Р Е Ш Е Н И Е
Номер 03.11.2017 г. гр. С.З.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ГР. С.З. ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ
На 04.10. 2017 година
В открито заседание в
следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
АННА ТРИФОНОВА
СЕКРЕТАР: СТОЙКА ИВАНОВА
Като разгледа
докладваното от съдията ТРИФОНОВА
т.д. № 111 по
описа за 2017 година,
за да се произнесе
съобрази:
Предявен е иск с правно основание чл. 694 ал. 2, т. 2 от ТЗ.
Производството е образувано по предявена искова молба от М.Г.М., с ЕГН **********,
с постоянен адрес: ***. * /освободен синдик/ против „М." ЕАД - в
несъстоятелност, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. К.*** с
цена на иска: 27 000,00 лв. /двадесет и седем хиляди лева/ и правно основание:
чл.694, ал.2, т.2 във вр. с чл.692, ал.6 от ТЗ, във вр. с чл.694, ал.6 от ТЗ.
В исковата молба се сочи, че
с Решение № 45/22.07.2011г. постановено по т.д. № 397/2011г. по описа на
Окръжен съд - С.З., е обявена свръхзадължеността и неплатежоспособността на
дружеството „М." ЕАД, ЕИК ***, като е определена и началната й дата -
15.11.2010г., открито е производство по несъстоятелност срещу длъжника,
допуснато е обезпечение чрез налагане на запор и възбрана върху имуществото на
„М." ЕАД.
Със същото Решение ищецът е назначен за временен синдик
на дружеството и му е определено месечно възнаграждение в размер на 550,00 лв.
Посочва, че на проведено на 06.10.2011г. Първо Общо
събрание на кредиторите на „М." ЕАД, ищецът е избран за постоянен синдик
на дружеството в несъстоятелност, като с Определение № 894/06.10.2011г.
постановено по т.д. № 397/2011г. по описа на ОС С.З., е назначен за постоянен
синдик на дружеството и му е определено възнаграждение в размер на 1000 лв.
Сочи, че в изпълнение на указанията на съда по несъстоятелността с Акт за
встъпване, встъпил в длъжност и изпълнявал надлежно възложените му функции
считано от 07.10.2011г. С Определение № 466/02.04.2015г. по т.д. № 397/2011г.
по описа на ОС С.З., съгласно взето решение на Общо събрание на кредиторите е
освободен от длъжността постоянен синдик на „М." ЕАД - в несъстоятелност.
В исковата молба ищецът посочва, че
за периода, в който изпълнява длъжността /от 07.10.2011г. до 30.03.2015г./,
дружеството обявено за свърхзадължено и неплатежоспособно не разполагало с
достатъчно средства за покриване разноските по несъстоятелността. Сочи, че
тежкото финансово състояние на „М." ЕАД се установява и от представеното
по т.д. № 397/2011г. на ОС С.З. заключение на вещо лице по допуснатата съдебно
- счетоводна експертиза. Посочва, че постановеното от съда по несъстоятелността
с Решение № 298/15.07.2015г. започване на осребряване имуществото на длъжника,
не довело до събиране на суми за удовлетворяване вземанията на кредиторите в посочения
период, като не са реализирани активи от масата на несъстоятелността, от които
да се удовлетворят приетите вземания на кредиторите на несъстоятелния длъжник.
Твърди, че в особената сметка на дружеството няма достатъчно налични средства.
Тъй като в качеството му на синдик му е служебно известно за липсата на
средства по сметките на несъстоятелния длъжник, не е искал от съда по
несъстоятелността разрешение за разпореждане с тези средства.
Предвид горните обстоятелства, сторил това с уведомително
писмо до настоящия синдик на „М." ЕАД - в несъстоятелност на 21.04.2015г.
- след като предал досието на новоизбраният синдик.
Ищецът посочва, че с отговор новоназначеният синдик
заявил, че признава вземането му и при наличие на средства сборът от неплатените
му възнаграждения ще му бъде надлежно изплатен.
Сочи, че след като установява, че по делото са извършени
продани и са налични средства, с молба до синдика от 03.01.2017г., с копие до
съда по несъстоятелността, предявява вземането си за възнаграждение за периода
от 07.10.2011г. до 30.03.2015г. в общ размер от 42 000,00 лв. /четиридесет и
две хиляди лева/ в производството по несъстоятелност.
Посочва, че на основание чл.688, ал.3 от ТЗ, синдикът
уважил молбата му и съгласно Допълнителен списък, обявен по партидата на
дружеството в Търговския регистър към Агенция по вписванията под №
20170202163731, приел вземането му за възнаграждение за периода от 07.10.2011г.
до 30.03.2015г. в общ размер 42 000,00лв. /четиридесет и две хиляди лева/, като
го включил в поредността за удовлетворяване по чл.722, ал.1, т.3 – “разноски по
несъстоятелността”.
В исковата молба ищецът сочи, че в срока по чл.690 от ТЗ
е депозирано възражение срещу така публикуваният в Търговския регистър
Допълнителен списък и вземането е частично оспорено по размер от кредитор с
прието вземане в производството по несъстоятелност срещу „М." ЕАД -
Национална Агенция по приходите /НАП/. Според твърденията на НАП в процесното
възражение, вземането на ищеца за възнаграждение е погасено по давност и следва
да бъде изключено за периода от 01.07.2011г. до 31.12.2013г. на основание чл.
111 „в" от ЗЗД. Счита горното възражение за неоснователно, тъй като
прилагайки по аналогия разпоредбите на чл. 628 „а", във връзка с чл.685
„а" от ТЗ следва да се приеме, че давност на вземанията на синдика за
възнаграждение в рамките на производството по несъстоятелност спира да тече,
както и че отговорът на синдика до ищеца от 22.04.2015г. представлява по
същество признание на задължението по смисъла на чл.116 а от ЗЗД и от него
започва да тече нова давност.
Посочва, че подробни съображения за това е изложил в
становище депозирано до съда в рамките на производството по чл. 690 от ТЗ.
Сочи, че видно от Възражението на
НАП, кредиторът иска от съда по несъстоятелността, да бъде направена промяна в
Допълнителния списък на приетите от синдика вземания, обявен на 02.02.2017г. по
партидата на дружеството в Търговския регистър, като се изключи от същият
вземането му в размер на 27 000,00лв., представляващо възнаграждение за периода
от 01.07.2011г. до 31.12.2013г., т.е. възнаграждение за 30 /тридесет/ месеца.
Посочва, че съгласно чл.692, ал.4 от ТЗ, с Определение №
432/12.04.2017г. постановено по т.д. № 397/2011г. по описа на Окръжен съд - С.З.,
е прието за основателно възражението на НАП и от публикуваният Допълнителен
списък е изключено вземането му за възнаграждение в размер на 27 000,00 лв.
/двадесет и седем хиляди лева/ за периода от 07.10.2011г. до 31.12.2013г. т.е
за 27 /двадесет и седем/ месеца. В останалата част за вземане в размер на 15
000,00 лв. /петнадесет хиляди лева/, Допълнителния списък е одобрен от съда по
несъстоятелността.
Счита, че от горното следва, че съда по несъстоятелността
се е произнесъл по непредявено искане и е уважил възражението на НАП без да
изследва и без да се произнесе по основателността и размера на вземането в
посочените периоди. Заявява, че съда неправилно е приел, че разликата от 3
/три/ месеца /от 01.07.2011г. до 07.10.2011г./ не следва да се коментира и в
мотивите на определението, а е посочено само, че НАП погрешно е определил
периода на възраженията си. Счита, че постановеното Определение №
432/12.04.2017 г. е неправилно и необосновано, като поради процесуалната
невъзможност за обжалването му пред по-горна инстанция, се обосновава правния
интерес на ищеца от завеждане на настоящата искова претенция.
На основание изложеното счита, че Определение №
432/12.04.2017г. постановено по т.д. № 397/2011г. по описа на Окръжен съд - С.З.
е незаконосъобразно, поради което предявява настоящия иск.
Счита, че определеното
възнаграждение на синдика в производството по несъстоятелност е част от
разноските в производството по несъстоятелност и в този смисъл същото се дължи
и следва да се изплати при наличие на парични средства от масата на несъстоятелността.
Сочи, че съгласно разпоредбите на чл. 628 „а" във връзка с чл.685 „а"
от ТЗ, за предявени вземания в производството по несъстоятелност давността
спира да тече, а в конкретния случай, касаещ възникнали вземания представляващи
разноски в производството по несъстоятелност след датата на Решението за
откриване на производството, следва да се приложи по аналогия спирането на
давността.
На това основание счита, че приетите с Допълнителния
списък вземания не са погасени по давност, както твърди кредитора НАП.
В случай, че съда приеме обратното,
моли да се произнесе по претенцията, като има предвид, че с писмо от
22.04.2015г. представляващия дружеството длъжник е признал размера на дължимите
претенции и е приел да ги изплати при наличие на средства в масата на
несъстоятелността.
Счита, че писмото до ищеца е изявление по смисъла на чл.
116 “а” от ЗЗД, поради което от датата на получаването му за ищеца започва да
тече нова погасителна давност.
Предвид гореизложеното и на основание чл.694, ал.2, т.2
във вр. с чл.692, ал.6 от ТЗ, счита че за ищеца възниква правен интерес от
предявяване на настоящата искова претенция.
Моли съда, на основание чл. 694 от ТЗ, да постанови
решение, с което да признае за установено, че по отношение на длъжника „М."
ЕАД – в несъстоятелност, съществува вземане в полза на синдика М.Г.М., с ЕГН **********,
с постоянен адрес: *** в размер на 27 000,00 лв. /двадесет и седем хиляди
лева/, представляващо дължимо възнаграждение за периода от 07.10.2011г. до
31.12.2013г., което вземане е включено в Допълнителен списък на приетите от
синдика вземания публикуван по партидата на дружеството в Търговския регистър
към Агенция по вписванията под № 20170202163731 по т.д. № 397/2011г. по описа
на Окръжен съд - С.З. и изключено от списъка с Определение № 432/12.04.2017 г.
по същото дело.
В отговора на исковата молба синдика Н.Г. заявява,
че счита предявената от ищеца искова молба за допустима и напълно основателна,
като излага съображения.
Сочи, че правният интерес на ищеца, от завеждане на
процесната искова молба, се обуславя от разпоредбата на чл.694, ал.2, т.2 във
вр. с чл.692, ал.6 от ТЗ, съгласно която „кредитор с неприето вземане може да
предяви иск за установяване съществуването на неприето вземане, ако предявеното
от него вземане е изключено от списъка на приетите вземания с определение по
чл.692, ал.4 по възражение на длъжника или на друг кредитор".
Сочи, че за ищеца в настоящият случай, не съществува
правна възможност за обжалване на постановеното от съда по несъстоятелността
определение, с което е изключено частично претендираното от него.
Предвид горното, счита, че са налице всички изискуеми
предпоставки за завеждане на исковата молба от М.М. срещу дружеството в несъстоятелност,
тъй като:
- същият
е предявил вземането си в производството по несъстоятелност по т.д. №
397/2011г. по описа на ОС - С.З. и то е прието с Допълнителен списък обявен по
партидата на дружеството в ТР към АВ на 02.02.2017г. под № 20170202163731, т.е.
има качеството кредитор спрямо несъстоятелния длъжник „М." ЕАД /н/;
· в срока по чл.690 от ТЗ, приетото вземане е оспорено от страна на друг
кредитор с прието вземане - НАП;
· с определение по чл.692, ал.4 от ТЗ, вземането в размер на 27 000,00 лв.,
предмет на иска, е изключено от списъка с приетите вземания.
Именно поради горното, счита исковата молба за
процесуално допустима.
Счита, че основателността на исковата претенция, се
обосновава от изложените в исковата молба факти и обстоятелства, както и от
правната рамка, която урежда предмета на спора по същество. Аргументите и
представените от ищеца писмени доказателства, счита за релевантни, относими и
допустими и напълно основателни за производството по настоящия спор, поради
което споделя твърденията на ищеца за основателност на предявения иск и счита,
че следва да се допуснат и приемат от съда в настоящото производство.
Споделя застъпеното в исковата молба становище на ищеца,
относно твърденията на НАП - друг кредитор с прието вземане в производството по
несъстоятелност по т.д. № 397/2011г. на ОС С.З., който оспорва процесното
вземане предмет на иска по основание и размер. В този смисъл, счита че
вземането на освободеният синдик М.М., следва да бъде уважено в предявеният и
приет от настоящият синдик общ размер, а именно: 42 000,00 лв., тъй като същото
представлява полагащото му се възнаграждение за периода, в който е изпълнявал
надлежно задълженията си като синдик на дружеството.
Предвид разпоредбата на чл.723, т.2 от ТЗ, подкрепя
твърденията на ищеца, че определеното възнаграждение на синдика в
производството по несъстоятелност е част от разноските в производството по
несъстоятелност. Същото се дължи и следва да се изплати при наличие на парични
средства от масата на несъстоятелността.
Счита, че съда по несъстоятелността в действителност е
постановил един неправилен и незаконосъобразен акт, след като е приел за
основателни твърденията на НАП за погасени по давност вземания.
В случай, че съда не приеме за основателни твърденията на
ищеца и изложеното в настоящия отговор, моли съда да има предвид и разпоредбите
на чл. 628 „а" във връзка с чл.685 „а" от ТЗ, съгласно които за
предявени вземания в производството по несъстоятелност давността спира да тече,
а в конкретния случай, касаещ възникнали вземания представляващи разноски в
производството по несъстоятелност след датата на Решението за откриване на
производството, следва да се приложи по аналогия спирането на давността.
Съгласен е и с аргумента, че при условие на евентуалност
е налице новиране на задължението.
Ответникът “М.” ЕАД град Казанлък /в н./ не е представил отговор на исковата молба
Встъпилото по делото трето лице –
помагач Н. – гр.С. чрез
процесуалният си представител взема становище, че предявеният иск е
неоснователен като излага съображения.
Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства, становищата и
доводите на страните, намира за установено следното:
С Решение № 45/22.07.2011г.
постановено по т.д. № 397/2011г. по описа на Окръжен съд - С.З., е обявена
свръхзадължеността и неплатежоспособността на дружеството “М.” ЕАД, като е
определена и началната й дата - 15.11.2010г., открито е производство по
несъстоятелност срещу длъжника, допуснато е обезпечение чрез налагане на запор
и възбрана върху имуществото на “М.” ЕАД. Със същото решение М.Г.М. е назначен
за временен синдик на дружеството, като му е определено месечно възнаграждение
в размер на 550,00 лв.
На проведено на 06.10.2011г. Първо Общо събрание на
кредиторите на “М.” ЕАД /в несъстоятелност/, М.Г.М. е избран за постоянен
синдик на дружеството в несъстоятелност, като с Определение № 894/06.10.2011г. постановено
по т.д. № 397/2011г. по описа на ОС - С.З., е назначен за постоянен синдик на
дружеството и му е определено възнаграждение в размер на 1000 лв. С Акт за
встъпване, ищецът встъпил в длъжност и изпълнявал надлежно възложените му
функции считано от 07.10.2011г.
На проведеното събрание на кредиторите на 27.03.2015 г. е
взето решение за освобождаване на М.Г.М. като синдик на “М.” ЕАД /в
несъстоятелност/.
С Определение № 466/02.04.2015г. по т.д. № 397/2011г. по
описа на ОС - С.З. за постоянен синдик на „М." ЕАД /в несъстоятелност/ е
назначен Н.А.Г..
С молба до синдика от 03.01.2017г., с копие до съда по
несъстоятелността, ищецът предявява вземането си за възнаграждение за периода
от 07.10.2011г. до 30.03.2015г. в общ размер от 42 000,00 лв. /четиридесет и
две хиляди лева/ в производството по несъстоятелност.
На основание чл.688, ал.3 от ТЗ, синдикът е уважил
молбата му и съгласно Допълнителен списък, обявен по партидата на дружеството в
Търговския регистър към Агенция по вписванията под № 20170202163731, приел
вземането му за възнаграждение за периода от 07.10.2011г. до 30.03.2015г. в общ
размер 42 000,00лв. /четиридесет и две хиляди лева/, като го включил в
поредността за удовлетворяване по чл. 722, ал. 1, т. 3 – “разноски по
несъстоятелността”.
В срока по чл.690 от ТЗ е депозирано възражение
срещу публикувания в Търговския регистър
Допълнителен списък и вземането е частично оспорено по размер от кредитор с
прието вземане в производството по несъстоятелност срещу „М." ЕАД -
Национална Агенция по приходите /НАП/. Възраженията на НАП са, че вземането на
ищеца за възнаграждение е погасено по давност и следва да бъде изключено за
периода от 01.07.2011г. до 31.12.2013г. на основание чл. 111 „в" от ЗЗД.
Поради това НАП е поискал от съда по несъстоятелността, да бъде направена
промяна в Допълнителния списък на приетите от синдика вземания, обявен на
02.02.2017г. по партидата на дружеството в Търговския регистър, като се изключи
от същия вземането му в размер на 27 000,00лв., представляващо възнаграждение
за периода от 01.07.2011г. до 31.12.2013г., т.е. възнаграждение за 30
/тридесет/ месеца.
С Определение № 432/12.04.2017г. постановено по т.д. № 397/2011г. по описа
на Окръжен съд - С.З., е прието за основателно възражението на НАП и от
публикуваният Допълнителен списък е изключено вземането му за възнаграждение в
размер на 27 000,00 лв. /двадесет и седем хиляди лева/ за периода от
07.10.2011г. до 31.12.2013г. т.е за 27 /двадесет и седем/ месеца. В останалата
част за вземане в размер на 15 000,00 лв. /петнадесет хиляди лева/,
Допълнителния списък е одобрен от съда по несъстоятелността.
Съгласно чл. 694 ал. 2 т.2 от ТЗ, кредитор с неприето
вземане може да предяви иск за установяване съществуването на неприето вземане,
ако предявеното от кредитора вземане е изключено от списъка на приетите
вземания с определението по чл. 692, ал.
4 по възражение на длъжника или на друг кредитор. Съгласно нормата
на чл. 694, ал. 6 от ТЗ иск по ал. 2 се предявява пред съда по
несъстоятелността в 14-дневен срок от датата на обявяване в търговския регистър
на определението на съда по чл. 692, ал.
4 и се разглежда от друг състав на съда.
В настоящия случай Определение №
432/12.04.2017г. постановено по т.д. № 397/2011г. по описа на Окръжен съд - С.З. е обявено в ТР на 13.04.2017 г., а исковата молба по делото е подадена с куриерска
пратка от 24.04.2017г.
От горното следва,
че искът е допустим и е предявен в предвидения в закона срок, поради което
следва да бъде разгледан по същество.
Съгласно
разпоредбата на чл. 661 ТЗ синдикът получава за своята работа възнаграждение - текущо и окончателно,
което се определя от събранието на кредиторите по чл. 661, ал. 1 ТЗ или от съда в случаите по чл. 661, ал. 6 ТЗ. По силата на чл. 661, ал. 3 ТЗ е предвидено, че синдикът получава текущото си възнаграждение ежемесечно,
като разрешение за това дава съдът на основание чл. 658, ал.
1, т. 9 ТЗ. Следователно
за регламентираното от закона право на възнаграждение синдикът се явява
кредитор на масата на несъстоятелността. Нормата на чл. 723, т.2
от ТЗ посочва, че възнаграждението на синдика представлява разноски по несъстоятелност. Тези разноски се дължат ежемесечно на
синдика, като при липса на средства, както е в настоящия случай няма пречка,
синдикът да
направи искане за заплащане на тези разноски в по-късен етап на производството,
при наличие на средства за това по сметката на длъжника. Доколкото това вземане
изрично, с цитираната по-горе разпоредба, е посочено, че представлява разноски
в производството по несъстоятелност, то същото няма характер на периодично
плащане и не се погасява с давността, предвидена в чл. 111, б. "в" от ЗЗД, още по-малко има
характер на трудово възнаграждение, за което да бъде приложима разпоредбата на чл. 358, ал. 2, т. 2 от КТ. В този смисъл изложените доводи в подаденото от
НАП възражение са неоснователни.
Предвид гореизложеното съдът намира,
че следва да признае за установено по отношение на длъжника „М."
ЕАД /в несъстоятелност/, съществуване на вземане в полза на синдика М.Г.М. в размер
на 27 000,00 лв. /двадесет и седем хиляди лева/, представляващо дължимо
възнаграждение за периода от 07.10.2011г. до 31.12.2013г., което вземане е
включено в Допълнителен списък на приетите от синдика вземания публикуван по
партидата на дружеството в Търговския регистър към Агенция по вписванията под №
20170202163731 по т.д. № 397/2011г. по описа на Окръжен съд - С.З. и изключено
от списъка с Определение № 432/12.04.2017 г. постановено по т. д. № 397/2011 г.
по описа на Окръжен съд – С.З..
Съгласно чл. 694, ал. 7 от ГПК
“М.” ЕАД /в несъстоятелност/ следва да заплати от масата на несъстоятелността
държавна такса в размер на 270 лева по сметка на Окръжен съд С.З..
Водим
от горните мотиви, съдът
Р
Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на длъжника „М." ЕАД /в несъстоятелност/, с ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление: гр. К.***, съществуване на вземане в полза на
синдика М.Г.М., с ЕГН **********, с постоянен адрес: ***. * в размер на 27
000,00 лв. /двадесет и седем хиляди лева/, представляващо дължимо
възнаграждение за периода от 07.10.2011г. до 31.12.2013г., което вземане е
включено в Допълнителен списък на приетите от синдика вземания публикуван по
партидата на дружеството в Търговския регистър към Агенция по вписванията под №
20170202163731 по т.д. № 397/2011г. по описа на Окръжен съд - С.З. и изключено
от списъка с Определение № 432/12.04.2017 г. постановено по т. д. № 397/2011 г.
по описа на Окръжен съд – С.З..
ОСЪЖДА “М.” ЕАД /в
несъстоятелност/, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. К.*** да
заплати от масата на несъстоятелността държавна такса в размер на 270 лева
по сметка на Окръжен съд С.З..
Решението е постановено при
участието на трето лице – помагач Н.
– гр.С. на страната на длъжника “М.” ЕАД /в
несъстоятелност/.
Решението подлежи на обжалване в
двуседмичен срок от връчването му на страните пред Апелативен съд П.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: