№ 830
гр. Варна, 24.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ ТО, в публично заседание на
двадесет и седми юни през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Мария К. Терзийска
Членове:Диана К. Стоянова
Елина Пл. Карагьозова
при участието на секретаря Христина Здр. Атанасова
като разгледа докладваното от Диана К. Стоянова Въззивно гражданско дело
№ 20253100501072 по описа за 2025 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК, образувано е въззивна
жалба вх. № 28083/27.03.2025г. от С. М. Д., ЕГН **********, от ****** срещу
решение №742/04.03.2025г., постановено по гр. дело № 20233110108898/2023г.
на Варненския районен съд, с което е прието за установено по отношение на
въззивника, че дължи на „Водоснабдяване и канализация – Варна” ООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. Варна, район
„Приморски“, ул. „Прилеп“ №33 сумата от 6 286.05 лв., представляваща
дължима главница за периода от 04.03.2020 г. до 04.04.2023 г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението /05.05.2023 г./ до окончателното погасяване на задължението и
сумата от 257.01 лв., представляваща обезщетение за забава за периода
18.12.2022г. – 02.05.2023г., всички суми, дължими във връзка с фактурирани
ВиК услуги, по партида с аб. № 1119821, за периода 18.11.2022 г. – 06.04.2023
г., за обект, находящ се на адрес: ******, за които суми е издадена Заповед №
2621 от 09.05.2023 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по
1
ч.гр.д. № 5708/2023 г. на ВРС.
В жалбата е изложено становище за неправилност и
незаконосъобразност на обжалваното решение. Излага се, че ищцовото
дружество не е доказало наличие на валидни облигационни отношения с
ответника / оспорва се качеството на потребител/, както и реалната доставка
на ВиК услуги. Ответникът не е ползвал остойностените ВиК услуги.
Счита се също, че не е спазен реда за отчитане на водомера съгласно
чл.23, ал.2,3,5 от Общите условия. Фактурите също са оспорени, тъй като са
издадени на името наследодателя на въззивника, който е наследник по закон
на 1/8 ид.ч. от дворното място и ½ ид.ч. от сградата с идентификатор ******, с
адрес ******, заедно със своята сестра М.А. В.. Процесният водомер се
намира в сграда идентификатор ******, с адрес гр. Варна, район „Одесос“,
******, на която ответникът не е собственик /в мазата на Д.П./ и няма и
достъп до водомера.
Излага се, че в хода на първоинстанционното производство е оспорил
карнетите, които са без положен подпис, като не са налице основания за
служебно начисляване на вода по Наредба №4 от 14.09.2004г. на МРРБ.
Аргументира се, че евентуално въззивникът следва да отговаря само за
1/8 от претендираната сума. На лицето Д.П. И., съгласно констативен
протокол от 30.06.2023г. е монтиран втори водомер с №101335, следователно
не само ответникът е ползвал ВиК услуги, а и другите съсобственици,
притежаващи 7/8 ид.ч. от дворното място. Според заключението по СТЕ след
маза №1 преминава в маза №2 с чешма в двора на Д.П..Т.е трето лице има
чешма, по която се ползва вода, чието количество се измерва от процесния
водомер.
Въззивникът моли съда да се отмени първоинстанционното решение и
да се постанови друго, с което да се отхвърли предявените искове.
В срока по чл.263, ал.2 от ГПК е постъпил отговор от насрещната страна
по жалбата „Водоснабдяване и канализация“ Варна – ООД, в който застъпва
становище, че решението е правилно и законосъобразно. Неоснователно е
оспорването за липса на потребителско качество у въззивника. Сам същият е
признал, както и са налице писмени доказателства, че притежава собственост
върху недвижимия имот. При огледа на водомера от вещото лице по ССЕ
вещото лице е констатирало на място както въззивника, така и братовчедка му
2
и наличието на два водомера.
За доказан се счита факта на ползване на ВиК услуги от въззивника, в
процеса е установено потреблението на вода след процесният период, за който
са начислени главниците. При огледа на вещото лице по ССЕ на 16.02.2024г. е
констатирало показания на процесния водомер – 2035 куб.м. вода, а вещото
лице по СТЕ е констатирало на 20.01.2025г. показания 2127 куб.м. вода.
Неоснователно е и възражението, че евентуално искът да бъде уважен за
1/8 от исковите суми. От заключението на вещото лице по СТЕ се установява,
че процесният водомер отчита потреблението единствено на ответника Д.,
докато братовчедка му Д.П. И. има самостоятелен водомер.
По изложените съображение е отправено искане за потвърждаване на
първоинстанционното решение.
В съдебно заседание въззивникът редовно призован, поддържа жалбата
чрез назначения си особен представител, въззиваемата страна, също редовно
призована, оспорва жалба. Молят за присъждане на разноски съобразно
изходът от спора.
Съдът намира производството за редовно и допустимо, тъй като
подадената въззивна жалба е депозирана от надлежна страна, в срока за
обжалване на решението и при спазване на останалите изисквания за
редовност.
Съдът е сезиран с предявени от „Водоснабдяване и канализация –
Варна” ООД срещу С. М. Д. искове с правно основание чл.415, ал.1 от ГПК,
вр. чл.79, ал.1, пр.1 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД да бъде прието за установено по
отношение на ответника, че дължи сумата от 6 286.05 лв., представляваща
главница за периода от 04.03.2020 г. до 04.04.2023 г., ведно със законната
лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението
/05.05.2023 г./ до окончателното погасяване на задължението и сумата от
257.01лв., представляваща обезщетение за забава за периода 18.12.2022г. –
02.05.2023г., всички суми, дължими във връзка с фактурирани ВиК услуги, по
партида с аб. № 1119821, за периода 18.11.2022 г. – 06.04.2023 г., за обект,
находящ се на адрес: ******, за които суми е издадена Заповед № 2621 от
09.05.2023 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д.
№ 5708/2023 г. на ВРС.
Ищецът излага, че е подал заявление за процесната сума и е издадена
3
заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК. В законоустановения срок
длъжникът е възразил, поради което за ищецът се е породил правният интерес
да предяви настоящия иск.
В исковата молба ищецът твърди, че същият, в качеството си на
оператор по Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните
услуги предоставя на ответника ВиК услуги. Ответникът е титуляр на партида
с абонатен аб. № 1119821 за имот, находящ се в ******. За релевираните
периоди на ответникът му е начислена сумата от 6 286.05 лв., представляваща
дължима главница за периода от 04.03.2020г. до 04.04.2023г.
Поради неплащане в срок ответникът дължи освен главниците и
мораторна лихва за посочените периоди в претендираните размери.
По изложените съображения моли съдът да постанови решение, с което
да приеме за установено, че ответникът дължи процесните суми.
Ответникът С. М. Д. е депозирал отговор в срока чл.131 от ГПК, в
който оспорва предявените искове по основание и размер.
Ответникът оспорва да са в договорна връзка с ищцовото дружество, да
има качеството на потребител /не е собственик на сградите в имота/, както и
да му са предоставени ВиК услуги на посочения адрес. Имотът не се ползва от
ответника. Не е извършван реален отчет на водомера, като липсват основания
за служебно начисляване на количество потребена вода по Наредба
№4/14.09.2004г. за условията и реда за присъединяване на потребители и за
ползване на водоснабдителните и канализационните системи.
По изложените доводи моли съдът да отхвърли предявените искове.
При така очертаните предмет на предявените искове, въззивният
съд при проверката си по реда на чл.269 от ГПК констатира, че
обжалваното решение е валидно и допустимо.
Въззивната жалба разгледана по същество се явява частично
основателна, при прието за установено следното от фактическа и правна
страна:
По предявения иск с правно основание чл.415, ал.1 от ГПК, вр.
чл.79, ал.1, пр.1 и чл.86, ал.1 от ЗЗД.
За основателност на предявения главен иск в тежест на ищеца е да
установи при условията на пълно и главно доказване, че между него, в
4
качеството си на оператор по Закона за регулиране на водоснабдителните и
канализационните услуги и ответникът е сключен договор за ВиК услуги, че
ответникът е титуляр на сочената партида, че се дължи за релевираните
периоди такси за ВиК услуги в претендираните размери, че поради неплащане
в срок ответникът е изпаднал в забава и същият дължи мораторна лихва за
посочените периоди в претендираните размери.
При така очертаният фактически състав съдът установи от приетия по
делото протокол по гр. дело №1930/1985г. по описа на Районен съд – Варна, че
е обективирана съдебна спогодба за делба, по силата която М. Д. И. и Ж.С.
Д.а получават в дял ¼ ид.ч. от дворно място, находящо се в гр. Варна, ул.
„Рилски“ – ул. „******“ с идентификатор ****** по КККР, ведно с първи
етаж от жилищна сграда, построена от към улица „******“ с идентификатор
******.2.2.
С договор за дарение и прехвърляне на имот срещу задължение за
издръжка и гледане, обективиран в нот. акт №197/24.02.1987г., нот. дело
№664/1987г. М. Д. И. и Ж.С. Д.а даряват на сина си С. М. Д. /въззивник/ и
прехвърлят срещу издръжка и гледане на дъщеря си З. М.а Р. по 1/8 ид.ч. от
дворното място с идентификатор ****** и по ½ ид.ч. от жилището на първи
етаж с идентификатор ******.2.2.
Ответникът на въпроси по реда чл.176 от ГПК признава, че е
продължава да е собственик на ½ ид.ч. от жилището с идентификатор
******.2.2 и на 1/8 ид.ч. от дворното място, като няма данни, за вписване по
партидата в Агенцията по вписванията на разпореждане със собствеността
/справка №1115928/28.08.2023г. на л.31 от делото/.
Именно в качеството си на собственик, въззивникът е бил посочен по
партидата с абонатен № 1119821 и справката за недобора. Това е в пълно
съответствие с чл.1, ал.2 от Наредба № 9 за ползуване на водоснабдителните и
канализационните системи от 1987г., издадена от Комитета по териториално и
селищно устройство, която е действала към датата на придобиване на
собствеността и уреждаща взаимоотношенията между стопанските
предприятия по водоснабдяване и канализация (СП "ВиК"), които
експлоатират, поддържат и ремонтират тези системи, и техните абонати -
социалистическите организации и гражданите. Съгласно цитираната
разпоредба в жилищните сгради абонати са собствениците или наемателите на
5
отделните жилища и помещения.
Собствениците се вписват като абонати и ползватели на ВиК услуги и
според чл.3, ал.1, т.1 от Наредба № 9 от 14.09.1994 г. за ползване на
водоснабдителните и канализационните системи (отм.) отм., бр. 88 от
8.10.2004 г., която е отменила наредбата от 1987г. Това правно положение е
отразено в чл.2, ал.1, т.1 от Общите условия и чл.3 от се действащата Наредба
№ 4 от 14.09.2004г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и
за ползване на водоснабдителните и канализационните системи, в които е
прието, че потребители на услугите ВиК са собствениците на водоснабдявани
имоти.
С оглед обсъдените по – горе и събраните в хода на съденото дирене
доказателства и цитираните правни норми, съдът приема за доказан факта, че
ответникът има качеството на потребител на ВиК услуги за питейни – битови
нужди.
От заключението по съдебно техническата експертиза се установява, че
обектът, собственост на въззивника е водоснабден и количеството вода се
отчита от водомер №37679 с пломба на холеднер 113534. Водомерът е
монтиран в мазата на Д.П. И., съсобственик с въззивника Д. на дворното
място с идентификатор ****** /1/4 ид.ч./ и собственик на ½ ид.ч. от
построеното в него жилище с идентификатор ******, ½ ид.ч. от построеното в
него жилище с идентификатор ******.2.1, ½ ид.ч от гараж с жилище с
идентификатор ******.2.6. Собствеността от страна на Д. И. е придобита по
силата на договор за покупко – продажба на идеални части от недвижими
имоти, обективиран в нот. акт №25/29.10.2018г. /л.81, 82 от
първоинстанционното делото/ от Д.П.С., останала собственик на ¼ от
дворното място и по ½ ид.ч. от двете жилища и гаража въз основа на
коментираната по – горе съдебна делба.
По делото е приет протокол от 30.06.2003г., подписан от технически
ръководител на „ВиК“ ООД и Д. И. за монтаж на втори водомер с №101335.
Такава е и констатацията на вещото лице по съдебно техническата експертиза.
И през този водомер се измерва количеството вода в имота на Д. И..
Следователно начислените количества вода за процесния период имат
касателство само по отношение на обекта на въззивника Д. и не се отнасят за
консумация в дворното място, където е монтирана външна чешма. В тази
6
връзка доводите във въззивната жалба, че стойността на начислените
количества ВиК услуги следва да се заплатят от всички съсобственици на
дворното място съразмерно квотното им участие в собствеността не могат да
бъдат споделени, въпреки доказването на съществуваща съсобственост и в
частност на 1/8 ид.ч. в патримониума на въззивника.
От представения констативен протокол №041996/08.11.2022г. се
установява, че е извършено посещение на водоснабдявания имот на
ответника. В констатациите е вписано, че на абонат 1119821 е монтиран
водомер №37679 /работещ/ и е с показания 1887 куб.м. Протоколът е подписан
от инспекторите и от лицето И.И.. При посещението си вещото лице по
техническата експертиза е констатирало, че водомер №37679 е с показания
2127 куб.м.
Следователно съдът приема за доказан факта на потребление на
количеството вода, посочено във фактури и в справката за недобора, където по
последния отчет новото показание на водомера е 1950 куб.м. към 04.04.2023г.
Съдът намира обаче за недоказан факта, че количество вода,
остойностено по фактура №11574991767/18.11.2022г. в размер на 6010.50лв. е
потребено за посочения период 04.03.2020г. до 08.11.2022г.
Съгласно чл.23, ал.1, т.2 от Общите условия на ВиК оператора
показанията на водомерите н водопроводните отклонения следва да се отчитат
с точност до 1 куб.м. за период не по – дълъг от 3 месеца за потребители по
чл.3, т.1 /за питейно – битови нужди/. Т.е за процесния период е следвало да
бъдат извършени поне 10 редовни отчета. Вярно е, че според чл. 24 ал.3 от
общите условия потребителят следва да уточни с ВиК дружеството
извършване на отчитане в удобно за двете страни време в срок не по-дълъг от
една година от последното отчитане, но за приложението на тази норма се
изисква операторът да докаже, че отчитане не е било възможно поради
отсъствие на потребителя във времето, посочено в съобщението по реда на чл.
23 ал.5 от Общите условия. Такова отсъствие дори не се твърди. Няма данни и
за препятстване на длъжностните лица, т.е. отказ на потребителя да осигури
достъп до имота, за което да са съставени съответни протоколи.
Следователно ищецът е нарушил не само задължението си по чл. 23, ал.
1, т. 2 и ал. 3 от ОУ да извършва отчет най- малко на три месеца, а в
периодите, в които това не е сторено – да начислява служебно количества на
7
база предходните два отчета, но и задължението си по чл. 33, ал. 1 от общите
условия ежемесечно да издава фактури. Задълженията по чл. 23, ал. 1, т. 2 и
ал. 3 от общите условия имат преимуществено значение пред уговарянето по
чл. 24, ал. 3 от общите условия, съответстващ на чл. 35, ал. 4 от Наредба №
4/14.09.2004 г., на удобна за двете страни дата за извършване на реален отчет,
доколкото целта на последния е да се коригира разликата между служебно
начислените и реално потребените количества. Чрез служебното начисляване
и последващо коригиране, на потребителя се осигурява възможност реално
или служебно отчитаното количество услуги да бъде остойностявано по
приложимата цена, т.е. да не се натоварва финансово еднократно за много
голяма сума, чието заплащане би могло да бъде в тежест за потребителя,
особено в хипотеза както настоящата, в която за процесния период цената на
услугата е изменяна три пъти все в посока увеличение, съгласно заключението
по съдебно счетоводната експертиза /2.677лв. към 31.12.2020г., 2.709лв. към
30.06.2022г. и 3.790лв. към 08.11.2022г. без ДДС/.
Отделно от изложеното и в подкрепа на недоказаността, че количеството
от 1762 куб.м. вода е потребено между 04.03.2020г. до 08.11.2022г. е
обстоятелството, че съгласно справка от недобора и справката извършена от
съда по партидата на въззивника на сайта на водоснабдителното дружество -
/vikvarna.com/bg/check-and-payment.html не се установява отчет и фактуриране
преди 04.03.2020г.
Следователно предявеният иск за приемане за установено за дължимост
на сумата 6010.50лв. за период 04.03.2020г. до 08.11.2022г., стойност на ВиК
услуги се явява недоказан недоказан по размер и подлежи на отхвърляне.
Поради неоснователност на главния иск, неоснователен се явява и
акцесорният иск за лихви за сумата от 254.08 лв., представляваща
обезщетение за забава за периода 18.12.2022г. – 02.05.2023г.
По отношение за сумата от 275.55 лв., представляваща дължима
главница за периода от 08.11.2022г. до 04.04.2023г., фактурирани ВиК услуги,
съдът формира изводи, че доказано тяхното потреление. Налице е ежемесечен
отчет на консумираната вода, правилно е остойностена, съгласно
заключението по съдебно счетоводната експертиза.
Неоснователно е възражението на въззивника, че дължимата сума
следва да се разпредели между съсобстветниците, съразмерно квотното
8
участие в собствеността на обекта на потребление. Съсобственици на
жилището са въззивникът и неговата сестра с ½ ид.ч., както съдът прие за
доказано по – горе в мотивите. Но първо няма никакви данни обектът да се
ползвал от другия съсобственик/ изрично по реда на чл.176 от ГПК
ответникът дава отговор, че той живее от години в имота/. И второ няма данни
за процедура по чл. 59, ал.4 от Общите условия /да са открити партиди по
споразумителен протокол между съсобствениците/.
По разноските:
На основание чл.78, ал.1 от ГПК на въззивникът се следват разноски
както следва: 1340.41лв. за заповедно и първа инстанция / съразмерно от
200лв. възнаграждение за вещо лице и 1200.00лв. адвокатско възнаграждение,
при съобразено възражение за прекомерност, обема на извършената работа и
правната и фактическа сложност на делото/ и сумата от 623.02лв. за възивна
инстанция /съразмерно от 150.72лв. държавна такса и 600.00лв., адвокатско
възнаграждение, при съобразено възражение за прекомерност/.
На въззиваемата страна се дължат разноски както следва: 7.69лв. за
заповедно производство, 41.52лв. за исково производство пред първа
инстанция и 8.51лв. юрисконсултско възнаграждение за въззивна инстанция,
съразмерно от определено такова от съда 200.00лв. по чл.25, ал.1 от Наредбата
за заплащането на правната помощ.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение №742/04.03.2025г., постановено по гр. дело №
20233110108898/2023г. на Варненския районен съд, в частта, с което е прието
за установено по отношение на С. М. Д., ЕГН **********, от ******, че
дължи на „Водоснабдяване и канализация – Варна” ООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. Варна, район „Приморски“, ул. „Прилеп“
№33 сумата от 6010.50 лв., представляваща дължима главница за периода от
04.03.2020г. до 08.11.2022г., фактурирани ВиК услуги, по партида с аб. №
1119821, за периода 18.11.2022 г. – 06.04.2023 г., за обект, находящ се на адрес:
******, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
подаване на заявлението /05.05.2023г./ до окончателното погасяване на
задължението и сумата от 254.08 лв., представляваща обезщетение за забава
9
за периода 18.12.2022г. – 02.05.2023г., за които суми е издадена Заповед №
2621 от 09.05.2023г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по
ч.гр.д. № 5708/2023 г. на ВРС и в частта в която са присъдени разноски на
ищеца за разликата над 7.69лв. до 180.86лв. за заповедното производство и за
разликата над 41.52лв. до 975.58лв. за исковото И ВМЕСТО НЕГО
ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Водоснабдяване и канализация – Варна”
ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Варна, район
„Приморски“, ул. „Прилеп“ №33 срещу С. М. Д., ЕГН **********, от ******
искове с правно основание чл.415, ал.1 от ГПК, вр. чл.79, ал.1, пр.1 от ЗЗД и
чл.86 от ЗЗД да бъде прието за установено по отношение на ответника, че
дължи на сумата от 6010.50 лв., представляваща дължима главница за периода
от 04.03.2020г. до 08.11.2022г., фактурирани ВиК услуги, по партида с аб. №
1119821, за периода 18.11.2022 г. – 06.04.2023 г., за обект, находящ се на адрес:
******, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
подаване на заявлението /05.05.2023г./ до окончателното погасяване на
задължението и сумата от 254.08 лв., представляваща обезщетение за забава
за периода 18.12.2022г. – 02.05.2023г., за които суми е издадена Заповед №
2621 от 09.05.2023г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по
ч.гр.д. № 5708/2023 г. на ВРС.
ПОТВЪРЖДАВА решение №742/04.03.2025г., постановено по гр. дело
№ 20233110108898/2023г. на Варненския районен съд, в частта, с което е
прието за установено по отношение на С. М. Д., ЕГН **********, от ******,
че дължи на „Водоснабдяване и канализация – Варна” ООД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр. Варна, район „Приморски“, ул.
„Прилеп“ №33 сумата от 275.55 лв., представляваща дължима главница за
периода от 08.11.2022г. до 04.04.2023г., фактурирани ВиК услуги, по партида с
аб. № 1119821, за периода 18.11.2022 г. – 06.04.2023г., за обект, находящ се на
адрес: ******, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата
на подаване на заявлението /05.05.2023г./ до окончателното погасяване на
задължението и сумата от 2.93лв., представляваща обезщетение за забава за
периода 04.02.2023г. – 02.05.2023г., за които суми е издадена Заповед № 2621
от 09.05.2023 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по
ч.гр.д. № 5708/2023 г. на ВРС и в частта, в която са присъдени разноски на
10
ищеца в размер на 7.69лв. за заповедното производство и в размер на 41.52лв.
за исковото.
ОСЪЖДА С. М. Д., ЕГН **********, от ****** ДА ЗАПЛАТИ НА
„Водоснабдяване и канализация – Варна” ООД, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление гр. Варна, район „Приморски“, ул. „Прилеп“ №33
сумата от 8.51лв., юрисконсултско възнаграждение за пред въззивната
инстанция на основание чл.78, ал.1 от ГПК.
ОСЪЖДА „Водоснабдяване и канализация – Варна” ООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. Варна, район
„Приморски“, ул. „Прилеп“ №33 ДА ЗАПЛАТИ НА С. М. Д., ЕГН
**********, от ****** сумата от 1963.43лв., представляваща съдебни
разноски за заповедно производство, първа и въззивна инстанция на
основание чл.78, ал.3 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в едномесечен срок от
съобщението пред Върховен касационен съд.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11