Р
Е Ш Е
Н И Е
гр.София, 22.12.2021
год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІ-Д въззивен състав, в публично съдебно
заседание на единадесети декември през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Силвана Гълъбова
ЧЛЕНОВЕ: К. Мазгалов
Мл.съдия: Ивелина Симеонова
при секретаря
Илияна
Коцева, като разгледа докладваното от съдия Мазгалов в.гр.дело №1974 по описа за 2018г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и следващи от ГПК.
С решение №242 от 07.11.2016г., постановено по гр.дело №7036/2010г.
по описа на СРС, ГО, 45 с-в е признато за установено по предявените от А.П.Ц., С.И.Д.,
И.Г.Д., Н.Г.Д., А.Г.Д., Д.Н.Р., Д.Н.Г., В.П.Д., Е.С.Д.,
Р.С.Д., К.К.Д. и Л.К.Д. против Я.В.Г., Е.С.Г., М.Й.В.,
Н.Т.С. и Р.И.С. (последните две конституирани като наследници на починалия
ответник И. В.С.), В.К.Б., Д.К. Б.-Д.и Г.П.М., искове с правно основание чл.124
от ГПК, че: по отношение на Я.В.Г. и Е.С.Г. ищците са собственици на 698 кв.м.
от имот с идентификатор 68134.1970.234, представляващи реална част от поземлен
имот I-234, местност в.з.„Киноцентъра III част Разширение”, кв.23 по плана на
гр. София; по отношение на М.Й.В. ищците са собственици на 656 кв.м. от имот с
идентификатор 68134.1970.235, представляващи реална част от поземлен имот XIV-
235, местност в.з.„Киноцентъра III част Разширение”, кв.23 по плана на гр.
София; по отношение на Н.Т.С. и Р.И.С. ищците са собственици на 627 кв.м.
от имот с
идентификатор 68134.1970.2000, представляващи реална част от поземлен имот
XIII-236, местност в.з.„Киноцентъра III част Разширение”, кв.23 по плана на
гр.София; по отношение на В.К.Б.и Д.К. Б.-Д., че ищците са собственици на 509
кв.м. от
имот с идентификатор 68134.1970.237, представляващи реална част от поземлен
имот XII-237, местност в.з.„Киноцентъра III част Разширение”, кв.23 по плана на
гр. София, и по отношение на Г.П.М., че ищците са собственици на 660 кв.м.,
които попадат в дворно място имот с планоснимачен №XI-238,
местност в.з.„Киноцентъра III част Разширение”, кв.23 по плана на гр. София. Ответниците са осъдени да заплатят на ищците сумата от
2789,15лв. разноски по делото.
Срещу така
постановеното решение е подадена в законоустановения
срок по чл.259, ал.1 ГПК въззивна жалба от ответниците Я.В.Г. и Е.С.Г.. Жалбоподателите поддържат, че неправилно
и в противоречие със заключенията на вещите лица по основната и допълнителна
СТЕ съдът е приел наличието на идентичност между имота по договора за делба на праводателката на ищците Славка Игнатова и имота,
възстановен на ищците с решение на Поземлената комисия. Твърдят, че в имотите е
извършено до 1992г. строителство, поради което не са били налице материалноправните предпоставки за възстановяването му на
ищците. Твърдят и че в тяхна полза е изтекла придобивна
давност от 1995г. Молят решението на СРС да бъде отменено, а исковете– отхвърлени.
Претендират разноски.
С
подадения в срок отговор на въззивната жалба на ответниците Я. и Е. Г., ищците оспорват същата като
неоснователна. Твърдят, че ответникът по установителен
или ревандикационен иск, който не заявява свои права
върху имота към момента на ТКЗС, а черпи правата си от факти възникнали след обобществяването, не разполага с възражението че
възстановения по реда на ЗСПЗЗ имот не е точно индивидуализиран, а може да
противопостави само свои права ако притежава такива, без да оспорва
легитимацията на бившите собственици и техните наследници, произтичаща от
влязлото в сила решение за възстановяване на собствеността по ЗСПЗЗ. Твърдят,
че това възражение, както и възражението за извършено строителство преди 1992г.
са преклудирани, тъй като не са заявени в първоинстанционното производство. По отношение на
последното възражение излагат доводи и за неоснователност на същото. Оспорват
придобиването на имота по давност от жалбоподателите- ответници
поради невъзможността институтът на придобивната
давност да се приложи относно земя, включена в ТКЗС, както и поради
недоказаност на непрекъснато и необезпокоявано владение от ответниците.
Молят въззивната жалба да бъде оставена без уважение
като неоснователна, а обжалваното решение потвърдено като правилно. Претендират
разноски.
В срока по
чл.259, ал.1 ГПК е подадена и въззивна жалба от
ответника М.Й.В.. Жалбоподателят поддържа, че решението е недопустимо като
постановено по нередовна искова молба- имотите не били описани с необходимите
индивидуализиращи белези- местонахождение, площ и граници. Твърди, че решението
на поземлената комисия не е законосъобразно, няма вещно действие, към него не е
приложена скица и е непротивопоставимо на ответниците. Не било установено от представените по делото
доказателства и провеждането на междинното производство по чл.11, ал.3 и 4 от
ППЗСПЗЗ. Съдът не обсъдил възражението относно легитимацията на праводателката на ищците като собственик на процесния имот. Не било обсъдено и възражението за липса на
идентичност между имотите по делбата и решението на поземлената комисия и съдът неправилно приел, че решението по ЗСПЗЗ е противопоставимо на осъществяващия фактическата власт върху
процесния имот. Твърди също така, че имотът е бил застроен
и с него са извършени разпоредителни сделки, както и че е придобит по давност.
Моли решението на СРС да бъде отменено, а исковете– отхвърлени. Претендира
разноски.
С
подадения в срок отговор на въззивната жалба на
ответника М.Й.В., ищците оспорват същата като неоснователна. Излагат идентични
съображения като в отговора на въззивната жалба на ответниците Я. и Е. Г.. Молят въззивната
жалба да бъде оставена без уважение като неоснователна, а обжалваното решение
потвърдено като правилно. Претендират разноски.
Подадена е
в срок и въззивна жалба от ответниците
Н.Т.С. и Р.И.С. (конституирани като наследници на починалия ответник И. В.С.).
Жалбоподателите твърдят, че имотът на ищците не е индивидуализиран, а техният
имот е придобит по реда на отменения ЗТПС, застроен е и с него са извършвани
разпоредителни сделки, което е пречка за възстановяване право на собственост по
реда на ЗСПЗЗ. Позовават се и на изтекла придобивна
давност. Молят обжалваното решение да бъде отменено, а исковете- отхвърлени
като неоснователни. Претендират разноски.
В
подадения в срок отговор на въззивната жалба въззиваемите ищци оспорват същата с идентични на
гореизложените съображения и молят първоинстанционното
решение да бъде потвърдено. Претендират разноски.
В срока по
чл.259, ал.1 е подадена и въззивна жалба от ответницата
Д.К. Б.-Д.. Изложените от жалбоподателката доводи са
идентични на доводите на останалите жалбоподатели, включително относно
придобиване на имота по давност. Моли решението да бъде отменено, исковете-
отхвърлени и претендира разноски.
Подаденият
от въззиваемите ищци отговор на въззивната
жалба на ответницата Д.преповтаря изложените в останалите отговори съображения.
Подадена е
в срок и въззивна жалба от пълномощника в първата
инстанция на ответницата Г.П.М., която е върната с влязло в сила протоколно
определение, постановено в открито съдебно заседание на 29.11.2019г.
Софийски градски съд, след като
прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивните жалби пороци на атакуваното съдебно решение,
намира за установено следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като
по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Настоящият
съдебен състав приема, че първоинстанционното
решение е валидно и допустимо в обжалваните части. Не е допуснато и нарушение на императивни материални
норми.
Решението е и правилно, като на основание чл. 272 ГПК въззивният състав препраща към мотивите, изложени от СРС.
Независимо от това и във връзка с доводите във въззивните жалби е
необходимо да се добави и следното:
Настоящият състав споделя
становището, че ответниците срещу които е предявен
иск за собственост върху възстановена на ищците по реда на ЗСПЗЗ земя, не може
да оспорва материалната легитимация на последните с твърдението, че
наследодателят им не е бил собственик на възстановения имот към момента на
масовизацията, освен ако не им противопоставят собствени права, изключващи техните,
т.е. възникнали в периода преди масовизацията (в този смисъл Решение № 15 от 11.05.2011 г. по гр. д. № 340/10 г. на І
г.о., Решение № 253 от 09.01.2012 г. по гр. д. № 1149/10 г. на ІІ г.о., Решение
№ 50 от 10.02.2012 г. по гр. д. № 908/11 г. на ІІ г.о., Решение № 73 от
12.03.2012 г. по гр. д. № 376/11 г. на І г.о.). От представените по делото
писмени доказателства се установява, че ответниците
черпят правата си от сделки извършени през периода от 1994 до 2002г., или са
признати за собственици с представени по делото констативни нотариални актове,
съставени през същия период на основание изтекла придобивна
давност.
Относно индивидуализацията на процесния имот и валидността на решението на поземлената
комисия- принципно същото е валидно при установена идентичност на възстановения
имот с действително притежавания от наследодателя преди обобществяването.
Ако идентичност не е установена, административният акт е нищожен като издаден
от некомпетентен орган, доколкото ЗСПЗЗ овластява
органа на поземлената собственост да възстановява в полза на правоимащите само действително притежавани в миналото
собственически права, но не и да учредява (създава) право на собственост върху
имоти, различни от действително притежаваните преди обобществяването.
Съгласно установената практика на ВКС, споделяна от настоящия състав (Решение № 426 от 21.07.2009 г. по гр. д. №
2713/08 г. на V г.о., Решение № 116 от 24.03.2011 г. по гр. д. № 401/10 г. на І
г.о. и Решение № 287 от 13.07.2011 г. по гр. д. № 1032/10 г. на І г.о.) в административното производство по ЗСПЗЗ се прилага комплексен подход за установяване
идентичността на заявените за възстановяване имоти, въз основа на данните за
съответната местност и землище като цяло. В рамките на един гражданскоправен
спор, какъвто е и настоящия, трудно би могло да се извърши такава комплексна
преценка от назначените специализирани съдебно- технически експертизи, тъй като
сравняването на граници в документи за собственост и изготвените планове следва
да се извършва към един и същи момент и при съпоставяне на актовете за
собственост и на съседните имоти, които не са налични по делото като касаещи
трети лица. Тоест, съдът би следвало да се позове на заключение на вещите лица
по СТЕ относно идентичността само ако са установени нарушения на
административната процедура при възстановяване на собствеността по ЗСПЗЗ. В
случая такива нарушения не са установени от събраните по делото доказателства.
Съгласно възприетото разрешение в съдебната практика, липсата на скица не
обуславя само по себе си нищожност на решението за възстановяване на
собствеността в съществуващи или възстановими стари реални граници, ако
възстановеният имот може да бъде идентифициран по друг начин, тъй като
изискването за прилагане на скица към решението на поземлената комисия не е
самоцелно, а е предназначено да индивидуализира на признатия за възстановяване
имот. Следователно, ако е възможно имотът да бъде разпознат на място и без
скица, а например посредством текстовата част на решението или чрез
удостоверение по чл.13 ППЗСПЗЗ, липсата на скица не се отразява на валидността
на административния акт.
По възраженията за придобиване
на имотите по давност съдът намира следното: масовизирането на земята чрез
включването и в ТКЗС не позволява придобиването и по давност от трети лица за
периода на масовизацията, съгл. чл. 10, ал. 13 ЗСПЗЗ. Началният момент, от
който може да се преценява изтичането на придобивна
давност е 22.11.1997г., или окончателното приключване на реституцията, когато
тя следва влизането в сила на чл.5, ал.2 ЗВСОНИ (в този смисъл решение № 627/5.10.2010 г. по гр. д. № 1623/2009 г. на
ВКС, І ГО, решение № 547/12.01.2011 г. по гр. д. № 660/10 г. на ВКС, ІІГО,
решение № 906/29.06.2011 г. по гр. д. № 60/10 г. на І ГО). По отношение на
бившите собственици на земеделски имот срок за придобивна
давност не тече до момента, до който имотът им е възстановен с решение на ОСЗ,
като за да започне да тече този срок е необходимо имотът да е възстановен на
бившите собственици с позитивно решение на ОСЗ, тъй като до този момент имотът
не е индивидуализиран и намерението на ползвателя не е насочено към точно
определен обект и конкретното лице, което е негов собственик. Посочената
разпоредба на чл. 5, ал. 2 ЗВСОНИ брани правата на лицата, които са заявили
претенциите си за възстановяване на собствеността спрямо трети лица до
приключване на реституционното производство. Тази норма има ретроактивно
действие, защото заличава с обратна сила изтеклата вече давност. В случая с ангажираните
гласни доказателства ответниците не са доказали че са
владяли процесния имот явно
и необезпокоявано в изискуемия от закона срок след постановяване на решението
за възстановяване правото на собственост на ищците, тъй като в показанията си
свидетелите не са категорични по отношение на площта и границите на владяните части от възстановения на ищците имот.
Ето защо въззивните
жалби на ответниците следва да бъдат оставени без
уважение, а решението на СРС– потвърдено като правилно.
По разноските:
При този изход на спора въззиваемите имат право на направените в производството
разноски, но по делото не е представен списък на разноски и документи
удостоверяващи размера и заплащането им, поради което съдът не присъжда такива.
Предвид изложените съображения,
съдът
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение №242/07.11.2016г. по гр.д.№7036/2010г. а СРС, 45 с-в, с което е признато
за установено по предявените от А.П.Ц., С.И.Д., И.Г.Д., Н.Г.Д., А.Г.Д., Д.Н.Р., Д.Н.Г., В.П.Д.,
Е.С.Д., Р.С.Д., К.К.Д. и Л.К.Д. против Я.В.Г., Е.С.Г.,
М.Й.В., Н.Т.С. и Р.И.С. (последните две конституирани като наследници на починалия ответник
И. В.С.), В.К.Б., Д.К. Б.-Д.и Г.П.М., искове с правно основание чл.124 от ГПК, че: по отношение
на Я.В.Г. и Е.С.Г. ищците са собственици на 698 кв.м. от
имот с идентификатор
68134.1970.234, представляващи реална
част от поземлен
имот I-234, местност в.з.„Киноцентъра III част Разширение”, кв.23 по плана на гр.
София; по отношение на М.Й.В. ищците са собственици
на 656 кв.м. от имот с идентификатор
68134.1970.235, представляващи реална
част от поземлен
имот XIV- 235, местност
в.з.„Киноцентъра III част Разширение”, кв.23 по плана на гр.
София; по отношение на Н.Т.С. и Р.И.С. ищците са собственици
на 627 кв.м. от имот с идентификатор
68134.1970.2000, представляващи реална
част от поземлен
имот XIII-236, местност
в.з.„Киноцентъра III част Разширение”, кв.23 по плана на гр.София;
по отношение на В.К.Б.и Д.К. Б.-Д., че ищците са
собственици на 509 кв.м. от имот
с идентификатор 68134.1970.237, представляващи
реална част от поземлен имот
XII-237, местност в.з.„Киноцентъра
III част Разширение”, кв.23
по плана на гр. София,
и по отношение на Г.П.М., че ищците
са собственици на 660 кв.м., които
попадат в дворно място имот с планоснимачен
№XI-238, местност в.з.„Киноцентъра
III част Разширение”, кв.23
по плана на гр. София.
Решението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд при
условията на чл. 280, ал. 1 ГПК в едномесечен срок от връчването му на
страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1/ 2/