Присъда по дело №904/2024 на Районен съд - Монтана

МОТИВИ по НОХД № 904/24г. по описа на Районен съд – Монтана

Подсъдимият Ц. П. Ц. е обвинен в това, че за периода от месец април
2022г. до месец март 2024г., включително, в гр.М., след като е осъден да
заплаща издръжка определена със съдебна спогодба, одобрена с Определение
№ 400 на Районен съд - гр.М. от 21.06.2022г. по гр.д. №
20221630100716/2022г. по описа на Районен съд - гр.М., влязло в законна сила
на 29.06.2022г., да заплаща чрез Д. И. Г., считано от 30.03.2022г., в качеството
й на майка и законен представител на децата И. Ц. Ц., родена на ХХХХХХХХ.
и Р. Ц. Ц., роден на ХХХХХХХХХ, месечна издръжка в размер на общо
410.00 лева, всеки месец, в размер на 230.00 лева на месец за детето И. Ц. Ц. и
в размер на 180.00 лева на месец за детето Р. Ц. Ц., съзнателно не изпълнил
задължението си в размер на повече от две месечни вноски - общо 24
(двадесет, четири) месечни вноски по 410.00 лева, за които дължи общо
сумата от 9840.00 лева, за двете деца - престъпление по чл.183, ал.1 от НК.
Прокурорът поддържа обвинението и пледира за налагане на конкретно по
вид и размер наказание.
Подс.Ц. се признава за виновен в рамките на ДП и съдебното
производство, изтъквайки материални затруднения, макар и не постоянно да
работи в чужбина. Понякога е давал пари на децата си, но не под формата на
издръжка. Ц. не може да плаща дължимата издръжка на двете си деца, освен
чрез предприетите изпълнителни действия по образуваното изп. дело при
СИС към ЛРС и твърди, че има намерение за замине в Х. да работи, за да има
доходи и да заплаща издръжката на децата си, която не е плащал, не само за
процесния период, но и към настоящия момент.
До приключване на съдебното следствие пред първоинстанционния съд,
подс.Ц. не изплати на св.Г. сумата посочена от обвинението. Чрез продажба на
земеделска земя, собственост на подс.Ц. по изп. д. № 481/23г. по описа на
ЛРС, св.Г. е получила на 16.01.2025г. сумата 8700.68 лева
Св.Д. И. Г. поддържа заявеното в рамките на ДП, заявява, че не държи Ц.
да бъде осъден, ако й бъде заплатена цялата сума посочена от обвинението.
Пълномощникът й адв.М. потвърждава получената като размер сума в
рамките на изп. дело, и заявява, че предстоят в предстоящите три месеца и
други изпълнителни действия по изп. дело, в резултат на което се очаква
постъпление и на други суми във връзка с дължимата издръжка от Ц..
Доказателствата по делото са писмени и гласни. На основание чл.282,
ал.3 НПК е прието заключение по СОЕ.
Съдът след като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и
в тяхната съвкупност, както и във връзка с доводите и становищата на
страните, приема за установено следното:
Подс.Ц. П. Ц. и св.Д. И. Г. живеели на семейни начала до 2022г., когато
се разделили. От съвместното им съжителство имат две деца - И. Ц. Ц., родена
1

на ХХХХХХХХ. и Р. Ц. Ц., роден на ХХХХХХХХХ, които подс.Ц. признал и
били записани на негово име. След прекратяването на съвместното
съжителство, грижите за децата поела майката св.Д. Г..
С Определение № 400 на Районен съд - гр.М. от 21.06.2022г. по гр. д. №
20221630100716/2022г. по описа на Районен съд - гр.М., влязло в законна сила
на 29.06.2022г. (технически погрешно посочено в обвинителния акт 21.06.22г.,
неострането от обвинението и по реда на чл.248а НПК), била постигната
съдебна спогодба, по силата на която бащата подс.Ц., се задължава да изплаща
месечна издръжка в размер на 230.00 лева на месец за детето И. Ц. Ц. и в
размер на 180.00 лева на месец за детето Р. Ц. Ц., чрез св.Д. Г., като майка и
законен представител на децата в размер на общо 410.00 лева всеки месец,
считано от месец април 2022г., ведно със законната лихва върху всяка
просрочена вноска, до настъпването на законоустановени причини за нейното
изменение или прекратяване. Въпреки постигната спогодба с посоченият
съдебен акт, е установено, че подс.Ц. не е изпълнил ежемесечните си
задължения свързани с изплащането на издръжка на своите деца за периода от
месец април 2022г. до месец март 2024г.
В качеството на свидетели са разпитани И. Ц. Ц. и Р. Ц. Ц., които
потвърждават, че не са получавали издръжка от баща си – подс.Ц..
По ДП е приложено удостоверение за родствени връзки на подс.Ц..
Приобщена е също справка от Община М., от която се установява, че подс.Ц. е
собственик на недвижимо имущество.
По ДП е приложен препис от Определение № 400 на Районен съд - гр.М.
от 21.06.2022г. по гр.д. № 20221630100716/2022г. по описа Районен съд - гр.М.
относно определяне на месечната издръжка на двете деца и разноски по
делото.
Приложена е справка от която е видно, че от 29.02.2020г. няма данни за
сключени трудови договори от страна на подс.Ц..
Приложена е справка от Съдебно изпълнителна служба при Районен съд-
Л., видно от която има образувано изпълнително дело № 20231620400481 по
описа за 2023г., като длъжника - подс.Ц., на 19.05.2023г., е получил лично
покана за доброволно изпълнение, но до момента на изготвяне на справката, а
именно 20.03.2024г. няма направени никакви вноски.
По ДП е изготвена съдебно-оценъчна експертиза (наречена от
обвинението счетоводна експертиза), от заключението на която е видно, че
стойността на дължимата месечна издръжка в размер на общо 410.00 лева на
месец, за общо 24 пълни месечни вноски, е в общ размер на 9840.00 лева за
двете деца, за периода от месец април 2022г. до месец март 2024г.
За да изложи горната фактическа обстановка съдът анализира събраните
по делото писмени и гласни доказателства, в лицето на св.Д. И. Г., св.И. Ц. Ц.,
св.Р. Ц. Ц., на които двама свидетели показанията са приобщени съгласно
чл.281, ал.5 вр. с ал.1, т.5 от НПК, обясненията на подс.Ц. П. Ц., приетото на
2

основание чл.282, ал.3 НПК заключение на СОЕ. Ц. не отрича, че дължи
посочената от обвинението сума, посочва извинителни причини, поради които
дължи не малката поразмер сума, заявява, че поддържа контакт с децата си,
които като ходят при него, им дава по 100, 200 лева.
В подкрепа на обвинението са приложените писмени доказателства по
ДП № 90/24г. по описа на РУ – М. и непосредствено събраните гласни и
писмени доказателства в рамките на съдебното следствие.
Изложените факти и обстоятелства се оспорват от страните, затова е
съдът излага в детайли мотиви в тази насока.
Не са налице условията на чл.183, ал.3 от НК (макар и не прилагана до
настоящия момент спрямо Ц.), тъй като подсъдимия не е заплатил ИЗЦЯЛО
посочената от обвинението сума до приключване на съдебното следствие пред
първоинстанционния съд.
В рамките на съдебното следствие пред първоинстанционния съд се
установи че по цитираното по – горе изп. дело е извършена продажба на
замеделска земя на подсъдимия, в резултат на което св.Г. е получила сумата
8700.68 лева в резултат на предприети изпълнителни действия по изп. д. №
481/23г. по описа на СИС при ЛРС. Видно от писмо № 16220/14.11.2024г. по
описа на СИС при МРС, цитираното изп. д. е образувано въз основа на
изпълнителен лист № 412/22.03.2023г., издаден от РС – М. по гр. д. № 716/22г.
по описа на МРС със страни взискател Д. И. Г., като майка и законен
представител на децата И. Ц. Ц. и Р. Ц. Ц. и длъжник Ц. П. Ц.. По изп. дело №
481/23г. по описа на СИС при ЛРС има постъпили суми въз основа на
поискана публична продан от взискателя, на земеделска земя собственост на
длъжника. Съставен е протокол с изх. № 15217/28.10.2024г., с който е обявен
купувач на поземлен имот с идентификатор ХХХХХ в землището на с.Р.,
собственост на длъжника подс.Ц.. Постъпилата по делото от проданта сума е в
размер на 8730.68 лева, която ще бъде преведена по депозирана банкова
сметка от взискателя Д. И. Г.. С писмо изх. № 417/07.01.2025г. по описа на
СИС при ЛРС е уточнено, че на практика на Г. ще й бъде преведена сумата
8700.68 лева, а преди това ще се удържи държавна такса в размер на 30 лева,
от постъпилата от проданта сума в общ размер 8730.68 лева. Адв.М.
потвърждава обстоятелство, че на 16.01.2025г. доверителката й Д. Г. е
получила сумата в общ размер 8700.68 лева.
Съгласно чл.143, ал.2 от СК – „Родителите дължат издръжка на своите
ненавършили пълнолетие деца независимо дали са работоспособни и дали
могат да се издържат от имуществото си.”
Според настоящия съд не са били налице условията на обективна
невъзможност да се плаща дължимата издръжка от подс.Ц., респ. няма правно
основание за оправдаването му. Последния макар и със финансови
затруднения, тъй като не работи постоянно, но работещ предимно в чужбина,
е в трудоспособна възраст. Подс.Ц. е работил в чужбина и е могъл да заплаща
дължимата месечна издръжка, поради което съдът приема, че деянието е
3

осъществено от субективна страна. Св.Г. с помощта на родителите си, сама
отглежда децата си, които са учащи и имат нуждата от подкрепата и на баща
си.
При така установената по делото фактическа обстановка съдът намери, че
с деянието си подс.Ц. П. Ц. е осъществил от обективна и субективна страна
престъпния състав на чл.183, ал.1 от НК:
за периода от месец април 2022г. до месец март 2024г., включително, в
гр.М., след като е осъден да заплаща издръжка определена със съдебна
спогодба, одобрена с Определение № 400 на Районен съд - гр.М. от
21.06.2022г. по гр.д. № 20221630100716/2022г. по описа на Районен съд -
гр.М., влязло в законна сила на 29.06.2022г., да заплаща чрез Д. И. Г., считано
от 30.03.2022г., в качеството й на майка и законен представител на децата И.
Ц. Ц., родена на ХХХХХХХХ. и Р. Ц. Ц., роден на ХХХХХХХХХ, месечна
издръжка в размер на общо 410.00 лева, всеки месец, в размер на 230.00 лева
на месец за детето И. Ц. Ц. и в размер на 180.00 лева на месец за детето Р. Ц.
Ц., съзнателно не изпълнил задължението си в размер на повече от две
месечни вноски - общо 24 (двадесет, четири) месечни вноски по 410.00 лева,
за които дължи общо сумата от 9840.00 лева, за двете деца.
От субективна страна подсъдимия е действал с евентуален умисъл – Ц. е
съзнавал обществено опасния характер на деянието, предвиждал е неговите
обществено опасни последици и е допуснал тяхното настъпване.
Причини за извършване на престъплението са ниското правно съзнание на
подсъдимия Ц. пренебрегвайки основни родителски задължения, както и
задължението да издържа не навършили пълнолетие деца, възникнали
материални затруднения при подс.Ц., макар и работещ понякога в чужбина.
До приключване на съдебното следствие се събраха надлежни писмени и
гласни доказателства, от които е видно, че доказаната по несъмнен начин
дължима сума месечни издръжки в размер на 9840 (девет хиляди, осемстотин,
четиридесет) лева, съставляваща предмет на обвинението не е заплатена
изцяло. Това, че част от дължимата сума е заплатена в рамките на
образуваното изп. д., т.е. били са предприети принудителни действия, според
настоящия съд не е пречка да се приеме, че е налице частично изплащане, и то
в по – голямата част на дължимата сума, изплатени са 8700.68 лева, от общо
дължимата сума по процесното дело в размер на 9840 лева. Дължимата сума
посочена от обвинението е не малка по размер, става дума за 9840 лева, на
следващо място по – голямата част от сумата е събрана след продажба на
земеделска земя на подс.Ц., това е станало с негово знание и съгласие, видно
от обясненията му в рамките на съдебното следствие.
За извършеното от подс.Ц., престъпление визирано по-горе съдът го
призна за ВИНОВЕН и му определи съответно наказание – ЧЕТИРИ
МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, като на основание чл.66, ал.1 от НК
ОТЛАГА изпълнението на наказанието за изпитателен срок от ТРИ ГОДИНИ,
считано от влизане в сила на настоящата присъда.
4

Съдът приложи чл.66, ал.1 от НК тъй като са налице условията за това –
наложеното наказание лишаване от свобода е по – малко като размер от три
години, подс.Ц. е неосъждан и не на последно място с оглед постигане целите
на наказанието и преди всичко за поправяне на подс.Ц., не е наложително да
се изтърпи наказанието.
При определяне видът и размера на наказанието съдът счита, че е
съобразил всички обстоятелства от значение за неговата индивидуализация,
като го определи при условията на чл.57, ал.1 вр. с чл.54, ал.1 и ал.2 от НК.
Наказанието лишаване от свобода е определено при условията на чл.57, ал.1
вр. с чл.54, ал.1 и ал.2 от НК намирайки го като най – подходящото по вид
наказание в сравнение с другото алтернативно предвидено наказание
„пробация”, тъй като подсъдимия работи предимно извън страната и на
практика наказанието „пробация“ ще бъде неизпълнимо. Наказанието
лишаване от свобода е определено при следните смекчаващи отговорността
обстоятелства – чисто съдебно минало на подсъдимия, епизодичните му
срещи с децата И. и Р., давайки им понякога пари, частично издължаване на
процесната сума за издръжка, макар и в рамките на образувано изп. дело.
Отегчаващите отговорността обстоятелства са високата степен обществена
опасност на деянието, не заплащане на голям размер дължима издръжка за
дълъг период от време, за децата И. и Р. полага грижи само тяхната майка – Д.
И. Г., с помощта на родителите й. Съдът намери, че не са налице условията на
чл.55 НК, респ. липсват многобройни или изключителни смекчаващи
отговорността обстоятелства. Съдът определи наказанието при условията на
чл.54 НК с налагане на наказание лишаване от свобода малко над предвидения
законен минимален размер. Съдът взе предвид изложеното от обвинението и
подс.Ц., като отчита конкретните последици настъпилите от процесното
деяние и поведението на подс.Ц. както в хода на ДП, така и в хода на
съдебното следствие. Наказание по–голямо или по–малко като размер от
наложеното имайки предвид конкретното деяние и последиците му, в т.ч.
личността на подс.Ц., по разбиране на настоящия съд ще бъде несъразмерно и
не съответно по смисъла на чл.35, ал.3 от НК.
При определяне вида и размера на наложеното наказание, съдът намира,
че са съобразени целите по чл.36 НК при отчитане степента обществена
опасност на конкретното деяние и степента обществена опасност на подс.Ц..
Съдът намира наложеното наказание за съответно по смисъла на чл.35, ал.3 от
НК.
На основание чл.189, ал.3 от НПК съдът:
ОСЪЖДА подсъдимия Ц. П. Ц., да заплати по сметка на ОДМВР – М.
сумата 139.95 (сто, тридесет, девет лева, 0.95 ст.) лева – разноски за изготвена
СОЕ в рамките на ДП.
ОСЪЖДА подсъдимия Ц. П. Ц., да заплати по сметка РС – М. сумата 5
(пет) лева държавна такса при служебно издаване на изпълнителен лист.
На основание гореизложените мотиви, съдът постанови присъдата си.
5

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

6

Номер на акта:	4
Дата:	6 февруари 2025 г. (в сила от 22 февруари 2025 г.)
Съдия:	Красимир Семов

Дело:	20241630200904
Тип на делото:	Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	22 юли 2024 г.

Присъда по дело №904/2024 на Районен съд - Монтана

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите