Р Е Ш Е Н И Е
№ 260025
гр. Първомай, 22.08.2022 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
РАЙОНЕН
СЪД – ПЪРВОМАЙ, втори съдебен състав,
в публично заседание на двадесет и седми януари две хиляди двадесет и първа
година с
Председател: София Монева
при участието на секретаря П. Монева,
след като разгледа докладваното от съдията гр.
дело № 234 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е отрицателен установителен иск по реда чл.
124, ал. 1 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).
Ищецът „А.“ ЕООД, ЕИК: ***, със седалище и адрес
на управление: ***, представлявано от С. С. К.в качеството на управител и по
процесуално пълномощие от адв. Д.К.Д., вписан в регистъра на Адвокатска колегия
– Хасково, с адрес за съдебна кореспонденция: ***, моли съда да признае за
установено по отношение на ответника „Е.” ЕАД, ЕИК: ***, със седалище и адрес
на управление: ***, процесуално представлявано по пълномощие от юрисконсулти П.Д.Ч.
и В. С. И., че не дължи сумата от 7 224, 90 лева (седем хиляди двеста двадесет
и четири лева и деветдесет стотинки), представляваща стойност (с ДДС) на
допълнително начислена електрическа енергия за обект на потребление с адрес: ***,
и с ИТН: ***, за периода от 28.12.2019 г. до 27.03.2020 г., и отчетена по
партида с клиентски номер **********.
Исковата претенция се обосновава с фактически
твърдения, че с Фактура № ***г. ответникът начислил по партида на ищеца
допълнително количество потребена в гореописания обект електрическа енергия на
стойност 7 224, 90 лева за периода от 28.12.2019 г. до 27.03.2020 г., без
такава да е консумирана.
В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК е постъпил
Отговор вх. № 29481/04.06.2020 г. (по описа на Районен съд – Пловдив), с който
ответникът чрез процесуалния си пълномощник оспорва иска с доводи за наличие на
годно материалноправно основание, пораждащо вземането му по издадената от него
Фактура № ***г.
Сочи, че се легитимира в качеството на оператор на
разпределителната мрежа по смисъла на § 1, т. 34б, б. „а“ от Допълнителните
разпоредби (ДР) на Закона за енергетиката (ЗЕ), към която е присъединен
гореспоменатият обект.
В резултат на проверка, осъществена на 27.03.2020 г. от двама служители
на ответното дружество и отразена в Констативен
протокол за техническа проверка и подмяна на средства за търговско измерване № ***г.,
съставен от тях в присъствието на свидетел поради неоткриване на представител
на клиента, било установено, че електромер № ***, отчитащ потребяваната във
въпросния имот електроенергия, не я измерва вследствие на промяна на схемата на
свързване. С оглед казаното при условията на чл. 50, ал. 2 от Правилата за
измерване на количеството електрическа енергия (ПИКЕЕ) операторът начислил
допълнително количество електроенергия от 38 005 kWh за 90 дни в периода от
28.12.2019 г. до 27.03.2020 г., остойностена съгласно чл. 56, ал. 3 от ПИКЕЕ в
размер на 7 224, 90 лева с ДДС по утвърдената от Комисията за енергийно и водно
регулиране (КЕВР) прогнозна пазарна цена за покриване на технологични разходи
на ответника.
Според него правото му на
едностранна корекция на сметка не е предпоставено от доказване на виновно
поведение на потребителя за интервенцията в измервателното средство.
В открито
съдебно заседание ищецът не се представлява, като с Молба вх. № ***г.,
депозирана от пълномощника му, поддържа иска, а ответникът чрез довереника си юрисконсулт
В. С. И., както и с Молба вх. № ***г., излага становище за неговата
неоснователност.
След като прецени събраните по делото доказателства, поотделно
и в тяхната съвкупност, по реда на чл. 235, ал. 2 във вр. с чл. 12 от ГПК,
съдът намира от фактическа страна следното:
В хода на съдебното дирене са
изслушани показания на свидетеля Г.Л.Г., които, преценени в съответствие с
предписанието на чл. 172 от ГПК предвид възможната му заинтересованост от
изхода на спора поради трудовата му заетост в ответното дружество от 2002 г. до
момента, се кредитират изцяло, тъй като възпроизвеждат конкретно, логично и
обективно преки възприятия относно релевантните факти и кореспондират с
останалите доказателствени източници.
Въз основа на обявеното по реда на
чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 от ГПК съвпадение във фактическите твърдения на
страните, визираните гласни доказателства и представените с отговора писмени
такива се изяснява, че на
27.03.2020 г. по повод съмнение за загуби
на електроенергия, свид. Г. и
колегата му П. С. П., изпълняващи длъжност „електромонтьор” при ответника, който осъществявал дейност на лицензиран оператор на електроразпределителна мрежа за съответната територия, предприели техническа проверка на измервателната
система на присъединен към нея обект на ищеца – сушилня в ***, с измервателна
точка (ИТН) ***, отчитан по партида на последния с клиентски номер **********,
в присъствието на свидетел – М. Г. Г., поради неоткриване на представител на
клиента, а предвид данните за неправомерно въздействие – и на полицейски
служители. След отключване на електромерното табло тип ТЕПО, разположено в
трафопост в бивш стопански двор в с. М., което заварили заключено и без видими
следи от повреждане по лицевата му част и от което се чувало нетипично бръждене,
проверяващите установили, че монтираният в него статичен трифазен електромер
марка „***” с фабр. № ***, снабден с модем за дистанционно отчитане, е
изправен, но не регистрира електропотребление, каквото извършеното от тях моментно
замерване със специална апаратура показало и по трите фази. Забелязали и
причината за неотчитането – токовите проводници (вторичните вериги), свързващи
трите токови трансформатора на измервателния уред с междинния клеморед били
прекъснати чрез срязване, което произвеждало звук на бръмчене, и били присъединени
към допълнителен трижилен кабел с диаметър от един сантиметър. Жилата му излизали
от вътрешността на таблото през неприсъщи за конструкцията му три пробива на гърба,
след което преминавал под земята по протежение на запад към вътрешността на дворното
място. С отстраняването му служителите на енергийното предприятие възстановили
коректността на измерването, а свид. Г. документирал констатациите в
Констативен протокол № ***г. за техническа проверка и подмяна на средства за
търговско измерване (л. 13 от гр. дело № 4488/2020 г. по описа на Районен съд – Пловдив), подписан от него и другите присъстващи лица.
Със Справка за коригиране на
сметката за електроенергия от 31.03.2020 г. (л. 14 от гр. дело № 4488/2020 г. по описа на Районен съд –
Пловдив) ответникът начислил по
партидата на ищеца на основание чл. 50, ал. 2 от ПИКЕЕ допълнителна консумация
за 90 календарни дни от 28.12.2019 г. до 27.03.2020 г. от 38 005 kWh, остойностени при цена от 0, 190104 лева за единица kWh с ДДС в размер на 6 020, 75 лева без ДДС и 7 224, 90 лева с включен ДДС,
и за така направената корекция му издал Фактура № ***г. (л. 16 от гр. дело № 4488/2020 г. по описа на
Районен съд – Пловдив), платима в
срок до 16.04.2020 г., и го уведомил с Писмо изх. № 8665748-1/06.04.2020 г. (л.
15 от гр. дело № 4488/2020 г.
по описа на Районен съд – Пловдив),
връчено му на 08.04.2020 г. по пощата, съгласно Известие за доставяне ИД PS ***(л.
17 от гр. дело № 4488/2020 г.
по описа на Районен съд – Пловдив),
издадено от „Б.п.” ЕАД, към което фигурирали приложени фактурата, констативния
протокол и справката за преизчислението.
Според назначената
съдебно-техническа експертиза (л. 27
– л. 31), която, като компетентно, обективно и всестранно изготвена, се
кредитира от решаващия състав, проверяваният статичен трифазен електромер марка
„***” с фабр. № *** е произведен през 2009 г. и през 2009 г., месец август 2014
г. и месец ноември 2018 г. е преминал съответно пръвоначална и изискуемите се в
съответствие със Заповед № ***г. на Председателя на ДАМТН последващи периодични
инспекции за метрологична годност с валидност на последната до 2022 г. Вещото
лице потвърждава, че на 27.03.2020 г. е разкрита неправомерна промяна на измервателната
му схема посредством монтаж на устройство, което прекъсва вторичните токови
вериги на токовите трансформатори на трите фази на захранващото трифазно напрежение
и нарушва измервателния процес, като води до неизмерване на потребеното
количество електрическа енергия, което, изчислено по методиката на чл. 50, ал.
2 от ПИКЕЕ за 90 дни, се равнява на 38 005, 20 Kwh,
и оценено по утвърдената с Решение № Ц-19/01.07.2019 г. на КЕВР цена за
процесния период от 0, 190104 за единица Kwh
възлиза на стойност 7 224, 90 лева с начислен ДДС.
При така очертаната фактическа обстановка
съдът по правилата на чл. 235,
ал. 2 от ГПК приема от правна страна следното:
Ищецът отрича
съществуването на притезание за
заплащане на цена на електрическа енергия, доставена за имота му – сушилня в ***,
с ИТН ***, за времето от 28.12.2019 г. до 27.03.2020 г., основано на договор за
продажбата й и формирано вследствие
на осъществена от ответното дружество поради неточното й отчитане едностранна корекция на сметката на клиента.
В приложение на правилото на чл.
154, ал. 1 от ГПК с оглед характера на иска като отрицателен установителен за
успешната си защита ответникът носи тежестта да докаже елементите от
фактическия състав, който го легитимира като носител на спорното вземане по възникнало продажбено правоотношение с
ответника, а от него се очаква да установи пълно наведените обстоятелства, с
които обосновава правоизключващото си възражение.
Според чл. 91, ал. 2, изр. 1 от ЗЕ сделките с
електрическа енергия се извършват при спазване на този закон и на Правилата за търговия с електрическа енергия (ПТЕЕ), издадени от ДКЕВР (обн., ДВ, бр. 35 от
30.04.2019 г.).
Съобразно чл. 94а, ал. 1 и §1, т. 28а, б. „а”
от ДР на ЗЕ в меродавната за казуса редакция от ДВ, бр. 25 от 20.03.2020 г., снабдяването с електрическа енергия на
присъединени към електроразпределителната мрежа на ниво ниско напрежение в
съответната лицензионна територия обекти на битови и небитови крайни клиенти, като
каквито дефинициите на §1, т. 27г, т. 2а и т. 33а от ДР на ЗЕ определят
купуващите я за собствено ползване съответно за битови и небитови нужди, когато
не са избрали друг доставчик, се осъществява от „крайния снабдител”, който е
„енергийно предприятие“ по разума на §1, т. 24 от ДР на ЗЕ (в
редакцията от ДВ, бр. 25 от 20.03.2020 г.) – а именно лицензирано по чл.
39, ал. 1, т. 10 от ЗЕ за електроснабдяване лице, и който за целта при
условията на чл. 97, ал. 1, т. 4 и чл. 98а, ал. 1 от ЗЕ (в редакцията от ДВ, бр. 25 от 20.03.2020 г.) и чл. 15, ал. 2, т. 3 от ПТЕЕ
(в редакцията от ДВ, бр. 35 от 30.04.2019 г.) сключва с тях договори за продажба при публично известни общи условия и
регулирани от КЕВР цени.
При уредбата на чл. 104а, ал.
1 от ЗЕ и чл. 14, ал. 2, т. 1 във вр. с ал. 1 във вр. с чл. 11, т. 3 от ПТЕЕ крайните
клиенти ползват електроразпределителната мрежа по договори за услугите „достъп до“ и „пренос на електрическа енергия
през нея“ при публично известни общи условия с нейния оператор (в този смисъл Решение № 85/27.06.2022 г. на ВКС по гр. д. №
2528/2021 г., IV г. о.), който също е „енергийно предприятие” и по
определението на §1, т. 34б, б. „а“
от ЗЕ (в редакцията от ДВ, ДВ, бр. 25 от 20.03.2020 г.) извършва електроразпределение въз основа
на лицензия по чл. 39, ал. 1, т. 3 от ЗЕ. След придобиването й не подлежи на
лицензиране за други дейности, както гласи забраната на чл. 44, ал. 3 от ЗЕ.
Купуващите енергия крайни
клиенти и ползвателите на електроразпределителна
мрежа за собственото им електроснабдяване по
понятието на §1, т. 41а, б. „а“ от ДР на ЗЕ са групирани от §1, т. 41б от ДР на
ЗЕ в категорията „потребители на енергийни услуги“.
Чл. 120, ал. 1 от ЗЕ (в редакцията от ДВ, бр. 25 от 20.03.2020 г.) налага количеството доставена
енергия да се измерва с разположени до или на границата на електроснабдения
имот средства за търговско измерване – собственост на оператора на
електропреносната или на съответната електроразпределителна мрежа, които §1, т.
58 от ДР на ЗЕ дефинира като технически средства с метрологични характеристики, предназначени и използвани за измерване
самостоятелно или свързано с едно или повече други такива при продажбата на
електрическа и топлинна енергия или природен газ.
Възможността за едностранно преизчисляване на
сметките за потреблението за минал период в случаите на неизмерена, неправилно и/или
неточно измерена електрическа енергия е законово
въведена за първи път с редакциите на чл. 83, ал. 1, т. 6 и чл. 98а, ал. 2, т. 6 и чл. 104а, ал. 2, т. 5 от ЗЕ, приети със
Закона за неговото изменение и допълнение, обнародван в ДВ, бр. 54 от
2012 г., в сила от 17.07.2012 г.
Чл. 83, ал.
1, т. 6 от ЗЕ след последното му изменение от ДВ, бр. 41 от 21.05.2019 г., в сила от
21.05.2019 г., гласи, че
устройството и експлоатацията на електроенергийната система се осъществяват
съгласно норми, част от които зададени в правилата за измерване на количеството
електрическа енергия, които според чл. 83, ал. 2, изр. 2 от ЗЕ подлежат на
приемане от КЕВР
по предложение на енергийните предприятия и които уреждат принципите, начините и
местата за измерване, включително реда и начините за преизчисляване на количеството
електрическа енергия при установяване на неизмерена, неправилно и/или неточно
измерена електрическа енергия или за която има измерени показания в невизуализиран
регистър на средството за търговско измерване, както и създаването,
поддържането и достъпа до регистрираните от тези средства база данни. Коментираната законодателна промяна създава в
чл. 98а, ал. 2, т. 6 и чл. 104а, ал. 1, т. 5 от ЗЕ изискване общите условия на крайния
снабдител и на мрежовия оператор да съдържат ред за уведомяване на клиента при
извършване на корекция на сметка по правилата по чл. 83, ал. 1, т. 6 от ЗЕ както в полза на доставчика при неизмерване, неправилно и/или неточно
измерване поради неправомерно присъединяване, промяна в схемата на свързване
или неправомерно въздействие върху уреди, съоръжения или устройства по чл. 120, ал. 3 от ЗЕ (б. „а”), така и в интерес на абоната
при неправилно и/или неточно измерване в резултат на повреда на уреди,
съоръжения или устройства по чл. 120, ал. 3 от ЗЕ (б. „б”).
По аргумент от §2 от ПЗР на ПИКЕЕ, а и с
оглед действието на гражданскоправните норми във времето, процесното
правоотношение се подчинява именно на сега действащите ПИКЕЕ (обн, ДВ, бр. 35 от 30.04.2019 г.), доколкото основанието за преизчисляване на
потребената енергия по него е установено с Констативен протокол от 27.03.2020
г., (в този смисъл Решение №
60269/27.05.2022 г. на ВКС по гр. д. № 1054/2021 г., III г. о., Решение № 60215/09.12.2021 г. на ВКС по гр. д. № 4178/2020 г., III г. о.,
Решение № 61/02.06.2022 г. на ВКС по гр. д. № 1898/2021 г., III г. о., и
Решение № 99/07.07.2022 г. на ВКС по гр. д. № 2615/2021 г., III г. о.).
В чл. 45, ал. 1 от ПИКЕЕ е регламентирано, че
операторът на съответната мрежа извършва
проверки на измервателните си системи за съответствието им с изискванията на
тези правила и съгласно чл. 49, ал. 1 от
ПИКЕЕ съставя за тях констативен протокол, подписван по указанието на чл.
49, ал. 2 от ПИКЕЕ от негов представител и от ползвателя или негов
представител, а при отсъствие или отказ от страна на последните двама – както е
записано в чл. 49, ал. 3, изр. 1 от ПИКЕЕ – от свидетел, който не е служител на
оператора. Ал. 4 от чл. 49 на ПИКЕЕ задължава последния в хипотезата на чл. 49,
ал. 3, изр. 1 от ПИКЕЕ да изпрати протокола в седемдневен срок от издаването му
на ползвателя с препоръчано писмо с обратна разписка или по друг начин съобразно
подадените от него данни за контакт.
В чл. 49, ал. 5 от ПИКЕЕ е конкретизирано
следното: когато при проверката се установи несъответствие на метрологичните
и/или техническите характеристики на средството за търговско измерване с
нормираните, нарушения в целостта и/или функционалността му, съмнения за
добавяне на чужд за него елемент, същото се демонтира и поставя в безшевен
чувал, който се затваря с пломба със знака на оператора на съответната мрежа и
уникален номер, като номерът на пломбата и уникалният номер се записват в
констативния протокол, и се изпраща на компетентния орган за метрологичен
контрол в срок до 14 дни от датата на проверката. Чл. 49, ал. 8 от ПИКЕЕ
допуска правилната схема на свързване при нарушаване да се възстанови, без
измервателният прибор да се демонтира, ако изправността му не е засегната. При открито
неправомерно присъединяване или намеса в измервателната система чл. 58 от ПИКЕЕ
предписва на оператора незабавно да информира за това Министерството на
вътрешните работи.
В изпълнение на законовата делегация на чл. 83, ал. 2, изр. 2, във вр. с ал. 1, т. 6 от ЗЕ ПИКЕЕ нормират методика и ред за
преизчисляване на количеството електрическа енергия от операторите на
съответните мрежи според следните конкретни причини за неизмерването й или
неправилното й измерване: липса на
средство за търговско измерване (чл. 50, ал. 3), неизправност на същото, която
не се дължи на външна намеса (чл. 52, ал. 1), неизмерване или измерване с
грешка извън допустимата (чл. 50, ал. 1), промяна на схемата за свързване (чл.
50, ал. 2), повреда или неточна работа на тарифния превключвател (чл. 53, ал.
1), несъответствие между данните за параметрите на измервателната група и тези,
въведени за нея в информационната база (чл. 54, ал. 1), измерени
количества електрическа енергия в невизуализирани регистри на средството за
търговско измерване (чл. 55,
ал. 1 ) и неправомерно присъденияване (чл. 51, ал. 1).
Ответникът основава вземането
си на чл. 50, ал. 2 от ПИКЕЕ, чийто текст сочи, че при промяна в схемата на
свързване, водеща до неизмерване, неправилно и/или неточно измерване,
операторът на съответната електроразпределителна мрежа изчислява количеството
електрическа енергия за по-краткия период между периода от датата на
констатиране на неизмерване/неправилно/неточно измерване до последната
извършена проверка и периода от три месеца, предхождащи датата на констатиране
на неизмерване/неправилно/неточно измерване, на базата на половината от
пропускателната способност на присъединителните съоръжения (кабели,
проводници), свързващи инсталацията на клиента със съответната мрежа, при
ежедневно 8-часово натоварване.
Съгласно чл. 56 ал. 1 и ал. 3 от ПИКЕЕ в изброените
ситуации, освен в тази по чл. 53, ал. 1 от ПИКЕЕ, операторът на
електроразпределителната мрежа фактурира преизчислените количества по
действащата за периода на преизчисляването прогнозна пазарна цена на
електрическата енергия за покриване на технологичните разходи, определена от
КЕВР на съответния мрежови оператор, и предоставя фактура и справка за
преизчислените количества, както и информация за дължимата сума за мрежови
услуги (с изключение на цена за достъп до електроразпределителната мрежа,
формирана на база на предоставена мощност) и за „задължения към обществото“, на
ползвателя на мрежата, който според чл. 56, ал. 2 от ПИКЕЕ му заплаща така формираната
сума.
Прочитът на
изложените нормативни постановки позволява да се обобщи, че за снабдяване с
електрическа енергия на обекта си, присъединен към електроразпределителна мрежа на ниво ниско напрежение,
когато не е избрал друг доставчик, крайният
клиент е обвързан с „крайния снабдител“ по смисъла на §1, т. 28а, б. „а“ от ДР на ЗЕ
(в редакцията от ДВ, бр. 25 от 20.03.2020 г.) с
договор за продажба с типичните характеристики по чл. 183 от ЗЗД и при общи
условия (в този смисъл Решение № 137/12.07.2022 г. на ВКС по гр. д. № 2578/2021
г., IV г. о., и Решение № 99/07.07.2022 г. на ВКС по гр. д. № 2615/2021 г., III г. о.),
който създава за енергийното дружество ангажимент, закрепен и в чл. 94а, ал. 1
от ЗЕ (в редакцията от ДВ, бр. 25 от 20.03.2020
г.), периодично да доставя електрическа енергия до
имота на абоната, а за него – да заплаща за нея на продавача цената, утвърдена
от регулатора. Но в случаите на едностранната й корекция за минал период,
лимитативно уредени в Раздел ІХ от ПИКЕЕ, освен в този по чл. 53, ал. 1 от ПИКЕЕ, за който чл. 56, ал. 4 от ПИКЕЕ въвежда
изключение, правото на доставчика да я получи от крайния клиент е делегирано на
оператора на електроразпределителната мрежа по силата на нормите на чл. 56, ал.
1 и ал. 2 от ПИКЕЕ, за които съдебната практика на ВКС, уеднаквена с Решение №
137/12.07.2022 г. по гр. д. № 2578/2021 г., IV г. о., Решение №
85/27.06.2022 г. по гр. д. № 2528/2021 г., IV г. о., Решение №
77/30.05.2022 г. по гр. д. № 2708/2021 г., III г. о., Решение №
60269/27.05.2022 г. по гр. д. № 1054/2021 г., III г. о., Решение №
61/02.06.2022 г. по гр. д. № 1898/2021 г., III г. о., Решение №
99/07.07.2022 г. по гр. д. № 2615/2021 г., III г. о., и Решение №
55/30.05.2022 г. по гр. д. № 1421/2021 г., IV г. о., константно поддържа,
че попадат в обхвата на законовата делегация на чл. 83, ал. 2, изр. 2 във вр. с
ал. 1, т. 6 от ЗЕ, която овластява КЕВР да приеме цялостната подзаконова
регламентация на отношенията между посочените участници на енергийния пазар, че
кореспондират с интересите и на потребителите, и на енергийните предприятия, и
че не противоречат на нормативен акт от по-висок ранг и в частност на
разпоредбите на чл. 98а, ал. 2, т. 6 и чл. 104а, ал. 1, т. 5
от ЗЕ, които създават императив
единствено за включване в съдържанието на съответните общи условия на ред за
уведомяване на клиента при корекция на сметка по ПИКЕЕ, но не и на реда и
начина на самото й извършване, отреден от чл. 83, ал. 1, т. 6 от ЗЕ в предмет на ПИКЕЕ, нито на общите правила
по чл. 183 и чл.
200 от ЗЗД, че срещу
доставена електроенергия се дължи цена.
По съображения че ПИКЕЕ гарантират обективност
и добросъвествност на проверките и достоверност на констатациите им, след
влизането им в сила мрежовият оператор вече разполага с възможността да
коригира едностранно сметките само поради обективния факт на неизмерването или
неточното измерване, когато и ако е установен при стриктно съблюдаване на
регламента на Раздел ІХ от ПИКЕЕ, като не е нужно да доказва продължителността
на некоректното отчитане, причиняващото го виновно поведение на клиента и
реално потребеното количество електроенергия. В тежест именно на последния се
възлага при оспорване на установените по този ред данни да наведе доказателства
за консумацията с оглед на намиращите се в съответния обект електроуреди,
тяхната енергийна ефективност и експлоатационния им режим (в указания смисъл
Решение № 118/18.09.2017 г. на ВКС по т. д. № 961/2016 г., II т. о., Решение № 115/20.09.2017 г. на ВКС по т. д. № 1156/2016 г., ІІ т.
о., Решение № 115/20.05.2015 г.
на ВКС по гр. д. № 4907/2014 г., IV г. о., Решение №
111/17.07.2015 г. на ВКС по т. д. № 1650/2014 г. на I т. о., Решение № 173/16.12.2015 г. на ВКС по т. д. № 3262/2014 г., II т. о., Решение №
203/15.01.2016 г. на ВКС по т. д. № 2605/2014 г., I т. о., и Решение №
104/16.08.2016 г. на ВКС по т. д. № 1671/2015 г., I т. о.). Освен това при
действието на актуалните ПИКЕЕ евентуалният пропуск да се изпълнят чл. 98а, ал.
2, т. 6 и чл. 104а, ал. 1, т. 5 от ЗЕ не рефлектира върху правото на
едностранно преизчисление, а само би се оказал пречка потребителят да бъде
поставен в забава за плащане на коригираната сума (в този смисъл Решение № 77/30.05.2022 г. на ВКС по гр. д. № 2708/2021
г., III г. о., Решение № 60269/27.05.2022 г. на ВКС по гр. д. № 1054/2021 г., III г. о., и
Решение № 61/02.06.2022 г. на ВКС по гр. д. № 1898/2021 г., III г. о.).
От събраните по делото доказателства е видно,
че през процесния период стопанският обект на ищеца – сушилня в ***, е бил присъединен
на ниво ниско напрежение към
електроразпределителната мрежа на ответника в качеството му на неин оператор по
смисъла на §1, т. 34б, б. „а“ от ЗЕ (в редакцията от ДВ, бр. 25 от
20.03.2020 г.) и
идентифициран от него с ИТН ***, за снабдяване с електрическа енергия за небитови
нужди, отчитана по партида с клиентски
номер **********, на която първият е титуляр, чрез статичен трифазен електромер марка „***”
с фабр. № ***, преминал последна инспекция за метрологична годност през месец
ноември 2018 г. с валидност до 2022 г. Казаното очертава на ищцовото дружество профил
на „небитов” и „краен клиент”,
„ползвател на електроразпределителната мрежа” и „потребител на енергийни
услуги” по разбирането съответно на т. 33а, т. 27г, т. 41а, б. „а” и т. 41б, б. „а” и„б” от §1 на
ДР на ЗЕ (в редакцията от ДВ, бр. 25 от 20.03.2020 г.), и респективно – на
страна по валидни договори за продажба на електрическа енергия и за пренос на
такава през електроразпределителната мрежа, сключени съответно с лицензирания
за съответната територия „краен снабдител” и с ответника при общите им условия.
Доколкото договорящите са „търговци” по чл.
1, ал. 2, т. 1 от ТЗ, действащи във връзка с упражняваното от тях занятие, сделките
помежду им се характеризират от чл. 286, ал. 1 от ТЗ като „търговски”, а тази
за доставка – като търговска покупко-продажба по смисъла на чл. 318, ал. 1 от ТЗ (в този смисъл Решение № 18/01.02.2021 г. на ВКС по гр. д. № 1504/2020 г., III г. о., и
Решение № 60268/25.03.2022 г. на ВКС по гр. д. № 391/2021 г., III г. о.), поради
което освен на специалните текстове на ЗЕ и нормативните актове по приложението
му се подчиняват и на ТЗ, а при празнота – по препращане от чл. 288 от ТЗ – на .
Следователно правната сфера на
абоната е обременена със задължение да заплаща стойността на консумираната в
сушилнята му електроенергия на доставчика, а в съответните случаи по Раздел ІХ от ПИКЕЕ на основание подзаконовото
възлагане от чл. 56, ал. 2 от ПИКЕЕ – на ответното
дружество.
Конкретните
фактически положения сочат, че при осъществена на 27.03.2020 г. от негови представители в кръга на правомощието им по чл. 45 от ПИКЕЕ
проверка е разкрита промяна на измервателната схема на гореспоменатото средство
за търговско измерване посредством поставяне на устройство, което прекъсва
вторичните токови вериги на токовите му трансформатори на трите фази и води до
неизмерване на използваната електрическа енергия, без да влияе върху
техническата изправност на уреда, демонтажът на който поради това не е бил
необходим по довод от чл. 49, ал. 8 от ПИКЕЕ. Нарушаването
на измервателния процес е било незабавно доведено до знанието на органите на
МВР по предписанието на чл. 58 от ПИКЕЕ, за което свидетелства свид. Г., и обективирано
от него в
удовлетворяващ изискванията на чл. 49 от ПИКЕЕ за форма Констативен протокол № ***г. за
техническа проверка и подмяна на средства за търговско измерване (л. 13 от гр. дело № 4488/2020 г. по описа на
Районен съд – Пловдив), който е подписан от
проверяващите и от свидетел, неработещ в ответното дружество, предвид наличието на хипотезата на чл.
49, ал. 3 от ПИКЕЕ – отсъствие на представител на ползвателя. По порядъка на чл. 49, ал.
4 от ПИКЕЕ протоколът му е изпратен на 06.04.2020 г. и връчен на 08.04.2020 г.
по пощата с препоръчано Писмо изх. № 8665748-1/06.04.2020 г. (л. 15 от гр. дело № 4488/2020 г. по описа на
Районен съд – Пловдив) с обратна разписка, като неспазването на
предвидения в чл. 49, ал. 4 от ПИКЕЕ седемдневен срок не опорочава процедурата
по корекция на сметка (в този смисъл Решение
№ 77/30.05.2022 г. на ВКС по гр. д. № 2708/2021 г., III г. о.).
Съобразно чл. 50,
ал. 5 от ПИКЕЕ въз основа на така оформения констативен протокол в полза на
оператора е възникнало правото по чл. 50, ал. 2 от ПИКЕЕ да преизчисли и да фактурира по реда на чл. 56, ал.
1 и ал. 3 от ПИКЕЕ количеството електрическа енергия по една втора от пропускателната
способност на присъединителните съоръжения, свързващи инсталацията на обекта
със съответната мрежа, при ежедневно 8-часово
натоварване, за предхождащия датата на проверката тримесечен период,
който се явява приложим поради липсата на данни за момента на нелегалното
въздействие върху измервателния прибор и по-краткият в сравнение с алтернативно
посочения в чл. 50, ал. 2 от ПИКЕЕ. Както заключава и експертизата, със Справка
за коригиране на сметката за електроенергия от 31.03.2020 г. (л. 14 от гр. дело № 4488/2020 г. по описа на
Районен съд – Пловдив) и Фактура № ***г.
(л. 16 от гр. дело №
4488/2020 г. по описа на Районен съд – Пловдив) ответникът надлежно по методиката на чл. 50, ал. 2, изр. 2 от ПИКЕЕ е
начислил допълнително потребление за 90 дни от 28.12.2019 г. до 27.03.2020 г. в
размер на 38 005 kWh, което, остойностено по цената, указана в чл. 56,
ал. 3 от ПИКЕЕ и утвърдена с Решение № Ц-19/01.07.2019 г. на КЕВР от 0, 190104
за единица Kwh, възлиза на 7 224, 90 лева с начислен ДДС.
Изводът е, че за
ищеца съществува изискуемо задължение
да я заплати на насрещната страна по спора, което мотивира решение за отхвърляне
на иска като неоснователен.
С оглед изхода на делото на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК ищецът следва да възстанови съдебноделоводните разноски на ответника за изготвяне на съдебно-техническа експертиза от 280, 00 лева и за юрисконсултско възнаграждение в размер на 200, 00 лева, определено по реда на чл. 78, ал. 8, изр. 1 от ГПК във вр. с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ във вр. с чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ след съобразяване на фактическата и правна сложност на делото, паричната оценка на предмета му и ефективното участие на довереника в него.
Водим от горното, съдът
Р
Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ иска, предявен от „А.“ ЕООД, ЕИК: ***,
със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от С. С. К.в качеството
на управител и по процесуално пълномощие от адв. Д.К.Д., вписан в регистъра на
Адвокатска колегия – Хасково, с адрес за съдебна кореспонденция: ***, срещу „Е.”
ЕАД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: ***, процесуално
представлявано по пълномощие от юрисконсулти П.Д.Ч. и В. С. И., за признаване
на установено в отношенията между страните, че ищецът не дължи на ответника сумата
от 7 224, 90 лева (седем хиляди двеста двадесет и четири лева и деветдесет
стотинки), представляваща стойност (с ДДС) на допълнително начислена
електрическа енергия за обект на потребление с адрес: ***, и с ИТН: ***, за периода
от 28.12.2019 г. до 27.03.2020 г., и отчетена по партида с клиентски номер **********.
ОСЪЖДА „А.“
ЕООД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от С.
С. К.в качеството на управител и по процесуално пълномощие от адв. Д.К.Д.,
вписан в регистъра на Адвокатска колегия – Хасково, с адрес за съдебна
кореспонденция: ***, да заплати на „Е.” ЕАД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на
управление: ***, процесуално представлявано по пълномощие от юрисконсулти П.Д.Ч.
и В. С. И., сумата от 480, 00 (четиристотин и осемдесет) лева –
съдебноделоводни разноски за изготвяне на съдебно-техническа експертиза и квалифицирана
процесуална защита от юрисконсулт.
ДА
СЕ ВРЪЧИ на страните препис от решението.
Решението
подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Пловдив в двуседмичен срок от
връчването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: (п)
СМ/ЕД