Р Е Ш
Е Н И Е
№
07.12.2020г.,
гр.Лом
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
РАЙОНЕН
СЪД гр.Лом, ІІ-ри граждански състав в публичното заседание на десети ноември две
хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОРИСЛАВА СЛАВЧЕВА
при
секретар Л. П. като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 702/2020г. по описа на ЛРС, за да
се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по Искова
молба от „КРЕДИТРЕФОРМ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК …., със седалище и адрес на
управление: гр.София, район Красно село, ул.“Шандор Петьофи“ № 10, с управител Р.Х.В.,
действащ чрез юрисконсулт И.Т. против Е.Т.Б. ***, с правно основание чл.79,
ал.1 във вр. с чл.240 във вр. с чл.86 и чл.99 от ЗЗД.
В Исковата молба се твърди, че на
11.05.2015г. между „4финанс“ ЕООД, опериращо на пазара на финансовите услуги
под търговската си марка „Вивус“ и Е.Т.Б. е сключен Договор за кредит №
********** по реда на чл.6 от ЗПФУР, който в случая е втори по ред договор за
кредит между тях. В заявката си Б. е изявил желание да му бъде отпусната сума в
размер на 500лв /петстотин лева/, ведно с незадължителната услуга за експресно
разглеждане на кандидатурата. Кредитът е отпуснат за период от 30дни, чрез
паричен превод посредством „Изипей“ АД на 11.05.2015г., с падежна дата
10.06.2015г. Към датата на падежа ответника е следвало да плати сума в размер
на 595лв, от които 500лв – главница, 78,16лв – такса експресно разглеждане и
16,84лв – лихва за периода на отпускане на кредита.
Твърди се, че с настъпване на падежа по
договора – 10.06.2015г. кредитополучателят не е погасил дължимите суми и е
изпаднал в забава, поради което съгласно клаузите на договора и т.13.3 от ОУ от
11.06.2015г. кредитодателят е започнал да начислява наказателна лихва, формирана
чрез надбавяне на основния лихвен процент, определен от БНБ – 10,03% към
договорния лихвен процент върху неизплатената сума за периода на просрочието.
В ИМ се твърди, че “4финанс“ ЕООД са
изпратили 3бр. напомнителни писма до ответника на адреса му, посочен в Договора
за кредит, в които се съдържа информация за просрочения кредит – актуален
размер на задължението, дни просрочие, начислена наказателна лихва, и които се
таксуват съгл. т.13.5 от ОУ всяко едно с по 10лв. Въпреки отправените покани
ответникът не е погасил описаните вземания.
Твърди се, че на 01.02.2018г. „4финанс“
ЕООД, в качеството си на цедент, сключва с ищеца по делото „Кредитреформ
България“ ЕООД, в качеството си на цесионер Договор за прехвърляне на вземания
№ BGF-2018-005/01.02.2018г., по силата
на който цедентът прехвърля на цесионера вземанията си по Договор № **********
в общ размер от 1 282,30лв /хиляда двеста осемдесет и два лева и тридесет
стотинки/, от които главница – 500лв, наказателна лихва – 657,30лв, такса експресно разглеждане - 76,16лв и
лихва за периода на отпускане на кредита
- 16,84лв, които са подробно описани в Приложение № 1, което е
неразделна част от договора. В изпълнение на договора и чл.99, ал.4 от ЗЗД, „4финанс“
ЕООД са предоставили на ищцовото дружество потвърждение за прехвърляне на
вземания от 01.06.2018г., като от сключване на договора за цесия до датата на
подаване на ИМ забавата на ответника продължава.
Иска се: съдът да постанови решение, с
което съдът да осъди ответника по делото да заплати на ищеца единствено сумата
в размер на 500лв /петстотин лева/ - главница по Договор за кредит №
**********, и 116,54лв /сто и шестнадесет лева и петдесет и четири стотинки/ -
договорна лихва за периода от 02.02.2018г. до 20.05.2020г., и законната лихва
върху главницата, от подаване на ИМ до окончателното изплащане на вземането.
В условията на евентуалност и на осн.
чл.55, ал.1 от ЗЗД се иска: съдът да осъди ответника да заплати на ищеца сума в
размер на 500лв /петстотин лева/, която същият е получил без правно основание,
както и законната лихва върху главницата, от подаване на ИМ до окончателното
изплащане на вземането.
Претендират се направените по делото
разноски, както и юрисконсултско възнаграждение в размер на 150лв, с включен
ДДС.
Писмен отговор по в срока по чл.131 от ГПК не е постъпил.
В с.з. ищцовото дружество не изпраща
процесуален представител. Постъпила е Писмена становище от юрисконсулт Х. Д.–
пълномощник на ищцовото дружество, която поддържа
Исковата молба, и моли съдът предвид процесуалното поведение на ответника да
постанови неприсъствено решение, тъй като са налице законовите изисквания на
чл.239 от ГПК за това.
Ответника по делото редовно призован не
се явява в с.з., не се представлява.
Ломски районен съд, след като взе предвид
направените искания и доводи, обсъди поотделно и в тяхната съвкупност събраните
по делото доказателства, и след като съобрази закона, намира за установено
следното:
Съдът е сезиран с иск с правно основание чл.79, ал.1 във
вр. с чл.240 във вр. с чл.86 и чл.99 от ЗЗД.
Иска се: съдът да осъди ответника по
делото да заплати на ищеца единствено сумата в размер на 500лв /петстотин лева/
- главница по Договор за кредит № **********, и 116,54лв /сто и шестнадесет
лева и петдесет и четири стотинки/ - договорна лихва за периода от 02.02.2018г.
до 20.05.2020г., и законната лихва върху главницата, от подаване на ИМ до
окончателното изплащане на вземането.
В с.з. процесуалният представител на
ищеца е
направил искане за постановяване на неприсъствено решение на осн. чл.238, ал.1
от ГПК.
Съгласно разпоредбата на чл.238, ал.1 от ГПК ако ответникът не е представил в срок отговор
на исковата молба и не се яви в първото заседание по делото /респ. не изпрати
свой представител/, без да е направил искане за разглеждането му в негово
отсъствие, ищецът може да поиска постановяване на неприсъствено решение срещу
ответника или да оттегли иска.
В
нормата на чл.239, ал.1 от ГПК законодателят
е регламентирал, че съдът постановява неприсъствено решение, когато на страните
са указани последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа и от
неявяването им в съдебно заседание, и искът вероятно е основателен с оглед на
посочените в исковата молба обстоятелства и представените доказателства.
В случая от данните по делото е видно,
че е налице първата предпоставка по чл.239, ал.1, т.1 от ГПК, тъй като
изпратеното съобщение е връчено на Н. Е. Б. – син на ответника по делото на
13.06.2020г., който е поел задължение да му го предаде заедно с препис от
Исковата молба с приложените към нея доказателства, както и препис от Разпореждането
на ЛРС на 04.06.2020г. видно от приложеният по делото отрязък от изпратената
призовка.
Ответника е редовно призован за насроченото пред
ЛРС открито с.з. на 10.11.2020г., като видно от приложеният по делото отрязък
от изпратената призовка, същата е връчена лично на ответника по делото Е.Т.Б.
на 20.10.2020г., като с нея е изпратено и препис от Определението на съда от 07.10.2020г.,
с който е изготвен Проекто-доклада по делото.
Съдът намира, че наред с това е налице и
втората предпоставка на чл.239, ал.1,
т.2 от ГПК–вероятна основателност на исковете, тъй като искането на ищеца, от
съда да осъди ответника по делото да заплати на ищеца единствено сумата в
размер на 500лв /петстотин лева/ - главница по Договор за кредит № **********,
и 116,54лв /сто и шестнадесет лева и петдесет и четири стотинки/ - договорна
лихва за периода от 02.02.2018г. до 20.05.2020г., и законната лихва върху
главницата, от подаване на ИМ до окончателното изплащане на вземането се
подкрепя от представените към исковата молба писмени доказателства: Договор за
прехвърляне на вземания № BGF-2018 005/01.02.2018г. и извлечение от Приложение
№ 1 към него, Потвърждение за прехвърляне на вземания от 01.06.2018г. издадено
от „4финанс“ ЕООД, Договор за кредит № **********/11.05.2015г., Преводно
нареждане от 11.05.2015г., Приложение № 4-Пълномощно за уведомяване за цесия, Уведомление
за цесия, Известие за доставяне на писмовна пратка от „Български пощи“ ЕАД.
Предвид
гореизложеното съдът намира, че са налице условията на основание чл.239, ал.1
вр. с чл.238, ал.1 от ГПК за постановяване на неприсъствено решение срещу
ответника.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК в полза
на ищеца следва да се присъдят направените разноски по делото, в размер на 250лв
/двеста и петдесет лева/, от които 100лв /сто лева/ - държавна такса и 150лв
/сто и петдесет лева/ - юрисконсултско възнаграждение.
Водим от горното съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА Е.Т.Б. с ЕГН ********** ***
ДА ЗАПЛАТИ „КРЕДИТРЕФОРМ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК ….., със седалище и адрес на
управление: гр.София, район Красно село, ул.“Шандор Петьофи“ № 10, с управител Р.Х.В.,
действащ чрез юрисконсулт И.Т., сумата в размер на 500лв /петстотин лева/ -
главница по Договор за кредит № **********, и 116,54лв /сто и шестнадесет лева
и петдесет и четири стотинки/ - договорна лихва за периода от 02.02.2018г. до
20.05.2020г., и законната лихва върху главницата, от подаване на ИМ до
окончателното изплащане на вземането.
ОСЪЖДА на
основание чл. 78, ал.1 от ГПК ответника по делото Е.Т.Б. с ЕГН ********** ***, ДА
ЗАПЛАТИ на ищеца „КРЕДИТРЕФОРМ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК …., със седалище и адрес на
управление: гр.София, район Красно село, ул.“Шандор Петьофи“ № 10, с управител Р.Х.В.,
действащ чрез юрисконсулт И.Т. направените
разноски по делото, в размер на 250лв /двеста и петдесет лева/, от които 100лв
/сто лева/ - държавна такса и 150лв /сто и петдесет лева/ - юрисконсултско
възнаграждение.
На основание чл. 239, ал. 4 от ГПК
настоящото неприсъствено решение не подлежи на обжалване.
Решението да се връчи на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: