№ 6
гр. Варна, 06.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на
шести декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Георги Йовчев
Членове:Николина П. Дамянова
Диана Д. Митева
при участието на секретаря Десислава Ив. Шинева Чипева
като разгледа докладваното от Диана Д. Митева Въззивно търговско дело №
20223001000643 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството подлежи на разглеждане по реда на чл. 258 и сл. ГПК и
е образувано по приета за разглеждане въззивна жалба на „ГЛОБО
ЕНЕРДЖИ“ ЕООД срещу решение № 238/16.06.2022, постановено по
ТД795/2021г на ВОС(електронно дело 20213100900795), с което са били
отхвърлени предявените от този производител срещу купувача „ЕНЕРГО –
ПРО ПРОДАЖБИ“ АД, подпомаган от НАЦИОНАЛНА ЕЛЕКТРИЧЕСКА
КОМПАНИЯ ЕАД, искове за присъждане на дължима и незаплатена
преференциална цена по Договор № 195 от 24.02.2012 г. за изкупуване на
електрическа енергия, произведена от възобновяем източник през м.
септември 2018 г. в размер на 21 710.51 лв. с ДДС, фактурирана с ДИ
№127/31.11.2018г., със съответно обезщетение за забавеното изплащане на
това задължение в размер на 6 434.71 лв. и законна лихва до окончателно
плащане и през м. октомври 2018 г. в размер на сумата 177 268.15 лв. с ДДС,
фактурирана с ДИ № 128/30.10.2018 г., задължение със съответно
обезщетение за забавеното му изплащане в размер на 52540.43 лв. и законна
лихва до окончателно плащане.
Въззвиният съд е приел за общо разглеждане с тази жалба и
обусловената от нея частна жалба на „ЕНЕРГО -ПРО Продажби“АД срещу
определение № 1347/02.09.2022г., с което е било отказано изменението на
същото решение в частта за определените разноски с присъждане на горница
над 8026.89лв. до пълния направен от ответника размер от 9012лв.
Предварителните въпроси по допустимостта на производството и
редовното сезиране на въззивния съд с двете жалби са разгледани в
определение № 733/8.11.22г.(л.72), обявено на страните ведно с неоспорения
1
доклад на изложените подробни оплаквания по обжалваните актове.
Въззивникът „ГЛОБО ЕНЕРДЖИ“ ЕООД, чрез пълномощника адв.
М. се оплаква за обосноваване на обжалвания акт с приложение на адм.
акт(Решение №СП-1/15.10.2020г. КЕВР), издаден в нарушение на закона и
предмет на неприключил спор за валидност и законосъобразност. Сочи, че
незачитането на значението на преюдициалното производството по обжалване
на този акт(заместил по нищожен начин по-рано отменен от съда
незаконосъобразен акт със същото съдържание) е опорочило процеса поради
наличие на процесуална пречка за упражняване на правото на иск и
постановяване на допустимо решение. Евентуално се позовава на неправилно
прилагане на този нищожен административен акт въпреки възраженията
срещу валидността му, които не са били разгледани и обсъдени по реда на
косвен контрол от първата инстанция. Отделно сочи, че изводите по
приложението на закона не са обосновани, тъй като не се обсъден ефекта на
нормативна промяна на ЗЕВИ от м. юли 2015г. върху заварените договорни
отношения, нито е аргументирано ограничаването на прилагането на
въведени с административен акт ценови параметри до само една възможност
и игнорирането на вече установени в отношенията между страните практики
на ценообразуване. Счита че не са обсъдени и последиците от пълната отмяна
на незаконосъобразния първи административен акт на КЕВР(Решение СП-
1/31.07.2015г.), определящ границите за преференциално изкупуване (нетно
специфично производство „НСП“) и липсата на критерии за разграничаване
на производителите, ползващи се от различните ценови категории. Сочи, че
не са били разгледани доводите на ищеца по тълкуването и прилагането на
закона, допускащ прилагане на различни преференциални цени за изкупуване
на продукцията според фактическата продължителност на работата на
производствения обект за възобновяема енергия, която по естеството зависи
от непостоянен първичен енергиен ресурс и не може да бъде фиксирана като
критерий за разграничаване на различни производители.
В пледоария по същество, преупълномощен представител на въззивника
моли за отмяна на необоснованото обжалвано решение и уважаване на
предявените искове, като в допълнително писмено становище се излагат
отново аргументите за недействителност и незаконосъобразност на актове на
КЕВР и за липса на каквото и да е ограничение за пълно изплащане по
приложимите за съответния период на ефективна работа преференциални
изкупни цени на произведената енергия.
Насрещната страна „ЕНЕРГО – ПРО ПРОДАЖБИ“ АД , чрез
упълномощена адв. Т., оспорва жалбата с доводи за правилно и
законосъобразно решение. Счита, че административния контрол по
решенията на КЕВР за определяне на размери на НСП поради спецификата на
изпълняемостта им нямат преюдициален характер, а валидността на последно
издадения акт е била потвърдена в редица административни производства.
Сочи, че в обжалвания акт правилно е отчетена регулацията на отношенията
по изкупуване на произведена възобновяема енергия от крайния снабдител,
която е променена с нова редакция на ЗЕВИ, въвеждаща ограниченията в
обемите на производството, както и специфичното предназначение на
първоначалния и заменилия го в последствие акт на КЕВР, с които само са
констатирани заложени в размерите на преферентните цени(по т.7 от
2
Решение Ц-18/20.06.2011г.), но неоповестени ценообразуващи параметри като
количества, за които се отнасят съхранените преференции за всеки вид от
производителите. Позовава се и на установената практика при обжалване на
последния, действащ и подлежащ на предварително изпълнение
административен акт(Решение №СП-1 и СП-2/15.10.2020г. на КЕВР) и на
предназначението на разграничаването на обемите за всяка от ценовите
категории според продължителността на производството за постигане на
заложените от законодателя цели на реформата на пазара на електроенергия.
С доводи за изплатени изцяло в съответствие с тези нови правила цени на
енергия, до размерите в рамките на лимита на първата по-висока тарифа и
остойностения по цена на излишък на останалото количество, въззиваемия
поддържа възраженията си за пълно изпълнение на задълженията си към
продавача.
Преупълномощен адвокат пледира по същество бланкетно за
потвърждаване на правилното отхвърляне на неоснователната претенция на
производителя.
Подпомагащото въззиваемата страна трето лице НАЦИОНАЛНА
ЕЛЕКТРИЧЕСКА КОМПАНИЯ ЕАД, чрез юрк. М. излага становище за
неоснователност на жалбата, като се позовава на липса на обусловеност на
делата по административен контрол върху актовете за определяне на НСП и
приложимостта на различните ценови тарифи за изкупуване на енергия от
възобновяеми източници, респективно липса и на интерес от инцидентен
контрол на спорния административен акт. Счита изводите в обжалването
решение за достатъчно обосновани и в синхрон с установената практика по
прилагането на относимите законови норми. Становището за
неоснователност на иска се поддържа и пред въззивния съд.
Въззиваемият ответник поддържа като частен жалбоподател и
оплакванията си срещу преценката на първата инстанция на нормираните
размери на адвокатски хонорар по съединени претенции, като сочи, че сборен
интерес като основа за определяне на минимално възнаграждение по
методиката, възприета в НМРАВ следва да се разграничи по всеки от
съединените искове. Счита, че сборът от минимуми по претенция за главница
и за лихви надхвърля уговорената цена на адвокатската услуга по делото и
възражението за прекомерност неправилно е било уважено от първата
инстанция. Моли за отмяна на обжалваното определение и уважаване на
молбата му за допълване на размера на присъдените разноски за първа
инстанция в цялост.
Насрещната страна не е заявила становище по молбата по чл. 248 ГПК.
В настоящото производство претенция за определяне на разноски са
заявили и двете спорещи страни, като списък с разходите на частния
жалбоподател е приложен и разменен в хода на размяна на книжата по
частната жалба(л.61). Разходите по въззивното обжалване на решението са
заявени само от въззиваемия в списък в последното заседание пред въззивния
съд (л. 86), но към него съдът е приел приложени документи, идентични с
вече обявените от тази страна разходи, направени само по частната жалба. С
разпореждания № 1571/29.12.22г. и 1578/30.12.22г. докладчикът е отстранил
деловодния пропуск, като е изискал отново описаните като приложения към
списъка друг договор и платежни документи и е предоставил възможност на
3
страните да заявят становища. Размерът на адвокатския хонорар е оспорен
като прекомерен от въззивника в заседанието по съществото на спора.
За да се произнесе по съединените жалби, въззивният състав
съобразява следното:
Решението на първоинстанционния съд е действително (по критериите,
възприемани в мотивите към ТРОСГТК №1/2011 г. на ВКС) и съответства на
предявените от „ГЛОБО ЕНЕРДЖИ“ ЕООД - производител на електрическа
енергия от възобновяем енергиен източник срещу "Енерго-Про Продажби"
АД – краен снабдител на електрическа енергия, искове за присъждане на
фактурирани суми, претендирани като неплатена продажна цена на
произведена от вятърна електроцентрала и доставена електрическа енергия за
м. септември и октомври 2018г. остойностени по нормирани преференциални
цени за нетно специфично производство над 1907 Квтч до достигане на 2250
ефективни часа работа и искове за суми, претендирани като обезщетение за
забава на дължимите плащания за периода от 16.12.2018 г. до предявяване на
иска в съда и законна лихва след 16.11.2021г. до окончателно изплащане на
главницата. Разгледаните като обективно кумулативно съединени искове
претенции по чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 31, ал. 1 и сл. ЗЕВИ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД
на неудовлетворен кредитор за реално изпълнение и обезщетение за забава са
допустими.
В рамките на подготовката си за разглеждане на спора по
същество(л.47), въззивният съд е изложил съображенията си по
неоснователното оплакване за допуснато процесуално нарушение като е
обосновал липсата на преюдициално значение на посочения от въззивника
неприключил административен спор относно законосъобразността на акт на
държавен регулаторен орган, определящ крайни размери на производство,
изкупувано по преференциални цени (Решение №СП-1/15.10.2020г. на КЕВР).
По същите съображения въззивният съд не намира процесуална пречка, която
да е осуетила упражняването на правото на иск на производителя и
постановяването на допустимо решение. В тази връзка въззивният съд отчита
и вече установена практика по този процесуален въпрос в съответствие с
разрешението, дадено в ТРОСГТК № 1/2017 г. на ВКС(решение
№60185/16.08.2022г. на ВКС по т. д. № 2108/2020 г., I т.о.), включително и по
дела, водени между същите страни (Определение № 597 от 30.09.2019 г. на
ВКС по ч. т. д. № 1628/2019 г., II т. о., ТК, Определение № 164 от 30.03.2022
г. на ВКС по т. д. № 911/2021 г., I т. о., ТК). Оплакванията по допустимостта
на обжалвания акт са изцяло неоснователни.
Първоинстанционният съд е разгледал и молба на ответника за
изменение на обжалваното решение в частта за присъдените му разноски.
Искането за присъждане на разходи, заявени своевременно в списък за
разноски по чл. 80 ГПК, което не е било уважено в цялост е допустимо, а
оплакването относно неправилно намаляване на възложените на ищеца
разходи по отхвърлена претенция изцяло съответства на интерес от
изменението на решението в тази част по реда на чл. 248 ГПК.
Съдът, след преценка на изложените в жалбата оплаквания,
съобразно чл.269 от ГПК, и представените по делото доказателства,
доводите и възраженията на страните по съществото на делото намира за
установено следното от фактическа и правна страна:
4
1. По въззивната жалба:
Безспорни пред Варненския апелативен съд са фактите по делото, така
както са били установени от първата инстанция:
Между въззивното дружество, като производител на електрическа
енергия от възобновяем източник и въззиваемият – лицензиран краен
снабдител на електрическа енергия е сключен договор № 195 от 24.02.2012 г..
за изкупуване на електрическа енергия, произведена от възобновяем
източник, по силата на който купувачът е поел задължение да изкупува
електрическата енергия, произведена от вятърна електроцентрала ( ВяЕЦ
„Храброво 4“) по цена, установена с решения на ДКЕВР. Предвид
обвързаността на договора от нормирането на цените и предварителното
прогнозиране на производството, страните изрично са предвидили, че
преференциалните цени се отнасят до количества, сертифицирани като
произведени и планирани за изкупуване по специалния нормативен ред, но не
и за енергията, която производителя е договорил индивидуално с крайни
клиенти или предоставя на свободен пазар.
Не е спорно че към месец септември 2018 г. централата, собственост на
въззивника, е достигнала нетно специфично производство от 1907 КВтч, като
произведената електроенергия за този месеца е изкупена с две фактури по
цена 191лв за първите 706.962 мвч и по цена от 13.5744лв за излишъка от
101.970мвч, а цялото количество за следващия месец е фактурирано като
излишък и тези стойности (фактури № 122/30.09.2018, 123/11.10.2018 и
126/12.11.2018г ) са били изплатени изцяло. Тъй като работата на централата
продължила и през следващия месец били достигнати 2250 ефективни часове
работа, без да се надхвърли количеството на НСП от 2139 квч за по- дълго
работещи централи, производителят остойностил по преференциалната цена
177.4256лв вече доставения излишък и издал дебитни известия за спорните
горници 21710,51лв с ДДС и 177268.15лв с ДДС над вече получени за тези
два месеца цени (ДИ №127 и 128 /30.11.2018г).
Въз основа на тези неоспорени факти, съдът преценява, че отношенията
между страните са възникнали при действието на нормативна уредба(ЗЕВИ в
сила от 03.05.2011 г.), която е претърпяла промени и спорът се концентрира
върху влиянието на новата законодателна концепция върху заварения
регулиран пазар на ел. енергия и конкретно върху специалните преференции,
насърчаващи производството на енергия от възобновяеми източници.
Дългосрочният договор за изкупуване на електрическата енергия от
възобновяеми източници е сключен по преференциални цени за изкупуване,
определени с акт на държавния регулатор според производителността на
съответния енергиен обект. С цитираното в него Решение Ц-18/20.06.2011г.
на ДКЕВР(действащо и в процесния период на 2018г.), са въведени
диференцираните тарифи, като по-високата (посочена в процесните фактури)
цена от 191лв съответства на изкупна цена за работещи по-кратко (до 2250
ефективни часа годишно) централи, а по-ниската 173.06 лв за обекти с по-
дълъг производствен капацитет (работещи повече от 2250 часа).
Спорният въпрос по приложението на закона възниква с изменението на
нормата на чл. 31, ал. 5 от ЗЕВИ (обн. ДВ бр. 56 от 24.07.2015 г.), когато се
ограничава преференциално изкупуваното производство не само като цени,
5
но и като обем, като въвежда праг на количеството ("нетно специфично
производство" или НСП), до който крайният снабдител е задължен за изкупи
енергията по вече замразените за този производител преференциални цени, а
съответно остатъкът от производството, доколкото не е договорено за
свободна доставка на други клиенти, може да бъде също изкупено от крайния
снабдител и съответно доставено на обществения доставчик, но на много по-
ниските цени за излишъци на балансиращия пазар.
Въззивният съд отчита, че разделянето на производителите на
електрическа енергия от ВяЕЦ по специален критерий – наличен ресурс на
първичния енергиен източник при пълни ефективни годишни часове на
работа на ветровите генератори – до 2 250 часа и над 2 250 часа е било вече
регулирано с нормата на чл. 19а ал. 3 от НРЦЕЕ /ДВ бр. 62/2007 г., сега отм. /.
Още преди приемането на тази норма през 2006 г. ДКЕВР в решение № Ц-013
от 28.06.2006 г. е разгледал същността на тези централи и факторите, пряко
относими към ценообразуването. В това решение са дефинирани основните
фактори на цената, като е отчетена най-голяма тежест на фактора – средна
годишна производителност на ветровите генератори, зависеща от
прогнозните пълни ефективни часове на работата им и размера на
инвестиционните разходи. В мотивите към решението ефективните часове на
работа са съобразени с изследванията на БАН за потенциала на вятъра,
съобразно които страната е раздЕ. на две ветрови зони – с пълни ефективни
годишни часове на работа на ветровите генератори до и над 2 250 часа. С
приемането на чл. 19а ал. 3 от НРЦЕЕ (отм.); разделението е нормативно
закрепено. Разделянето по специфичния критерий е продължило и в
следващите ценови решения на комисията, като към момента няма
нормативен акт, определящ друг индивидуализиращ критерий, по който да се
извърши условното групиране на централите в зависимост от района на
производство. Позоваването от страна на въззивника на липса на обективен
критерий обаче, който да обосновава норма за различното третиране на
производителите не може да се възприеме. Напротив, както е посочено и в
първоинстанционния акт процесният енергиен обект несъмнено попада във
ветрова зона, позволяваща работа над 2 250 часа, но самият производител е
предпочел да ползва тарифиране по цените, гарантирани на по-ниско
ефективни производства и съответно сам се е поставил в положение
производството му да бъде третирано като излишък след надхвърляне на
лимита за преференциално изкупуване. Този извод възприема и въззивния
съд.
Съдът отчита, че промяната в ЗЕВИ е част от принципна реформа в
сектора, предприета с цел постигане на баланс на цялата електроенергийна
система като последен етап преди въвеждането на пълната либерализация на
енергийния пазар (МОТИВИ към проекта на Закон за изменение и
допълнение на Закона за енергетиката № 554-01-124 от 07.07.2015 г., 43-то
НС). Промяната е изисквала коригиране на досегашния критерий, възприет от
регулатора (средногодишни часове) с допълнителни фактори, обединени в
новодефинирано понятие НСП, което да осигури изкупуването само на
количествата електрическа енергия, които осигуряват приходи на
производителите от възобновяеми източници, съответстващи на заложената
норма на възвръщаемост в определените преференциални цени. Така
6
вносителят е търсил баланса на вече наситен сектор, постижим с редуциране
на разходите на обществения доставчик(задължен до тогава да поеме цялото
производство по преференциалната цена) и косвено преразпределяне на
поносима тежест на крайните потребители. Несъмнено такъв баланс би бил
изключен, ако новата уредба не засегне адекватно и заварените отношения.
Оплакването на въззивника за неправилно приложение на новата уредба и
към завареното отношение на изкупуване на енергията не е основателно.
Новото ограничение на прилагането на преференциалните цени до размера на
НСП пряко изключва клаузите в чл. 16 от процесния договор за доставка,
допускащи последователно прилагане на двете тарифи според двата обема на
производство за един и същ производител. Именно балансирането на
приходите на всички производители чрез цени, свързани с определен
пределен обем на производство налага за равното третиране на участниците
на пазара те да се определят категорично в една от групите, ползващи
преференции за да се ограничи възможност за получаване на приход над
нормирана обща възвращаемост от инвестиция в полза на обществото. Затова
и оплакванията на въззивника за неправилно отчитане на ефекта от
реформата върху заварените отношения не са основателни. За въззивния съд
няма съмнение, че така въведената нова нормативна уредба не допуска
последователно тарифиране по двете преференциални цени на количествата,
доставяни от един и същ производител и налага ограничаване на
преференциалното изкупуване само до обема на нетното специфично
производство за съответната ползвана от производителя цена от тарифата.
Тъй като критерия за обема на преференциалното производство,
определен в § 1, т. 29 от ДР ЗЕВИ е бил въведен именно с това изменение, до
този момент не е бил прилаган в отношенията между участниците на пазара.
Задължение на КЕВР е да приеме решение, с което установява нетното
специфично производство на електрическа енергия, въз основа на което са
определени преференциалните цени в съответните решения на комисията,
приети до влизането в сила на ЗЕВИ. Точните размери на НСП (1907 квч при
средногодишна производителност на работа на централите до 2 250 часа и
2139 квч за по-дълго работещи централи) въз основа на което са определени
преференциалните цени, ползвани от доставчика – въззивник е обявен
първоначално с решение № СП-1 от 31.07.2015 г. на КЕВР, а след отмяната
му по съдебен ред, с нови решения № СП-1 и СП-2 от 15.10.2020г. Тези
административни актове имат за предмет оповестяване на ценообразуващ
елемент на преференциалната цена за вятърни електрически централи по т. 7
от Решение № Ц-18/20.06.2011г. на ДКЕВР. С оглед препращането към вече
приети от регулаторния орган решения за определяне на преференциални
цени, новите решения имат само констативен характер като поясняват
необявен до този момент компонент и това обуславя както прилагането им
считано от 31.07.2015г., така и предварителна изпълняемост, която налага при
разрешаване на гражданскоправния спор между страните да бъдат зачетени
породените от момента на приемането им последици, независимо от
предприетото обжалване пред компетентния административен съд. Както
отмененото, произнесено през 2015г, така и новите решения на КЕВР за
определяне на НСП не създават ново съдържание на елемент от
правоотношението, както биха действали актовете за определяне на самата
цена, а само попълват бланкетното съдържание на законовата разпоредба с
7
конкретното количествено измерение, съобразено от законодателя. В този
смисъл са и актуалните разрешения по подобни казуси (Решение № 60130 от
31.01.2022 г. на ВКС по т. д. № 1681/2020 г., II т. о., ТК, Решение № 60105 от
14.02.2022 г. на ВКС по т. д. № 1185/2020 г., I т. о., ТК, Решение № 60196 от
30.03.2022 г. на ВКС по т. д. № 1219/2020 г., II т. о., ТК, решение
№60185/16.08.2022г. на ВКС по т. д. № 2108/2020 г., I т.о.). Затова и всички
доводи на въззивника, черпени от съдебната практика и доктрината, но
относими за актове на упражняване на власт или нова регулация са изцяло
неприложими (такива са посочените в жалбата тълкувателни актове и
съдебни решения относно актове по ценообразуване, чиито гражданско-
правни последици като елемент от сложен правопораждащ фактически състав
отпадат при отмяна на акта и предварителното им изпълнение остава без
основание). Отмененото решение за определяне на НСП има тълкувателен и
пояснителен характер към вече действащ законов лимит, и не създава, а само
оповестява, чрез прилагане на обратна формула, използваните при определяне
на цените точни количества на стимулирано с преференция производство.
Дори и да са незаконосъобразни, те не могат за заличат правните последици
от вече ясно нормативно установеното ограничение за изкупуване на
произведената енергия. Дори този административен акт да бъде обявен за
нищожен(според искането на въззивника за инцидентен контрол за
валидност), от това няма да възникне никакво ново основание за изкупуване
на по-големи от вече признатите обеми, докато не се постанови ново
стабилно решение за обоснован със съответната цена фиксиран лимит.
Поради което и въззивният съд намира за ирелевантно в настоящето
производство инцидентното произнасяне по реда на чл. 17 от ГПК за
валидността на актуалното решение на КЕВР. В този смисъл доводите на
въззивника както за неправилна преценка на последиците от отмяната на
първия акт, така и на обжалването, евентуално на недействителността на
заместилия го друг акт, не са състоятелни. Докато не бъде установено
отчитане на друг размер на НСП няма основание за фактуриране на горница
над цена за излишък за централа, доставяла производството си и получила
плащане на цена от 191лв за 1907Квтч НСП и цена за излишък на цялото
останало количество до края на съответната година.
С оглед на така изложеното, въззивният съд намира, че като е изплатил
по преференциални цени на производителя само произведено количество,
съответно на НСП, приложими за централи работещи до 2 250 часа годишно
съответно на предварително изпълняемо до отмяна решение № СП-1 от
31.07.2015г. и заменилото го решение № СП-1 от 15.10.2020г., също
предварително изпълняемо, въззиваемото дружество е изпълнило точно
задължението си за изкупуване на гарантираното преференциално
производство и не дължи горница над тази цена. При неоснователно
задължение за доплащане, не е възникнала и отговорност за забава.
При пълно съвпадение на изводите на двете инстанции обжалваното
решение следва да бъде потвърдено.
2. По частната жалба:
В представения от ответника списък на разноските, направени за
защита срещу неоснователните претенции е посочено заплатено по Б. път
адвокатско възнаграждение, което е било договорена с адвокатско дружество
8
като сбор от 9012лв, формиран от възнаграждения по две претенции,
индивидуализирани според спорните главници и лихви за конкретен период
на доставката. В случая обаче, вече е установена трайно практиката на
съдилищата(определение № 50691/12.12.2022 на ВКС по т.д. 2508/2021г., 2
т.о.) по разграничаване на претенциите на доставчик по основание, при което
съединените исковете се отчитат като един интерес сумиран като дължима
главница (в случая 198978,66лв) и сборни лихви (58975,14лв.). При прилагане
на чл.7, ал.2 вр. чл.2, ал.5 от НМРАВ (ред. към момента на договаряне преди
бр. 88 от 4.11.2022 г.) минималния хонорар при такова съединяване възлиза
на 9370.60лв с ДДС. Този размер обаче не е надхвърлен с изплатения хонорар
поради което и възражението за прекомерност, заявено от ищеца пред
първата инстанция е било неоснователно. Намаляването на възложените на
ищеца разходи до само 8026.89лв. не може да бъде обосновано нито с ниската
фактическа и правна сложност, нито със серийния характер на делата с
идентичен предмет, доколкото тези характеристики на спора изцяло се
определят от поведението на ищеца, повдигнал спора. Молбата за добавяне на
присъдената сума с остатъка до 9012лв е основателна и доколкото
обжалването определение е в обратен смисъл, въззивният съд следва да го
отмени и да допълни определянето на разноските за първата инстанция с още
985,11лв.
3. По разноските:
Разноските за настоящата инстанция следва да се понесат от
въззивника, който е оспорил размера на разходите заплатени за защитата на
насрещната страна по неоснователното обжалване. В представения от
въззиваема страна списък на разноските е поискано присъждане на
адвокатско възнаграждение в общ размер на сумата 9372лв., като в договора
между страната и довереника й(представен с молба вх.№ 8093/29.121.22г.) е
уточнено че са договорени и заплатени адвокатски възнаграждения по две
претенции, индивидуализирани според сборната главница и лихви за целия
период на забавата. По вече изложените по- горе съображения, минималния
размер на възнаграждението по съединените претенции е 9370.60лв.(според
методиката на НМРАВ ред. към момента на договаряне преди бр. 88 от
4.11.2022 г.), като горницата от два лева е формирана при закръгляне до цяло
число на всеки от минимумите по съединени претенции на двете основания.
Затова съдът не намира, че хонорарът е прекомерен и направените разходи на
въззиваемия съдът присъжда в цялост.
С оглед основателността на предявената от ответника частна жалба, на
дружеството - частен жалбоподател се дължат разноски за настоящото
производство в размер на 255 лв., обявени в списъка към жалбата: държавна
такса в размер на 15 лв. и 240 лв. адвокатско възнаграждение, договорено в
минималния размер по реда на чл. 11 от НМРАВ и изплатено с ДДС.
Мотивиран от гореизложеното и на осн. чл. 271 ГПК, съставът на
Варненски апелативен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 238/16.06.2022, постановено по
9
ТД795/2021 на Варненски окръжен съд (електронно дело 20213100900795), с
което са били отхвърлени предявените от „ГЛОБО ЕНЕРДЖИ“ ЕООД срещу
„ЕНЕРГО – ПРО ПРОДАЖБИ“ АД, подпомаган от НАЦИОНАЛНА
ЕЛЕКТРИЧЕСКА КОМПАНИЯ ЕАД искове за присъждане на дължима и
незаплатена преференциална цена по Договор № 195 от 24.02.2012 г. за
изкупуване на електрическа енергия, произведена от възобновяем източник
(ВяЕЦ "Хитрино 4“) през м. септември и октомври 2018 г. в размер на
сборна главница 198978,66лв и сборни лихви 58975,14лв. и законна лихва до
окончателно плащане.
ОТМЕНЯ определение № 1347/02.09.2022г., с което е било отказано
изменението на същото решение в частта за определените разноски и вместо
него ПОСТАНОВЯВА
ИЗМЕНЯ решение № 238/16.06.2022, постановено по ТД795/2021 на
Варненски окръжен съд (електронно дело 20213100900795), в частта с която
са определени разноски, както следва:
ОСЪЖДА „Глобо Енерджи" ЕООД , ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр.София, бул."България" № 51 Б, ет. 4 ДА ЗАПЛАТИ на
“Енерго –Про Продажби“ АД, ЕИК103533691, със седалище и адрес на
управление: гр. Варна, район „Владислав Варненчик“,Варна Тауърс – Г, бул.
„Владислав Варненчик“ 258 допълнително сумата от 985.11лв.(деветстотин
осемдесет и пет лева и единадесет стотинки), представляваща горница над
вече опредЕ.та сума от 8026.89лв. до дължимите съдебно – деловодни
разноски за първа инстанция в размер на сумата 9012лв., на осн. чл. 248 вр.
чл. 78, ал.3 от ГПК.
ОСЪЖДА „Глобо Енерджи" ЕООД , ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр.София, бул."България" № 51 Б, ет. 4 ДА ЗАПЛАТИ на
“Енерго –Про Продажби“ АД, ЕИК103533691, със седалище и адрес на
управление: гр. Варна, район „Владислав Варненчик“,Варна Тауърс – Г, бул.
„Владислав Варненчик“ 258 сума от 9627лв.(девет хиляди двадесет и седем
лева), представляваща сбор от направените разходи за защита в настоящото
производство по неоснователна въззивна жалба и основателна частна жалба,
на осн. чл. 78, ал.3 от ГПК.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховен
касационен съд по реда на глава 22 от ГПК при условията на чл.280 ал. 1 и 2
ГПК в месечен срок от връчването на преписа на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10