№ 7024
гр. София, 18.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 56 СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:НЕДЕЛИНА Д. СИМОВА
МИТОВА
при участието на секретаря ПЕТЯ Н. НИКОЛОВА
като разгледа докладваното от НЕДЕЛИНА Д. СИМОВА МИТОВА
Гражданско дело № 20231110152240 по описа за 2023 година
Производството е образувано по предявен от „И. АГ“, акционерно дружество,
учредено и съществуващо по законите на Швейцарската конфедерация, вписано в
Търговския регистър на кантон Ааргау, номер на вписване в регистъра *************,
действащо чрез „И. АГ – клон Б.“ КЧТ, ЕИК ***********, срещу „П. Т.“ ЕООД, ЕИК
********* осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 2 ЗЗД.
Ищецът твърди, че между него и И. АГ“, акционерно дружество, учредено и
съществуващо по законите на Швейцарската конфедерация, вписано в Търговския
регистър на кантон Ааргау, номер на вписване в регистъра *************, действащо
чрез „И. АГ – клон Б.“ КЧТ, ЕИК *********** бил сключен рамков договор за
фактуриране, обработка на плащанията, управление на вземания и услуги по
закупуване на фактури от 27.02.2023 г. Въз основа на същия ищецът предлагал на
ответното дружество услугата изкупуване на вземания /по фактури/, свързани с
транспорната дейност на ответното дружество, и заплащането им в рамките на 48 часа.
Съгласно чл. 5, б. D от Договора, клиентът се задължава да не изпраща свои фактури
на длъжниците за вземанията, които са заявени за изкупуване от ищцовото дружество,
а съгласно чл. 5, б. Е – да разпише договор за цесия, да изпрати лично на длъжника
фактура генерирана от ищеца, съдържаща уведомление по чл. 99, ал. 3 ЗЗД. В исковата
молба се сочи още, че ответното дружество е заявило за изкупуване от ищеца чрез
поддържаната от последния електронна система, вземания, произтичащи от
осъществени транспортни услуги на стоки по шосе по следните фактури: от О. Т. S. -
по фактура № ******-3793-0001 на стойност 2750 евро, от U. Speditions GesmbH – по
фактура № ******-3793-0002 на стойност 1100 евро, и от S-SPED ЕООД – по фактура
№ *******-3793-0001 – на стойност 4458,28 лева, чиято обща стойност възлизала на
сумата от 11 965,78 лева. Твърди, че задълженията по посочените фактури били
одобрени за изкупуване и заплатени на ответното дружество, като вземанията по
първите две фактури били платена на 21.08.2023 г., а по третата фактура – на
06.04.2023 г. Твърди, че фактурите останали неплатени от трети лица поради
1
поведението на ответното дружество, което нарушило клаузите по чл. 5, б. D и б. E от
договора, като по отношение на вземанията по тези фактури не бил сключен договор
за цесия. Въз основа на изложеното ищецът претендира от ответното дружество
заплащане на сумата от 3850 евро /след десезиране на съда с отказ от иска по
отношение на сумата от 4458,28 лева и прекратяване на делото в тази част с
протоколно определение/, чието връщане претендира поради неосъществено
основание – несключен договор за цесия въз основа на сключения между страните
рамков договор. Претендира се и законна лихва от предявяване на иска /21.09.2023 г./
до окончателното плащане.
В срока по чл. 131 ГПК не е постъпил отговор на исковата молба от ответната
страна.
Съдът, след като взе предвид доводите на страните, и като обсъди
събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за
установено от фактическа страна следното:
Не се спори между страните, че между страните е налице облигационно
правоотношение, възникнало въз основа на рамков договор за фактуриране, обработка
на плащанията, управление на вземания и услуги по закупуване на фактури от
27.02.2023г., както и че въз основа на същия ответното дружество е заявило за
изкупуване свои вземания, произтичащи от осъществени транспортни услуги на стоки
по шосе, от следните длъжници и по следните фактури от О. Т. S. - по фактура №
******-3793-0001 на стойност 2750 евро, от U. Speditions GesmbH – по фактура №
******-3793-0002 на стойност 1100 евро, и от S-SPED ЕООД – по фактура № *******-
3793-0001 – на стойност 4458,28 лева, чиято обща стойност възлизала на сумата от
11 965,78 лева; че една от горепосочените суми, а именно сумата 4458,28 лева е
платена на ищцовото дружество след предявяването на настоящия иск; че към
настоящия момент другите две суми, а именно 1100 евро и 2750 евро, съответно по
фактура № ******-3793-0002 и фактура № ******-3793-000 не са платени.
От заключението по изготвената по делото съдебно счетоводна експертиза се
установява, че всички претендирани от ищеца суми са заплатени от ищеца в полза на
ответника – по първите две фактури съответно на 21.08.2023 г., а по третата фактура –
на 06.04.2023 г. Вещото лице е установило още извършено плащане по фактура №
*******-3793-0001 на стойност 4458,28 лева след датата на подаване на исковата
молба. С оглед така установеното от заключението ищецът е десезирал съда чрез отказ
от иска по отношение на тази сума, като в тази част производството по делото е
прекратено с протоколно определение от 18.03.2025 г. на основание чл. 233 ГПК.
При така установените фактически обстоятелства по делото, съдът приема
от правна страна следното:
В тежест на ищеца по иска с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 2 ЗЗД е да
докаже, че е заплатил процесната сума в полза на ответника, представляваща сбор от
суми по отделни фактури, както и че отделните суми са заплатени във връзка със
сключване на договори за цесия съгласно съществуващо договорно правоотношение
между страните с твърдяното съдържание.
В тежест на ответника при установяване на посочените обстоятелства, е да
установи наличието на осъществено основание - сключването на договори за цесия с
ищеца във връзка с вземанията по конкретните фактури.
При така разпределената доказателствена тежест, съдът намира, че искът за
сумата от 3850 евро е основателен.
Сключеният между страните договор е рамков. С него клиентът, в случая
2
ответникът заявява желание да бъде изкупена конкретна фактура или фактури, а след
съответното приемане от страна на ищеца, се сключва конкретен договор за цесия за
конкретната фактура.
Гореописаните фактури са били одобрени за изкупуване, респективно
заплатени, като ответното дружество не доказа съобразно разпределената му
доказателствена тежест да е изпълнило своите задължения, а именно да разпише
договора за цесия и да изпрати лично на длъжника уведомлемие по реда на 99, ал. 3
ЗЗД.
Предвид липсата на доказване на осъществяване на основанието за заплащането
не е осъществено, заплатената от ищеца в полза на ответника сума подлежи на
връщане.
По разноските:
При този изход на спора право да му бъдат присъдени разноски в негова ползва
има ищецът, включително по отношение на прекратената част от делото, доколкото
отказът от иска е направен с оглед извършеното плащане от ответника в хода на
процеса. Същият е претендирал такива, като е представил доказателство за заплащане
на сумата в общ размер от 2335,44 лв., от които 301,16 лева държавна такса за
образуване на настоящето производство, 1659,68 лева адвокатско възнаграждение за
процесуално представителство, 300 лв. депозит за вещо лице и 74,60 лв. такси по
изпълнително дело № 2023***0403574 по описа на ЧСИ М. П., рег.№ *** на КЧСИ за
образуване на изпълнително дело и налагане на запори въз основа на издадена
обезпечителна заповед по настоящето дело, като същите следва да му бъдат
присъдени в пълен размер.
Воден от горното, съдът:
РЕШИ:
ОСЪЖДА „П. Т.“ ЕООД, ЕИК ********* да заплати на „И. АГ“, акционерно
дружество, учредено и съществуващо по законите на Швейцарската конфедерация,
вписано в Търговския регистър на кантон Ааргау, номер на вписване в регистъра
*************, действащо чрез „И. АГ – клон Б.“ КЧТ, ЕИК ***********, на
основание чл. 55, ал. 1, пр. 3 ЗЗД сумата от 3 850 евро, представляваща получена от
ответника и подлежаща на връщане поради неосъществено основание сума въз основа
на договор за фактуриране, обработка на плащанията, управление на вземания и
услуги по закупуване на фактури от 27.02.2023г., за която сума били издадени фактури
– от О. Т. S. фактура № ******-3793-0001 на стойност 2750 евро, и от U. Speditions
GesmbH фактура № ******-3793-0002 на стойност 1100 евро, ведно със законната
лихва от 21.09.2023 г. до окончателното плащане.
ОСЪЖДА „П. Т.“ ЕООД, ЕИК ********* да заплати на „И. АГ“, акционерно
дружество, учредено и съществуващо по законите на Швейцарската конфедерация,
вписано в Търговския регистър на кантон Ааргау, номер на вписване в регистъра
*************, действащо чрез „И. АГ – клон Б.“ КЧТ, ЕИК *********** на
основание чл. 78, ал. 1 ЗЗД сумата от 2335,44 лв, представляваща разноски по
настоящото производство.
Решението може да се обжалва пред Софийски градски съд в 2 – седмичен срок
от връчването му на страните.
3
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4