоперативни образни изследвания /КТ и МРТ/ установяват
наличие на тежка спинална компресия на ниво Тх8-9-10, с калцирани и секвестирани
дискови хернии, като тази на ниво Тх9-Тх10 предизвиква абсолютна стеноза на спиналния
канал и компресия на гръбначния мозък. Тези промени са с многогодишна давност и се
развиват на фона на напреднали дегенеративни промени в гръдния отдел на гръбначния
стълб. Клиничната изява се развива от 2016-2017 г. с периодични болки в гърба и кръста,
последвани през 2021 г. от болки и изтръпване в краката. В този приблизително 5-годишен
период гръбначният мозък на нивото на увредата, основно Тх9-Тх10, е бил подложен на
постоянно притискане, мозъчното кръвообращение е било в критични граници.
Извършената на 03.05.2022г. операция е довела до преминаване на критичната граница и
6
настъпване на тежко исхемично увреждане на гръбначния мозък поради невъзвратима
компресия на предната спинална артерия.
Възникналите усложнения след операцията на пациента попадат в кръга на
медицинските рискове - обичайни при този оперативен подход. Влошаване на здравето на
пациента и предотвратяване на усложнения би било в значителна степен предотвратимо при
приложение на адекватен за случая оперативен подход - предно-страничен достъп и
премахване на предната компресия на гръбначния мозък.
Не е възможно настъпилите усложнения при пациента да се дължат на естествени
физиологични реакции на организма на ищеца.
На 23.05.2022г. ищецът Л. Б. постъпва в УСБАЛО „Проф. Б. Бойчев" - ЕАД, Втора
ортопедична клиника, - в тежко общо състояние, локална инфекция на оперативната рана, на
лежаща количка без възможност за изправяне. След проведената на 03.05.2022 г. операция се
появила тежка слабост на долните крайници до невъзможност за ходене, тазово-
резервоарни смущения — с поставен уретрален катетър. Направени МР и КТ, на които се
установява персистираша стеноза на ниво Тх8-Тх9 и Тх9-Тх10 с компресия на миелона и
миелопатия.
След клинично обсъждане, при данни за персистираща тежка компресия на
миелона на нива Тх8-9 и Тх9-10 и миелопатия на ниво Тх9-Тх10, наличната инфекция
в областта на оперативната рана и задълбочаваща се невролгична симптоматика...е
проведено оперативно лечение - Ламинектомия Тх8, Тх9, Tx10, Tx11; Артректомия Тх8, Тх9
ет Тх10син.; Екстирпацио херние дискалис калцификате Тх9 и Тх10, пер виам
постеролатералис. Декомпресио медуле спиналис. Вертебродезис постериор Тх8-Тх11. От
оперативен протокол: ...Под оптично увеличение се направиха широки ламинектомии на
Тх8 и Tx11l и се разшириха направените на Тх9 и Тх10. Направи се артректомия
на нива Тх8, Тх9 и Тх10, вляво с цел осигуряване коридор за латералния
/страничен/ достъп до патологията. Попадна се на тотално калцирани дискови хернии на
нива Тх8- Тх9 и Тх9-Тх10, силно компримиращи (странгулиращи) дуралния сак с тежка
компресия на медулата. С високоскоростен дрил, с латерален достъп се направи
костен „джоб" в телата на прешлените, дезинтегрираха се
калцификатите и с дисектор и дискотом се отстраниха на части, видимо изцяло, под оптичен
контрол. Целостта на дурата не беше нарушена и тя възстанови пулсациите си. Поради
данните за ранева инфекция се реши да не са прави субдурална ревизия на нивото поради
възможността за инфекциозни усложнения. Под рентгенов контрол се постави
транспедикуларна титаниева стабилизация на нива Тх8, Тх9, Тх10 и Tx11. Следоперативно
се продължи антибиотичната терапия с Цефазолин и Гентамицин, антикоагулантна терапия с
Фраксипарин, съдоразширяваща терапия, Дексаметазон и Урбазон - поради изразения
спенален шок, вливания на водно-солеви разтвори, кръвопреливане. Провежда се активна
рехабилитация, адекватни санитарно-хигиенни грижи. Вертикализиран на 5-ти
следоперативен ден в леглото и впоследствие поставен в седяша количка с оглед ранна
рехабилитация. Редовни превръзки на оперативната рана, която е суха, спокойна, с овладяна
7
инфекция.Следоперативна КТ - състояние след оперативна интервенция, метална
стабилизация на ниво Тх8-Тх11. На същото ниво е извършена широка ламинектомия.
Отсъства постоперативна компресия от хиперденсни фрагменти, които са оперативно
отстранени.
Изписан на 03.06.2022 г. с изразена тежка долна парапареза, сетивно ниво JI1, без
декубитални рани, спокойна оперативна рана. Дадени указания за продължаване на
антибиотичното лечение за 10 дни, сваляне на аграфите след 15-ия ден от операцията.
Контрол от ОПЛ и неврохирург. Окончателна диагноза: Стенозис каналис вертебралис
Тх8-9, Тх9-10, Херния дискалис Тх8-9, Тх910 осификанс.
За изготвяне заключението по КСМЕ е извършен личен преглед на ищеца на
09.04.2025г., при който е констатирано, че към момента на прегледа е налице синдром на
долна спастична параплегия - с повишен мускулен тонус, оживени надкостно-сухожилни
рефлекси с разширена рефлексогенна зона и поликинетизъм, наличие на спинални
автоматизми /неконтролирани движения на крайниците, провокирани от външни дразнения/.
Пълна липса на чувствителност от ниво три пръста под пъпа надолу за двата крака. Липса на
контрол на тазовите резервоари, поставен постоянен уретрален катетър. Оперативната
област в областта на гръбначния стълб е спокойна.
Видно от повторната СМЕ, касаеща само неврохирургичната част, хирургичното
лечение на гръдните дискови хернии е предизвикателство, тъй като са редки и представляват
до 4% от всички дискови хернии. Това възпрепятства и създаването на т.нар. „златен
стандарт“ при провеждането на тези операции.
При извършване на процесната операция на ищеца в ответната болница следва да се
отчете следното:
1.Проведена е профилактична.предпазна операция- ламинектомия, която не е
отстранила компресията на гръбначния мозък. Ламинектомията като единствена хирургични
техника от дълги години не се използва поради развитие на усложнения-парапарези и
параплегии.Извършването в случая само на ламинектомия не отговаря на медицинските
стандарти и практики по неврохирургия
2. След проведеното контролно невроизобразително изследване на 04.05.2022г. с
данни за персистираие на компресията върху гръбначния мозък на нива Тн8- Тн9 и Тн9-Т10
и настъпилото усложнение-параплегия-липса па движения н краката/ не са предприети нови
хирургични действия за премахване на компресията върху гръбначния мозък, а е проведено
медикаментозно лечение и рехабилитация.
По делото са приети като доказателства декларации за информирано съгласие от
ищеца за гръбначно- мозъчни операции с голям обем на сложност, както и анестезия и
интензивно лечение /лист 98 от делото и сл./.
Видно от Решение № 92895 № 192 от 06.10.2023г. на ТЕЛК Велико Търново МОБАЛ
„Д-р Стефан Черкезов“ АД град Велико Търново на ищеца Л. Б. е опредЕ. 95%
неработоспособност с чужда помощ.
8
По делото е разпитан като свидетел доц. Д. Г. Х., който е извършил процесната
операция, твърди, че ищецът е бил с напреднала гръдна дискова херния. Обяснил е че
задължително следва да се извърши оперативно лечение, като за същото има два метода:
предна и задна хирургия, като му е разяснил рисковете и при двата. Пациентът е избрал
задна хирургия, тъй като другият метод му се стори по- опасен. Поради това и оперативната
интервенция е ламинектомия. По време на операцията не е имало усложнения. При
изписването ищецът е имал тежка пареза на краката с нарушена сетивност. Такова
усложнение е възможно да се получи при дискови хернии с голяма давност и притискане.
Пациентът не е търсил контролен преглед.
Видно от показанията на св.Г.А.Н. /живееща на съпружески начала с ищеца повече от
20 години/, същата е присъствала на консултацията с доц.Х., извършена преди процесната
операция, като операторът обяснил, че това е рутинна операция с нормален медицински
риск. От същите показания е видно, че след процесната операция здравословното състояние
на ищеца се влошило значително.Ищеца не може да извършва ефективни движения в
долните крайници, изправянето, стъпването и ходенето са напълно невъзможни, дори и с
активна помощ от рехабилитатор. Правени са многобройни опити за изправяне с помощта
на проходилка, без ефект. Няма контрол над тазовите резервоари, като е увредена и
функцията на гастроинтестиналния тракт, с тежка хронична констипация и постоянна
необходимост от прилагане на слабителни медикаменти през няколко денонощия. С
уретрален катетър е, който се сменя на всеки 25-30 дни. Заради катетъра (чуждо тяло в
организма) многократно развивал, уроинфекции, въпреки стриктното спазване на хигиена и
всички препоръки от наблюдаващия уролог. В периода юни-юли 2022г. развил дълбока
тромбоза на десен долен крайник, която след адекватно проведено лечение е
реканализирана. Може да седи в седнало положение за периоди не повече от три часа, като
използва инвалидна количка. За преместване от легнало в седнало положение на инвалидна
количка и обратно, и извършване на елементарни дейности има необходимост от помощ,
като му е абсолютно невъзможно да се справи сам.
Видно от показанията на св.Г.А.Н. начинът на живот на ищеца е коренно променен.
Загубил е възможността си да се движи самостоятелно, да стои прав и дори да стои в
седнало положение повече от три часа. Прехвърлянето му от леглото на инвалидната
количка става само с чужда помощ. Не контролира тазовите си резервоари. Не може без
чужда помощ да извършва елементарни дейности от ежедневието. Не може да поддържа
личната си хигиена сам. Не може да упражнява професията си. Принуден е да стои само в
дома си, тъй като излизането му навън е свързано с ангажирането на поне трима човека,
поради което за времето от връщането му от болницата до днешна дата, т.е. повече от две
години, е излизал извън дома си ограничен брой пъти. Лишен е от възможността, така както
било обичайно преди, да пътува, да посещава културни и други мероприятия, да се среща с
приятели, да живее нормално. Ограничил сериозно социалните си контакти. Вече не
осигурява прилични доходи, позволяващи на семейството му да живее добре. Понастоящем
няма как да практикува професията си. Често изпада в тежки депресивни състояния. Твърди,
9
че ищецът имал ежедневни мисли за самоубийство. Той е взел решение да го извърши, но е
бил затруднен в реализацията поради своята неподвижност, и дълго време е обмислял как
точно да стори това. Макар и спорадично, такива мисли му се появяват и днес. Състоянието
на ищеца се отразило на цялото семейство, включително на общото им дете.
Видно от показанията на св.М.В.А., който е адвокат в АК- Велико Търново от 2006г.,
като оттогава познава добре и ищеца, същият свидетелства за промяната в личен и
професионален план на ищеца в резултат на процесната медицинска операция. Преди това
ищецът е бил търсен адвокат, който осъществявал активно процесуално представителство
по наказателни дела в районен, окръжен и апелативен съд във Велико Търново, но след
същата операция е бил принуден да се оттегли от активна дейност, тъй като не можел да се
придвижва самостоятелно. Това дало сериозно отражение и на доходите, съответно на
начина на живот на ищеца и неговото семейство. Година след процесната операция ищецът
се изнесъл да живее в село Плаково, в близост до Велико Търново, заедно със семейството
си, като силно ограничил социалните си контакти. Там има специално оборудвано легло, тъй
като е неподвижен от кръста надолу. Ползва инвалидна количка за да се придвижва извън
стаята, която обитава. Ищецът е във влошено здравословно състояние- има проблеми с
бъбреци, кръвно и др., като се нуждае от чужда помощ
Видно от заключението по съдебно- психиатричната експертиза /СПЕ/ ищецът е
претърпял тежък емоционален срив след първата оперативна интервенция на 03.05.2022г.,
когато установил, че долните му крайници са напълно неподвижни, с пълна липса на
сетивност. След това при него е възникнала тревожно-депресивна симптоматика - тежка
дистимия (тежка потиснатост), интензивна тревожност, анхедония (загуба на чувството за
радост и удоволствие), идеи за безперспективност и безпомощност, автоагресивни мисли и
намерения, изолация от околните и соматични симптоми - хипорексия (безапетитие) и
инсомния (безсъние), а когато заспивал за кратки интервали сънувал кошмари първата
година.
Гореописаната клинична симптоматика покрива характеристиките на диагнозата:
Смесено тревожно-депресивно разстройство /F41.2 от МКБ Десета ревизия/. Първата година
депресивната симптоматика е била тежко изразена със суицидни мисли и намерения, които
не са били реализирани по обективни причини. След този период част от клиничните
симптоми са претърпели обратно развитие, но не са напълно компенсирани. На преден план
е апатично настроение, епизодична тревожност, социална отчужденост и непреодолимо
чувство на безпомощност и унижение.
Психичната травма при ищеца е с траен и необратим характер, с тотална промяна в
начина му на живот, промяна на личностовите му характеристики и депресивна
симптоматика с по-слаба интензивност към момента на изследването.
Видно от платежно нареждане от 23.05.2022г. ищецът е заплатил сумата от 11560лв. в
полза на УСБАЛО“проф. Б. Бойчев“АЕД за извършеното лечение в същата болница.
Видно от представените по делото два броя фактури и два броя платежни
10
нареждания /лист 15-19 от делото/ ищецът е заплатил сумата от 14260лв. с ДДС за
акумулаторна инвалидна количка.
Предвид гореизложената фактическа обстановка съдът намери от правна страна
следното:
Съдът е сезиран с иск с правно основание чл.49, вр. чл.45 ЗЗД за присъждане на
обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени вреди от медицински деликт от
03.05.2022г.
Като източник на облигационни отношения непозволеното увреждане е сложен
фактически състав, чийто съставни елементи са: деяние (действие или бездействие),
противоправност на деянието, вреда, причинна връзка между осъщественото деяние и
претърпяната вреда, както и вина, която съгласно чл. 45, ал. 2 ЗЗД се предполага до
доказване на противното. Противоправността се изразява в такова поведение (действие или
бездействие) на дееца, което засяга чужди субективни права, а причинната връзка е
необходимо закономерно следствие на конкретното деяние с вредоносен резултат.
Безвиновната отговорност по чл. 49 ЗЗД на възложителя на работата се ангажира в случаите,
когато лицето, на което е възложена опредЕ. работа, е причинило непозволено увреждане
при и по повод извършването на последната. Когато се касае за оказана медицинска помощ,
поведението на лекаря като извършител на работата се преценява с оглед твърдяната негова
противоправност, основавайки се на правилото, че медицинската помощ е
правнорегламентирана дейност. Съгласно чл. 80 от Закона за здравето (ЗЗ), качеството й се
основава на медицински стандарти, утвърдени по реда на чл. 6, ал. 1 от Закона за лечебните
заведения (ЗЛЗ) и Правилата за добра медицинска практика, приети и утвърдени по реда на
чл. 5, т. 4 от Закона за съсловните организации на лекарите и лекарите по дентална
медицина. Съгласно чл. 6, ал. 1 ЗЛЗ дейността на лечебните заведения и на медицинските и
други специалисти, които работят в тях, се осъществява при спазване на медицинските
стандарти за качество на оказваната медицинска помощ и осигуряване защита на правата на
пациента, а медицинските стандарти се утвърждават с наредби на министъра на
здравеопазването.
В съдебната практика на Върховния касационен съд е даден отговор на въпроса кое
действие или бездействие на лекар/специалист по здравни грижи е противоправно. Най-
често то се определя като действие или бездействие, което се намира в противоречие с
утвърдените от медицинската наука и практика методи и технологии за осъществяване на
медицинската помощ- чл. 79, ал. 1 ЗЗ; с утвърдените по съответния ред медицински
стандарти в съответната област - чл. 6, ал. 1 ЗЛЗ и Правилата за добра медицинска практика,
приети и утвърдени по реда на чл. 5, ал. 4 от Закона за съсловните организации на лекарите
и лекарите по дентална медицина; с основния принцип на правото на медицинска помощ -
качество, което понятие е посочено в чл. 80 ЗЗ и включва в себе си своевременност и
достатъчност на медицинската помощ; неспазване правата на пациентите, като например
правото на информирано съгласие или на безопасност на лечението - чл. 86, ал. 1 ЗЗ, както и
с неспазване на етичните изисквания към упражняването на медицинската професия,
11
залегнали в Кодекса за професионална етика на българските лекари - арг. от чл. 190, ал. 1 ЗЗ.
Деянията, които противоречат на посочените изисквания могат да се изразяват в различни
действия или бездействия, като например неправилно лечение, неправилна диагноза,
неправилно извършена манипулация/операция, неправилно или липсващо постоперативно
наблюдение, несвоевременно поставяне на диагноза, несвоевременно предприемане на
лечение и др.
От разпоредбите на чл. 86, ал. 1, чл. 88, ал. 1 и чл. 92 ЗЗ пък се извличат основните
задължения на лекаря - да приложи диагностични и лечебни методи, които са общоприети,
отговарят на съвременното ниво на диагностика и лечение, безопасни и безболезнени са,
доколкото това е възможно; да уведоми пациента за лечението и произтичащите от него
рискове, с цел да го подготви за неговото информирано съгласие, което включва
уведомяване за диагнозата и характера на заболяването, за целите и естеството на лечението,
за разумните диагностични и терапевтични алтернативи, очакваните резултати,
евентуалните рискове, свързани с предлаганите на пациента диагностично - лечебни методи,
за вероятността за благоприятно повлияване и риска за здравето при прилагане на други
методи, имената, длъжността и специалността на лицата, които участват в диагностично-
лечебния процес. Изпълнението на тези задължения гарантират правата на пациента на
сигурност и безопасност на диагностичните и лечебните процедури, провеждани по време
на лечението му и правото му да получи ясна и достъпна информация за здравословното си
състояние и методите за евентуалното му лечение. Съдебната практика отдава значение на
действителното, а не на формалното информиране на пациента и приема, че на установяване
подлежи обстоятелството, дали пациентът би дал съгласието си, ако би бил действително, а
не формално информиран. Когато пациентът се е съгласил с определено лечение,
диагностичен метод, манипулация или операция, след като е получил информацията,
посочена в чл. 88, ал. 1 ЗЗ, рискът от възникването на конкретни усложнения, присъщи за
предприетите диагностично-лечебни дейности, преминава върху него. В този смисъл
съгласието на пациента представлява акцептиране на възможните рискове, вътрешно
присъщи за съответната медицинска интервенция, но не означава акцептиране на лекарската
грешка и нейните вредоносни последици, т.е. наличието на дадено в писмена форма
съгласие на пациента преди интервенцията, не освобождава лекаря от отговорност, ако се
установи наличие на негово противоправно поведение. Обратното, когато пациентът не е
бил уведомен за обстоятелствата по чл. 88, ал. 1 ЗЗ или информираното съгласие не е
предоставено според изискванията на чл. 87 - чл. 89 ЗЗ, присъщият за конкретната
медицинска интервенция риск не се прехвърля върху него и отговорност за настъпването му
ще се носи лекаря/лечебното заведение, макар вредата да не е настъпила в резултат на друго
противоправно поведение, т.е. в резултат на нарушаване на конкретни медицински
стандарти или на правилата за добрата медицинска практика (в този смисъл Решение № 255
от 18.03.2021 г. по гр. д. № 985/2020 г., г. к., ІV г. о. на ВКС).
В процесния случай ищецът твърди, че процесната оперативната интервенция,
проведена на 02.05.2022г. по същество представляваща неправилно и некомпетентно
12
лечение на заболяването.
Няма спор, че ответникът е регистриран като лечебно заведение за болнична помощ
по смисъла на чл. 37, ал. 1 от Закона за лечебните заведения. Поради това и дейността на
ответната болница се осъществява при спазване на медицинските стандарти за качество на
оказваната медицинска помощ и осигуряване защита на правата на пациента, (вменяващи
задължение за съответствие и с нормативно предвидените диагностичнотерапевтични
алгоритми и приетите правила за добра медицинска практика).
Съдът установи, че на ищеца му е извършена планова операция- ламинектомия от д-
р Д. Х., като е безспорно, че същият е неврохирург в ответното болнично заведение.
От заключенията по приетите КСМЕ и ПСМЕ съдът намира за безспорно установено,
че
1.Проведеното в случая оперативно лечение - Ламинектомия на Тх8-Тх10, не е
отстранила компресията на гръбначния мозък, поради което и не може да се приеме за
правилно решение. Лечението не отговаря на медицинските стандарти и добрата
медицинска практика;
2.Въпреки влошеното неврологично състояние и установената следоперативна МР
находка не са предприети активни хирургични действия за премахване на компресията върху
гръбначния мозък, а са провеждани само медикаментозно лечение и рехабилитация.
Горепосочените нарушения се намират в противоречие с утвърдените от
медицинската наука и практика методи и технологии за осъществяване на медицинската
помощ- чл. 79, ал. 1 ЗЗ; с утвърдените по съответния ред медицински стандарти в
съответната област - чл. 6, ал. 1 ЗЛЗ и Правилата за добра медицинска практика, приети и
утвърдени по реда на чл. 5, ал. 4 от Закона за съсловните организации на лекарите и
лекарите по дентална медицина.
В резултат на горепосочените нарушения на ищеца са причинени вреди, които са
пряка причинна връзка с извършената операция.
Предвид гореизложеното съдът намира, че са налице всички елементи от
фактическия състав на гаранционно – обезпечителната отговорност по чл. 49 ЗЗД, поради
което и исковете са доказани по своето основание.
Относно размера на иска за неимуществени вреди:
Обезщетенията за неимуществени вреди вследствие на деянията следва да бъдат
определени по справедливост, съгласно разпоредбата на чл.52 ЗЗД. Съгласно константната
съдебна практика справедливостта налага претърпелият вредата да бъде възмезден за нея,
като на обезщетяване подлежат не само физически изстрадани болки, но и такива, които се
търпят в духовната и интелектуална сфера на индивида. Болките, страданията,
ограниченията и неудобствата за различните индивиди при различни обстоятелства, са
различни. За да определи справедливия размер на обезщетението за деликт, съдът следва да
преценява установените от ищеца правнозначими обстоятелства по спора. Търпените от
13
лицето вреди в неимуществената сфера зависят не само от обективни фактори, каквито
например са болките от физическите увреждания предвид тяхната продължителност и
интензитет, но и начина, по който лицето е преживяло подобен случай и как това се е
отразило на поведението му, на социалните му контакти, на самочувствието му и пр.
вредата в неимуществената сфера не може да бъде ограничена в рамки, а съдът следва да
вземе предвид всички относими и доказани обстоятелства в тази връзка.
При определяне размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди на
ищеца съдът отчете следните обстоятелства: възрастта на ищеца към датата на процесния
деликт/ 59 години/, вида и характера на претърпените телесни повреди: синдром на долна
спастична параплегия - с повишен мускулен тонус, оживени надкостно-сухожилни рефлекси
с разширена рефлексогенна зона и поликинетизъм, наличие на спинални автоматизми
/неконтролирани движения на крайниците, провокирани от външни дразнения/. Пълна липса
на чувствителност от ниво три пръста под пъпа надолу за двата крака. Липса на контрол на
тазовите резервоари, поставен постоянен уретрален катетър. Претърпени две оперативни
интервенции, както и множество медицински изследвания и манипулации.
Видно от Решение № 92895 № 192 от 06.10.2023г. на ТЕЛК Велико Търново МОБАЛ
„Д-р Стефан Черкезов“ АД град Велико Търново на ищеца Л. Б. е опредЕ. 95%
неработоспособност с чужда помощ. В ежедневното си обслужване ищецът разчита на
помощта на Г.А.Н., с която съжителства на съпружески начала с ищеца повече от 20 години,
както и на други лица.
Съдът намира за ненужно да преповтаря констатациите си, изложени подробно в
обстоятелствената част на настоящето решение, влючително и за отражението върху
психическата сфера на ищеца.
При определяне размерът на обезщетението за неимуществени вреди съдът отчете и
обстоятелството, че от извършване на процесното оперативно лечение са изминали три
години. Настъпилите тежки неврологични усложнения в здравния статус на ищеца остават
без съществена промяна във времето и се изразяват в пълно обездвижване на долните
крайници (долна параплегия), липса на чувствителност под нивото на увредата, липсва на
контрол на тазоворезервоарните функции. В последно време и към момента параплегията е с
характер на еластична - с повишен мускулен тонус, оживени надкостно-сухожилни рефлекси
с поликинетизъм и разширени рефлексогенни зони, патологични рефлекси. Налице са и
спинални автоматизми, които, сами по себе си, са категоричен признак на тотална
гръбначно-мозъчна лезия. Всичко това, както и липсата в годините на дори минимално
подобрение, говори с категоричност, че увредите при ищеца са окончателни и необратими.
Като съобрази горепосочените обстоятелства, социално-икономическите условия и
стандарта на живот в страната към май 2022г. съдът определи обезщетението за
неимуществени вреди в размер на 200 000,00 лева, поради което и искът следва да бъде
уважен до този му размер.
За да отхвърли като неоснователен иска за разликата му до пълния предявен размер
14
съдът взе предвид следните обстоятелства:
1.Съдът отчете, че към датата на процесната операция- 03.05.2022г., ищецът е имал
дългогодишни проблеми гръдния отдел на гръбначния стълб, като извършването на
оперативна интервенция е било задължително.
Видно от заключението по КСМЕ извършените предоперативни образни изследвания
/КТ и МРТ/ са установили наличие на тежка спинална компресия на ниво Тх8-9-10, с
калцирани и секвестирани дискови хернии, като тази на ниво Тх9-Тх10 предизвиква
абсолютна стеноза на спиналния канал и компресия на гръбначния мозък. Тези промени са с
многогодишна давност и се развиват на фона на напреднали дегенеративни промени в
гръдния отдел на гръбначния стълб. Клиничната изява се развива от 2016-2017г. с
периодични болки в гърба и кръста, последвани през 2021 г. от болки и изтръпване в
краката. В този приблизително 5-годишен период гръбначният мозък на нивото на увредата,
основно Тх9-Тх10, е бил подложен на постоянно притискане, мозъчното кръвообращение е
било в критични граници. Извършената на 03.05.2022г. операция е довела до преминаване на
критичната граница и настъпване на тежко исхемично увреждане на гръбначния мозък
поради невъзвратима компресия на предната спинална артерия.
2. Съдът отчете, че към датата на процесната операция- 03.05.2022г., ищецът е бил в
тежко здравословно състояние, като е страдал и от придружаващи заболявания, които не са
следствие от процесната операция. Придружаващи заболявания са артериална хипертония и
хипертонично сърце без (застойна) сърдечна недостатъчност.
Съгласно императивната разпоредба на чл. 84, ал. 3 ЗЗД, длъжникът изпада в забава и
без покана, поради което и съдът следва да присъди лихва за забава върху обезщетението,
считано от 02.05.2022г. до окончателното плащане на сумата.
Относно размера на исковете за имуществени вреди:
Видно от платежно нареждане от 23.05.2022г. ищецът е заплатил сумата от 11560лв. в
полза на УСБАЛО“проф. Б. Бойчев“АЕД за извършеното лечение в същата болница. Поради
това и съдът намира, че следва да осъди ответника да заплати на ищеца сумата от
11560,00лв., представляваща обезщетение за претърпените от ищеца имуществени вреди от
процесния деликт.
В съответствие с диспозитивното начало и на основание чл.86 ЗЗД следва да бъде
присъдена законната лихва главницата, считано от 12.08.2024г. до окончателно плащане;
Видно от представените по делото два броя фактури и два броя платежни
нареждания /лист 15-19 от делото/ ищецът е заплатил сумата от 14260лв. с ДДС за
акумулаторна инвалидна количка. Поради това и съдът намира, че следва да осъди ответника
да заплати на ищеца сумата от 14260,00лв., представляваща обезщетение за претърпените от
ищеца имуществени вреди от медицински деликт от 02.05.2022г.
На основание чл.86 ЗЗД следва да бъде присъдена законната лихва главницата,
считано от датата на закупуването- 11.05.2023г. до окончателно плащане;
15
Относно съпричиняването:
Съдът намира за неоснователно възражението на ответника за съпричиняване от
ищеца на процесните вреди, тъй като не се е лекувал последователно с което е допринесъл за
собственото си увреждане.
Съдът намира, че от приетите по делото доказателства е видно, че непосредствено
след процесната операция ищецът е потърсил помощ в УСБАЛО“проф. Б. Бойчев“АЕД, като
така е ограничил вредите от същата.
По разноските:
И двете страни по делото са направили искания за присъждане на разноски.
Ищецът е доказал разноски в общ размер на 3482,80лв., от които сумата от 2232,80лв.
за държавна такса и сумата от 1250лв. за експертиза, от които в съответствие с уважената
част от исковете следва да му бъде присъдена сумата от 1495,73лв.
Ищецът е бил представляван безплатно от адв. Й. Й. на основание чл.38, ал.1 от ЗА,
въз основа на договори за правна помощ от 13.08.2024г. С оглед изхода на делото и на
основание чл.38, ал.2 ЗА на адв. Й. следва да бъде присъдено адвокатско възнаграждение за
осъщественото безплатно процесуално представителство в полза на ищеца.
В хипотезата на чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв адвокатите могат да предоставят безплатна
правна помощ на материално затруднени лица. При безплатна правна помощ, осъществена
по договор между страна по дело и адвокат, не намира приложение Законът за правната
помощ. Ако в съответното производство насрещната страна е осъдена за разноски, съдът
определя възнаграждение на адвоката по правилата на чл. 36, ал. 2 ЗАдв. Адвокатското
възнаграждение по чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв се дължи директно на адвоката и не представлява
разход на представляваната от него страна, но по своя характер задължението за неговото
заплащане от ответната страна е задължение за заплащане на разноски по смисъла на чл. 78,
ал. 1 ГПК - този извод се подкрепя от нормата на чл. 38, ал. 2 ЗА, приложима, ако в
съответното производство насрещната страна е осъдена за разноски. В този смисъл е и
константната съдебна практика, намерила израз в Определение № 643 от 7.12.2022 г. на ВКС
по к. ч. т. д. № 2370/2022г.
Минималното адвокатско възнаграждение по НВАР в процесния случай е в размер на
25 424,60лв.
Междувременно е постановено решение С-438/22 г. на СЕС, съгласно което НВАР
(преди изменението – НМРАВ) е нищожна, като нарушаваща забраната по чл. 101, § 1
ДФЕС. Съгласно приетото от СЕС – В тази хипотеза "националният съд е длъжен да откаже
да приложи тази национална права уредба по отношение на страната, осъдена да заплати
съдебните разноски за адвокатско възнаграждение", включително и в случаите, когато
"предвиденото в тази наредба за минималните размери отразява реалните пазарни цени на
адвокатските услуги". В мотивите си СЕС посочва, че "цената на услуга, която е опредЕ. в
споразумение или решение, прието от всички участници на пазара, не може да се счита за
16
реална пазарна цена. Напротив, съгласуването на цените на услугите от всички участници на
пазара, което представлява сериозно нарушение на конкуренцията по смисъла на чл. 101, § 1
ДФЕС, е пречка именно за прилагането на реални пазарни цени" /вж. § 60/. Затова подходът
следва да е конкретен, като съдът следва да определи дължимото адвокатско възнаграждение
въз основа на цялостна преценка на релевантните за съответния случай обстоятелства.
Възражението за прекомерност е неприложимо, защото редът на чл. 78, ал. 5 ГПК е
приложим само при реално заплатено от страната възнаграждение, а настоящият случай не е
такъв. В този смисъл е и Определение № 1221 от 15.03.2024 г. на ВКС по ч. гр. д. №
838/2024 г., III г. о., ГК.
В процесния случай предвид фактическата и правната сложност на делото съдът
намира, че справедливото адвокатско възнаграждение е в размер на 15 000лв., от които в
съответствие с уважената част от исковете съдът следва да присъди на адв. Й. сумата от
6441,94лв., представляваща адвокатско възнаграждение при условията на чл.38 от Закона за
адвокатурата.
Ответникът също е доказал разноски за експертизи в размер на 1250лв., от които в
съответствие с отхвърлената част от исковете следва да му бъде присъдена сумата от
713,17лв.
Ищецът е бил частично освободен от внасяне на държавна такса. При увеличението
на иска ищецът е дължал такса върху уважената част от обезщетението за неимуществени
вреди в размер на 6800лв. С оглед изхода на делото ответникът следва да бъде осъден да
заплати по сметка на Софийски градски съд държавна такса в размер на 6800лв.
Предвид гореизложеното съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА МБАЛ „СЪРЦЕ И МОЗЪК“ ЕАД, с ЕИК:*********, ж.к. „Дианабад“, р-н
Изгрев, бул.„Г.М. Димитров“ №1, офис сграда 3, представлявано от П.И.Д., да заплати на Л.
И. Б., с ЕГН:**********, с постоянен адрес град Велико Търново, ул.“Б******** ап.19, на
основание чл.49, вр. чл.45 ЗЗД, сумата от 200 000лв., представляваща обезщетение за
претърпените от ищеца неимуществени вреди от медицински деликт от 02.05.2022г. при
извършена операция от д-р Д. Х. в клиниката по неврохирургия на ответната болница, ведно
със законната лихва върху присъдената сума от 02.05.2022г. до окончателно плащане, КАТО
ОТХВЪРЛЯ КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН иска за разликата до пълния му претендиран размер
от 500 000лв.
ОСЪЖДА МБАЛ „СЪРЦЕ И МОЗЪК“ ЕАД, с ЕИК:*********, ж.к. „Дианабад“, р-н
Изгрев, бул.„Г.М. Димитров“ №1, офис сграда 3, представлявано от П.И.Д., да заплати на Л.
И. Б., с ЕГН:**********, с постоянен адрес град Велико Търново, ул.“Б******** ап.19, на
основание чл.49, вр. чл.45 ЗЗД, сумата от 11560,00лв., представляваща обезщетение за
претърпените от ищеца имуществени вреди от медицински деликт от 02.05.2022г. при
извършена операция от д-р Д. Х. в клиниката по неврохирургия на ответната болница,
17
изразяващи се в разходи за лечение, ведно със законната лихва върху присъдената сума от
12.08.2024г. до окончателно плащане;
ОСЪЖДА МБАЛ „СЪРЦЕ И МОЗЪК“ ЕАД, с ЕИК:*********, ж.к. „Дианабад“, р-н
Изгрев, бул.„Г.М. Димитров“ №1, офис сграда 3, представлявано от П.И.Д., да заплати на Л.
И. Б., с ЕГН:**********, с постоянен адрес град Велико Търново, ул.“Б******** ап.19, на
основание чл.49, вр. чл.45 ЗЗД, сумата от 14260,00лв., представляваща обезщетение за
претърпените от ищеца имуществени вреди от медицински деликт от 02.05.2022г. при
извършена операция от д-р Д. Х. в клиниката по неврохирургия на ответната болница,
изразяващи се в разходи за закупуване на инвалидна количка, ведно със законната лихва
върху присъдената сума от датата на закупуването- 11.05.2023г. до окончателно плащане.
ОСЪЖДА МБАЛ „СЪРЦЕ И МОЗЪК“ ЕАД, с ЕИК:*********, ж.к. „Дианабад“, р-н
Изгрев, бул.„Г.М. Димитров“ №1, офис сграда 3, представлявано от П.И.Д., да заплати на Л.
И. Б., с ЕГН:**********, с постоянен адрес град Велико Търново, ул.“Б******** ап.19,
сумата от 1495,73лв., представляваща направени по делото разноски за държавни такси и
експертизи, в съответствие с уважената част от исковете.
ОСЪЖДА МБАЛ „СЪРЦЕ И МОЗЪК“ ЕАД, с ЕИК:*********, ж.к. „Дианабад“, р-н
Изгрев, бул.„Г.М. Димитров“ №1, офис сграда 3, представлявано от П.И.Д., да заплати на
адв.Й. Й., АК-Велико Търново, сумата от 6441,94лв, представляваща адвокатско
възнаграждение при условията на чл.38 от Закона за адвокатурата, съразмерно с уважената
част от исковете.
ОСЪЖДА Л. И. Б., с ЕГН:**********, с постоянен адрес град Велико Търново,
ул.“Б******** ап.19, да заплати на МБАЛ „СЪРЦЕ И МОЗЪК“ ЕАД, с ЕИК:*********, ж.к.
„Дианабад“, р-н Изгрев, бул.„Г.М. Димитров“ №1, офис сграда 3, представлявано от П.И.Д.,
сумата от 713,17лв., представляваща направени по делото разноски за експертизи, в
съответствие с отхвърлената част от исковете.
ОСЪЖДА МБАЛ „СЪРЦЕ И МОЗЪК“ ЕАД, с ЕИК:*********, ж.к. „Дианабад“, р-н
Изгрев, бул.„Г.М. Димитров“ №1, офис сграда 3, представлявано от П.И.Д., да заплати по
сметка на Софийски градски съд сумата от 6 800лв., представляваща дължимата се
държавна такса, съразмерно с уважената част от исковете.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Апелативен съд- гр.София в двуседмичен
срок от връчване на препис от решението на страните.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
18