№ 338
гр. Плевен, 10.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, XIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и осми февруари през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Светла Илм. Замфирова
при участието на секретаря ЦЕЦКА С. ШУТЕВА
като разгледа докладваното от Светла Илм. Замфирова Гражданско дело №
20214430102972 по описа за 2021 година
Делото е образувано по подадена искова молба от ***, СЪС седалище и
адрес на управление: ***, гражданин на ***, личен номер ***/*** и ***
гражданин на ***, личен номер ***, чрез адв. Р.Д., личен номер в САК ***,
преупълномощена от ***, против М. ЯНК. К., ЕГН **********, с ИТН ***, с
адрес: *** и ЦЕНА НА ИСКА: 525.11 лева, от които 499.88 лева главница за
използвана и незаплатена електрическа енергия за периода от 21.02.2020 г. до
21.07.2020г., 25.23 лв. - законна лихва за забава, считано от датата на падежа на
всяко периодично вземане до датата на издаване на справката за възникнали
задължения - 15.12.2020г, разноски за образуване на Заповедното производство по
чл. 410 ГПК в размер на 9,2.00 (деветдесет и два) лева, както и разноски за
образуване на настоящото производство в размер на 145 (сто четиридесет и пет)
лева и допълнителни предстоящи разноски по настоящото производство, с посочено
правно основание чл. 415 от ГПК.
Съдът е сезиран с искане да постанови съдебно решение с което да
признае за установено, че длъжникът М. ЯНК. К., с ЕГН **********, с
електроснабден имот находящ се в *** ИТН *** по издадената Заповед за
изпълнение дължи на *** следните суми: Сумата от 499.88 лева -
главница за използвана и незаплатена електрическа енергия за
периода oт 21.02.2020 г.. до 21.07.2020 г;
Сумата от 25.23 лева - законна лихва за забава, считано от 25.04.2020 г. до
1
15.12.2020г., съгласно приложената по делото справка за възникнали
задължения;
Законна лихва за забава върху главницата, считано от момента на подаване
заявлението за издаване на Заповед за изпълнение до окончателното
заплащане на главницата; Ищецът претендира разноските в исковото и
заповедното производство.
В срока по чл.131 от ГПК е депозиран писмен отговор от ответната
страна.
Въз основа на събраните по делото доказателства, преценени пореда на
чл. 235, ал. 2 вр. чл. 12 ГПК, като съобрази доводите на страните и
нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, съдът намира
за установено от правна и фактическа страна следното:
Ищцовото дружество *** се е намирало в облигационни
правоотношения с ответника, които се регулират от Общи условия на
договорите за продажба на електрическа енергия на ***, които са
общоизвестни и са публикувани са в редица издания на периодичния печат и
съгласно чл.98а от Закона за енергетиката обвързват всички абонати на
енергийния снабдител, без да е необходимо изричното им приемане от страна
на потребителите. Съгласно тях ищецът е изпълнил задължението си за
доставка на електрическа енергия за периода 21.02.2020 г. до 21.07.2020г.. От
своя страна ответникът, не е изпълнил/а задължението си да заплати
доставената ел.енергия по издадени от ищеца фактури.
*** е доставчик на електрическа енергия на обособената територия,
определена в Приложение 1 към Лицензия за доставка на електрическа
енергия от доставчик от последна инстанция № Л-409-17/01.07.2013г.
Дружеството е доставяло на М. ЯНК. К., с ЕГН **********, с електроснабден
имот находящ се в *** с ИТН *** ел.енергия за периода от 21.02.2020 г. до
21.07.2020г. , за което е издало отделни фактури. В тях са посочени конкретно
дължими суми, а именно:
1. Фактура № ********* от 31.03.2020г. на стойност 114.34 лева за
периода 21.02.2020 - 22.03.2020
2. Фактура № ********* от 30.04.2020г. на стойност 129.46 лева за
2
периода 23.03.2020 - 22.04.2020
3. Фактура № ********* от 31.05.2020г. на стойност 122.89 лева за
периода 23.04.2020 - 22.05.2020
4. Фактура № ********* от 30.06.2020г. на стойност 117.7 лв. за периода
23.05.2020 - 20.06.2020г.
5. Фактура № ********* от 31.07.2020г. на стойност 15.49 лв. за периода
21.06.2020 - 21.07.2020 г.
Така посочените задължения по различните фактури са станали
изискуеми, тъй като съгласно Общите условия на договорите за продажба на
ел.енергия на ***, абонатът разполага с десетдневен срок за плащане на
задълженията за консумираната електрическа енергия през който период от
време вземането е ликвидно и изискуемо, а след изтичането на този срок
вземането става годно за принудително изпълнение по съдебен ред. Чл.19,
ал.8 от Общите условия изрично постановява, че неполучаването на
съобщението не освобождава потребителя от задължението да заплати в срок
дължимата сума.
На основание чл. 107 от ЗЕ ищецът е потърсил начин да защити
интересите си, като е подал заявление за издаване на Заповед за изпълнение
по чл.410 от ГПК в Районен съд Плевен, по което е образувано ч.гр.дело №
7098/2020 г.. Длъжникът е упражнил правото си по чл.414, ал.1 ГПК да
подаде възражение в законоустановения срок против така издадената
заповед за изпълнение на парично задължение, с което оспорва вземането на
кредитора. С подаването на възражение от страна на длъжника издадената
заповед за изпълнение не се обезсилва, а присъдените с нея вземания следва
да бъдат установени със сила на присъдено нещо в настоящото производство,
за да може същата да релевира търсеният правен ефект, а именно да влезе в
сила и въз основа на нея да бъде издаден изпълнителен лист за процесиите
вземания. Настоящата искова молба се подава в тази връзка и следва да се
има предвид, че същата представлява доказателство за предявен иск относно
вземането по смисъла на чл.415, ал.1 ГПК и следователно за ищеца е налице
задължение само да довнесе дължимата държавна такса и следователно
съгласно чл.422, ал.1 от ГПК за момент на предявяване на настоящата следва
да бъде приета датата на подаване на Заявлението с произтичащите от това
3
законови последици.
В съответствие със ЗЕ, ищецат е издал справка за възникналите
задължения, което съдържа всички претендирани и посочени по-горе
фактури. По всички тях до момента на подаване на заявлението за издаване
заповед за изпълнение плащане от страна на длъжника не е постъпило.
Съгласно действащото законодателство ищецът има право и е начислил
на лихвата за процесния период, както следва:
1. 7.31 лева за периода от 25.04.2020 - 15.12.2020г. за фактура №
*********.
2. 6, 95 лева за периода от 03.06.2020 - 15.12.2020г. за фактура №
*********.
3. 5.85 лева за периода от 24.06.2020 - 15.12.2020г. за
фактура № *********.
1 4. 4.64 лева за периода от 24.07.2020 - 15.12.2020г.
'! за фактура № *********.
5. 0.48 лева за периода от 25.08.2020 - 15.12.2020г. за фактура
№ *********.
Общото задължение на *** К., с ЕГН **********, към датата на
депозиране заявлението за издаване на заповед за изпълнение е 499.88 лв. за
главница по неплатени фактури и 25.23 лева законна лихва за забава,
считано от 25.04.2020 г. до 15 .12. 2020 г.
Така посочените вземания са пресъдени в издадената Заповед за
изпълнение, но тъй като същите са оспорени от страна на длъжника, чрез
подаването на възражение, , същите следва да бъдат установени със сила на
присъдено нещо с настоящото производство.
Възражението не се отнася за издадената Заповед за изпълнение в
цялост, а само за част от задълженията, присъдени с нея. Съдът следва да
приеме за безспорни вземанията, против които не е възразено, като в този
случай, за тях следва да бъде издаден изпълнителен лист на основание чл.416
ГПК. По отношение на оспорените вземания е предявявен настоящият иск
за установяването им.
4
Възражението на ответника е неоснователно и като такова не следва да
бъде кредитирано от съда. При така изложената фактическа обстановка съдът
достига до следните правни изводи:
Предявеният положителен установителен иск по реда на чл. 422,
ал.1, с основание чл. 415, ал.1 от ГПК е допустим, като е налице правен
интерес за предявяване на иска,което се доказва и от приложеното ч. гр.
дело, по което и в срока по чл. 414, ал.2 от ГПК, длъжникът е депозирал
възражение против издадената Заповед по чл. 410 от ГПк. Искът е
предявен от и против процесуално легитимирани към момента на
депозирането му и приключване на устните състезания по делото страни.
На основание изложеното, установителният иск следва да бъде уважен,
като се признае съществуване на вземане на ищеца към ответника.
При този изход на делото, ответнкът следва да заплати на ищеца
сторените разноски в производството, съобразно представения списък по чл.
80 от ГПК.
Мотивиран от гореизложеното,съдът
РЕШИ:
На основание чл. 415, ал.1 от ГПК, признава за установено, че длъжникът
*** К., с ЕГН **********, с електроснабден имот находящ се в село ***,
ИТН ***, по издадената Заповед за изпълнение дължи на ***, седалище и
адрес на управление: ***, гражданин на ***, личен номер ***/*** и ***
гражданин на ***, личен номер ***, чрез адв. Р.Д., личен номер в САК ***,
преупълномощена от ***, следните суми: Сумата от 499.88 лева -
главница за използвана и незаплатена електрическа енергия за
периода oт 21.02.2020 г.. до 21.07.2020 г;
Сумата от 25.23 лева - законна лихва за забава, считано от 25.04.2020 г. до
15.12.2020г., съгласно приложената по делото справка за възникнали
задължения;
Законна лихва за забава върху главницата, считано от момента на подаване
заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното
заплащане на главницата;
5
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, *** К., с ЕГН
**********, село *** ДА ЗАПЛАТИ на ***, седалище и адрес на
управление: ***, представлявано от ***, гражданин на ***, личен номер
***/*** и *** гражданин на ***, личен номер ***, чрез адв. Р.Д., личен номер
в САК ***, преупълномощена от ***, направените разноски по делото в общо
размер на сумата от 537 лв.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд - Плевен,
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
6