№ 890
гр. София, 15.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 10-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на тринадесети май през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Цветко Лазаров
Членове:Ралица Димитрова
Нина Стойчева
при участието на секретаря Павлина Ив. Христова
като разгледа докладваното от Цветко Лазаров Въззивно гражданско дело №
20211000502890 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 от ГПК.
С решение № 264742 от 12.07.2021 г., постановено по гр.д. №
10646/2019 г. от Софийски градски съд е отхвърлил предявения от И. С. М.,
ЕГН ********** и Ц. В. М., ЕГН ********** против „Юробанк България“
АД, ЕИК *********, иск с правно основание чл. 439 от ГПК, с който са
поискали да се установи по отношение на ответника с предишно
наименование „Юробанк И Еф Джи България” АД, че не дължат при
условията на солидарност сумата от 268 866.68 лева, представляваща остатък
от задължение по изпълнителен лист, издаден на 27.05.2013 г. по ч.гр.д. №
21824/2013 г. от СРС, 43 състав и по изпълнителен лист, издаден на
19.06.2013 г. по ч.гр.д. № 21823/2013 г. от СРС, 48 състав, въз основа на които
е образувано изпълнително дело № 20138470400415 на ЧСИ, вписан под №
*** в регистъра на Камарата на ЧСИ, район на действие - Софийски градски
съд, което е прекратено и въз основа на тези изпълнителни листа е образувано
изп.д. № 20198470400202 по описа на същия ЧСИ, поради изтекла
погасителна давност, за периода от 21.07.2014 г., когато е извършено
1
последното изпълнително действие, прекъсващо давността до 21.07.2019 г.
Първоинстанционният съд с посоченото решение е осъдил ищците И. С.
М., ЕГН ********** и Ц. В. М., ЕГН ********** да заплатят на „Юробанк
България“ АД, ЕИК *********, на основание чл. 78, ал. 3 и ал. 8 от ГПК,
деловодни разноски, в размер на сумата от 800 лева и юрисконсултско
възнаграждение, в размер на сумата от 100 лева.
Решението на първоинстанционния съд се обжалва от ищците с доводи
за неправилност, поради необоснованост, допуснато нарушение на
материалния закон и на съдопроизводствените правила.
Жалбоподателите поддържат, че първоинстанционното решение не е
съобразено с постановките на Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. по
тълк.д. № 2/2013 г. на ВКС - ОСГТК.
Поддържат, че първият изпълнителен лист е издаден на 27.05.2013 г. по
ч.гр.д. № 21824/2013 г. от СРС, 43 състав, а втория лист на 19.06.2013 г. по
ч.гр.д. № 21823/2013 г. от СРС, 48 състав, въз основа на които е било
образувано изпълнително дело № 20138470400415 на ЧСИ, вписан под № ***
в регистъра на Камарата на ЧСИ, район на действие - Софийски градски съд.
Последното изпълнително действие по посоченото дело е извършено на
16.07.2014 г. и перемцията е настъпила по право на 16.07.2016 г.
Петгодишния срок на погасителната давност е изтекъл на 16.07.2019 г.
По молба на кредитора е образувано ново изпълнително дело на
09.07.2019 г. и след изтичането на давността на 27.09.2019 г. е наложена
възбрана върху недвижим имот.
Молят въззивния съд да съобрази тези обстоятелства и да отмени
изцяло обжалваното решение, като вместо това признае за установено по
отношение на ответника, че удостоверените парични вземания с двата
изпълнителни листа са погасени по давност на 16.07.2019 г.
Молят въззивния съд да осъди ответника да им заплати деловодните
разноски, направени в двете съдебни инстанции.
Насрещната страна - „Юробанк България“ АД, ЕИК ********* не
подала отговор в срока по чл. 263, ал. 1 ГПК и не е изразила становище по
основателността на въззивната жалба.
„КОЛЕКТ БГ“, АД, ЕИК *********, конституирано като подпомагаща
страна по молба на ответника е подало становище за неоснователност на
въззивната жалба и моли да се потвърди обжалваното решение.
2
Софийски апелативен съд, след като обсъди доводите на страните и
събраните по делото доказателства, установи следното:
Въззивната жалба е допустима, тъй като е подадена в срок от надлежни
страни срещу валиден и допустим съдебен акт, който подлежи на обжалване
по посочения процесуален ред.
При преценката за основателността на жалбата, съдът взе предвид
следното:
Ищците – И. С. М., ЕГН ********** и Ц. В. М., ЕГН ********** са
предявили против „Юробанк България“ АД, ЕИК *********, иск с правно
основание чл. 439, ал. 1 от ГПК, с който са поискали да се установи по
отношение на Банката, че не дължат при условията на солидарност сумата от
268 866.68 лева, представляваща остатък от задължение по изпълнителен
лист, издаден на 27.05.2013 г. по ч.гр.д. № 21824/2013 г. от СРС, 43 състав и
по изпълнителен лист, издаден на 19.06.2013 г. по ч.гр.д. № 21823/2013 г. от
СРС, 48 състав, въз основа на които е било образувано изпълнително дело №
20138470400415 на ЧСИ, вписан под № *** в регистъра на Камарата на ЧСИ,
район на действие - Софийски градски съд, което е прекратено и въз основа
на тези изпълнителни листа е образувано ново изп.д. № 20198470400202 по
описа на същия ЧСИ, вписан под № *** в регистъра на КЧСИ, поради изтекла
погасителна давност, за периода от 21.07.2014 г., когато е извършено
последното изпълнително действие, прекъсващо давността до 21.07.2019 г.
Ищците твърдят, че:
- изпълнителните листа са издадени на основание заповеди за
изпълнение в две заповедни производства, въз основа на два договора за
банков кредит и удостоверяват парични вземания, които се погасяват с
изтичането на 5-годишен давност срок;
- изпълнително дело № 20138470400415 на ЧСИ, вписан под № *** в
регистъра на Камарата на ЧСИ, район на действие - Софийски градски съд е
било прекратено на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК, като последното
изпълнително действие е извършено на 21.07.2014 г.;
- по молба на ответника и прилагането на същите изпълнителни листа е
3
образувано ново изп.д. № 20198470400202 по описа на същия ЧСИ, вписан
под № *** в регистъра на КЧСИ;
- петгодишния давност срок е изтекъл на 21.07.2019 г.;
- първото изпълнително действие /налагане на възбрана/ по
новообразуваното изп.д. е извършено на 27.09.2019 г.;
- направили са възражение за изтекла погасителна давност, като са се
позовавали на т. 10 от диспозитива на Тълкувателно решение № 2 от
26.06.2015 г., постановено по т.д. № 2/2013 г. от ОСГТК на ВКС, което не е
било споделено от ЧСИ;
С предявения иск поискали от съда да постанови решение, с което да
признае за установено, че остатъка на паричните вземания на взискателя,
удостоверени с тези два изпълнителни листа са погасени по давност, който
факт е настъпил след като е приключило заповедното производство, по което
са издадени.
Поискали да им се присъдят направените деловодни разноски.
Ответникът - „Юробанк България“ АД, ЕИК *********, подал отговор
на исковата молба /л. 56 /, с който оспорил основателността на иска и поискал
да се отхвърли с доводи, че не е изтекла твърдяната от ищците погасителна
давност, тъй като за част от посочения период е бил наложен запор и трето
лице е превеждало секвестируемата част от трудовото им възнаграждения,
като с всеки превод е прекъсвана давността и е започвала да тече нова
давност.
Последната запорирана сума е постъпила на 04.03.2015 г., поради което
преди да изтече давностния срок е образувано ново изпълнително дело, като
на 23.08.2019 г. е наложен запор върху банковата сметка на И.М., на
17.09.2019 г. е наложена възбрана на негов наследствен имот, а на 11.09.2019
г. са описани движими вещи на Ц.М..
Поискал да се присъдят направените деловодни разноски.
В първото по делото открито съдебно заседание по молба на ответника
като подпомагаща страна е конституирано „КОЛЕКТ БГ“, АД, ЕИК
********* с предишно наименование „Свети Георги Груп“ Ад.
Подпомагащата страна подала писмено становище /л. 145/ и изложила
доводи за неоснователността иска.
От фактическа страна:
4
Първоинстанционният съд с доклада по делото е указал на всяка една от
страните да установи със способите и средствата предвидени в ГПК всички
правнорелеванти факти, на които основава своите претенции или възражения.
Внимателно е анализирал събраните доказателства и изложил мотиви,
които въззивният съд възприема изцяло и постановявайки своето решение
препраща към тях, на основание чл. 272 от ГПК, но за пълнота на
изложението намира, че следва да се маркират основните правно значими
факти.
Събраните по делото доказателства установяват издадени в полза на
ответника, на основание два договора за банков кредит и заповеди за
изпълнение - изпълнителен лист от 27.05.2013 г. по ч.гр.д. № 21824/2013 г. от
СРС, 43 състав и изпълнителен лист от 19.06.2013 г. по ч.гр.д. № 21823/2013
г. от СРС, 48 състав.
Паричните задължения на длъжниците са уговорени при условията на
солидарност.
По молба на кредитора и приложените изпълнителни листа е
образувано изпълнително дело № 20138470400415 на ЧСИ, вписан под № ***
в регистъра на Камарата на ЧСИ, район на действие - Софийски градски съд.
По посоченото изпълнително дело е извършена публична продан на
недвижим имот и наложен запор върху трудовото възнаграждение на двамата
длъжници.
Последното изпълнително действие по цитираното изпълнително дело,
което е прекъснало давността е на 04.03.2015 г., на която дата е преведена
парична сума от работодател.
Последният превод на сумата от 5лева 46 ст. е отбелязан от ЧСИ на
06.03.2015 г. върху изпълнителния лист от 27.05.2013 г., копие от който е в
приложеното изп.д. № 20138470400415 на ЧСИ, вписан под № *** в
регистъра на Камарата на ЧСИ, район на действие - Софийски градски съд.
Перемцията е настъпила на 04.03.2017 г.
5
Въз основа на посочените по-горе изпълнителни листа и по молба на
кредитора „Юробанк България“ АД, ЕИК ********* на 09.07.2019 г. е
образувано ново изп.д. № 20198470400202 по описа на същия ЧСИ, вписан
под № *** в регистъра на КЧСИ.
ЧСИ по новообразуваното изпълнително дело на 17.09.2019 г. е
наложил възбрана на наследствен имот /л. 98 от изп.д./ на длъжника И. С. М.,
която е вписана по партидата на 27.09.2019 г. - виж л. 105 от изп.д.
Ищците обосновават основателността на предявения иск с изтекла
погасителна давност, считано от 21.07.2014 г. до 21.07.2019 г., а във
въззивната жалба са посочили за начална дата 16.07.2014 г.
От правна страна:
Предметът на въззивното производство е очертан с подадената от
ищците въззивна жалба, като спорът се концентрира до въпроса дали
вземанията на кредитора са погасени по давност, започнала да тече на от
21.07.2014 г. до 20.07.2019 г.
Ищците са предявили против взискателя - „Юробанк България“ АД,
ЕИК ********* иск с правно основание чл. 439 от ГПК.
Съгласно посочената разпоредба, длъжникът може да оспорва
изпълнението чрез иск, който може да се основава само на факти, настъпили
след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено
изпълнителното основание.
В разглеждания случай изпълнителни основания за издаване на двата
броя изпълнителни листа са два броя заповеди за изпълнение от 27.05.2013 г.
по ч.гр.д. № 21824/2013 г. от СРС, 43 състав и от 19.06.2013 г. по ч.гр.д. №
21823/2013 г. от СРС, 48 състав.
Образувано е било изп.д. № 20138470400415, по което ЧСИ е наложил
запори върху трудовите възнаграждения и на двамата длъжници.
Последното изпълнително действие по цитираното изпълнително дело,
което е прекъснало давността е на 04.03.2015 г., на която дата в изпълнение на
запора върху възнагражденията е преведена парична сума от работодател.
6
Последният превод на сумата от 5лева 46 ст. е отбелязан от ЧСИ на
06.03.2015 г. на изпълнителния лист от 27.05.2013 г., копие от който е по
делото.
Перемцията е настъпила на 04.03.2017 г., но преди да изтече
погасителната давност на 04.03.2020 г., на 09.07.2019 г. е образувано новото
изп.д. № 20198470400202, по което ЧСИ на 17.09.2019 г. е наложил възбрана
на наследствен имот /л. 98 от изп.д./ на длъжника И. С. М., която е вписана по
партидата на 27.09.2019 г. - виж л. 105 от изп.д.
Съгласно разпоредбата на чл. 116, б. „в“ от ЗЗД, давността се прекъсва с
предприемане на действия за принудително изпълнение, а считано от датата
на прекъсването на давността започва да тече нова давност, която в случая е
пет години - чл. 117 от ЗЗД.
Последното валидно изпълнително действие по изп.д. №
20138470400415 е постъпилата парична сума от третото лице /работодател/
въз основа на наложения запор върху трудовите възнаграждения, което е
прекъснало давността, считано от 04.03.2015 г.
Съгласно т. 10 от Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г.,
постановено по тълк. д. № 2/2013 г. от ОСГТК на ВКС, когато взискателят не
е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на две
години и изпълнителното производство е прекратено по чл. 433, ал. 1, т. 8
ГПК, нова погасителна давност за вземането започва да тече от датата, на
която е поискано или е предприето последното валидно изпълнително
действие.
Предявеният иск е неоснователен и като такъв подлежи на отхвърляне.
С оглед на изложеното въззивната жалба е неоснователна, поради което
следва да се потвърди изцяло обжалваното решение.
По тези съображения, Софийски апелативен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло решение № 264742 от 12.07.2021 г.,
постановено по гр.д. № 10646/2019 г. от Софийски градски съд.
7
Решението е постановено при участието „КОЛЕКТ БГ“, АД, ЕИК
********* с предишно наименование „Свети Георги Груп“ АД,
конституирано като подпомагаща страна по молба на ответника.
Решението може да са обжалва от страните пред ВКС на Р. България, в
едномесечен срок от връчването му, при наличието на предпоставките по чл.
280, ал. 1 и ал. 2 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8