№ 4
гр. Сливен , 20.01.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, I СЪСТАВ в публично заседание на
единадесети януари, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Иван М. Димитров
при участието на секретаря Росица Н. Стоянова
като разгледа докладваното от Иван М. Димитров Административно
наказателно дело № 20202230201131 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл. 59 – чл. 63 от ЗАНН.
Постъпила е жалба от С. И. А. срещу НП № 1984° от 11.05.2020 г. на
Директор ОД на МВР Сливен, с което на основание чл. 209А ал.1 от Закон за
здравето му е наложено административно наказание ГЛОБА в размер на 300
лв., за нарушение на чл. 209А ал.1 от Закон за здравето. Иска НП да бъде
отменено изцяло, като неправилно и незаконосъобразно.
В с.з. жалбоподателят, чрез своя пълномощник адв. Таня Долапчиева
иска НП да бъде отменено.
В с.з. въззиваемата страна, административно - наказващият орган, не
изпраща представител.
Съдът като съобрази събраните по делото гласни и писмени
доказателства – поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установена
следната фактическа обстановка:
На 26.04.2020 г. жалбоподателят заедно с жена си били в с. Т. Около
20.30 ч. до банкомат находящ се до хранителен магазин в с.с. служители на
МВР го видели, че нарушил противоепидемични мерки по чл. 63 ал.1 т.9,
1
въведени със Заповед РД 01-197/11.04.2020 г. , изменена със заповед № РД 01-
236/20 г. на МЗ, като е бил без поставено защитно средство от изброените в
заповедта.
За установеното деяние полицейските служители му съставили АУАН
№ № 1984°/26.04.2020 г., с който констатираното било квалифицирано като
нарушение по чл. 209А ал.1 от Закон за здравето. Актът бил предявен на
жалбоподателя, който след като се запознал със съдържанието му не е
направил възражение и е отказал да го подпише.
На основание така съставения АУАН е издадено и обжалваното НП №
1984° от 11.05.2020 г.
Горната фактическа обстановка се установява по несъмнен начин от
представените и събрани по делото писмени и гласни доказателства и
доказателствени средства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност.
Съдът даде вяра на АУАН № № 1984°/26.04.2020 г. и НП № 1984° от
11.05.2020 г., кредитира показанията на разпитания по делото свид. Явор
Гочев.
Въз основа на така приетото за установено от фактическа страна съдът
направи следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима - подадена е в рамките на
преклузивния срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН от надлежна страна /лице, което е
санкционирано/. Разгледана по същество, тя е неоснователна.
НП е обосновано, тъй като приетата в него за установена фактическа
обстановка се подкрепя със събраните по делото гласни и писмени
доказателства и доказателствени средства. АУАН е съставен при спазване
изискванията на чл. 40 и следващите от ЗАНН и съдържа изискуемите по чл.
42 от с. з. реквизити. Административно-наказателната преписка е изпратена
на компетентния наказващ орган, който се е произнесъл в рамките на срока по
чл. 34, ал. 3 от ЗАНН и при спазване на правилата на чл. 52 и следващите от
с. з., а НП съдържа всички изброени от Закона реквизити. В
административно-наказателното производство не е допуснато
незаконосъобразно или неправилно приложение на материалния закон.
Административно наказващия орган след като е преценил събраните по
2
делото писмени и гласни доказателства, е направил извода, че соченото
административно нарушение, неговото авторство, както и вината на
нарушителя са доказани.
Настоящият съдебен състав не споделя становището на жалбопод., че в
НП са допуснати съществени процесуални нарушения, които водили до
отмяна на НП. В случая нарушението е ясно описано – ненонесене на
предпазно средство на посочените дата, час и място в нарушение на
забраната, въведена от МЗ на основание чл. 209а от ЗЗ, съгласно която
разпоредба който наруши или не изпълни въведени от министъра на
здравеопазването или от директор на регионална здравна инспекция
противоепидемични мерки по чл. 63, ал. 4 или 7 и чл. 63а, ал. 1 или 2, освен
ако деянието не съставлява престъпление, се наказва с глоба от 300 до 1000
лв., а при повторно нарушение – от 1000 до 2000 лв. Самата заповед на МЗ не
може да се сочи като нарушена нормативна разпоредба, т. к. тя съставлява
ОАА, а не нормативен такъв и по тази причина правилно в АУАН и НП е
посочена като нарушена именно тази разпоредба от ЗЗ. Нарушената заповед е
първоначалната такава-РД 01 124 от 13.03.2020г., издадена в началото на
пандемията, т. к., останалите цитирани такива нямат самостоятелно битие, а
са част от нея, като допълващи и изменящи я и съдът няма защо да ги сочи За
прецизност следва да се посочи, че посочените в АУАН и НП заповеди, копия
от които съдът служебно приложи са също част от първоначално издадената
заповед и също я допълват, като последната- заповед РД-01-236/24.04.2020г. е
тази, която е нарушена от жапбопод., и с която е въведена нарушената
забрана за движение на общ. места без маски до 13.05.2020г. По несъмнен
начин е установено нарушение на тази заповед, като е посочено точно в какво
се изразява това нарушение и противоправното поведение е установено
безспорно от обективна и субективна страна. В случая с въвеждането на т. 9
от Заповед № РД-01-197 от 11.04.2020 г. отново се допълва първоначалната
от 13.03.2020 г., като се въвежда процесното задължение за носене на маска и
посочени други предпазни средства на открити или закрити обществени
места, като изрично е посочено, че това следва да се прави и на улицата,
където е бил и жалбопод. Аналогично – когато с ПЗР на един нормативен акт
се допълва и/или изменя друг, то при нарушения в тази връзка се сочи
изменения НА, от който съответните допълващи и изменящи норми са
3
станали част, а не ПЗР на този, който съдържа изменението. Това е така,
защото изменението, респективно допълнението, е част от основния акт –
нормативен или друг юридически, в случая – общ административен такъв.
Заповедта от 11.04.2020 г. въвежда процесното задължение за периода от
12.04.2020 г. до 26.04.2020 г По същия начин и със заповедта от 24.04.2020 г.,
също посочена в АУАН и в НП, крайният срок за действието на мярката от
уреден до 26.04.2020 г., се заменя с 13.05.2020 г. като нарушението е
допуснато в този период.
Дали въведените мерки са законосъобразни или дори действителни,
дали те се споделят като целесъобразни, необходими, правилни, адекватни,
своевременни и т. н. от адресатите на въведените с тях забрани и задължения
е без значение, след като са въведени с общозадължителен административен
акт, който подлежи на изпълнение до момента на изричната му отмяна или
оттегляне. Към 25.04.2020 г. процесното задължение е било действащо и
неизпълнението му води до нарушаване на посочената правна норма,
съдържаща и санкция за неизпълнение.
Настоящият съд намира, че не са налице основания за прилагане на
чл. 28 от ЗАНН. За да е деянието такова, то следва от него да не са настъпили
никакви вредни последици или неговата обществена опасност да е
незначителна. Едно деяние представлява маловажен случай, когато степента
на засягане на охраняваните от закона обществени отношения е много ниска.
Преценката дали дадено деяние следва да се квалифицира, като маловажно е
строго индивидуална. Преценящия орган следва да изхожда освен от
накърнените обществени отношения, така също и от личността на дееца, на
пострадалия, както и от сферата на самите обществени отношения, които се
засягат. Необходимо е да се изследват и начина на извършване на деянието,
мотивите и подбудите водили дееца при извършването му, не на последно
място и отзвука който деянието има в обществото. В процесния случай
извършеното от жалбоподателя не е такова. От жалбата става ясно, че
жалбопод. не е критичен към извършеното от него противоправно деяние,
бил е с жена си, като и двамата били без предпазни маски и е отказал да
подпише АУАН.
Ето защо административно-наказващият орган след като се е запознал
4
с фактите и обстоятелствата правилно е вменил във вина нарушението на
жалбопод. .
Не могат да се споделят и твърденията на жалбопод. наведени в
писмената защита, най вероятно за приложение на чл. 3, ал. 2 от ЗАНН, т.к.
нормата има предвид промяна на нормативната уредба в по-благоприятна за
жалбоподателя, а в случая няма такова изменение на правни норми в негова
полза: "Ако до влизане в сила на наказателното постановление последват
различни нормативни разпоредби, прилага се онази от тях, която е по-
благоприятна за нарушителя. ". Както вече бе посочено процесната Заповед
не е нормативен акт и не съдържа "нормативни разпоредби". Като ОАА тя е
имала ограничено действие във времето и с отпадане на предварително
заложения в нея срок действието й е отпаднало, но това не обезсилва със
задна дата правата и задълженията, които тя е пораждала през периода на
действието си. Това би било така единствено ако е била обявена за нищожна,
но такива доказателства липсват по делото.
Съдът прие, че при установяване на административното нарушение
и издаване на наказателното постановление не са допуснати съществени
нарушения на административно-процесуалните правила. Нарушението е
безспорно доказано, а наложеното наказание е правилно определено.
Мотивиран от посоченото, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА НП № 1984° от 11.05.2020 г. на Директор ОД на МВР
Сливен, с което на С. И. А., с ЕГН ********** от с. Т, ул. .., му е наложено
административно наказание ГЛОБА в размер на 300 лв., на основание чл.
5
209А ал.1 от Закон за здравето, като ПРАВИЛНО и
ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд – гр. Сливен в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Сливен: _______________________
6