Решение по дело №29/2024 на Административен съд - Хасково

Производството е по реда на чл.145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по жалба от А. В. С. от [населено място], с посочен съдебен адрес: [населено място], [улица], ***, подадена чрез пълномощник, срещу Решение за отказ от издаване на СУМПС с рег. №1253р-16887 от 12.12.2023г., издадено от Началник сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР Хасково.

Решението се обжалва с оплаквания за неправилност и незаконосъобразност. Сочи се, че отказът се основава на становище от МОН под №0313-7/14.02.2022г. от Зам. Министъра на образованието, съгласно което лица със специални образователни потребности при завършване на Х-ти клас не получават удостоверение за първи гимназиален етап, а удостоверение за завършен Х клас, което не отговаря на изискването за получаване на СУМПС, като в тази връзка издадените им документи за завършено образование не отговарят на изискванията на чл.151, ал.2 от ЗДвП. Навеждат се доводи, че становището на МОН е незаконосъобразно, тъй като не може да отменя текст от закон или да го тълкува разширително и да добавя допълнителни изисквания. Цитира се разпоредбата на чл.151, ал.2 от ЗДвП и се сочи, че никъде в текста не се поставя изискването за представяне на удостоверение за завършен първи гимназиален етап, както и законът не прави разграничения между лицата, завършили Х-ти клас, нито и между вида /номенклатурата/ на представените удостоверения. Счита се, че дори и да има значение номенклатурата на издадените удостоверения, то те имат значение за продължаване на обучението в държавните обучителни институции, но не и по отношение на покриване изискванията на закона за издаване на СУМПС. Твърди се, че горните разсъждения се потвърждават и от историческото тълкуване на нормата на чл.151, ал.2 от ЗДвП, като в тази насока се излагат съображения, че с ДВ, бр.79 от 13.10.2015г. чл.151, ал.2 от ЗДвП е изменен, като било видно, че към този момент законодателят предвидил от 01.08.2022г. за издаването на СУМПС да се представя удостоверение за завършен първи гимназиален етап на средно образование, но още преди да влезе в сила това изменение, било отменено със следващата редакция с ДВ бр.77 от 26.09.2017г., която била непроменена и към настоящия момент, като единственото изискване по отношение на завършено образование било лицето да е завършило Х клас /без значение в каква форма на обучение и какви оценки е получило – качествени или количествени/. Сочи се, че по отношение на предпоставките за издаване на СУМПС, изискуеми от закона, жалбоподателят е представил в пълнота документи за това. По подробно изложените в жалбата съображения се моли оспореното решение да се отмени и да се задължи административния орган да издаде СУМПС на жалбоподателя. Претендират се разноски.

Ответникът – Началник сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР – Хасково, редовно призован, не се явява и не изпраща представител. В писмо рег. №125300-241/05.01.2024г. на ОДМВР Хасково, Сектор „Пътна полиция“, с което е изпратена преписката по случая, се излага становище за неоснователност на жалбата.

Съдът, въз основа на събраните по делото доказателства, намира за безспорно установено от фактическа страна следното:

На 28.11.2023г. жалбоподателят А. В. С. е подал до Сектор „Пътна полиция“ Хасково Заявление за издаване на свидетелство за управление на МПС с вх. №7411/28.11.2023г. (л.12), ведно с приложения, сред които и Документ за образование №9-9 от дата 03.07.2023г., издаден от СУ „Св. Паисий Хилендарски“.

С писмо рег. №125300-19778/29.11.2023г. (л.10), Началникът на Сектор „Пътна полиция“ ОДМВР Хасково е уведомил Директора на СУ „Св. Паисий Хилендарски“ - [населено място] за постъпилото заявление и приложените към същото документи, включително Удостоверение за завършен десети клас с рег. №9-9/03.07.2023г. и служебна бележка от училището, в уверение на това, че А. В. С. през учебната 2022/2023г. е завършил 10 клас /първи гимназиален етап/ и е получил посоченото удостоверение. В писмото са цитирани разпоредбите на чл.151, ал.2 от ЗДвП и на чл.13, ал.2, т.7 от Наредба №I-157/01.10.2002г. за условията и реда за издаване на СУМПС, отчета на водачите и тяхната дисциплина, като е поискано да бъде разяснено следва ли Удостоверение за завършен десети клас с рег. №9-9/03.07.2023г. да се приема за документ, удостоверяващ завършен първи гимназиален етап, както и да се опишат причините, поради които на А. В. С. не е издаден документ, удостоверяващ завършен първи гимназиален етап, а е издадено Удостоверение за завършен десети клас.

В отговор е постъпило писмо от Директора на СУ „Св. Паисий Хилендарски“ – [населено място] с изх. №69/07.12.2023г. /вх. №125300-2036/08.12.2023г. на ОДМВР-Хасково/, в което е посочено, че А. В. С. е ученик със специални образователни потребности (СОП), завършил Х клас в СУ „Св. Паисий Хилендарски“, [населено място], през учебната 2022/2023 година. Пояснено е, че съгласно чл.120, ал.7 от Закона за предучилищното и училищното образование (ЗПУО) на учениците със специални образователни потребности, които се обучават по индивидуална учебна програма, се поставят оценки само с качествен показател, които може да са: „постига изискванията“, „справя се“ и „среща затруднения“. Посочено е, че в Х клас А. С. не е постигнал изисквания на учебната програма по 9 учебни предмета от училищния учебен план. По тези учебни предмети са му поставени оценки само с качествен показател: „среща затруднения“ или „справя се“. Отбелязано е също, че съгласно чл.131, ал.2 от ЗПУО учениците по чл.120, ал.7 от ЗПУО, завършили обучението си в Х клас, получават удостоверение за завършен Х клас, което им дава право да продължат обучението си в ХI клас и на професионално обучение. Посочено е, че в тази връзка, съгласно цитираните разпоредби от ЗПУО, на ученика не може да бъде издадено удостоверение за завършен първи гимназиален етап на средно образование.

На 12.12.2023г. е издадено оспореното в настоящото производство решение, с което на основание чл.151, ал.2 от ЗДвП, Началникът на Сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР Хасково е отказал издаването на СУМПС на А. В. С.. В мотивите на решението е обсъдено подаденото заявление за първоначално издаване на СУМПС и представените от лицето документи. Коментирано е, че според съдържанието на издаденото от СУ „Св. Паисий Хилендарски“ гр. Хасково Удостоверение за завършен десети клас с рег. №9-9/03.07.2023г., през учебната 2022/2023г. А. В. С. е завършил десети клас, като в същото се посочвало, че за учениците със специални образователни потребности по част от предметите се вписвали оценки с качествен показател, каквито имало и в удостоверението. Описано е също, че в ОДМВР – Хасково с писмо рег. №3286р-9287/24.02.2022г. на ГДНП е изпратено за изпълнение становище от МОН с №0313-7/14.02.2022г. от заместник-министъра на образованието /неприложено по преписката/, съгласно което на лица, завършили успешно VIII клас в бившите специални училища за деца с умствена изостаналост (бившите помощни училища), на ученици със специални образователни потребности, които са завършили обучението си в IV и в VIII клас по индивидуални програми, но не са постигнали държавното образователно изискване за учебното съдържание, се издава удостоверение за завършен клас, което не удостоверява завършен начален етап на основно образование, съответно завършено основно образование. Впоследствие при завършване на Х клас, същите тези лица не получават Удостоверение за първи гимназиален етап, а Удостоверение за завършен Х клас, което не отговаря на изискването за получаване на СУМПС, като в тази връзка издадените им документи за завършено образование не отговарят на изискванията на чл.151, ал.2 от ЗДвП. Посочено е също, че тези изводи се потвърждават от постъпилия във връзка с допълнително запитване до Директора на СУ „Св. Паисий Хилендарски“ – [населено място] отговор с вх. №125300-2036/08.12.2023г.

Решението е получено от А. В. С. на 15.12.2023г. срещу подпис (л.8).

При така установената фактическа обстановка се налагат средните правни изводи:

Жалбата изхожда от лице с правен интерес и е насочена срещу годен за обжалване административен акт, като е подадена в законоустановения срок (по арг. от посоченото в Определение №3507/21.03.2024г. по адм. д. №2833/2024г. по описа на Върховен административен съд на Република България), поради което е допустима.

Разгледана по същество е неоснователна.

Оспореният в настоящото производство акт е издаден от Началник на сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР Хасково. Съгласно разпоредбата на чл.4 ал.1 от Наредба №I-157 от 01.10.2002г. за условията и реда за издаване на свидетелство за управление на моторни превозни средства, отчета на водачите и тяхната дисциплина /Наредба №I-157/01.10.2002г./, свидетелство за управление на МПС се издава от звената "Пътна полиция" при Столична дирекция на вътрешните работи (СДВР) и областните дирекции на Министерството на вътрешните работи (ОДМВР) според постоянния адрес на лицето. Видно е от данните по делото, а и не се спори, че постоянния адрес на жалбоподателя е в [населено място], с оглед на което оспореното решение е издадено от компетентен орган.

Решението е обективирано в писмена форма, като съдържа посочване на фактически и правни основания за разпоредения краен резултат. Не се установява при издаването му да са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила.

Относно съответствието на оспорения акт с материалния закон съдът намира следното:

Условията и изискванията, при наличие на които се издава СУМПС са регламентирани в чл.151 от ЗДвП.

В конкретния случай не е спорно, че А. В. С. отговаря на условието по чл.151, ал.1, т.6 от ЗдвП относно минималната изискуема възраст на водача за управление на МПС от категория В. Не е спорно също, че със заявлението за издаване на СУМПС, в изпълнение на чл.13, ал.1 от Наредба № I-157 от 1.10.2002 г. за условията и реда за издаване на свидетелство за управление на моторни превозни средства, отчета на водачите и тяхната дисциплина /Наредба № I-157 от 1.10.2002 г./, е представил съответните документи , сред които и удостоверение за завършен през учебната 2022/2023г. десети клас с рег. №9-9/03.07.2023г, издадено от СУ „Св. Паисий Хилендарски“ [населено място].

Спорният в случая въпрос се свежда до това отговаря ли жалбоподателят на изискванията по чл.151, ал.2 от ЗДвП и по - конкретно на изискващото се от закона образование.

За да се отговори на този въпрос е необходимо на първо място да се изясни коя от редакциите на чл.151, ал.2 от ЗДвП е приложима към момента на подаването на заявлението за издаване на СУМПС – приетата със Закона за предучилищното и училищното образование /ЗПУО, обн. ДВ, бр. 79 от 13.10.2015г./, отменящ Закона за народната просвета или приетата със ЗИДЗДвП / обн. ДВ, бр.77 от 2017г./

Според жалбоподателя действащата към този момент, а и понастоящем, е редакцията на чл.151, ал.2 от ЗДвП , приета със ЗИДЗДвП, обн. в ДВ бр.77/2017г., в сила от 26.09.2017г. , съгласно която едно от изискванията за издаване на СУМПС е лицето да е завършило X клас.

Съдът не споделя това становище, като счита, че приложима в случая е редакцията на чл.151, ал.2 от ЗДвП, приета с §46 от ПЗР на ЗПУО/обн. ДВ, бр. 79 от 13.10.2015г./.

Според §46 от ПЗР на ЗПУО, в ЗДвП се правят следните изменения: 1. в чл. 151: а) (в сила от 1.08.2022 г. - ДВ, бр. 79 от 2015 г.) в ал. 2 думата "основно" се заменя с "първи гимназиален етап на средно". Съгласно предвиденото в §60, т.4 от ПЗР на ЗПУО, параграф 46, т. 1, буква "а" влиза в сила от 1 август 2022 г.

Действително, изменението на чл.151, ал.2 от ЗДвП, прието със ЗИДЗДвП, обн. в ДВ бр.77/2017г., в сила 26.09.2017г. , следва във времето приетото с §46, т. 1, б. "а" от ПЗР на ЗПУО, в сила от 01.08.2022г. , но според съда не го отменя. На практика, с два различни закона са приети изменения на една и съща разпоредба от ЗДвП като всяка от двете редакции е с различен момент на влизане в сила. В тази връзка не може да се приеме становището на жалбоподателя, че преди да влезе в сила, изменението на чл.151, ал.2 от ЗДвП, прието със ЗПУО, е било отменено със следващата редакция от ДВ бр.77/26.09.2017г. По-скоро следва да се приеме, че редакцията на чл.151, ал.2 от ЗДвП, в сила от 26.09.2017г. е действала до 01.08.2022г., а от тази дата нататък, вкл. и към настоящия момент, действаща е редакцията на нормата, приета с §46, т. 1, б. "а" от ПЗР на ЗПУО.

От гореизложеното и от анализа на коментираните редакции на чл.151, ал.2 от ЗДвП се налага извод, че в случая релевантно за издаване на исканото СУМПС /наред с останалите изискващи се документи/ е представянето на документ, удостоверяващ, че лицето е завършило първи гимназиален етап на средно образование.

В този смисъл е и чл.13, ал.1, т.7 от Наредба №I-157 от 01.10.2002г., изискващ за първоначалното издаване на свидетелство за управление на МПС лицето да представи копие от документ за завършен най-малко първи гимназиален етап на средно образование.

По делото се установява от представеното писмо изх. №69/07.12.2023г. на Средно училище „Св. Паисий Хилендарски“, [населено място], че на ученика не може да бъде издадено удостоверение за завършен първи гимназиален етап на средно образование. След като приложимата в случая редакция на чл.151, ал.2 от ЗДвП изисква лицето да представи копие от документ за завършен най-малко първи гимназиален етап на средно образование, а от представените по делото доказателства се установява, че оспорващият не притежава такъв документ, то в случая не са налице материалните предпоставки за издаване на СУМПС.

Постановеният отказ е съобразен и с целта на закона, а именно - всяко пътно превозно средство, което участва в движението по пътищата, отворени за обществено ползване, да се управлява от лице, отговарящо на регламентираните в закона изисквания.

Предвид изложеното, съдът счита, че оспореното решение съответства на всички изисквания за законосъобразност и като незасегнато от порок, налагащ отмяната му, следва да бъде потвърдено, а подадената против него жалба – отхвърлена като неоснователна.

При този изход на спора, на оспорващия не се следват разноски.

Водим от гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на А. В. С. от [населено място], [улица], срещу Решение за отказ от издаване на СУМПС с рег. №1253р-16887 от 12.12.2023г., издадено от Началник сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР Хасково.

Решението подлежи на обжалване пред Върховния административен съд на Република България в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.