РЕШЕНИЕ
№ 11111
гр. София, 28.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 181, в публично заседание на
четиринадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:НАТАЛИ ПЛ. ГЕНАДИЕВА
при участието на секретаря М. АТ. Й.
като разгледа докладваното от Н. ПЛ. Г. Гражданско дело № 20231110110987
по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 310 и след. ГПК:
Производството е образувано по предявен от М. Ж. Н., ЕГН ********** и Т. Ж. Н.,
ЕГН **********, първата лично и със съгласието, а втория ищец чрез тяхната майка и
законен представител И. Т. Н., ЕГН **********, иск за увеличение на присъдената издръжка
на ищците с решение по гр. д. № 65290/2018г. по описа на СРС, 149-ти състав срещу Ж. Н.
Н. ЕГН **********.
С исковата молба се твърди, че ответникът е баща на ищците. Със съдебното
решение е утвърдено постигнатото между бащата и майката на ищците споразумение и
ответникът е бил задължен да заплаща издръжка на двамата ищци в размер на по 150 лв.
месечно. Твърди, че след постановяване на съдебното решение са настъпили промени в
обстоятелствата. Нуждите на децата се били увеличили. Молят съда да измени определената
със съдебно решение издръжка, като я увеличи от 150 лв. на по 550 лв. месечно за всяко
едно дете, считано от подаване на исковата молба – 01.03.2023 г., до настъпването на
законово основание за изменение или прекратяване на издръжката.
Ответникът е подал отговор на исковата молба в законоустановения срок. Оспорва
иска. Липсвали доказателства относно изменението на обстоятелствата и завишените нужди
от издръжка на децата. Твърди, че бащата нямал възможност да заплаща издръжка в
претендирания размер. Сочи, че не възразява да бъде определена издръжка в размер на
230лв. Моли искът да бъде отхвърлен за претенцията за увеличение на издръжката над
сумата от 230 лв. Претендира разноски.
Съдът, съобразно чл. 235, ал. 2 ГПК във връзка с наведените в исковата молба
доводи и възраженията на ответника, намира за установено от фактическа и правна
страна следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 150 СК:
1
Присъдената издръжка или добавката към нея може да бъде изменена или прекратена
при изменение на обстоятелствата, като съгласно установената съдебна практика е
необходимо да се установи трайно изменение на обстоятелствата, при които е определена
първоначалната издръжка, т.е. трайно съществено изменение на нуждите на издържания или
трайна съществена промяна във възможностите на задълженото лице. (в този смисъл виж т.
19 ППВС № 5 от 1970 г., Решение № 154 от 16.07.2013 г. на ВКС по гр. д. № 1435/2012 г.,
III г. о.). Тези изменения следва да имат траен и продължителен характер, от което може да
се направи обоснован извод, че няма да се възвърне състоянието преди настъпването на
изменилите се обстоятелства (в този смисъл решение № 2469/1971 г. на ІІ г.о. на ВС).
Следователно, за да бъде уважен предявеният иск за увеличаване на присъдена
издръжка на ненавършило пълнолетие дете от неговия родител, ищецът трябва да докаже
при условията на пълно и главно доказване, че е налице трайно изменение на
обстоятелствата, при които е определена първоначалната издръжка. Доказването на тези
факти следва да е главно и пълно, т. е. такова, което да създаде у съда сигурно убеждение за
тяхното съществуване. През изминалия период от повече от година от първоначалното
определяне на издръжката ищците са пораснали, с което дефинитивно са се увеличили и
потребностите им от средства за съществуване, образование и социално-културно развитие.
Настъпили са промени в обстоятелствата, при които размерът на издръжката е бил
формиран. Променен е и размерът на минималната издръжка, която родителят следва да
осигури на децата си. Следователно съдът намира, че е налице изменение на
обстоятелствата, при които определена първоначалната издръжка.
По делото не е спорно, а и се установява, че Ж. Н. Н. е баща на М. Ж. Н. и Т. Ж. Н.,
видно от удостоверение за раждане /л. 4 и л. 5 от делото/. С решение № 562794 от
16.12.2018г. на Софийски Районен съд 149-ти състав постановено по гр. д. № 65290/2018 г.
е утвърдено споразумение между родителите на ищците, като упражняването на
родителските права върху тях е предоставено на майката – И. Т. Н., а ответникът Ж. Н. Н. е
бил осъден да заплаща на децата издръжка в размер на по 150 лв. месечно за всяко едно от
двете деца, считано от влизане в сила на съдебното решение – 16.12.2018г., ведно със
законната лихва върху всяка просрочена вноска до окончателното й изплащане.
Според чл. 142, ал. 2 СК минималната издръжка на едно дете е равна на една четвърт
от размера на минималната работна заплата. От 1 януари 2023 г. минималната работна
заплата е 780 лв., следователно размерът на минималната издръжка е 195 лв. Съдът съобрази
нарасналите нужди на децата свързани с тяхната възраст. М. Ж. Н. е на 15 години, а Т. Ж. Н.
е навършил 13-годишна възраст. Установява се, че Т. Н. посещава учебен курс по български
език и литература към образователен център „Пейо К. Яворов“ за учебната 2022/20223г., и
че месечната такса за е 300.00 лв. видно от удостоверение № 03/14.12.2022г. /л. 23 от
делото/. Установява се по делото, че от разплащателната сметка на майката са превеждани
суми за курс по БЕЛ и математика за М. Жилиен Н. в размер на 360,00лева, за периода от
м.10.20г. до м.06.21г.. Не се установява след този период да е продължила да посещава тези
курсове. Предвид посочените обстоятелства възрастта и нуждите на децата, съдът намира,
че общата необходима издръжка за М. Ж. Н. и Т. Ж. Н. е в размер около 500-550 лв. за
всяко дете.
Ирелевантно е за производството е обстоятелството, че родителите на ищците имат е
сключил договори за кредити. Обстоятелството, че родителите на ищците са поели
задължения свързани по заемни правоотношения, т. е. в резултат на собствена воля и
преценка са сключил двустранни възмездни сделки, няма как да представлява основание за
увеличаване, респективно намаляване на размера на определената издръжка.
За да се определи размерът на дължимата от ответника издръжка съдът съобрази и
неговите възможности да дава издръжка. От представения по делото трудов договор и
справка от НОИ се установи, че към приключване на съдебното дирене, ответникът
2
реализира доходи в размер на около 3100. Съдът като съобрази обстоятелствата по делото,
намира, доходите, които реализира, ответникът, който е в трудоспособна възраст и не страда
от заболявания, има възможности да осигурява по-висока от минималната издръжка на
децата си. Предвид възможностите на ответника и нуждите на децата съдът намира, че
следва да се измени първоначалния размер на дължимата издръжка, като бащата да заплаща
на М. Н. и Т. Н. сумата от по 350 лв. месечна издръжка, считано от подаването на исковата
молба. Разликата и непосредствените грижи за децата следва да се поемат от майката. Искът
ще се уважи като дължимата издръжка на М. Н. и Т. Н. ще се измени до размер от 350 лв.,
считано от 01.03.2023 г. – датата на исковата молба до настъпването на законни причини за
изменението или прекратяването. За разликата до пълните предявени размер исковете ще се
отхвърлят.
Съгласно чл. 242, ал. 1 ГПК съдът постановява предварително изпълнение на
решението, когато присъжда издръжка, възнаграждение и обезщетение за работа. Налице е
следователно призната по право изпълнителна сила на невлезлите в сила решения относно
посочените в закона вземания, за което съдът е оправомощен да се произнесе служебно.
Затова в конкретния случай следва да бъде допуснато предварително изпълнение на
решението, с което се увеличава размерът на присъдените издръжки.
Относно разноските по делото.
При този изход на спора разноски са дължими по съразмерност, с оглед уважената ,
респективно отхвърлената част от иска. На ищците се дължат разноски по съразмерност за
заплатено адв. възнаграждение в размер на 318,18 лв., а на ответника разноски по
съразмерност за заплатено адв. възнаграждение в размер на 181,81 лв.
Ответникът следва да заплати на основание чл. 78, ал. 6 ГПК, по сметка за държавни
такси на СРС, сумата от 504 лева за държавна такса върху уважената част от иска.
Водим от горното, СОФИЙСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ на основание чл. 150 СК, размера на постановената с решение № 562794 от
16.12.2018г. на Софийски Районен съд 149-ти състав постановено по гр. д. № 65290/2018 г.,
месечна издръжка, която Ж. Н. Н. ЕГН **********, е осъден да заплаща на М. Ж. Н., ЕГН
********** и Т. Ж. Н., ЕГН **********, представлявани от своята майка и законен
представител И. Т. Н., ЕГН **********, като на основание чл. 150 СК:
ОСЪЖДА Ж. Н. Н. ЕГН **********, да заплаща на Т. Ж. Н., ЕГН **********,
представляван от своята майка и законен представител И. Т. Н., ЕГН **********, месечна
издръжка в размер на 350 (триста и петдесет) лева, считано от датата на предявяване на
исковата молба – 01.03.2023 г. до настъпване на законна причина, изменяща размера й или
прекратяваща издръжката, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата до пълния предявен размер,
до който се иска увеличение на издръжката, а именно 550 лв.
ОСЪЖДА Ж. Н. Н. ЕГН ********** да заплаща на М. Ж. Н., ЕГН **********,
представлявана от своята майка и законен представител И. Т. Н., ЕГН ********** месечна
издръжка в размер на 350 (триста и петдесет) лева, считано от датата на предявяване на
исковата молба - 01.03.2023 г. до настъпване на законна причина, изменяща размера й или
прекратяваща издръжката, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата до пълния предявен размер,
до който се иска увеличение на издръжката, а именно 550 лв.
ДОПУСКА предварително изпълнение на решението относно присъдените на Т. Ж.
Н., ЕГН ********** и М. Ж. Н., ЕГН ********** издръжки, на основание чл. 242, ал. 1
ГПК.
3
ОСЪЖДА Ж. Н. Н. ЕГН **********, да заплати на Т. Ж. Н., ЕГН ********** и М.
Ж. Н., ЕГН **********, представлявани от своята майка и законен представител И. Т. Н.,
ЕГН **********, сумата от 318.18 лв. - представляващи разноски по съразмерност.
ОСЪЖДА Т. Ж. Н., ЕГН ********** и М. Ж. Н., ЕГН **********, представлявани
от своята майка и законен представител И. Т. Н., ЕГН **********, да заплатят на Ж. Н. Н.
ЕГН **********, сумата от 181.81 лв. - представляващи разноски по съразмерност.
ОСЪЖДА Ж. Н. Н. ЕГН **********, да заплати по сметка за държавни такси на
Софийски районен съд, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК, сумата от 504.00 лева за държавна
такса върху уважената част от иска.
В частта, с която е допуснато предварително изпълнение, решението има характер на
определение и подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийския градски съд в
едноседмичен срок от 06.07.2023 г.
В останалата си част решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от 28.06.2023 г., на осн. чл. 315, ал. 2 ГПК.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4