№ 2124
гр. София, 11.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 129-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на тринадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ГЮЛЯЙ Ш. КОКОЕВА
при участието на секретаря ИВЕЛИНА ОГН. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от ГЮЛЯЙ Ш. КОКОЕВА Административно
наказателно дело № 20241110217394 по описа за 2024 година
за да се произнесе взе предвид следното :
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на *******************, представлявано от управителя
******************** срещу наказателно постановление /НП/ №794451-F791766,
издадено от началник на отдел "Оперативни дейности" - София, Дирекция
"Оперативни дейности" в ГД "Фискален контрол" при ЦУ на НАП, с което на
дружеството-жалбоподател е наложена имуществена санкция в размер на 1300 /хиляда
и триста/ лева, на основание чл. 185, ал. 1 от ЗДДС, за нарушение на чл. 118, ал. 1 от
Закон за данък върху добавената стойност /ЗДДС/.
В жалбата се поддържа, че обжалваното НП е необосновано и недоказано,
издадено в нарушение на закона и при допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила. Претендира се, че ********** не е извършило посоченото
нарушение и че такова не се установява от доказателствата по
административнонаказателната преписка. На последно място се счита, че процесният
случай следва да се квалифицира като маловажен такъв по смисъла на чл.28, б.“а“ от
ЗАНН, доколкото се касае за първо нарушение. С тези съображения се моли за отмяна
на обжалваното НП, като незаконосъобразно и неправилно. Алтернативно се прави
искане за изменение на обжалваното НП в частта на размера на наложената
имуществена санкция, като същата се моли да бъде намалена до размерите,
предвидени за фактическия състав на „маловажен случай“. Моли се за присъждане на
жалбоподателя на сторените в хода на производството разноски, в това число и
1
заплатения адвокатски хонорар.
В съдебното заседание, в което е приключило съдебното следствие,
жалбоподателят се представлява от адв. Перфанов, който поддържа жалбата и моли за
отмяна на обжалваното НП, като незаконосъобразно, необосновано и недоказано.
Претендира разноски в размер на 200 лева за адвокатско възнаграждение. Въпреки
предоставения му по негово искане срок за представяне на писмени бележки, такива
не са постъпили по делото в определения срок.
Въззиваемата страна - началник на отдел "Оперативни дейности" София,
Дирекция "Оперативни дейности" в ГД "Фискален контрол" при ЦУ на НАП се
представлява от юрк. Л. Илиев, който моли обжалваното НП да бъде потвърдено, като
законосъобразно и правилно. С оглед изхода на делото, моли за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение.
Софийски районен съд, след като взе предвид доводите на страните и след като
обсъди събраните по делото доказателства, прие за установено от фактическа страна
следното:
На 16.09.2024 г. в 12:00 часа, свидетелите Р. З. и Е. Д. - инспектори по приходите
в НАП извършили проверка в търговски обект – книжарница „Нисим“, находящ се в
гр. София, ул. "Генерал Паренсов" №31, стопанисван от *******************.
Органите по приходите извършили контролна покупка в 12:00 часа на
16.09.2024 г. на 2 бр. книги, на обща стойност 28.00 лева, която сума била заплатена в
брой и в лева от св. Д. и била приета от служител на обекта – ********. За така
извършената покупка не била издадена фискална касова бележка от въведеното в
експлоатация в търговския обект и работещо към момента на проверката фискално
устройство модел “************” с ИН на ФУ: ********* и ФП №3******* и
потвърждение №4722743/03.06.2024 г. или бележка от кочан. След легитимиране на
органите по приходите, е отпечатана контролна лента на електронния носител /КЛЕН/
от фискалното устройство, от която е установено, че няма отразено копие на фискална
касова бележка на стойността на контролната покупка по време на извършването и.
Констатациите от извършената проверка били обективирани в протокол за
извършена проверка №0202439/16.09.2024 г. В него били отразени констатации и
относно други нарушения, извършени от *******************.
Въз основа на посочените обстоятелства, на 02.10.2024 г. св. Р. З. съставил
АУАН, като в него описал фактическите констатации по случилото се и квалифицирал
извършеното като осъществяващо административно нарушение по чл.118, ал.1 от
ЗДДС. АУАН е съставен в присъствие на управителя на *******************, като в
акта не са изложени възражения при неговото предявяване, като писмени такива са
подадени в срока по чл.44, ал.1 ЗАНН.
2
Възражението срещу АУАН е прието за неоснователно от наказващия орган и
въз основа на съставения акт е издадено атакуваното НП, с което на жалбоподателя
******************* е наложена имуществена санкция в размер на 1300 /хиляда и
триста/ лева, на основание чл. 185, ал. 1 от ЗДДС за нарушение на чл. 118, ал. 1 от
ЗДДС.
Горепосочената фактическа обстановка беше установена въз основа на
показанията на свидетелите З. и Д., както и въз основа на писмените доказателства,
приобщени на основание чл. 283 НПК към материалите по делото - АУАН, протокол за
извършена проверка №0202439/16.09.2024 г. и приложенията към него - опис на
паричните средства в касата, разпечатана КЛЕН – 3 стр. и разпечатан фискален бон –
1 стр.; възражение срещу АУАН; молба и платежни нареждания по две наказателни
постановления, копие на Заповед №ЗЦУ-384/27.02.2024 г. – 3 стр.
Гореизброените доказателства единно и непротиворечиво изграждат
фактическата обстановка по случая. Между същите не съществуват противоречия и
несъответствия, с оглед на което съдебният състав ги кредитира в цялост.
Свидетелските показания и писмените доказателства са последователни и логични,
като единно и непротиворечиво очертават фактите, касаещи извършената проверка и
направените констатации. Както от показанията на свидетелите З. и Д., така и от
писмените доказателства - съставения протокол за извършената проверка и
разпечатките от фискалното устройство, намиращо се в обекта, е видно, че във връзка
с извършената в стопанисвания от дружеството-жалбоподател стопански обект
контролна покупка не е била издадена фискална касова бележка, нито ръчна косова
бележка от кочан. Този факт се потвърждава по еднозначен и несъмнен начин от
показанията на разпитаните свидетели – инспектори при НАП, в чиито показания
съдът няма основание да се съмнява, доколкото същите са констатирали, изложените
от тях факти при и по повод изпълнение на служебните си задължения, като са ги
удостоверили и в съставеното от тях писмено доказателство – протокол за извършена
проверка.
Тъй като гласните и писмените доказателства подкрепят въведеното в АУАН,
същият може и следва да се ползва от съда като писмено доказателство, относно дата,
място, време на съставяне, респективно отразеното в него.
При така установената фактическа обстановка, от правна страна съдът приема
следното:
Жалбата е процесуално допустима, тъй като е подадена в предвидения в закона
срок, от процесуално легитимирано за това лице, срещу акт подлежащ на съдебен
контрол пред настоящата инстанция. Разгледана по същество тя е неоснователна.
Настоящият съдебен състав намира, че актът за установяване на административно
нарушение и наказателното постановление са издадени от компетентни органи
3
предвид заповедта, приложена по делото и приета като писмено доказателство.
Въз основа на извършената служебна проверка съдът намира, че при ангажиране на
административно-наказателната отговорност на жалбоподателя са спазени
изискванията на процесуалния закон - чл. 42 и чл. 57 ЗАНН, като не са допуснати
съществени процесуални нарушения.
АУАН и НП са издадени от компетентни органи, в предвидените за това срокове
и в установената писмена форма.
Съгласно чл. 42, ал. 1, т. 4 и чл. 57, ал. 1, т. 5 ЗАНН, както в АУАН, така и в НП
следва да бъде описано както самото нарушение, така и обстоятелствата, при които то
е извършено.
В конкретния случай и в акта, и в НП са посочени в пълен обем обстоятелства,
при които е извършено нарушението. Изрично са отразени всички съставомерни
признаци на нарушението, като са очертани ясно фактическите рамки на
административнонаказателното обвинение, посочени са датата и мястото на
извършване на нарушението, както и нарушените материалноправни разпоредби,
които напълно кореспондират със словесното описание на нарушението.
Събраните по делото доказателства обосновават извода, че административно-
наказващият орган правилно е приложил материалния закон. За да се реализира
административно-наказателната отговорност на субекта, сочен като нарушител е
нужно да се установи извършването на конкретно деяние, притежаващо признаците на
административно нарушение.
Съгласно чл. 118, ал. 1 от ЗДДС съществува задължение за субекта на
отговорността да регистрира и отчита извършените от него доставки/продажби в
търговския обект чрез издаване на фискална касова бележка от фискалното
устройство. Това задължение към момента на осъществяване на покупката и
заплащане на стойността на същата не е изпълнено. Като не е издаден фискален бон
или касова бележка от монтираното и въведено в експлоатация фискално устройство в
работен режим, субектът на отговорността е осъществил конкретното
административно нарушение.
Тъй като е ангажирана отговорността на юридическо лице въпросът за вината не
следва да се обсъжда. Отговорността е обективна, безвиновна.
Не са налице основания за приложение на чл. 28 ЗАНН, тъй като процесното
нарушение разкрива типична степен на обществена опасност в сравнение с други
нарушения от същия вид.
Санкционната норма на чл. 185, ал. 1 от ЗДДС, съответстваща на процесното
нарушение, предвижда, че на юридическо лице, което не издаде документ по чл. 118,
ал. 1 от ЗДДС, се налага имуществена санкция в размер от 1000 до 4000 лв. В случая
4
на дружеството-жалбоподател е наложена имуществена санкция в размер на 1300
/хиляда и триста/ лева, т. е. над законоустановения минимален размер, което
наказващият орган е аргументирал с обстоятелството, че в хода на процесната
проверка, за която е съставен протокол за извършена проверка №0202439/16.09.2024 г.,
са били констатирани и други нарушения на данъчното законодателство, за които са
издадени 2 броя предупреждения и едно НП №794448-F791770/30.10.2024 г., т.е. макар
и първо по ред на установяване процесното нарушение не се явява единствено,
предвид на което фактът, че се касае за първо нарушение, сам по себе си не може да
обоснове извод за приложимост на разпоредбата на чл.28 ЗАНН.
С оглед на това, съдът приема, че правилно и законосъобразно
административнонаказващият орган е определил вида и размера на имуществената
санкция, съответстващ на обществената опасност на нарушението, като същата би
въздействала върху санкционирания субект в насока спазване на данъчното и
осигурителното законодателство.
По изложените съображения съдът намира, че обжалваното наказателно
постановление е правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено
изцяло.
С оглед изхода на производството ******************* следва да заплати в
полза на НАП сумата от 100 лв., представляваща разноски за юрисконсултско
възнаграждение.
Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 2, т. 5 ЗАНН, Софийски районен
съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление №794451-F791766, издадено от
началник на отдел "Оперативни дейности" - София, Дирекция "Оперативни дейности"
в ГД "Фискален контрол" при ЦУ на НАП, с което на ******************* е
наложена имуществена санкция в размер на 1300 /хиляда и триста/ лева, на основание
чл. 185, ал. 1 от ЗДДС за нарушение на чл. 118, ал. 1 от ЗДДС.
ОСЪЖДА ******************* да заплати в полза на НАП сумата от 100 лв.,
представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Административен съд -
гр. София на основанията, предвидени в НПК и по реда на Глава XII от АПК в 14-
дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5