Решение по адм. дело №846/2025 на Административен съд - Плевен

Производство по реда на чл. 111 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража.

Образувано е по Жалба с вх. № 6243/03.11.2025 г., подадена от Д. Г. А., [ЕГН], лишен от свобода, изтърпяващ наказанието си в Затвора – Плевен, с която се оспорва Заповед № Л-2836/29.10.2025 г. на началника на Затвора – Плевен, с която на жалбоподателя е наложено дисциплинарно наказание „изолиране в наказателна килия за срок от 14 денонощия“.

Нередовностите по движение на жалбата са отстранени, жалбоподателят е заплатил изискуемата държавна такса, а ответникът е представил административната преписка ведно с писмено становище чрез процесуалния представител ст. юрк. П. П..

В жалбата се излагат съображения за неправилност и необоснованост на оспорената заповед. Направено е искане за нейната отмяна.

Тези доводи се поддържат от жалбоподателя и в открито съдебно заседание. Същият изразява становище за недоказаност на извършеното нарушение. Позовава се на наличието на противоречия между показанията на свидетеля И. С. А. и изложеното от него в жалбата и обясненията му, приложени в преписката. Оспорва показанията, дадени от свидетеля С. С. и твърди, че същият е пристрастен, тъй като е свидетелствал срещу жалбоподателя и в други съдебни производства, свързани с налагани дисциплинарни наказания. Счита за недостоверни показанията на свидетеля Г. Л. Г., свързани с броя на притежаваните фонокарти от лишения от свобода при постъпването му в Затвора – Плевен. Оспорва наличието на системност по отношение на нарушението, за което е санкциониран и в заключение прави искане за отмяна на обжалваната заповед за налагане на дисциплинарно наказание..

Ответникът – началник на Затвора – Плевен, чрез ст. юрк. П. в писмено становище, както и в проведеното открито съдебно заседание оспорва жалбата като неоснователна. Процесуалният представител твърди, че нарушението е доказано, заповедта е издадена при съблюдаване на процесуалните правила и материалните разпоредби на закона, вкл. и по отношение признака системност. Излага съображения, че нарушението е прието за доказано от предходния състав на АС – Плевен при разглеждане на адм. д. № 751/2025 г. и преписката е върната единствено на процесуално основание. В заключение прави искане да бъде отхвърлена подадената жалба и претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 300 лв.

Въз основа на съвкупната преценка на събраните по делото доказателства съдът приема за установено следното от фактическа страна:

В обжалваната заповед ответникът е приел от фактическа страна, че няколко дни преди да депозира Жалба рег. № Ж18/05.09.2025 г. лишеният от свобода И. С. А. взел от лишеният от свобода Д. Г. А. двадесет броя фоно карти за телефон. Двамата се уговорили на определена дата Ангелушев да върне на А. тридесет броя фоно карти. Ангелушев получил картите от Д. А., но в по-късен момент провел разговор с А., при който му казал, че няма да може да му ги върне. По тази причина лишеният от свобода Д. А. започнал да отправя заплахи към Ангелушев, че ако не му върне уговорения брой фоно карти в определените срокове, ще го пребие и ще навреди на близките му хора извън затвора, заявявайки, че разполага с необходимите хора за това.

Горните обстоятелства са отразени в Докладна записка вх. № 6585/11.19.2025 г., изготвена от инспектор СДВР Д. Н. и са приети за установени въз основа на събраните от адм. орган обяснения от други лишени от свобода.

Лишеният от свобода А. съобразно чл. 89, ал.2 от ППЗИНЗС е изслушан от началника на затвора на 27.10.2025 г.

С оглед така събраните доказателства ответникът е приел, че са налице достатъчно данни за това, че л.св. Д. Г. А. на неустановен ден в края на месец август 2025 г. е упражнил психическо насилие, чрез отправяне на закани и заплахи на лишения от свобода И. С. А., с които си действия е нарушил чл. 96, т. 3, във вр. с чл. 97, т. 4, вр. с чл. 100, ал. 1, ал. 2, т. 7 от ЗИНЗС, при условията на системно нарушаване на установения ред в затвора, съобр. чл.102 ал.2 от ЗИНЗС, като с това л.св. А. влияе отрицателно върху останалите лишени от свобода и представлява опасност за тяхната сигурност, с оглед наложените му към момента дисциплинарни наказания със Заповеди №№ Л718/20.06.2023г., Заповед № Л1131/17.10.2023 г., Заповед № Л-1077/14.11.2024 г., Заповед № Л1075/14.11.2024 г., Заповед № Л1072/14.11.2024 г., Заповед № Л-118/22.01.2025 г., Заповед № Л183/03.02.2025 г., Заповед № Л353/28.02.2025 г.

Предвид горното на основание чл. 102, чл. 104, ал. 1 от ЗИНЗС и на основание чл. 101, т. 7 от ЗИНЗС е наложено дисциплинарно наказание „изолиране в наказателна килия за срок от 14 денонощия“.

В заповедта е направено изрично препращане към дисциплинарната преписка.

Съдът намира, че тази фактическа обстановка се установява от събраните по делото доказателства, вкл. и от приобщените такива от адм. д. № 751/2025 г. на АС – Плевен.

Съдът е уважил направеното от жалбоподателя искане за допускане до разпит като свидетел на лишения от свобода И. С. А.. Същият бе разпитан в открито съдебно заседание и от дадените показания се установява обстоятелството, че по време на изтърпяване на наказанието си е получил фонокарти от жалбоподателя със задължение да му върне по-голям брой в договорен между тях срок, в който обаче не е изпълнил задължението си. Във връзка с горното А. отправил закани по отношение на личността му. Тези му показания следва да бъдат обсъдени в съвкупност с показанията, дадени пред друг състав на съда по отношение на същото дисциплинарно нарушение в рамките на производството по адм. д. № 751/2025 г., материалите по което са приобщени към настоящето съдебно производство. Показанията на свидетеля са обективирани в протокол от проведеното съдебно заседание по делото на 18.09.2025 г., който представлява официален писмен документ, годен да удостовери изложените в него обстоятелства. От показанията на Ангелушев, отразени в посочения протокол се установява обстоятелството, че жалбоподателят е отправил заплахи, че ще го пребие и ще изпрати хора, за да отмъсти навън на близките му. Това релевантно към предмета на доказване обстоятелство се установява и от писмените обяснения на други лишени от свобода лица, приложени към административната преписка, а именно тези на л. св. Й. М. П., л. св. М. А. и л. св. И. Г. В..

В съдебно заседание бе разпитан като свидетел лишеният от свобода С. Й. С., от чиито показания се установява обстоятелството, че жалбоподателят А. е отправил заплахи по отношение личността и близките на Ангелушев във връзка с предоставени и невърнати в срок фонокарти, които заплахи С. е възприел непосредствено.

От показанията на разпитаните в съдебно заседание свидетели С. К. К. и Г. Л. Г. се установява обстоятелството, че жалбоподателят е разполагал с фонокарти при и след постъпването си в Затвора – Плевен, като от показанията на Г. е видно, че същият е разполагал с 58 броя такива.

С оглед горното и след съобразяване на събраните по делото доказателства, доводите и становищата на страните, както след цялостна проверка на законосъобразността на оспорената заповед, съдът намира от правна страна следното:

Жалбата е подадена в законоустановения срок по чл. 111, ал. 1 от ЗИНЗС, от лице, за което оспореният административен акт е неблагоприятен, следователно е процесуално допустима.

Разгледана по същество, се явява неоснователна.

От събраните доказателства, обсъдени по-горе в настоящето решение по безспорен начин се установяват фактите, изложени в мотивите на обжалваната заповед на началника на Затвора – Плевен. Установено е обстоятелството, че А. е предоставил на Ангелушев фонокарти, които последният не успял да му върне в уговорения помежду им срок, поради което жалбоподателят е упражнил психическо насилие, чрез отправяне на закани и заплахи по отношение на лишения от свобода И. С. А..

Извършеното дисциплинарно нарушение е доказано от събраните гласни и писмени доказателства, преценени в тяхната съвкупност.

Съдът намира за неоснователно становището на жалбоподателя за недостоверност на показанията на Ангелушев, тъй като са налице противоречия между тях, изложеното в неговата жалба и обясненията му във връзка с броя на фонокартите, за които е поел задължение да върне. Това обстоятелство е без съществено значение за решаването на конкретния правен спор, защото дисциплинарното наказание е наложено не заради нарушение на забраната по чл.97, т.3 от ЗИНЗС, а заради отправени закани и заплахи от страна на жалбоподателя към този свидетел и негови близки, което се установява не само от показанията на Ангелушев, а и от тези на свидетеля С. Й. С., както и приобщените като писмени доказателства по преписката обяснения на л. св. Й. М. П., л. св. М. А. и л. св. И. Г. В..

Ето защо съдът счита, че установените факти са правилно съотнесени от ответника към приложимите правни норми и материалният закон е приложен правилно.

Началникът на затвора е компетентният административен орган, имащ правомощието да налага дисциплинарно наказание от вида на това, което се оспорва. При налагането на дисциплинарно наказание следва да се съблюдават разпоредбите на чл. 102, чл.105 – 109 ЗИНЗС.

Жалбоподателят Д. Г. А. с [ЕГН] е лишен от свобода и изтърпява наказанието си в Затвора – Плевен, поради което несъмнено може да бъде субект на дисциплинарна отговорност.

Съгласно чл. 96, т. 3 от ЗИНЗС лишените от свобода са длъжни да спазват точно установените за тях правила, а чл. 97, т. 4 от ЗИНЗС забранява на лишените от свобода да упражняват психическо и физическо насилие, включително и за решаване на възникнали конфликти помежду им.

Съгласно чл. 100, ал. 1 от ЗИНЗС дисциплинарно нарушение е деяние /действие или бездействие/, извършено виновно от лишените от свобода, с което се нарушава вътрешният ред, уврежда се имуществото или представлява физическо увреждане или обидно отношение към служители или лишени от свобода. За дисциплинарно нарушение се смята и неизпълнение на задълженията или неспазване на ограниченията, предвидени в този закон /чл. 100, ал. 2, т. 5 от ЗИНЗС/, както и физическа саморазправа, вкл. и закана за такава спрямо други лишени от свобода /чл.100, ал.2, т.7 от ЗИНЗС/.

Наказание по чл. 101, т. 7 и 8 от ЗИНЗС могат да се налагат само при извършено дисциплинарно нарушение по чл. 100, ал. 2, т. 4, 6, 7 или 8, както и при системни нарушения по чл. 100, ал. 2, т. 1, 2, 3 или 5 от ЗИНЗС, съгласно чл. 102, ал. 2 от ЗИНЗС.

При налагане на процесното дисциплинарно наказание ответникът е посочил, че деянието е в условията на системно нарушаване на установения ред в затвора съобразно чл.102, ал.2 ЗИНЗС. Приложимият ЗИНЗС не дава легално определение за „системни нарушения“, поради което и понятието следва да се тълкува и прилага по аналогия, съгласно дадени определения в други закони. Според определението, дадено в §6, т.62 ДР на Закона за движението по пътищата, "системно" е нарушението, извършено три или повече пъти в едногодишен срок от влизането в сила на първото наказателно постановление или на първия електронен фиш, с който на нарушителя се налага наказание за същото по вид нарушение. В същия смисъл е дефинирана системността по смисъла на §1, т.18 от Допълнителните разпоредби (ДР) на Закона за публичното предлагане на ценни книжа (ЗППЦК) - "системно нарушение" е налице, когато са извършени три или повече административни нарушения на закона или на актовете по прилагането му в срок до една година.

Съгласно чл.102, ал.2 предложение второ от ЗИНЗС обаче могат да се санкционират системни нарушения само по чл. 100, ал. 2, т. 1, 2, 3 или 5, а в случая нарушението е по чл.100, ал.2, т.7 ЗИНЗС. Ето защо адм. орган необосновано е мотивирал санкционната част на обжалваната заповед с наличие на системност на нарушението.

Съдът намира, че обстоятелството дали нарушението по чл.100, ал.2, т.7 ЗИНЗС е системно или не е ирелевантно, тъй като чл.102, ал.2 предл. 2 от ЗИНЗС предвижда възможност за налагане на наказание по чл.101, т.7 и т.8 от ЗИНЗС и за нарушения на чл. 100, ал. 2, т. 5 и т. 7 от ЗИНЗС. Ето защо следва да се приеме, че е налице непрецизност в оспорената заповед, която обаче не засяга нейната законосъобразност.

В хода на административното производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да са довели до ограничаване правото на защита на жалбоподателя. Лишеният от свобода А. съобразно чл. 89, ал.2 от ППЗИНЗС е изслушан от началника на затвора на 27.10.2025 г. преди издаване на процесната заповед, дадена му е възможност да даде обяснения. Същата е постановена от материално и териториално компетентния административен орган началник на Затвор – Плевен, в предвидената от закона писмена форма и съдържа мотиви от фактическо и правно естество. Спазени са сроковете по чл. 106, ал. 1 от ЗИНЗС. Освен, че мотиви са изложени в заповедта, има и изрично препращане към мотивите, изложени в други документи, част от дисциплинарната преписка, съгласно ТР № 16/1975 г. на ОСГК на ВС на РБ.

Съдът намира, че не са допуснати и нарушения при индивидуализацията на наложеното наказание. С писмения отговор са представени преписи от издадени девет броя заповеди за налагане на дисциплинарни наказания за периода от 20.06.2023 г. до 01.09.2025 г., които са влезли в сила, което обуславя и налагането на наказание в максималния предвиден от закона размер.

По тези съображения заповедта следва да бъде потвърдена като законосъобразна.

Направено е искане от процесуалния представител на ответника за присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 300 лв. Съдът намира, че претендираният размер на юрисконсултско възнаграждение е прекомерен. Съгласно чл. 143, ал. 2 от АПК, вр. чл. 37 от Закона за правната помощ и вр. с разпоредбата на чл. 24 от Наредба за плащане на правната помощ, съдът намира, че следва да присъди възнаграждение за защитата в производството в размер на 200.00 лева.

Воден от горното и на основание чл. 111, ал. 5 и ал. 6, т. 1 от ЗИНЗС, Административен съд - Плевен, втори административен състав,

Р Е Ш И:

ПОТВЪРЖДАВА като законосъобразна Заповед № Л-2836/29.10.2025 г. на началника на Затвора – Плевен, с която на Д. Г. А., [ЕГН], лишен от свобода, изтърпяващ наказанието си в Затвора – Плевен, е наложено дисциплинарно наказание „изолиране в наказателна килия за срок от 14 денонощия“ на основание чл.102, чл.104, ал.1 и чл.101, т.7 от ЗИНЗС.

ОСЪЖДА Д. Г. А., [ЕГН], да заплати на ГДИН гр. София сумата от 200 (двеста) лв., представляващи разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба в 14-дневен срок от обявяването пред тричленен касационен състав на АдмС - Плевен.